Присъда по дело №4636/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4636 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ ЗА 2021г.

Във ВРС е внесен обвинителен акт № 810 от адм. ръководител –
районен прокурор на РП Варна, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подсъдимия В. Г. Г. за извършено от него
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК за това, че за
периода от месец юли 2021год. до месец октомври 2021год., в гр.Варна, след
като бил осъден с Решение № 261767/22.12.2020год. по гр.д. № 8020/2020год.
по описа на РС Варна, влязло в законна сила на 22.01.2021год-. да издържа
своята низходяща – малолетната си дъщеря Г. В. Г.а, чрез нейната майка и
законен представител В. Ив. В., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски – четири месечни вноски всяка в
размер на 250лв., всички в размер на 1000лв..
В съдебно заседание представителят на ВРП счита, че в случая е налице
хипотезата на чл. 183, ал.3 от НК и моли подсъдимият за бъде признат за
виновен като не му бъде наложено наказание.
Съдебното следствие е проведено дв отсъствие на подсъдимия, който е
бил редовно призован за датата на съдебното заседание и не се е явил.
В пледоарията си по съществото на делото неговия защитник адв. Ст.
Славов се солидаризира със становището на прокурора, че събраните
доказателства сочат на това, че подзащитния му е осъществил състава на
престъплението за което е предаден на съд, но доколкото е безспорно
установено, че той е изпълнил задължението си към момента е налице
хипотезата на чл. 183, ал.3 от НК. Моли на подсъдимия да не бъде налагано
наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. В. Г. Г. и св. В. Ив. В. били съпрузи като от брака си имали дете –
Г. В. Г.а, родена на 12.10.2009год..
С Решение № 261767/22.12.2020год. на ВРС, постановено по гр.д. №
8020/2020год., влязло в сила на 22.01.2021год., бракът между подсъдимият и
св. Велева бил прекратен като с решението съдът предоставил упражняването
на родителските права на майката, постановил местоживеенето на детето при
майката на адрес в гр.Варна и осъдил подс. Г. да заплаща месечна издръжка в
полза на детето си Г. В. Г.а, чрез неговата майка и законен представител В.
Ив. В. (тогава Г.а) в размер на 250лв. месечно с падеж 1-во число на месеца, за
който се дължи издръжката.
1

След влизане в сила на съдебното решение подсъдимият не плащал
дължимата издръжка и това наложило св. В. да подаде жалба в
прокуратурата. С разпореждане от 25.05.2021год. прокурор при ВРП възложи
извършването на проверка, в хода на която подсъдимият изплатил дължимата
издръжка до месец юни 2021год. След това обаче отново спрял да плаща,
което наложило и образуването на наказателно производство срещу него и
повдигане на обвинение по чл. 183 от НК на 11.10.2021год. В периода от
месец юли 2021год. до месец октомври 2021год. подсъдимият не плащал
дължимата издръжка като задължението му възлизало на четири месечни
вноски в размер на по 250лв. всяка или общо в размер на 1000лв.. След
повдигане на обвинението по настоящото наказателно производство и
внасяне на обвинителния акт в съда подсъдимият платил дължимата
издръжка за месеците юли- октомври 2021год. като предал на св. Велева
сумата от 1000лв..
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно
показанията на св. В., решение по гр.д. № 8020/2020год. по описа на ВРС,
квитанции за платени суми (приходни ордери), квитанция от български пощи
за изплатен запис, удостоверение за раждане на Г. В. Г.а, справка за съдимост,
като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не
водят на различни правни изводи.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът
прецени от правна страна, че подс. В. Г. Г. е осъществил от субективна и
обективна страна състава на чл.183 от НК, тъй като за периода от месец юли
2021год. до октомври 2021год., включително, в гр.Варна, след като бил
осъден с Решение № 261767/22.12.2020год. по гр.д. № 8020/2020год. по описа
на РС Варна, влязло в сила на 22.01.2021год. да издържа своята низходяща –
малолетната си дъщеря Г. В. Г.а, чрез нейната майка и законен представител
В. И. В., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – четири месечни вноски всяка в размер на 250лв., всички в
размер на 1000лв..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява в
съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка, в размер на повече от
две месечни вноски – 4 месечни вноски.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията на нормално съществуване на семейството.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал.
Същият е съзнавал характера на задължението си, наясно е бил със съдебното
решение на гражданския съд и поради нежелание съответно неполагане на
достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона
2

поведение. В тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от СК, според която родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от
чл. 144 от СК). Безспорно от събраните по делото доказателства се
установява, че последният не е имал постоянна работа през инкриминирания
период. Същевременно обаче той е бил в работоспособна възраст като няма
данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват
възможността му да упражнява общественополезен труд за значителен
период от време, поради което и в случая неизпълнение на задължението за
плащане на издръжка не се дължи на обективни, независещи от подсъдимия
причини, а на изцяло лични субективни причини. В горната насока е и налице
достатъчно константна съдебна практика на ВКС – Решение №
126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.; Решение №
111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ н.о. и ред други.
Същевременно обаче съдът намери, че наказуемостта на деянието
следва да отпадне, тъй като по делото са налице гласни доказателства
(показанията на св. Велева) за плащане на инкриминираните суми, от които се
установява, че към момента на приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд подсъдимият е реализирал задължението си, като е
изплатил дължимата за детето му издръжка – общо в размер на 1000лв., тоест
изцяло е изплатил дължимата за инкриминирания период сума по издръжката
на дъщеря си.
От друга страна по делото липсват доказателства, че неизпълнението на
задължението на подсъдимия за издръжка е довело до вредни последици за
детето – напротив от показанията на свидетелката В. се установява, че тя не е
изпитвала затруднения, че през този период тя е имала доходи и неплащането
на издръжката не е създавало някакви големи неудобства. И като съобрази че
друг път подсъдимият не се е възползвал от привилегията на чл. 183, ал. 3 от
НК, съдът счете, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК е
приложима, поради което и не наложи на подсъдимия наказание за
извършеното от него престъпление по ал. 1 на чл. 183 от НК.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	150
Дата:	25 юли 2022 г. (в сила от 10 август 2022 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20213110204636
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4636/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите