№ 2381
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110203595 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Т.М.” АД, ЕИК /ххххх/ със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от В. Г.Г. с ЕГН **********
срещу Наказателно постановление /НП/ № 22- 2200048 от 16.02.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” София /ДИТ –
София/ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на
жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл.415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. На първо място същият
излага доводите си за липса на компетентност на актосъставителя и на
наказаващия орган, което е довело до опорочаване на акта за установяване на
административно нарушение, респ. на издаденото наказателно
постановление. На следващо място се сочи, че в хода на административно-
1
наказателното производство не е изследвана субективната страна на
вмененото нарушение. Като допълнителен аргумент за отмяна на крайния
административен акт се изтъкват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви в наказателното
постановление, включително и за размера на наложената имуществена
санкция. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 22 – 2200048
от 25.01.2022 г., съставен от инспектор при Дирекция ИТ – София е
установено, че в периода от 18.01.2022 г. до 25.01.2022 г. е извършена
последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на жалб.
„А.Т.М.” АД, ЕИК /ххххх/ със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от В. Г.Г., по изискани и представени документи в Дирекция
„Инспекция по труда"-София. При преглед на документите е констатирано, че
„А.Т.М.” АД, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за
изпълнение предписание под № 4, дадено му на основание чл.404, ал.1, т.1 и
т.12 от Кодекса на труда, с Протокол за извършена проверка с № ПР2137055
от 10.11.2021 г., а именно: „Работодателят „А.Т.М.” АД да изплати
начисленото във ведомостта за месец април 2021 г. трудово възнаграждение
на Г.А.Д. за положения от нея труд през месец април 2021 г., съгласно чл.128,
т.2 от Кодекса на труда." Срокът на предписанието е изтекъл на 01.12.2021г..
На 18.01.2022 г. законният представител на „А.Т.М.” АД е представил
в Дирекция „Инспекция по труда - София" писмено сведение, в което посочва
изрично, че не представя платежни документи, доказващи изпълнение на
предписание с номер 1,2 и 3 от протокола за извършена проверка №
ПР2137055 от 10.11.2021г.
Извършилият проверката инспектор при Дирекция ИТ – София приел,
2
че нарушението е извършено на 02.12.2021 г. в предприятието и е
констатирано на 25.01.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда” - София,
когато работодателят или законен представител не представя документи,
удостоверяващи изпълнение на даденото предписание. Нарушението се
потвърждава от приложените писмените материали: Протокол за извършена
проверка с № ПР21 от 10.11.2021 г.; 2. Протокол за извършена проверка с №
ПР2201042 от 25.01.2022 г., 3. Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от
18.01.2022 г.; 4. Писмено сведение от представителя на дружеството; 5.
Платежни ведомости за месеците януари, февруари, март и април; 6. Трудово
досие на Г.А.Д..
В акта е посочено, че жалб.„А.Т.М.” АД, ЕИК /ххххх/ е нарушил
разпоредбата на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда.
Въз основа акта е издадено процесното Наказателно постановление
/НП/ № 22- 2200048 от 16.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” -София /ДИТ –София/ към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във
вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение на чл.415, ал. 1 от КТ.
С оглед характера на нарушението, и предвид разпоредбата на чл.27
от ЗАНН наказващият орган посочил, че имуществената санкция следва да
бъде в размер близък до минималния, предвиден в закона. Относно
въпросите за субективната страна на нарушението, в това число и вината,
АНО се позовал на обстоятелството, че отговорността на работодателя в
случая е обективна и касае неизпълнение на задължение към държавата.
Същият изразил становището си, че случаят не е маловажен, поради което не
са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както
и на чл.415в, ал.1 от КТ, доколкото липсват доказателства нарушението да е
отстранено незабавно след констатирането му от контролните органи.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Д. Т. Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът възприе показанията на свидетел Д. Т. Т. като последователни,
логични и непротиворечиви. При разпита си свид.Т. искрено и убедително
пресъздава своите непосредствени възприятия, относно извършената от него
3
проверка, както и направените констатации, като посочва, че жалбоподателят
не е изпълнил посоченото по- горе предписание.
От анализа на събраните по делото доказателства и при така
очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях органите на инспекцията по
труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни
предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната
служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на
работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда.
В тази връзка санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда
налагането на административно наказание имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв. за лице, което не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
Съдът намира извършеното от жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ за безспорно установено от събраните по
делото доказателства. В този смисъл съдът намира, че законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
по чл.415, ал.1 от КТ.
Видно от протокол за извършена проверка № ПР2137055 от
10.11.2021 г., връчен на същата дата на представляващата дружеството В.
Г.Г., на жалбоподателя „А.Т.М.” АД, ЕИК /ххххх/ в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е дадено ясно и недвусмислено
задължително за изпълнение предписание под № 4, а именно: „Работодателят
4
„А.Т.М.” АД да изплати начисленото във ведомостта за месец април 2021 г.
трудово възнаграждение на Г.А.Д. за положения от нея труд през месец април
2021 г., съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда.”. Срокът за изпълнение на
това предписание, съгласно протокола, връчен на работодателя, е бил
01.12.2021г... Работодателят не го е оспорил, поради което то е станало
задължително за изпълнение от негова страна. При последващата проверка не
са представени доказателства относно изпълнението на предписанието.
Доколкото става въпрос за имуществена санкция, наложена на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна /безвиновна/, не следва да
се изследва въпросът за виновност на конкретно лице, както и за
субективната страна на деянието, поради което доводите на жалбоподателя в
тази насока се явяват неоснователни.
Санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда налагането на
административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 10 000 лв. за лице, което не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. С атакуваното
наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер от 2000 /две хиляди/ лева, която отговаря на вида, характера
и тежестта на извършеното нарушение.
Според настоящия съдебен състав нормата на чл. 415в КТ е
неприложима, тъй като в случая нарушението засяга правата на работниците,
свързани с изплащане на трудово възнаграждение.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение.
Съдът намира, че в хода на административно - наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.
5
42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление, тези
на чл. 57 ЗАНН, като същевременно същите са издадени от компетентни
органи, за което по делото са приложени съответните писмени доказателства.
Видно от обстоятелствената част на АУАН, е описано нарушението чрез
съставомерните му признаци. В този смисъл е налице е пълно описание на
нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана административно-
наказателна отговорност и същото кореспондира с описанието на
нарушението, изложено в наказателното постановление.Както беше
отбелязано и по-горе съдът не намери доказателства, които да потвърдят
наличието на друга фактическа обстановка от изложената в АУАН, предвид
на което и безспорните други писмени и гласни доказателства, я приема за
достоверна.
Административно-наказателната отговорност възниква от момента, в
който изтече даденият от контролния орган срок за изпълнение на
конкретното предписание и е свързана с неизпълнение на същото. В тази
връзка следва да се има предвид, че даденото предписание е самостоятелен
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по реда на АПК. След влизане на предписанието в сила
съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй като фактическият
състав на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност включва от обективна страна неизпълнение на
това предписание.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
6
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ИА ГИТ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22- 2200048 от
16.02.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
София /ДИТ –София/ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, с което на жалбоподателя „А.Т.М.” АД, ЕИК /ххххх/ със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от В. Г.Г. с ЕГН **********, на
основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.415, ал. 1 от
КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „А.Т.М.” АД, ЕИК /ххххх/ със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от В. Г.Г. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
7
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8