Р Е Ш Е Н И Е
№51/28.1.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на
тринадесети януари две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретар Янка Вукева
и с участието на прокурор Стефан Янев,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД
№ 1162 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационна жалба на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А.С.
против Решение № 260020/31.08.2020 г., постановено по АНД № 590/2020г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление №15/16.03.2020г. издадено от Директор на ТД Тракийска
към Агенция „Митници“, с което на „ТСТ
ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
местност „Чукур Савак“, комплекс „ТСТ ОЙЛ“, представлявано от управителите А.С.
и Татяна Атанасова Симилиду, на основание чл. 114, ал. 1 от ЗАДС е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок
от 1 месец.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се, да бъде
постановен съдебен акт, с който да се отмени изцяло решението на РС Пазарджик и
респективно процесното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Като доказателства са
представени-Определение от 31.10.2019г. по адм. Дело №12335/2019г. на ВАС.
Заявление от 10.10.2019г. до ГД „Мерки и измервателни уреди“ Пловдив и Протокол
за извършена метрологична проверка №2947/30.10.2019г., като определението е за
сведение на съда. Моли се, да бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответник- Агенция „Митници“, ТД „Тракийска“ гр. Пловдив, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба с вх. № 264/12.01.2021г.
от В.Г., процесуален представител на ответника, в която е взето становище по
хода на делото, по доказателствата и по същество на спора. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно решението на РС Пазарджик.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе
предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
С решението си РС Пазарджик е потвърдил наказателно постановление №15/16.03.2020г.
издадено от Директор на ТД Тракийска към Агенция „Митници“, с което на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, местност „Чукур Савак“, комплекс „ТСТ ОЙЛ“,
представлявано от управителите А.С. и Татяна Атанасова Симилиду, на основание
чл. 114, ал. 1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева и
на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява
дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по
делото, а именно че на 14.10.2019 г. служители от отдел „Акцизна дейност” в
Териториална дирекция Тракийска, между които бил и актосъставителя св. Григор К.,
извършили проверка на данъчен склад с ИНДС BGNCA00419001, находящ се в гр.
Пазарджик в местността „Чукур савак“, собственост на лицензирания
складодържател „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД. При проверката било установено, че средствата за
измерване и контрол, монтирани в обекта в точки за контрол ТК1 /вход/ и ТК2
/изход/, не отговаряли на изискванията на чл.4 ал.2 от Наредба № Н-
1/22.01.2014г. издадена от министъра на финансите, за специфичните изисквания и
контрола, осъществяван от митническите органи и на чл.103а ал.1 от ЗАДС.
В точка за контрол/ТК1/- „вход дизелово
гориво” на данъчния склад въвеждането на горивото се осъществявало посредством
монтирано средство за измерване и контрол- гама разходомер за течности различни
от вода, тип SBM 150, сериен № 7145/2006 с електронна система VEGA II,
произведено от SOIL IMPIANTI S.p.A Италия, модел 4195-1 N00, сериен
№VE-1383/2006 г.
В точка за контрол /ТК2/- „изход дизелово
гориво“ на данъчния склад извеждането на горивото се осъществявало посредством
монтирано средство за измерване и контрол- гама разходомер за течности различни
от вода, тип SBM 150, сериен № 7146/2006 с електронна система VEGA II, с
производител: ISOIL IMPIANTI S.p.A Италия, модел 4195-1N00, сериен
№VE-1384/2006 г.
При проверката е установено, че
монтираните в ТК1 и ТК2 средства за измерване и контрол били с холограмен
стикер, удостоверяващ извършена последваща метрологична проверка с валидност до
месец септември 2019г.
Контролните органи извършили и проверка на
наличната документация в обекта, при която не било открито заявление за
извършване на последваща метрологична проверка, заверено от органите на ГД
„МИУ“-РО„МН“ Пловдив.
Извършена била и проверка в деловодната
система на ТД Тракийска, от която станало ясно, че лицензирания складодържател
не е уведомил митническите органи, за горното обстоятелство, по надлежния ред.
По време на проверката присъствал
пълномощника Габриела Атанасова, упълномощена от управителя на дружеството,
стопанисващо склада да го представлява. За така констатираното тя обяснила,, че
разходомерите в ТК1 /вход/ и ТК2 /изход/ били с изтекъл срок на метрологичната
проверка, тъй като бил отнет лиценза на данъчния склад в периода, в който са
подлежали на проверка, както и че при проведен разговор със служител на БИМ,
било уточнено, че възможната най-ранната дата за извършване на проверката била
30.10.2019 г.
За извършените контролни действия и резултатите
от проверка бил съставен Протокол за
извършена проверка №2730/19BG3000A047255/14.10.2019 г.
Съгласно чл.43 ал.1 от Закона за
измерванията, последваща проверка на средствата за измерване в употреба се
извършва и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Алинея 3 на същия
член пък разписва, че последващата проверка на средствата за измерване и
контрол се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната
или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на
лицето, което използва средството за измерване.
При така констатираното по време на
проверката на данъчния склад, собственост на „ТСТ ОЙЛ“, последното било
осъществило нарушение на чл.103а от ЗАДС, тъй като в качеството си на
лицензиран складодържател е използвало в данъчния склад средства за измерване и
контрол, които не отговаряли на изискванията на чл.43 ал.3 от Закона за
измерванията.
Поради тази причина с писмо рег. №
32-326384/13.11.2019 г. на ТД Тракийска е бил поканен управителя на дружеството
да се яви в 7- дневен срок от получаване на писмото в ТД за съставяне и
връчване на АУАН. Поканата била връчена на пълномощник на дружеството Габриела
Атанасова на 15.11.2019 г. В указания в
поканата срок до 22.11.2019 г. вкл. управителят или упълномощено от него лице
не са се явили в ТД Тракийска, поради което АУАН на дружеството бил съставен в
отсъствие на нарушителя. Впоследствие АУАН е връчен на пълномощника на
дружеството на 13.02.2020 г.
В законоустановения срок срещу съставния
АУАН не постъпило писмено възражение.
Въз основа на съставения АУАН на
16.03.2020 г. било издадено обжалваното НП, което било връчено на 09.04.2020 г.
на управителя на дружеството.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е осъществил цялостна проверка по приложение на
материалния и процесуалния закон, като правилно е приел, че административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на
свидетел. Съставен е от компетентен
орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на
нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В
АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички
обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата
правна квалификация.
Съдът намира също така, че АУАН и НП са
съставени в законоустановените срокове. Правилно АУАН е съставен на основание
чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, който е бил надлежно поканен да
се яви и да присъства при съставяне на акта (и то два пъти), като не се е явил
нито законен представител, нито пълномощник в указаните срокове. Не са били
посочени и уважителни причини за неявяването на представител на дружеството. На
последното не е нарушено правото на защита при съставянето на АУАН в отсъствие
на нарушителя, тъй като впоследствие актът е надлежно връчен на пълномощник на
дружеството.
Настоящата касационна инстанция изцяло
споделя мотивите, които са изложени в оспореното решение по отношение на материалната законосъобразност на
процесното наказателно постановление, поради което намира, че същото се явява
правилно и законосъобразно.
Районният
съд е направил правилен и изчерпателен анализ на доказателствения материал по делото. Счел е, че дружеството
като собственик на лицензирания склад, който е бил обект на проверка от
контролните органи е извършило вмененото му нарушение. В хода на производството
е било установено, че в този склад се съхраняват нефтени продукти (дизелово
гориво) и на вход и изход в точките за
контрол имало монтирани измервателни уреди- гама разходомери за течности
различни от вода.
Правилно
е кредитирал показанията на свидетеля Кръстев като достоверни и непротиворечиви.
Към датата на проверката стикерите за валидна метрологична проверка на тези два
уреда са били с изтекъл срок на валидност, тъй като валидността им е мила до м.
септември 2019 г., а проверката е реализирана на 14.10.2019 г. Дружеството не е
било подало заявление за нова метрологична проверка, което било констатирано
при проверка на документацията на същото. Показанията на св. Кръстев се
потвърждават и от приетите писмени доказателства- протокол за извършена
проверка и приложенията към същия. В тази насока са и дадените писмени
обяснения от пълномощника на дружеството, от които става ясно, че действително
не е извършена последваща метрологична проверка на разходомерите, поради
обстоятелството, че към момента, когато е следвало да се извърши проверката,
дружеството било с отнет лиценз. От показанията на свидетелите , обаче става
ясно, че дружеството въобще не е подавало заявление за извършването на
метрологична проверка на измервателните уреди, още повече че следва да стори
това в един по-ранен период, като подаде заявление преди да изтече срокът на
валидност на извършената предходна проверка. Въпреки, че дружеството не е
следвало да използва тези уреди при извършване на дейността си, такава е била
осъществявана, заради което и контролните органи са предприели допълнителни
мерки, като са обезпечили средствата за измерване и контрол с акцизни пломби на
спирателните кранове в затворено положение на входящия и изходящия тръбопровод,
както и с оглед констатациите на установени липси и излишъци на горива.
Само за пълнота следва да се посочи и
това, че е без значение обстоятелството дали горивото преминаващо през
измервателните уреди е било отчитано или не, както и дали са настъпили вредни
последици. Това е така, тъй като нарушението е на просто извършване и законът
не изисква да са настъпили конкретни вредни последици.
С оглед на изложеното, правилно РС
Пазарджик е приел, че АНО обосновано е ангажирал отговорността на „ТСТ ОЙЛ“
ЕООД за извършено нарушение на чл.103а ал.1 от ЗАДС. С тази норма е въведено
изискване данъчно задължените по този закон лица да използват средства за
измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон и нормативните
актове по прилагането му, а в случаите, когато средствата за измерване и
контрол са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията, същите
трябва да отговарят на изискванията на Закона за измерванията и нормативните
актове по прилагането му.
В
случая правилно е запълнена и банкетната норма с разпоредбата на чл.43 ал.3 от
Закона за измерванията.
Правилно е приложен закона и относно
санкционната норма, като е наложена имуществена санкция на основание чл.114 ал.
1 от ЗАДС, съгласно за горното нарушение на юридически лица се налага
имуществена санкция от минимум 5 000 лв. Закона не допуска определяне на
наказание в по-нисък размер, съгласно разпоредбата на чл.27 ал.5 от ЗАНН,
поради което и претенцията на жалбоподателя за намаляване на размера на наложената
санкция е неоснователна.
Правилно съдът е приел, че случаят не е
маловажен, тъй като той е типичен за нарушения от този вид от една страна, а от
друга с налагането на минимална санкция е отчетено липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства и това, че нарушението е извършено за първи път.
Следва да се отбележи, че всяко регистрирано като търговец лице е длъжно да
спазва законодателството, включително и данъчното такова, във връзка с
дейността на представляваното от него дружество. Както бе посочено и по-горе
нарушението не е резултатно такова, така че липсата на конкретни вреди за
бюджета не е елемент от състава на нарушението, еrgo не може да бъде аргумент и за
маловажност на нарушението, защото при всички формални нарушения липсват такива
вреди.
Представеното определение постановено по адм.д.№12335/19г.
по описа на ВАС не променя фактическата обстановка и правните изводи на
въззивния съд.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му, поради което решението на
Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна – без уважение.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски ще следва касаторът да бъде осъден
да заплати на ответната страна направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260020/31.08.2020 г., постановено по АНД
№ 590/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, местност „Чукур Савак“, комплекс „ТСТ ОЙЛ“,
представлявано от управителите А.С. и Татяна Атанасова Симилиду, да заплати на
Агенция „Митници“, ТД „Тракийска“ гр. Пловдив направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:1./П/
2./П/