Мотиви към присъда № 112 от 23.06.2020
г. по НОХД № 1429 по описа за
2020 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна
прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия И.П.Т. за това,
че в периода м. август 2016 г. – м. 12.2019 г. в гр. Варна, след като бил
осъден по гражданско дело № 16144/2014 г. по описа на ВРС, 43 състав, влязло в
законна сила на 23.04.2015 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си С.И.Т.,
чрез нейната майка и законен представител З.А.Г., да заплаща месечна издръжка в
размер на 150 лв. за С.Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
две и повече месечни вноски – 41 месечни вноски по 150 лв., общо в размер на
6150 лв., като деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4
вр. ал. 1 НК.
Съдебното
следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК,
в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същият
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение
е обявил, че на основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа обвинението срещу
подсъдимия Т., като счита, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Намира, че следва да бъде
наложено наказание пробация чрез задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК.
В хода на съдебните
прения защитникът адв. Я.К. заявява, че е налице
субективна несъставомерност на деянието поради
обективна невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка. Моли за
постановяване на оправдателна присъда.
В хода на съдебните
прения подсъдимият Т. изразява становище, че предходно налагане на наказание пробация е препятствало възможността да работи на пълен
работен ден и да получава трудово възнаграждение в пълен размер. В последната си дума моли да не бъде осъждан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.П.Т. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Същият живял на семейни начала със З.А.Г., като по време на
съжителството им, на 27.09.2009 г., се родило детето С.И.Т..
По-късно подсъдимият Т. и свидетелката Г. се разделили.
Със спогодба по гражданско
дело № 16144/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, прекратено с определение,
влязло в законна сила на 23.04.2015 г., подс. Т. бил
осъден да плаща в полза на роденото от съвместното им съжителство дете С.И.Т.,
чрез свидетелката Г., като майка и законен представител на детето, месечна
издръжка в размер на 150 лв.
Подсъдимият Т. не заплащал редовно постановената от съда издръжка,
което станало причина спрямо него да бъде образувано наказателно производство.
С присъда по НОХД № 3923/2016 г. на Районен съд - Варна, подсъдимият Т. е бил
осъден за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, извършено в периода от м.август
2015 г. - месец юли 2016 г., като му е било наложено наказание пробация чрез „задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от шест месеца с периодичност на срещите два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца.
Подсъдимият Т. продължил да не плаща редовно и в цялост издръжката
на детето си. За периода от месец август 2016 г. (месецът, който следва датата
на крайния период, за който е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
3923/2016г.) до месец декември 2019 г. подсъдимият Т. е следвало да заплати 41
месечни вноски за детето си или общо сума в размер на 6150 лева.
След осъждането си по НОХД № 3923/2016 г. на Районен съд - Варна
подсъдимият Т. е изплатил на свид. Г., чрез „Изи пей" следните суми: на 05.01.2017 г. - 50 лв.; на
07.03.2017г. - 50лв.; на 09.03.2017г. - 50 лв.; на 31.03.2017г. - 50 лв.; на
11.04.2017г. - 50 лв.; на 27.04.2017 г. - 100 лв.; на 23.05.2017 г. - 100 лв.;
на 08.06.2017г. - 100 лв.; на 16.02.2018г. - 40лв.; на 25.04.2018 г.- 20 лв.;
на 09.05.2018г.- 100 лв.; на 29.05.2018 г. -50лв.; на 04.06.2018 г.-30 лв.; на
31.08.2018 г.- 100 лв.; на 20.10.2018г. - 50 лева - издръжка в размер на 940
лева.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по
делото доказателства: гласни доказателствени средства: свидетелските показания
на св. З.А.Г. и писмените доказателства: изпълнителен лист; служебна бележка от
„Изипей“ АД; справка за движение по сметка на З.А.Г.
в „Юробанк“ АД; протокол на Районен съд – Варна по
гр. д. № 16144/2014 г.; разписка за извършен превод, приложена на л. 39 от ДП;
писмо от ТД на НАП – Варна; писмо от НОИ ТП – Варна; писмо от Дирекция „Бюро по
труда“ – Варна; справка за съдимост и бюлетини за съдимост.
Съдът оцени
като изцяло достоверни показанията на разпитаната в хода на досъдебното
производство свидетелка Г., тъй като показанията й са последователни, вътрешно
непротиворечиви, съответстващи на останалите доказателства по делото и относими
към предмета на делото.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи
за разкриване на обективната истина по делото.
На основание
чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия Т. се подкрепя от
гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
Съдът
кредитира приетите по делото 40 броя разписки, издадени от „Изипей“
АД; 2 бр. саморъчно изготвени разписки и саморъчно изготвена разписка на гърба
на разписка № 0700010559587862, доколкото липсват доказателства за тяхната
неавтентичност, но само с оглед съдържанието на наказателната отговорност,
което е допустимо съгласно тълкуването, дадено в мотивите към т. 8 от
Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. д.
№ 1 / 2008 г. на Върховен касационен съд, ОСНК.
От
правна страна:
При
тези факти от правна страна съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият И.П.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. чл. 183, ал. 1 НК, за което му е
повдигнато обвинение.
От
обективна страна, в периода м. август 2016 г. – м. декември 2019 г. в
гр. Варна, след като е бил осъден по гражданско дело № 16144/2014 г. по описа
на Районен съд – Варна, прекратено с определение, влязло в законна сила на
23.04.2015 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си С.И.Т., чрез нейната майка
и законен представител З.А.Г., да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
за С.Т., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски – 41 месечни вноски по 150 лева, общо в размер на 6150 лв.
Според
съда е налице и квалифициращият признак на деянието, което е извършено повторно
по смисъла на чл.28 НК, доколкото, съобразявайки и разпоредбата на чл.30 НК,
видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият Т. е
извършил престъплението, след като вече е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова, еднакво по вид, престъпление - с присъда № 3923/2016 г.,
постановена по НОХД № 3923/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, влязла в
сила на 17.11.2016 г., с което за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК
му е наложено наказание пробация, изтърпяно на
05.06.2017 г., от когато е започнал да тече и петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 НК, в рамките на който подсъдимият е извършил второто престъпление.
За
ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено
престъпно посегателство е изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти (неплащане на издръжка на съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра) да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние
трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
(примирява се) с престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира
на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на
обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от
непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка (цит.
от Решение № 47 от 2.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3081/2011 г., III н. о., НК).
В
конкретния случай деянието е извършено от субективна страна съзнателно – при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е знаел за основанието, размера и
периодичността на задължението за заплащане на издръжка на детето си чрез
неговата майка, въпреки което не е плащал дължимите суми, като е оставил
грижите за детето си изцяло върху свидетелката Г.. Той е имал обективна
възможност да плаща съответните парични суми ежемесечно, доколкото регулярно е
получавал трудово възнаграждение, макар и трудовите му правоотношения да не са
били надлежно регистрирани в съответната ТД на НАП. На следващо място той е в
работоспособна възраст и без здравословни проблеми, поради което е имал
обективна възможност да работи постоянно срещу възнаграждение, което да му позволява
заплащането на месечна издръжка на неговото дете в размер от 150 лв. Не без
значение е и обстоятелството, че в процесният период
подсъдимият не се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“ – Варна, която
регистрация не представлява гаранция за осигуряване на работа, но е още една
възможност, от която подсъдимият съзнателно се е лишил.
Доводът
на подсъдимия, че наложеното му с предходна присъда наказание пробация го е лишило от възможността пълноценно да
предоставя работната си сила, съответно да получава по-високо трудово
възнаграждение, съдът намира за несъстоятелен, доколкото наказанието пробация е изтърпяно на 05.06.2017 г., като подсъдимият
както преди, така и след изпълнението на наказанието не е изплащал издръжка на
детето си в пълен размер.
По
тези съображения съдът призна И.П.Т. за виновен по повдигнатото му обвинение.
По вида и размера на наказанията:
За престъплението по чл.
183, ал. 4 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, както и обществено порицание.
С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай
съдът счете, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.2,
б. „в“ НК и замяна на най-лекото наказание пробация с
глоба. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Т.
обстоятелства, нито изключителни такива, като според настоящия съдебен състав
определянето на наказанието за подсъдимия в рамките, посочени в закона би отговаряло на целите на генералната и на специална превенция по
чл.36 НК и най-вече на данните за личността на подсъдимия. Поради това
определянето на наказанието в рамките, посочени в закона, не би се явило
несъразмерно тежко за извършеното от
подсъдимия Т. деяние и за неговата личност.
При определяне на наказанието в рамките по чл. 183, ал. 1 НК
вр. чл.54 НК и като изходи от направеното самопризнание и плащането на част от
вноските съдът прие, че при наличието само на смекчаващите отговорността
обстоятелства подходящо се явява наказание пробация в
минимален размер, за да се даде един последен шанс на подсъдимия да поправи
своето поведение. При тези обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание пробация чрез задължителна регистрация по настоящ адрес два
пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Така определеното наказание ще отговаря в най-пълна степен
на изискванията на наказателната репресия и
на хуманизма на българското наказателно законодателство.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание обществено порицание чрез излагане на присъдата в района по
постоянен адрес.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: