№ 197
гр. София, 27.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500124 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на И.
М. М. и М. Й. М. – и двамата от гр.Етрополе, чрез адв.В. Н. от САК насочена против
Определение № 182/22.12.2022 г., постановено по т.д. № 217/2021 г. по описа на ОС София,
с което производството по делото е прекратено.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че още към момента на предявяване при условието на субективно
съединяване от ищците-жалбоподатели против ЗК“Лев инс“АД на исковете с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, са били налице всички изискуеми и относими писмени
доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основани и
размер по образуваната при застрахователя щета с № 0000-100-01-21-7546/01.09.2021 г.
Последното, предвид че 15-дневният срок изтекъл към 13.10.2021 г., а отделно от това с
писмо с изх.№ 8974/07.10.2021 г. ответникът застраховател изразил становище, че няма
законно основание за изплащане на обезщетение. Последното изявление според
жалбоподателите обусловило и допустимостта на предявените от тях искове.
На самостоятелно основание се поддържа, че към момента на подаване на частната
жалба вече били изпълнени всички процесуални условия за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск.
По изложените доводи в подкрепа на това оплаквани се иска отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от страна по висящото пред ОС София дело –
частните жалбоподатели са ищци по образуваното пред първоинстанционния съд исково
производство, срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение
на СГС, развити в частната жалба, настоящата инстанция приема за основателни, по
1
следните съображения:
Установява се от данните по първоинстанционното дело, че същото е инициирано по
искова молба, подадена от частните жалбоподатели против ЗК“Лев инс“АД, с която, при
условието на субективно съединяване, са предявени искове с правно основание чл.432 ,ал.1
КЗ и чл.409 КЗ.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са родители на
починалата при ПТП, настъпило на 15.08.2021 г. ПТП М. М. М.. Произшествието било
причинено от лек автомобил, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество. Същото било сезирано със заявление вх.№ 10993/28.09.2021 г. за
заплащане по доброволен ред на дължимото се застрахователно обезщетение на ищците за
причинените им неимуществени вреди от настъпилото ПТП, а по образуваната щета
ответното дружество изразило становище, че няма законно основание за изплащане на
такова обезщетение.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
всеки един от ищците сумата от по 150 000 лв. като обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от загубата на тяхната дъщеря, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на смъртта й – 15.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
След депозиране на исковата молба първоинстанционният съд е изпратил същата за
отговор на ответника и в срока по чл.367 последният е депозирал такъв, в който е оспорил
предявените искове по основание и размер. Въвел е няколко правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
След връчване на препис от отговора и постъпване на допълнителна искова молба,
първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение на 22.12.2021 г., с което е
прекратил производството по делото.
За да обоснове този краен извод е приел от фактическа и правна страна, че исковете,
с които е сезиран, са процесуално недопустими, като предявени преди изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за окончателно произнасяне по претенцията от
застрахователя. В случая този тримесечен срок изтичал на 28.12.2021 г. – т.е. след датата на
постановяване на определението под № 182.
Доколкото при установените данни няма спор, че тримесечният срок по чл.496, ал.1
КЗ от сезирането на застрахователя не е бил изтекъл към момента на прекратяване на
производството пред първоинстанционния, решаващият въззивен състав счита, че негово е
процесуалното задължение да извърши самостоятелна проверка относно наличието на
всички положителни общи и допълнителни /специални/ процесуални предпоставки относно
надлежното съществуване и упражняване правото на иск, респ. – наличието на отрицателни
такива, към момента на произнасянето му по поставения пред него правен въпрос /така и
Определение № 339 от 29.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 972/2019 г., II т. о., ТК.
Определение № 352 от 26.06.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1027/2018 г., II т. о., ТК
Определение № 332 от 19.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1614/2018 г., I т. о., ТК/.
При извършването на тази проверка към настоящия момент въззивният състав
приема, че установеният от чл.496, ал.1 КЗ тримесечен срок за доброволно плащане от
страна на застрахователя е изтекъл на 29.12.2021 г. /28.01.2021 г. е бил неприсъствен ден/,
предвид че застрахователната претенция е предявена на 28.09.2021 г. Към нея заявителите са
приложени надлежни писмени доказателства по смисъла на чл.496, ал.3, т.1 КЗ, наличието
на които обуславя невъзможност за застрахователя да откаже да се произнесе по
основателността на застрахователната претенция. Въпреки това застрахователят е изискал
допълнителни документи от заявителите, вкл. такива, с каквито те не биха могли да се
снабдят своевременно и които не са необходими за целта на произнасянето на
застрахователя /ангажирането на наказателната отговорност на причинилия ПТП-то водач
не е предпоставка за това/.
Поради последното и т.к. към момента на постановяване на настоящето въззивно
определение тримесечният срок по чл.496, ал.1 КЗ е изтекъл, обстоятелство, което
решаващият състав е длъжен да отчете по реда на чл.235, ал. ГПК, следва да се приеме, че
2
са налице всички положителни процесуални предпоставки относно упражняването на
правото на иск по чл.432, ал.1 КЗ от пострадалите против застрахователя.
Изложеното предпоставя извод за неправилност на обжалваното определение, което
следва да се отмени, а делото да се върне на ОС София за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд,
Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 182/22.12.2022 г., постановено по т.д. № 217/2021 г. по
описа на ОС София, с което производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на ОС София за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3