мотиви към присъда № 33, постановена по НОХД N° 1519/2018г. по
описа на Русенски районен съд, \/-ти наказателен състав
Русенска районна
прокуратура е обвинила К.А.В. в това, че през периода м.април 2010г.- 19.05.2010г. в гр.Русе, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у П.И.К. и В.Б.К.- че ще им продаде
недвижим имот, намиращ се в с.Николово, обл.Русе и с това им причинил имотна
вреда в големи размери- 32780лв. - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр.
чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Частните обвинители П.И.К.
и В.Б.К. поддържат обвинението.
Подсъдимият не се
признава за виновен и дава обяснения.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за
установено следното:
Подсъдимият К.А.В. е
роден на ***г***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, работи, ЕГН **********.
Свидетелите и частни
обвинители П.К. и В.К. били семейни приятели със свид. С. и съпругата му.
Последните прекарвали големи периоди от годината, предимно през топлите месеци,
в с.Николово, обл.Русе, в къща на родителите на съпругата на С., където К.често
гостували. Постепенно у К.се зародило влечение към споменатото населено място и
те решили да се сдобият с имот там. Те споделили това си намерение със свид.С.
и той приел да им помогне в това им начинание. През м.април 2010г. К.били вече
сигурни в желанието си да купят къща с двор в с.Николово, С. направил проучване
на продаващите се там имоти, снимал ги и им изпратил фотоси по електронен път.
Подс. В. и свид.П.
живеели на семейни начала на ул.“Лозенец“, №14 в с.Николово, обл.Русе в близост
до имота на С,. В. се занимавал със строителна дейност и през 2009г. извършил
ремонт в дома на родителите на С. в с.Николово. Това обстоятелство и
съседството им сприятелили подсъдимия и свид.С.. Последният споделил на В.
желанието на К.да купят имот в селото. Подсъдимият прозрял в това възможност да
се обогати незаконно, като измами частните обвинители. Той знаел, че
свидетелите Д. и Д. са собственици на поземлени имоти ПИ №727 с площ 483 кв.м и
ПИ N2726 с площ 413 кв.м в с.Николово, местността „Черничева градина“,
обединени със заповед на кмета на Община-Русе в имот с №2411. Поради задължение
към „Райфайзенбанк България“ ЕАД, през 2009г. върху процесния имот била
наложена възбрана. В. знаел също, че имотите се продават, тъй като на къщата
имало поставен транспарант в този смисъл. Решил да се представи за посредник
при продажбата на имота на Д. и да се облагодетелства неправомерно от цената,
платена от К.. Подсъдимият предложил на свид.С. да обяви на К.този имот.
На 18.04.2010г. свид.С. показал на К.всички набелязани от него
имоти за продажба в с.Николово, сред които и посочения му от подсъдимия, който
именно се харесал на купувачите. С. им предложил да контактуват с В., който,
според него, бил запознат с детайлите по продажбата на имота. На 19.04.2010г.,
по предварителна уговорка, осъществена чрез С., подсъдимият се явил на
работното място на свид.К. ***, където тя работела като кардиолог, и с негов автомобил я откарал в с.Николово. К. призовала съпруга
си по телефон и той да дойде в селото, за да огледат заедно имота на Д.. По
пътя натам подсъдимият обяснил на К., че има сериозен бизнес и че при
извършването на продажбата ще им посредничи негов приятел, работещ в клон на
ОББ в гр.Варна, който В. бил наел на работа и му плащал месечно възнаграждение
от 1000лв. Това било необходимо поради ипотека върху имота, наложена за
задължение към банка. К.огледали вилата и потвърдили
намерението си да я придобият. Подсъдимият им определил цена, от която 34816
лв. за заплащане на задължения към банка, 850 лв. за банкови такси и 3650 лв.
за нотариус. Частните обвинители се съгласили с тази оферта и В., за да създаде
у тях погрешно впечатление за възможностите си, провел телефонен разговор пред
тях с мнимия си приятел от гр.Варна, на когото наредил да изтегли от сметката
му 25500лв. и с тях да плати част от задължението към банката, което да доведе
до заличаване на ипотеката. Обещал на К.до 24.05.2010г. да влязат във владение.
Подсъдимият поискал сумата, който привидно бил дал от собствената си сметка, да
му бъде възстановена, като същия ден предоставил номера на сметка в „Първа
инвестиционна банка”АД- 79FINV91501000079956. На 20.04.2010г., по желание на
свид.К., тя и В. отишли в нотариалната
кантора на нотариус В.А.с рег.№357 на Нотариалната камара, където бил изготвен
и нотариално заверен с рег.N9977/20.04.2010г. запис на заповед с падеж
25.08.2010г. за сумата от 25500 лв. в полза на свидетелката. След това двамата
отишли до централния клон на „ПИБ” АД в гр.Русе и там К. превела от своята
банкова сметка №ВG49FINV915010ВGNO2РSМ
сумата от 25500 лева по банкова сметка №79FINV91501000079956 на В.,
който веднага ги изтеглил в брой. На 3.05.2010г. свид.С. поискал от свид.К.
свидетелство за съдимост и документ, че срещу нея не се води разследване, които
били необходими на В. и той трябвало да ги занесе на 5.05.2010г. в гр.Варна,
като условие за вдигане на ипотеката. Подс.В. поискал от К., чрез свид.С., още
7280 лв., като остатък от цената на имота в с.Николово, и на 19.05.2010г. свид.К.,
в кантората на нотариус К. П., платил в брой тази сума, за което бил съставен
нотариално заверен договор за заем между него и подсъдимия.
На 31.05.2010г.
подсъдимият по телефон се уговорил със свид.К. на 4.06.2010г. да отидат заедно
в гр.Варна, където да й прехвърли имота, но З.06.2010г. вечерта той отменил
пътуването поради личен ангажимент. Тя пожелала договора да се изповяда пред
нотариус К. П. *** и той определил ден и час през
м.юни 2010г. да сторят това. В уреченото време подсъдимият не се явил пред
нотариуса, като се оправдал с пътуване за други населени места. В. демонстрирал
измамно намерение да довърши сделката, поради което още няколко пъти привидно
организирал срещи с пострадалите по повод на това, но ги провалял по различни
причини. Всички тези действия на подсъдимия породили съмненията у К., че са
измамени и те поискали парите си, но подсъдимият ги убеждавал, че в гр.Варна
неговият познат работи по необходимите документи за придобиване на имота. На
15.08.2010г. пострадалите поискали от В. веднага да оправят отношенията си чрез
сключване на договор за продажба или връщане на дадените му пари. На следващия
ден свид.К. се срещнала с подсъдимия, той я излъгал, че кандидатства за проект
за изграждането на АЕЦ- Белене, заедно със състудент на свид.С. от Русия,
поради което огромните му иначе капитали били блокирани заради този проект.
Опитал се да я успокои, като й обещал да й помогне да си купи техника за
дейността й на лекар. Сходен разговор се провел между тях и през м.септември
201 Ог. На 13.09.2010г. В. заявил на свид.К., че се е срещнал с юрист на „ПИБ”
и централата на банката искат документ, необходим за превод на парите по
сметката й, което било поредната му лъжа с цел заблуда на пострадалите, че
върши нещо по удовлетворяване на желанията им. По време на среща с К.,
проведена на 16.09.2010г. в гр.Русе, В. променил позицията си и вече твърдял,
че няма възможност да върне парите им, но ще вземе заем, за да се издължи до
20.09.2010г. С цел да поддържа измамливата си теза, В. съставил и подписал на
мястото на касиер неистински банков документ- вносна бележка, на който бил
придаден вид, че е направил превод на сумата от 33000лв. от своята сметка по
тази на свид.К. в „ПИБ” АД на 23.09.2010г., на
която дата го предал по свид.С. на свид.К.. Впоследствие, на 27.09.2010г.,
липсата на превод В. обяснил на свид.К. с техническа неизправност в банката, от
която бил направил опит за трансакция. За да отлага разрешаването на случая и
за допълнително въвеждане в заблуждение на пострадалите, на 6.10.2010г.
подсъдимият се задължил отново да върне на свид. К. 32770 лв. до 11.10.2010г.,
което било описано в нотариално заверена декларация. Пак със същата цел и за да
създаде привидно намерение да се издължи, на 26.10.2010г. В. предал 3000лв. от
задълженията си към К.на техен съсед и съконтрагент по друга сделка- М. В.Д.,
като част от цена на имот, който К.купували от това лице. Последвало поредно
действие по заблуда на пострадалите, изразяващо се в предоставено им от
подсъдимия фалшиво удостоверение от „ОББ” -София, с дата 23.11.2010г., за
баланс на паричните му средства в същата банка в размер на 1 357 000лв., което
имало задача да им покаже, че има възможност да им се изплати. Отново за да
протака уреждането на отношенията им, през м.ноември 2010г. В. поискал
пострадалите да открият тяхна сметка в „ОББ”, което свид.К. свършила, но това
не довело до изпълнение на задължението му. Сем.К.разбрали, че са измамени и
потърсили средствата си съдебен ред. Били образувани изпълнителни дела
№14046/2010г. и N° 14047/2010г. на ЧСИ В. М. с взискатели пострадалите и
длъжник подсъдимия, но това не довело до удовлетворяване на кредиторите и
до момента на постановяване на настоящата присъда.
През 2011 г. подсъдимият
напуснал страната и се установил в РЧехия. С европейска заповед за арест,
издадена на 2.06.2016г. от РП- Русе, подсъдимият бил обявен за международно
издирване, бил издирен и върнат в страната.
Изложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелите, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени
средства по делото - справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, заключението на назначената по
делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологина
експертиза, копия от нотариални актове, протокол по чл.61, ал.2, т.5 от ЗЕЕЗА,
ЕЗА, копие от запис на заповед, копие от договор за заем, вносна бележка, копие
от ръкописен текст, изпълнен от подсъдимия с посочени цени. При изграждане на
горната фактическа обстановка съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в
частта им, в която заявява, че не е мамил пострадалите и имал намерение на
изпълни поетия към тях ангажимент. Обясненията в коментираните им части се
опровергават от целия останал доказателствен материал по делото. Видно от
показанията на свидетелите Д. и Д., собственици
на процесния имот, подсъдимият не е имал абсолютно никаква представителна
власт, касаеща имота или притежателите му. Никога между тях и В. не е
съществувала спогодба той да им съдейства за продажба на къщата и двора им и
всичките му действия, касаещи собствеността им, са били
напълно неизвестни за тях до довършване на престъплението. Показанията на Д.
съдът намира за достоверни и годни да служат за
коректив на обясненията предвид пълната незаинтересуваност на тези лица от
събитията по делото и тяхното развитие. Нещо повече, за тогавашните собственици
не съществува какъвто и да е мотив да прикрият предоставено от тях пълномощие
на подсъдимия, тъй като съществуването на такова пълномощие не ги застрашава по
никакъв начин. Те безспорно не са получавали пари от К.и съответно нямат
никакво отношение към резултата от престъплението, единствено с който
евентуално биха били свързани. Обсъжданите обяснения се опровергават и от множество действия на подсъдимия по заблуда на
пострадалите, намерили изложение в показанията на свидетелите К. и К. и самите
обяснения, но с различно тълкувание. Още при първата им среща подсъдимият
въвежда като фактор за осъществяване на сделката лице от гр.Варна, каквото
категорично няма. Въпреки това, подсъдимият на много пъти при преговорите с
пострадалите поставя развитието на „продажбата” в зависимост от действията на
това лице, т.е. подсъдимият вкарва в отношенията им една фиктивна фигура,
служеща като оправдание за неизменно следващия, плануван провал на сделката,
привидните действия по осъществяването на която всъщност прикриват изначалната
измама. Потвърждение на последно изложеното е въображаемия превод на първите
25500лв. от сметката на подсъдимия, който той „наредил” пред пострадалите по
телефон, дало му основание веднага да поиска обезщетение за това чрез съответен
превод на такава сума на К.по негова сметка. Впоследствие подсъдимия на няколко
пъти представял на пострадалите, с цел заблуждение в материалните му
възможности и действителната му воля, различни неистински документи,
обстоятелство, което не отрича. Това били вносната бележка за 33000лв. и
банковото удостоверение, че разполага с 1 357 000лв. Съдът намира, че
материалното затруднение за връщане на получени на каквото и да е основание
пари не би предизвикало подобни действия у човек, който няма склонност към лъжа
и няма измамни намерения. Личност с нормални морални качества не би стигнала да
решение да съставя неистински документи, за да установи някаква своя теза, т.е.
личността на подсъдимия съдържа характеристики, отличаващи я с склонност към
измама. Този извод се затвърждава и от
показанията на свид.П., живяла продължително време на семейни начала с В.,
която той излъгал, че има тумор на мозъка, което е изключително травмиращо за
близък човек и показва безскрупулност на характера при постигане на поставени
цели. Косвено с показанията на свид.П. се установява и недостоверността на
обясненията за материално затруднение за връщане на парите на пострадалите,
заради вложение в дейността на подсъдимия на средствата на пострадалите, с
изнесеното от тази свидетелка обстоятелство на значително финансово подобрение
на живота им след получаването на парите на К., изразяващо се и в луксозни
придобивки. Доказателство за измамливите намерения на подсъдимия са и
съдържащите се в показанията на свидетелите К. и К. възприятия за промяната на
отношението на подсъдимия към привидната сделка за процесния имот. Той ги
заблуждава, че има възможност да им продаде имота, те му предоставят цената му
на два пъти, след което, през м.юни 2010г., той престава да обсъжда с тях
възможността те да се сдобият с него и акцента в отношенията им става връщането
на парите им и от какво се препятства това, без да спомената повече за прехвърлянето
на собствеността, сякаш не това е било в основата на познанството и преведените
множество срещи и преговори. В същото време съдът намира, че показанията на
свидетелите К. и К. напълно вярно отразяват събитията по делото, за което
говори изпълнените им с факти и незначителни дори детайли разкази, с дати и
реплики, които не биха били налице в случай, че пострадалите имат намерение
просто да набедят подсъдимия. Изграждането на такава сложна фактическа
обстановка, която да е невярна, не е присъщо на нормални, добросъвестни
граждани на обществото, каквито са К.. При анализа на доказателствата следва да
се отбележи, че показанията на свид.С. и К. не носят информация за главните
факти на доказване, която да ги представи по различен начин, от възприетото от
съда по- горе. Предвид изложеното съдът не дава вяра обясненията на подсъдимия
в коментираните им части.
Тази фактическа
обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че
с описаното в нея деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от ИК,
тъй като през периода м.април 2010г,- 19.05.2010г. в гр.Русе, с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у П.И.К. и В.Б.К.- че
ще им продаде недвижим имот, намиращ се в с.Николово, обл.Русе и с това им
причинил имотна вреда в големи размери- 32780лв. В хода на установяване на
договорните отношения подсъдимия формирал у пострадалите неправилни представи,
че ще им продаде недвижим имот. В съзнанието на свидетелите К.К. се формирало
убеждението, че купуват този имот от лице, което има права върху него, което
безспорно не било така, което убеждение провокирало престацията на упоменатите
средства. Категорично по делото е установено, че подсъдимият няма вещни права
върху процесния имот, съответно няма как да прехвърля такива, няма и
представителна власт по отношение на собствениците му да преговаря за
продажбата му, поради което изначално нямал никаква възможност да изпълни
поетите към пострадалите ангажименти. Имотът не е и можел да бъда предмет на
сделка от рода на тази по делото, тъй като е бил възбранен. Вследствие на тези
действия на подсъдимия и след разпореждането със средствата за пострадалите е
настъпило отрицателно изменение на имуществото им, в което се е изразила
имотната вреда общо в размер на 32780лв. Вредата е в големи размери, тъй като
размерът й надвишава повече от седемдесет пъти размера на минималната работна
заплата за времето на извършване на престъплението. От субективна страна
подсъдимия е действал при пряк умисъл и с користна цел- подсъдимия е
предвиждал, че описаното въздействие ще предизвика дадените неправилни
представи в съзнанието на пострадалите, като в същото време подсъдимия е
съзнавал, че тези представи са от естеството си да ги мотивират да се
разпоредят с поисканата от него сума, като цена на имота, в резултат на което
за тях ще настъпи имотна вреда, а той ще се облагодетелства от това. При
изследване на елементите от субективната страна на престъплението следва да се
отбележи и че подсъдимият е годен субект на престъплението, тъй като не е
страдал от умствена недоразвитост и не е бил в състояние на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното
му състояние му е позволявало правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите, за което ясно говори изключително детайлно обмисленото, хладнокръвно и
убедително изпълнение на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е желанието на подсъдимия за облагодетелстване по неправомерен
начин.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства чистото му съдебно минало и полагането на обществено полезен
труд. Отегчаващо вината обстоятелство се явява високата стойност на имотната
вреда за пострадалия, близка до границите на особено големи размери. Предвид
тези обстоятелства, превес сред което имат смекчаващите такива, на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание три години лишаване от свобода, целите на
което ще се постигнат и с условното осъждане, поради което изпълнението му следва да
се отложи за изпитателен срок от пет години, който изпитателен срок в този си размер съда намира за възпиращ
подсъдимия от извършване на престъпления.
Подсъдимият,
със снетата по-горе самоличност, следва да заплати в полза на ОД на МВР- Русе сумата 1538.33лв. за
разноски досъдебното производство и по сметката на РРС сумата 195.33лв за
разноски на съдебното следствие
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
