Решение по дело №42/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 68
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20237240700042
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

 

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                               

                            

        68               03.04.2023 година   град Стара Загора

 

                

                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на шестнадесети март  две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                                   

                                                Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Чл                                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                             РАЙНА ТОДОРОВА

 

                                                                              

при секретаря  Пенка Маринова                                   

и с участието на прокурор Гриша Мавров                                          

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 42 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,в  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Д.Л., против Решение № 331/20.12.2022 г., постановено по АНД № 1171/ 2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2200064 от 28.10.2022 година. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

 В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1  и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в,  от ЗАНН.. Според касатора,  независимо че в АУАН е посочено, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 61,ал.1 от КТ, изразяващо се в несключване на трудов договор с работника и служителя, след като АНО е установил, че деецът следвало да се санкционира за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, в негово правомощие е да преквалифицира нарушението. В противоречие със закона  било прието, че АНО  е следвало да прекрати производството по делото. Отделно районният съд не бил се произнесъл по съществото на спора, с което е допуснал съществени нарушение на съдопроизводствените правила.  Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно да потвърди издаденото наказателно постановление № 24-2200064 от 28.10.2022 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

 

 Ответникът по касационната жалба  „Алберт – Алексиев“ ООД гр. Казанлък не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че постановеното от Казанлъшкия районен съд решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

 

           Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Алберт - Алексиев“ ООД гр. Казанлък Загора против Наказателно постановление № 24-2200064 от 28. 10. 2022 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №24-2200064 от 29.09.2022 г., на „Алберт- Алексиев“ ООД гр. Казанлък,  в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 2000  лева за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно наказващия орган като нарушение, са следните: „Алберт - Алексиев“ ООД гр. Казанлък  приема на работа  на  обект Белеза бар - грил, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Старозагорска“ № 2, стопанисван от „Алберт - Алексиев“ ООД,  на  27.09.2022 година Ганка Иванова Ганева – мияч на чинии, без преди това да сключи с нея трудов договор, а вместо това е сключен граждански договор №1 от 26.09.2022 г. между „Алберт - Алексиев“ ООД гр.- Казанлък и Ганка Иванова Ганева.

 

При осъществения контрол за законосъобразност, след извършена преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,  Казанлъшкият районен съд е приел, че административнонаказателното обвинение е повдигнато в АУАН за това, че дружеството не било сключило трудов договор с Иванова,, като била посочена правна квалификация на нарушението чл. 61,ал.1 от КТ. Впоследствие в НП било описано, че се касае за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Приел е, че АНО е следвало да  прекрати производството по делото и върне  административнонаказателната преписка за ново произнасяне на актосъставителя. Констатираното от съда нарушение било съществено, тъй като се ограничавало правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност дружество. Съдът  не се е произнесъл по съществото на спора.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

          След като наказващият орган при проверката по чл. 52, ал. 4 ЗАНН е установил, че нарушението е извършено по чл. 1, ал.2 от КТ, няма пречка този факт да бъде въведен с наказателното постановление и въз основа на него да се извърши преценка за приложимия закон. Понеже наказващият орган действа като особена юрисдикция и издаденото от него наказателно постановление има правораздавателен характер, той е органът, който на този етап от административнонаказателното производство извършва квалификацията на нарушението, подвеждането на установените от него факти и обстоятелства от обективната и субективната страна на деянието под хипотезата на съответната административнонаказателна норма, което е видно, включително от правомощията му по чл. 53, ал. 2 и чл. 54 ЗАНН. Да се приеме, че наказващият орган е ограничен само от констатациите в АУАН, означава да се отрече неговата възможност да установява факти и обстоятелства, въз основа на които да извърши собствена преценка за съставомерността на нарушението и приложимата санкционна норма. Целта на закона не е да ограничи правомощията на наказващия орган, който може да бъде наречен условно "първа инстанция", а напротив, да разполага той с възможност да изясни и установи всички правно значими за ангажиране на административнонаказателната отговорност факти, въз основа на които да издири приложимата материална норма и съответстващата й санкционна.

В този смисъл е тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълкувателно дело № 7/2010 г. на ВАС, ОСС от І и ІІ колегия, според което принципът на законоустановеност на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.

В съдебната фаза на производството съдът подлага на самостоятелна преценка доказателствата по делото, включително фактическите констатации на наказващия орган относно квалифициращия признак  и доказателствата, които го установяват. В този смисъл наказаното лице не е лишено от средства за защита, не е ограничено правото му защита и то разполага с процесуална възможност да опровергае фактите, обосновали квалифицирането на нарушението

       С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Процесното НП е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът /а не наказващият орган/ е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Право на решаващия съд е да формира вътрешно убеждение по достоверността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт. Съдът не е разгледал, преценил и отговорил на оплакването на жалбоподателя. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора. Ето защо решението на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва с допустимите доказателствени средства да изясни спорните обстоятелства, като се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях относно извършване на нарушението, респективно основателни ли са оплакванията в жалбата срещу НП.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                    Р     Е     Ш     И :

 

    ОТМЕНЯ Решение № 331 от 20.12.2022 г., постановено по АНД № 1171/ 2022 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

 

    ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи  на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

 

                                                                          

                                                                                   2.