Решение по дело №10846/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 449
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20195330110846
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                          Р Е Ш Е Н И Е  № 449

 

                          гр. Пловдив, 11.02.2020 г.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 13.01.2020 г., в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10846 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 42824 от 28.06.2019 г, от ЗAД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу Община Пловдив, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 2435.75 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на вземането. Претендират се разноски по делото.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.02.2019 г. в гр. Пловдив, при движение в Северната промишлена зона, непосредствено преди кръстовището с ***, лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ***, собственост на „ПИМК“ ООД, управляван от Д.Г.А. е преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили материални щети по автомобила – уврдена била задна лява джанта на автомобила. При настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка  „Каско Стандарт“ в ЗAД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, обективирана в ЗП № ***, със срок на действие от 23.10.2018 г. до 23.10.2019 г. В тази връзка на 21.02.2019 г.в застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение от собственика на застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с № ***. Щетата била отстранена в доверен сервиз на ищцовото дружество „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД чрез смяна на увредената чанта с нова. Стойността на ремонта бил в размер на 2435.75 лева, от които 2363.75 лева – стойност на нова джанта и 72 лева – стойност на труд, която сума ищецът заплатил на   увреденото лице на 26.03.2019 г. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Твърди се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен участък в изправност, съответно да сугнализира неизправния участък, в резултат на което за настъпили процесните щети.

С оглед изложеното е предявен искът.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват така предявения иск по основание и размер. Не се установявали обстоятелствата, довели до вредосното събитие. Прави се възражение за съпричиняване. Оспорва се механизма на произшествието и наличие на причинно-следствена връзка на щети по автомобила. Не било ясно защо претендираната сума е заплатена на доверения сервиз, а не на увреденото лице. Моли се искът да бъде отхвърлен.  Претендират се разноски.

   Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

    Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ.

 За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор по имуществена застраховка, причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи съпричиняване на произшествието от *** на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.

От представената застрахователна полица № ***                      /л.6/, се установява, че между ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „ПИМК“ ООД, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, направена е отметка „Пълно каско“ като ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил „Мерцедес”, рег. № ***. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 23.10.2018 г. до 23.10.2019 г. В тази връзка в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице. В общите условия към застрахователна полица /л.46/, които са неразделна част от нея е посочено, че застраховката „Пълно каско“ покрива риск от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е попадането в необезопасена дупка на пътното платно - /виж Клауза Пълно Каско в ОУ, която препраща към клауза „пожар, природни бедствия и ПТП – т. I Допълнителни покрити рискове, т.2 ПТП“/.

От разпита на свидетеля Д.Г.А. /протокол от о.с.з. от 20.11.2019 г. л.56/, *** на увредения лек автомобил, се установява, че същият движейки се с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“, с рег. №***, собственост на „ПИМК“, през месец февруари 2019 г. през тъмната част от денонощието, е преминал през голяма дупка на пътното платно, в участъка близо до КАТ.  Наличието на дупка на пътното платно не било сигнализирано и обезопасено. Свидетелят установява, че тъй като искал да избегне дупката, опитал да направи маневра като я заобиколи, но отсреща приближавал автомобил, поради което за по-безопасно минал през дупката само със задната част на автомобила. Била увредена задна гума и джанта.  

 Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същият установява механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена дупка на пътното платно, като при преминаване през нея са предизвикани щети в задната гума и джанта на автомобила.

Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л.7/ собственикът на увредения лек автомобил завел при ищеца щета с № *** и № ***.

От приложения по делото опис заключение по щета /л.12/ се установява кои детайли от автомобила са увредени, а именно, описаните в исковата молба – джанта – задна лява.

Видно от възлагателно писмо от 22.02.2019 г. /л.13/ ремонтът на увредения лек автомобил е възложен на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД. От последния е издадена фактура /л.14/ в която са описани отремонтираните детайли по автомобила и стойността на ремонта в общ размер на 2 435.75 лева.  

Видно от платежно нареждане от 26.03.2019 г. /л.17/ сумата в размер на 2 435.75 лева е заплатена на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД във връзка със застрахователна полица № ***, като е посочен и регистрационният номер на процесния автомобил. Плащането на тази сума не е оспорено от ответника.

С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, в случая даване вместо изпълнение, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.

От приетите по делото САТЕ /л.62/, вещото лице дава отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети по лекия автомобил.

Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.

  С оглед посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема действия по отремонтирането им.  

Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни, които да оборват законовата презумпция.

С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.

По отношение на размера. По аргумент от чл. 208, ал. 3 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие. В САТЕ, която съдът кредитира като обективна, вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ размер на 2 486.03 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този размер. Ищецът претендира по-малка сума от установената.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и по размер.

Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.

С оглед изложеното не се налага редуциране на установения размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер.

Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда 28.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането.

По отговорността за разноските

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива.

Ищецът доказа следните разноски – 97.43 лева – платена държавна такса /л.25/, 30 лева – депозит за свидетел, 180 лева – САТЕ /л.41/ и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.68 и л.69/. Общо 707.43 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

При тези мотиви, Пловдивският районен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата  в размер на 2435.75 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, от настъпило на дата 21.02.2019 г. ПТП, изразяващо се в преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно непосредствено преди кръстовището с ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 707.43 лева – разноски в производството.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ