О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260166/ 23.4.2021г. 23.04.2021 г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,……………....пети граждански състав
На двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Галина Вълчанова
секретар
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
гр.д. № 204 по описа на 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищците З.Г.Б.,
ЕГН **********, Г. З. Б., ЕГН **********, представляван от своята
майка и законен представител З.Г.Б., В.Н.Х., ЕГН **********, представляван от
своята майка и законен представител З.Г.Б. и Т.
З. Б., ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б. чрез пълномощника
им адв.Р.М., САК, депозирана в срока за обжалване на
решението по делото, с която се желае съдът да измени постановеното по делото
решение в частта на разноските на ответника като бъде оставено без уважение
искането на процесуалния му представител за присъждане на разноски, евентуално
да бъде намалена присъдената сума до размера 12 446,30 лв., съобразно
Наредба № 1/9.07.2004 г. Твърди се, че съдът неправилно е присъдил на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като липсват доказателства
такива да са извършени в производството – уговореното адвокатско възнаграждение
да е заплатено. Второто възражение на ищците е основано на това, че казусът не
е бил с особена фактическа и правна сложност, което да обуслови изплащането на
адвокатско възнаграждение в по-висок размер от предвидения минимален съгласно
наредбата. При изчислено съгласно наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения такова в размер 17 530 лв., съотношение на отхвърлен към
предявен иск 0,71 %, адвокатското възнаграждение, което следва според ищците да
бъде присъдено на ответната страна е в размер 12 446,30 лв.
В дадения едноседмичен срок за
ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е депозирал отговор по по молбата за изменение на
разноските и счита исканията за неоснователни. Плащането на възнаграждението е
извършено по банков път, а същото е с размер 15 600 лв. – със 70 лв. над
минималния размер по наредбата, което не налага редуцирането му.
Съдът след като се запозна с молбата и с
постановеното решение, намира искането за изменение на решението в частта на
разноските за основателно, но по различни от изложените съображения. Във връзка
с искането си за присъждане на разноски ответното дружество е представило
списък по чл.80 от ГПК за направени разноски в размер 17 600 лв. без ДДС и
съответно 21 120 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС. Представени са
доказателствата за извършването на тези разноски – договор за правна защита и
съдействие № 913626/13.08.2020 г. с договорено възнаграждение в размер
17 600 лв. без ДДС - платени по банков път и банково платежно нареждане за
сумата 19 800 лв. по договор за правна защита по гр.д.№ 204/2020 г. С
постановеното по делото решение съдът е уважил искането на ответника за
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и е определил същите в размер
15 048 лв. като е имал предвид адвокатско възнаграждение в размер
21 120 лв. с ДДС.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ищците за това, че адвокатското възнаграждение за пълномощника
на ответника е прекомерно. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер за адвокатското възнаграждение
на ответника следва е 17 530 лв., т.е. завишението е със 70 лв. Съдът не
счита, че увеличението на адвокатското възнаграждение със 70 лв. над минималния
размер следва са приеме за прекомерно, тъй като въпреки нормалната фактическа и
правна сложност на делото, са проведени четири съдебни заседания и са събрани
множество доказателства. Поради това съдът счита, че размерът от 17 600
лв. не представлява прекомерен адвокатски хонорар за настоящото дело.
При договорено адвокатско възнаграждение
в размер 17 600 лв. без ДДС, същото с ДДС е в размер 21 120 лв., но
представеното доказателство за реалното му изплащане удостоверява направено
такова в по-малък размер – 19 800 лв. В този случай направеното в
постановеното решение изчисление на разноските за ответника е неправилно
предвид реално извършеното плащане на адвокатското възнаграждение не в размер
21 120 лв. с ДДС, а в размер 19 800 лв. Поради това и след
съобразяване с доказателството за плащане на договореното адвокатско
възнаграждение, съдът счита, че разноските дължими на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иска следва да са в размер 14 107,50 лв. и по този
начин следва да бъде изменено решението в частта за разноските.
На основание изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл.248 от ГПК решение №
260043/16.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 204/2020 г. на ЯОС в частта на
разноските като
ОТМЕНЯ решение № 260043/16.03.2021 г., постановено по гр.д.№
204/2020 г. на ЯОС в частта, в която З.Г.Б., ЕГН **********, Г.З. Б., ЕГН **********, представляван от своята
майка и законен представител З.Г.Б., В.Н.Х., ЕГН **********, представляван от
своята майка и законен представител З.Г.Б. и Т.
З. Б., ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител З.Г.Б., ЕГН ********** на
основание чл.78 ал.3 от ГПК са осъдени да заплатят на ЗД„БУЛ ИНС“ АД
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размера
над 14 107,50 лв. до 15 048 лева.
Определението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред
Апелативен съд гр.Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: