РЕШЕНИЕ
№ 320
Пловдив, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Пловдив - XX тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ДИЧО
ДИЧЕВ |
|
Членове: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора
КИЧКА ВАСИЛЕВА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ
НИКОЛОВА кнахд № 2736/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Войсил, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „20-та“, № 1,
представлявано от управителя С.С.Б., против Решение №
1616/26.09.2023 г., постановено по АНД № 4455/2023 г. по
описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 002425/13.07.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
което на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.
Твърди се, че решението
е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Оспорва се изводът на районният съд,
че процесният продукт не попада в изключенията на чл.57, т.5 от ЗЗП, като се
позовава на сертификатите на уреда. Касационният жалбоподател се позовава и на
т.7.1 от Условията на „ЕКО СТОЙМ 2017“ ЕООД и посочва, че клиентът е
разопаковал системата за почистване и я ползвал, като приставките и четките са
захабени от употреба, а микрофибърните кърпи изцапани. На следващо място сочи,
че определената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението е некоректна,
както и че съдържанието на АУАН не отговаря на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Изразено е несъгласие с извода на районен съд относно свидетелите при
съставянето на АУАН, както и относно лицето на което е връчен акта, което
довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Иска се отмяна
на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът -
Директор Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите, чрез процесуалния си представител адв. П., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на
разноски.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение № 1616/26.09.2023 г., постановено по АНД № 4455/2023 г., Пловдивски
районен съд е потвърдил Наказателно
постановление № 002425/13.07.2023г., издадено от Директора на Регионална
дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора, с което на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.
За да постанови
този резултат, Районен съд Пловдив е приел, че
от страна на дружеството е извършено вмененото нарушение, както и че
санкционната разпоредба е коректно приложена, а наложената санкция е в
минималния размер предвиден в закона. За неоснователно е прието възражението,
че дружеството имало право да откаже приемането на стоката на основание чл. 57,
т.5 от ЗЗП, като в тази връзка съдът се е позовал на Решение № 363 от
17.01.2019 г. по к. т. д. № 1900 / 2018 г. на Върховен касационен съд и на
решения на административните съдилища. Направил е извод, че подобен уред за
почистване на дома по своето естество и предназначение не е невъзможно да бъде
употребяван от друг потребител, след като опаковката му е била отворена нито по
хигиенни нито по здравни съображения и не попада в изключението на чл. 57, т.5 от
ЗЗП. За неоснователно е прието и възражението относно датата на извършване на
нарушението. Според районен съд изготвянето на АУАН в присъствието на двама
свидетели, които са на самото съставяне, а не на извършване на нарушението е
допустимо от чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Направен е извод, че не са съществени пороци
на съдържанието на АУАН и НП, неточното изписване на седалище и адрес на
управление на дружеството, доколкото вярно са посочени наименованието и ЕИК. По
отношение на възражението за представителната власт на лицето подписало АУАН,
съдът е посочил, че по преписката е приложено пълномощно, според което именно
това лице е оправомощено да представлява дружеството пред всякакви държавни
институции и да получава книжа от негово име.
Решението е правилно.
Въз основа на
правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни. Районният съд е събрал доказателства, обсъдил е фактите поотделно
и в тяхната съвкупност. Изводите на районния съд са напълно обосновани и
съответни както на установените факти, така и на приложимите материалноправни
норми.
По делото не се
спори, че „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД е търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради което е имал задължението да предлага
услуги и стоки, съобразявайки разпоредбите на Закона за защита на
потребителите, както и че потребителят Велина Малешкова е сключила Договор за
покупка извън търговски обект по заявка от 04.02.2023г. на система за
почистване, която стока е била доставена на потребителя на 04.02.2023г./ видно
от приложения по преписката талон за доставка/. Няма спор и че на 06.02.2023г.
е изпратен стандартен формуляр за упражняване правото на отказ до търговеца, а
на 15.02.2023г. стоката е била върната от клиента на търговеца, като последния
отказал да я получи на 16.02.2023г.
Съгласно нормата на чл. 50,
ал. 1, т. 2 от ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без
да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с
изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок,
считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице,
различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба. В
конкретния случай срокът за потребителя е започнал да тече от момента на
приемане на стоката – 04.02.2023 г., доколкото се касае за договор за продажба
от разстояние, а не за договор за услуги и срока
за отказа изтича в края на деня на 18.02.2023 г. Следователно потребителят е
упражнил правото в предвидения в закона 14-дневен срок.
Съгласно
нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си
на отказ от договора от разстояние, търговецът възстановява всички суми,
получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано
забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за
решението на потребителя да се откаже от договора. В настоящия случай, търговецът
е отказал да получи пратката на 16.02.2023г. и именно това е датата на
извършване на нарушението, както е посочено в АУАН и НП и в каквато насока са
подробните мотиви на районен съд.
Настоящия
съдебен състав, счита за неоснователни възраженията на касатора, че е налице изключение по смисъла на чл.57, т5 от
ЗЗП. Както е изложено и в оспореното решение процесният продукт система
за почистване „ECO 2000 SB” не попада в
изключенията на чл.57, т.5 от ЗЗП, според която разпоредба нормите на чл. 50-56 от ЗЗП за правото на отказ на
потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не
се прилагат за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след
доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената
или защита на здравето. Според
решение на СЕС от 27 март 2019 г. по дело C‑681/17, член 16,
буква д) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че понятието
„запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани
със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след
доставката им“ по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците,
чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им. Процесната стока – система за почистване, независимо
от факта, че е била запечатана и разпечатана след доставката, може да бъде
върната, тъй като не са налице каквито и да са съображения и пречки, свързани с
хигиената или защитата на здравето. В т.40 на посоченото решение на СЕС е
посочено, че изключението от правото на отказ по член 16,
буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на
опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба
поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини,
доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или
прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без
обаче да наруши едното или другото от тези изисквания.Според т.42, макар
потенциално да е бил използван, такъв матрак не се явява само поради това
окончателно негоден за нова употреба от трето лице или за ново пускане в
продажба. В това отношение е достатъчно например да се припомни, че в хотелите
един и същ матрак служи на поредица от клиенти, че съществува пазар на
употребявани матраци и че е възможно основно почистване на използваните
матраци.
За да бъде даден продукт
освободен от правото на отказ по буква д), използването на запечатана
опаковка, която може да се състои от защитна обвивка или фолио, трябва да е
обусловено от реални причини, свързани със защитата на здравето или хигиената.
Това изключение може да се прилага например за следните стоки, ако те са
разпечатани от потребителя след доставката: козметични продукти (червила),
четки за зъби, самобръсначки и други подобни средства за лична хигиена.
Според представения пред районен съд сертификат на стоката, продуктът може да
бъде използван в НАССР среда за почистване на повърхности, което води до извод,
че поради естеството на системата за почистване търговецът може да вземе мерки
чрез основно й почистване и отново да я пусне в продажба. Ноторно известно е,
че съществува пазар за употребявани прахосмукачки и системи за почистване.
Отделно от
изложеното, т. 37 от преамбюла на Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна
на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета посочва,
че „тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види стоките
преди сключването на договора, той следва да има право на отказ от договора. По
същата причина на потребителя следва да се даде възможност да изпита и провери
стоките, които е закупил, до степен, необходима, за да се увери в естеството,
характеристиките и доброто функциониране на стоките. Що се отнася до договорите
извън търговския обект, потребителят следва да има право на отказ от договора
поради потенциалния елемент на изненада и/или психологически натиск.
Упражняването на правото на отказ от договора следва да прекрати задълженията
на страните по договора за изпълнение на договора“. А според т. 47 от преамбюла
„Някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са използвали
стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството,
характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай
потребителят следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да
отговоря за евентуално намалената стойност на стоките. С цел да установи
естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките потребителят
следва да борави със стоките и да ги изпробва така, както това би му било
разрешено в магазин. Например потребителят следва само да пробва дадена дреха,
но не и да я носи. Следователно по време на срока, в който може да се откаже от
договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като
полага необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от
договора не следва да го разколебават да упражни своето право на отказ от
договора“.
Недоказани
останаха твърденията на касатора, че клиентът е разопаковал системата за
почистване и я ползвал, като приставките и четките са захабени от употреба, а
микрофибърните кърпи изцапани. По делото няма доказателства за фактическото
ползване на системата за почистване. Освен това самото разопаковане и
изцапването на кърпите, както и захабяването на четките не е основание да се откаже на потребителя правото по чл.50 от ЗЗП, а е
основание търговецът да претендира от купувача намалената стойност на вещта по
аргумент от чл. 55, ал. 4 ЗЗП. Идентично според чл.14, пар. 2 от Директива 2011/83/ЕС , потребителят отговаря
само за намаляване стойността на стоките, причинено от боравене с тях, различно
от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто
функционирането на стоките. Потребителят в никакъв случай не носи отговорност
за намалена стойност на стоките в случаите, когато търговецът не го е уведомил
за правото му на отказ в съответствие с член 6, параграф 1, буква з).
По отношение на
възражението, че съдържанието на АУАН не отговаря на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН,
районен съд е изложил подробно мотиви, които настоящата инстанция споделя
изцяло. Посочените наименование и ЕИК на дружеството в достатъчна степен
индивидуализират наказания субект.
Неоснователно
е и възражението относно
свидетелите при съставянето на АУАН, доколкото
както е изложено и в обжалвания съдебен акт изготвянето на АУАН в
присъствието на двама свидетели, които са на самото съставяне, а не на
извършване на нарушението е допустимо от чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че нарушението на
процесуалните правила е съществено тогава, когато е засегнало възможността за
адекватно упражняване правото на защита на страна в производството, като по
отношение на касатора такова би било налице, ако е довело до невъзможност на
същия да разбере за какво нарушение и въз основа на какъв акт бива
санкциониран.
По отношение на
връчването на АУАН на лицето В.Т.по преписката е представено пълномощно от
съдържанието на което се установява, че именно В.Т.е упълномощен да
представлява С.Б.(управител и собственик на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД), като извършва от името и за сметка на „ЕКО
СТИЙМ 2017“ ЕООД всякакви правни и фактически действия пред всички лица, организации и учреждения (държавни,
общински, данъчни, съдебни и др.). Следователно В.Т.може да подпише и съставения
АУАН, тъй като се отнася за констатирано
нарушение свързано именно с дейността на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД. По
делото не са ангажирани доказателства за оттегляне на пълномощното.
В конкретния
случай, по безспорен начин, се установява, че нарушението на чл. 50 от ЗЗП, за
което е санкциониран касатора е извършено. Този извод не се променя и от
посоченото в т.7.1 от Условията на „ЕКО СТОЙМ 2017“ ЕООД за сключване на
договори извън търговския обект или от разстояние, че потребителят има право да
се откаже от сключения договор и да върне предоставената му стока единствено
ако стоката не е разопакована и не е използвана по предназначение. Подобна клауза е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 2 и т. 18 от ЗЗП, тъй
като се ограничава правото на потребителя, регламентирано в чл. 54, ал. 1
ЗЗП, чрез въвеждане на нерегламентирано задължение и отделно от това
изпълнението на задълженията на търговеца са поставени в зависимост от
спазването на определено условие (стоката да не е разопакована), което не е регламентирано в чл. 55, ал. 4 ЗЗП.
При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Искането за
присъждане на разноски в полза на КЗП, следва да бъде оставено без уважение. По
делото е представено пълномощно за адв. П., но не са представени доказателства
за реално извършен разход от КЗП. Не е представен и списък с разноски.
Разпоредбата на чл. 80 от ГПК,
която норма е изрична и императивна, и е субсидиарно
приложима на основание препращащите норма на чл. 144 от АПК, към която препраща
нормата на чл. 63д от ЗАНН предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на
разноските най - късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция.
Водим от
горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1616/26.09.2023
г., постановено по АНД № 4455/2023 г. по описа на Пловдивски
районен съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за Защита на потребителите, за присъждане на разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: