№ 124
гр. Велико Търново, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000034 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №120 от 05.11.2021г., постановено по т.д. №79/2020г.,
Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил предявените на основание чл.125
ал.3 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД искове от Б. ЗЛ. К. от гр.София против Транспрес
ООД-гр.Велико Търново, имащи за предмет: 1/вземане за сумата 25 100 лева,
представляваща част от паричната равностойност на дружествения дял на
ищцата от имуществото на дружеството, претендирано като правна последица
от прекратяване на членството й поради напускане по реда на чл.125 ал.2 от
ТЗ и 2/вземане за сумата 313,75 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху частичния размер на претендираното главно
вземане – за периода от 29.02.2020г. до 13.04.2020г. /датата на подаване на
исковата молба/, както и от 13.04.2020г. до окончателното плащане, като
неоснователни. Със същото решение Великотърновският окръжен съд е
осъдил Б.К. да заплати на Транспрес ООД-гр.Велико Търново сумата 6 200
лева, направени разноски в първата инстанция.
1
Против решението е подадена въззивна жалба от ищцата Б.К. от
гр.София.
Въззивницата ищца моли Апелативният съд да отмени изцяло
постановеното решение от Окръжен съд-Велико Търново и вместо него да
реши спора по същество, като уважи изцяло предявените от нея искове.
Счита обжалваното решение за неправилно. Неправилно
Първоинстанционният съд бил решил делото по вариант 1, предложен от
вещото лице, като въз основа на него неправилно бил приел, че чистата
стойност на активите на ответното дружество е отрицателно число,
единствено поради това че раздел Г „Разходи за бъдещи периоди“ на активите
на изготвения от ответника междинен баланс към 31.01.2020г. следвало да
бъде изключен от общата стойност на активите по същия баланс, поради
което неправилно било прието, че предявеният иск е недоказан. Според
въззивницата ищца делото следва да се реши съгласно вариант 2, предложен
от вещото лице, съгласно който равностойността на дружествения дял на
ищцата е 709 560 лева, тъй като в активите на ответника следвало да се
включат разходите за бъдещи периоди. В жалбата се прави оплакване, че
Окръжният съд неправилно бил тълкувал легалната дефиниция за „актив“,
дадена в общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти. В тази
връзка жалбоподателката счита, че в това понятие следвало да се включат
всички активи, а именно: земя, сгради, съоръжения, машини, инвентар, стоки,
пари в брой и по сметка, вземания, както и направените разходи за бъдещи
икономически изгоди. Първоинстанционният съд не бил съобразил
изготвения и представен от ответника баланс по делото и по-конкретно
посоченото в него, че собственият капитал възлиза на 4 687 000 лева.
Съгласно чл.127 от ТЗ „собствен капитал“ означавал имуществото на
ответното дружество, поради ксоето в случая имуществото на ответното
дружество е положителна величина, като равностойността на дружествения
дял на ищцата, който възлиза на 15%, е в размер на 703 050 лева/ 15% от
4 687 000 лева/. Вземането за дружествения дял било обусловено от участието
на съдружника в стопанската дейност, като по делото било доказано че
ищцата е допринесла разликата между пасиви и активи да е положителна
величина. Този извод следвал от това, че в баланса към 31.01.2020г. за
неразпределена печалба за минали години е посочена сумата от 6 045 000
2
лева. Неправилно Окръжният съд не бил приел представените от тях ГФО за
2018 и 2019г. Разходите за бъдещи периоди следвало да се отнесат към
активите и на основание чл.55 от ТЗ във връзка с чл.4 от Закона за
счетоводството. Във въззивната жалба се правят оплаквания за
необоснованост на първоинстанционното решение, противоречие на
материалния закон, както и за постановяването му при допуснато съществено
наршение на процесуалния закон, предвид неуважаване на всички
доказателствени искания, направени от ищцата.
В писмен отговор ответникът Транспрес ООД-гр.Велико Търново моли
Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, като правилно и да
отхвърли подадената от ищцата против същото въззивна жалба.
Въззиваемият ответник оспорва изцяло въведените от въззивницата
твърдения и възражения. Счита, че съгласно константната и еднозначна
съдебна практика да се уточни т.н. „чист актив“ означава да се изследва
реалната балансова стойност на краткосрочните и дългосрочните активи на
предприятието, намалени с неговите задължения, за да може да се даде
обективна оценка на съотношението на тези показатели респективно да се
стигне до реалното му финансово състояние към конкретния момент и да се
отчита обстоятелството че дружеството е работещо и не се изчислява
ликвидационен дял на подлежащо на прекратяване предприятие. Поради това
правилно Великотърновският окръжен съд е постановил решението въз
основа на вариант 1 от заключението на вещото лице, който като компетентен
и обоснован следва да се кредитира от съда. Правилно вещото лице посочва,
че Разходите за бъдещи периоди следва да се приспаднат и да не бъдат
включени в активите, тъй като те не представляват реален актив на
предприятието, а „отложени разходи“ и „ще участват във формирането на
капитала на това действащо дружество на по-късен етап, когато този
съдружник няма да е в това дружество.“ По изложените съображения според
въззиваемия всички твърдения и възражения на въззивницата, изложени във
въззивната жалба, били неоснователни, тъй като не почивали нито на закона,
нито на утвърдената съдебна практика на ВКС, нито на събраните по делото
доказателства. Окръжният съд бил постановил решението въз основа на
всестранно и обективно изяснена фактическа обстановка, въз основа цялостна
преценка на всички събрани по делото доказателства, по отделно и в тяхната
3
цялост, напълно достатъчни за изясняване на правно значимите факти по
делото.
Постъпила е и частна въззивна жалба, подадена от ищцата Б.К., против
определението от 07.12.2021г. по т.д. №79/2020г., с което Окръжен съд-
Велико Търново е отхвърлил молбата й по реда на чл.248 от ГПК за
допълване или изменение на посоченото решение в частта му за разноските.
С частната въззивна жалба щцата моли Апелативният съд да отмени
определението на Великотърновския окръжен съд, постановено по реда на
чл.248 от ГПК, като уважи направеното от нея възражение за прекомерност
на присъдения в полза на ответника адвокатски хонорар и вместо него да
уважи молбата й като намали присъдените в полза на ответника разноски до
минимума по чл.78 ал.5 от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба от ответника Транспрес-Велико
Търново против същото определение, с което е отхвърлена и подадената от
него по реда на чл.248 от ГПК молба за изменение и/или допълване на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
С частната жалба ответникът моли Апелативният съд да отмени
обжалваното определение на Великотърновския окръжен съд в частта му, с
която е отказал да уважи молбата му по чл.248 от ГПК за присъждане освен
сумата 6200 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 24 769,29 лева без
ДДС или 29 723,14 лева с ДДС дължимо резултативно адвокатско
възнаграждение, наред с присъдените 6200 лева.
Ответниците по посочените две частни въззивни жалби са подали
отговори, с които молят Апелативният съд да остави без уважение жалбите на
насрещната страна, като неоснователни.
В писмен отговор ответникът моли Апелативният съд да остави без
уважение частната жалба на ищцата и да потвърди обжалваното определение
в частта му, с която са присъдени в негова полза направени разноски за първа
инстанция в размер на сумата 6200 лева, представляваща договорено и
платено адвокатско възнаграждение.
В писмен отговор ищцата моли Апелативният съд да остави без
уважение частната жалба на другата страна.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните, както и
4
въззивницата ищца лично, заявяват че поддържат подадените от тях жалби и
отговори, както и излагат подробни съображения в подкрепа на становищата
си.
Като разгледа направените във въззивната жалба и в двете въззивни
частни жалби оплаквания, възраженията в отговорите, прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши
проверка на обжалваното първоинстанционно решение и на обжалваното
първоинстанционно определение в границите на правомощията си,
Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Въззивните части жалби са допустими.
Подадени са от страните по делото, които имат интерес да обжалват,
насочени са против подлежащи на обжалване съдебни актове и са подадени в
срок.
При обсъждане на тяхната основателност приема за установено
следното.
Окръжният съд е отразил в решението си обективно съдържанието на
исковата молба, допълнителната искова молба, отговора и допълнителния
отговор.
В тази връзка Въззивният съд няма какво да добави.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
По същите причини обжалваното определение също е валидно и
допустимо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
5
Фактическата обстановка е следната.
С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 10.03.2009г.,
нотариално заверен от Софийски нотариус, ищцата Б.К. придобива от Н.К.
1350 дружествени дяла от капитала на ответното дружество Транспрес ООД,
със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново. На 10.03.2009г. е
нотариално заверен от Софийски нотариус втори сключен договор, с който
Н.К. прехвърля на Б.К. още 1350 дружествени дяла от капитала на Транспрес
ООД-гр.Велико Търново. С друг договор, нотариално заверен на 10.03.2009г.
от Софийски нотариус, В.С. прехвърля на Б.К. 1350 дружествени дяла от
капитала на Транспрес ООД-гр.Велико Търново. С четвърти договор от
14.02.2013г., нотариално заверен от Софийски нотариус, Н.К. прехвърля на
Б.К. още 2025 дружествени дяла от капитала на Транспрес ООД-гр.Велико
Търново.
Поради това ищцата се легитимира като собственик на 6075
дружествени дяла към момента, когато е прекратено участието й в Транспрес
ООД-гр.Велико Търново.
С нотариална покана рег.№4054/28.10.2019г. на нотариус Д.Д., от
района на Великотърновския районен съд, Б.К. е заявила искането си да бъде
прекратено участието й в Транспрес ООД, с 3-месечно предизвестие, като
поканата е надлежно връчена на легитимен представител на ответника на
29.10.2019г.
При това положение К. е преустановила участието си като съдружник в
ответното дружество на 29.01.2020г., на която дата е изтекъл срокът на 3-
месечното предизвестие.
С посочената нотариална покана ищцата е дала едномесечен срок на
ответника да й заплати стойността на дружествения й дял по реда на чл.125
ал.3 от ТЗ.
Ищцата твърди, че имуществените отношения между нея и дружеството
следва да се уредят съобразно с междинния счетоводен баланс на
дружесдтвото към 31.01.2020г.
Ответникът го е изготвил на 02.10.2020г. и го е представил по делото
едва след като е бил задължен изрично от съда по реда на чл.190 от ГПК с
протоколно определение от 10.11.2020, тъй като по начало такъв се изготвя до
6
30 юни на съответната година, но в случая с оглед епидемията от КОВИД 19
и обявеното извънредно положение законодателят е продължил този срок до
30.09.2020г.
За изясняване на обстоятелствата по делото Окръжният съд е назначил
съдебно икономическа експертиза с вещо лице Т.Б. от гр.Велико Търново.
В исковата молба ищцата е поискала вещото лице да даде заключение
по следните въпроси: 1.каква е стойността на дружествения й дял, съгласно
счетоводния баланс към 31.01.2020г. или към 30.09.2019г.; 2.извършвани ли
са плащания от дружеството на дружествения дял на Н.С.С. в периода от
29.10.2019г. до датата на завеждане на иска – 14.04.2020г. и 3.какъв е
размерът на дружествения дял на Н.С. към 30.09.2019г.
В отговора ответното дружество взема становище, че според него за да
се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си в ООД
съдружник, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на
дълготрайните материални активи на дружеството /земя, сгради/, други
нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива –
задълженията на дружеството /т.е. без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат/ като записванията в пасива на баланса на собствения
капитал и резервите не участват при формиране равностойността на дела.
Поради това ответникът е поискал задачата на вещото лице да бъде
формулирана така, че то да отговори на следните въпроси: 1.въз основа на
изготвения счетоводен баланс към 31.01.2020г. да изчисли стойността на
дружествения дял на ищцата по чл.125 ал.3 от ТЗ по метода на балансовата
стойност, като от актива по счетоводния баланс вземе стойността на
дълготрайните материални активи, други нематериални активи и
краткотрайни материални активиу а от пасива – задълженията на дружеството
/без да включва собствения капитал, резервите и финансовия резултат/
Основният спорен въпрос между страните, възникнал в хода на делото,
е при изчисляване равностойността на дружествения дял на ищцата трябва ли
да се приспаднат от активите отчетените „разходи за бъдещи периоди“.
Окръжният съд е допуснал експертиза, която да изготви два варианта
съгласно становищата, твърденията и исканията на двете страни.
Поради това вещото лице Т.Б. представя по делото два варианта на
7
заключение по назцначената съдебно икономическа експертиза.
Съгласно първия вариант вещото лице стига до извода, че съобразно
изготвения от ответника междинен счетоводен баланс към 31.01.2020г.
реалните пасиви надвишават с 1 169 030 лева реалните активи т.е. чистата
стойност на активите е отрицателна величина, поради което не следва да се
начислява вземане за равностойност на дружествен дял за изплащане на
напусналия съдружник Б.К..
Във втория вариант като не се приспадат от активите разходите за
бъдещи периоди в размер на 5 874 341 лева, вещото лице изчислява, че
съобразно дяловото участие на ищцата и изготвения междинен счетоводен
баланс на ответното дружество към 31.01.2020г., на ищцата следва да се
изплатят общо 734 832,00 лева, от които 60 750 лева дялова вноска от
основния капитал и 674 082 лева стойност на дяловия капитал /обложена/.
Вещото лице поддържа, включително в съдебно заседание, първия
вариант по следните съображения: От гледна точка на икономическата теория
чистата стойност на активите представлява разлика между реалните активи и
реалните пасиви, като реалните активи са тези, които се получават след
приспадане разходите за бъдещи периоди, несъбираемите вземания и всички
онези стоки, които са с изтекъл давностен срок налични във фирмите, също
така несъбираемите вземания и всички онези активи, които при последваща
продажба не бихи били полезни да принесът полза на самото дружество. В
тази връзка вещото лице се позовава на Общите разпоредби на Националните
счетоводни стандарти /Държавен вестник бр.3/2016г./, съгласно които сделки
или събития, които се очаква да настъпят в бъдеще, не пораждат актив.
Апелативният съд приема първи вариант на заключението на съдебно
икономическата експертиза, който поддържа и самото вещо лице, предвид
това че намира същия за законосъобразен и обоснован, както и компетентно
поднесен по делото.
В този смисъл са и приетите за установени факти по делото от
Окръжния съд.
Във връзка с установената по делото фактическа обстановка,
становището на Апелативния съд е, че в първоинстанционното решение са
съобразени всички събрани по делото доказателства като Окръжният съд е
8
изяснил всестранно и правилно фактическата обстановка по делото и въз
основа на нея е направил правилни изводи относно установените по делото
факти и обстоятелства.
Поради това Апелативният съд възприема така изяснената фактическа
обстановка и я възпроизвежда по-горе в настоящото въззивно решение съвсем
накратко.
Въз основа на установената фактическа обстановка
Първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи в
обжалваното решение.
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд. Намира, че същите са в съответствие със
закона и съдебната практика.
В тази връзка Въззивният съд също приема, че правната квалификация
на предявения иск е по чл.125 ал.3 от Търговския закон, както и че същият се
явява неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно варианта на заключението на вещото лице, който съдът
приема за законосъобразен, обоснован и компетентен, на база изготвения от
ответника междинен счетоводен баланс към 31.01.2020г., реалните пасиви на
Транспрес ООД надхвърлят с 1 169 030 лева реалните активи т.е. чистата
стойност на активите е отрицателна величина. Поради това не може да се
присъди равностойността на дружествения дял на ищцата, тъй като чистата
стойност на активите е отрицателна.
В случая ответното дружество е работещо, поради което се изчислява
дружествен дял от дружество, което развива дейност, а не се касае за
изчисляване на ликвидационен дял на подлежащо на прекратяване
предприятие. Това обстоятелство също обосновава да бъде приет първия
вариант от заключението на съдебно икономическата експертиза, в който от
активите се приспадат разходите за бъдещи периоди.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивницата ищца
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
На основание чл.272 от ГПК Апелативният съд препраща към мотивите
9
на Първоинстанционния съд относно недоказаността на предявения иск,
които счита тези мотиви че съответстват на закона и съдебната практика.
По изложените съображения предявеният по чл.125 ал.3 от ТЗ следва да
бъде отхвърлен, като недоказан.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
Апелативният съд намира и обжалваното определение за валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Окръжният съд е присъдил в полза на ответното дружество, при
положение че предявеният срещу него иск е отхвърлен изцяло, договорения и
заплатен адвокатски хонорар 5 000 лева без ДДС, макар същият да надвишава
нормативния минимум 1280 лева без ДДС, определен по реда на Наредба
№1/2004г. по цената на предявения частичен иск от 25 100 лева, тъй като е
приел че този факт е без значение.
Апелативният съд споделя този извод, до който Първоинстанционният
съд е стигнал в обжалваното определение.
Неоснвателно е възражението на частната жалбоподателка ищца, че се
дължи минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г., тъй
като в случая е договорено и заплатено друго възнаграждение, което не е
задължително да е съобразено с цената на частично предявения иск.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател ответник, че
му се дължи резултативно адвокатско възнаграждение. Съгласно Закона за
адвокатурата адвокатското възнаграждение се договоря предварително и се
присъжда, ако е било заплатено.
Поради това обжалваното определение на Окръжен съд-.Велико
Търново, постановено по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивницата
ищца следва да заплати на въззивника ответник направените от него разноски
в тази инстанция в размер на сумата
6 000 лева, договорен и заплатен адвокатски хонорар, с включен ДДС,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и платежен документ.
Водим от изложеното Апелативният съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №120 от 05.11.2021г., постановено по т.д.
№79/2020г., Окръжен съд-Велико Търново.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 07.12.2021г., постановено по т.д.
№79/2020г., на Окръжен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА Б. ЗЛ. К., с ЕГН **********, от гр.София, ул.Л. №*, ет.*,
ап.*, да заплати на Транспрес ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, ул.България №21, вх.Д, ут.1, с ЕИК *********,
представлявано от управителя В.С. С., сумата 6 000,00 лева, направени
разноски в тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11