Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 18 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 24.10.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 3294 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба на „С. И. Г.“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов“ № 16 срещу
„Агропламинвест“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. „Генерал Леонов“ № 75, ет. 3, ап. 12.
В исковата молба се излага, че с договор
за аренда от 01.03.2012 г., вписан под вх. рег. № 1090, акт № 233, том 2 от
05.03.2012 г. в Служба по вписванията гр. Враца Й.Г.Л.отдал под аренда на
„Агропламинвест“ ЕООД гр. Враца земеделски земи с обща площ 8,350 декара,
находящи се в землището на с. К., община Криводол за срок от 5 стопански години
при годишна цена 15,00 лв. на декар или продукция. На 29.01.2013 г., с договор
за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 32, том I, рег. № 646, нот. дело № 21/2013 г. на
нотариус Светла Бошнакова с рег. № 482 в Нотариалната камара, ищецът „С. И. Г.“
ООД придобил собствеността върху
земеделските земи, като с оглед това счита, че на основание чл. 17, ал. 2 от
ЗАЗ е встъпил в правата на арендатора по горепосочения аренден договор.
Поддържа, че ответникът е неизправна страна по договора за аренда, тъй като не
изплатил на новия арендодател-ищеца процесните рентни вноски за периода,
посочен в исковата молба. Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение,
на 20.06.2019 г. ищецът подал срещу
ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било образувано
ч. гр. дело № 2426/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение № 1499 от 21.06.2019 г. В срока по
чл. 414 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което е предявен настоящият иск.
Искането
към съда е да признае за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата 125,25 лв.
– главница за неизплатено рентно плащане за стопанската 2015-2016 г. по договор
за аренда от 01.03.2012 г., вписан под вх. рег. № 1090, акт № 233, том 2 от
05.03.2012 г. в Служба по вписванията гр. Враца; сумата 125,25 лв. – главница
за неизплатено рентно плащане за стопанската 2016-2017 г. по договор за аренда
от 01.03.2012 г., вписан под вх. рег. № 1090, акт № 233, том 2 от 05.03.2012 г.
в Служба по вписванията гр. Враца; сумата 34,44 лв. – мораторна лихва върху
главницата за рентни плащания за стопанската 2015-2016 г. за периода от
02.10.2016 г. до 19.06.2019 г.; сумата 21,77 лв. – мораторна лихва върху
главницата за рентни плащания за стопанската 2016-2017 г. за периода от
02.10.2017 г. до 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаването на заявление по чл. 410 от ГПК-20.06.2019 г.
до изплащане на главниците, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 1499 от 21.06.2019 г. по ч. гр. дело № 2426/2019 г. на Врачански районен съд.
Ответникът „Агропламинвест“ ЕООД гр. Враца
е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че по делото липсват доказателства ищецът
да е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ да уведоми арендатора, че
е придобил собствеността върху арендувания имот. По отношение на претенциите за
мораторна лихва сочи, че такава не се дължи, тъй като в договора липсва
уговорка за дължимост на обезщетение за забава. Извършено е общо оспорване на
представените с исковата молба доказателства и са наведени твърдения, че ищецът
упражнява процесуалните си права в противоречие с принципите за добросъвестност
и спазване на добрите нрави, закрепени в чл. 3 от ГПК. Направено е изрично
възражение за погасяване на исковите претенции с изтичането на кратката погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В заповедното производство – ч. гр. дело №
2426/2019 г. на Врачанския районен съд длъжникът „Агропламинвест” ЕООД гр.
Враца е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение, с което не са наведени конкретни правопогасителни и правоизключващи
възражения.
С писмена защита с вх. № 19763/06.11.2019
г. на Врачанския районен съд ответникът
„Агропламинвест” ЕООД е навел твърдения, че ищецът упражнява процесуалните си
права в противоречие с принципите на добросъвестност и спазване на добрите нрави,
закрепени в чл. 3 от ГПК; ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 3
от ЗАЗ да уведоми ответника-арендатор за настъпилото заместване на арендодателя
по силата на договор за покупко-продажба и не е спазена процедурата по чл. 6,
ал. 4 от ЗАЗ по предаването на имота от арендодателя на арендатора, поради
което ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира от
ответника заплащане на арендната цена за периода след заместването; искът за
мораторна лихва е неоснователен, тъй като дължимост на такава не е предвидена в
договора за аренда.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 8, ал. 1
от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Установява се от приложения по делото договор за аренда от 01.03.2012 г., вписан
под вх. рег. № 1090, акт № 233, том 2 от 05.03.2012 г. в Служба по вписванията
гр. Враца, че Й.Г.Л.-арендодател и
„Агропламинвест” ЕООД-арендатор са били обвързани от валидно арендно правоотношение.
Съгласно този договор арендодателят се е задължил да предостави на ответника, в
качеството му на арендатор, за временно възмездно ползване земеделски
земи с обща площ 8,350 декара, находящи се в землището на с. К., община
Криводол, подробно описани в договора, за
срок от пет стопански години, срещу задължение за ответника да извършва
арендното плащане, посочено в чл. 2 от договора: 15 лв. на декар или продукция.
По отношение на паричната арендна вноска в договора не е предвиден срок за
изпълнение, а за продукцията е предвидено да се предава в 15-дневен срок след
прибирането на съответните земеделски продукти. С договор за
покупко-продажба от 29.01.2013 г., за който е съставен нотариален акт № 32, том
I, рег. № 646, нот.
дело № 21/2013 г. на нотариус Светла Бошнакова с рег. № 482 в Нотариалната
камара Й.Г.Л.е продал на ищеца „С. И. Г.“ ООД земеделските земи, предмет на
горепосочения договор за аренда.
От правна страна:
По главния иск.
Съдът приема, че
след 29.01.2013 г. и до датата на приключване на съдебното дирене-24.10.2019 г.
страните по делото са били обвързани от валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на договор
за аренда от 01.03.2012 г., вписан под вх. рег. № 1090, акт № 233, том 2 от
05.03.2012 г. в Служба по вписванията гр. Враца, както и договор за покупко-продажба от 29.01.2013 г., за който
е съставен нотариален акт № 32, том I, рег. № 646, нот. дело № 21/2013 г. на нотариус Светла
Бошнакова с рег. № 482 в Нотариалната камара. Това е така, тъй като договорът
за аренда е сключен в предвидената от закона форма за действителност и е
породил целените с него от страните правни последици, а съгласно чл. 17, ал. 2
от ЗАЗ приобретателят на арендувания имот замества арендодателя като страна по
договора за аренда, ако същият е бил вписан, както е в настоящия случай, дори и
обектът на договора още да не е предаден. Съдът приема за неоснователно
възражението на ответника, че липсват доказателства ищецът да е изпълнил задължението
си по чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ да уведоми арендатора, че е придобил собствеността
върху арендувания имот. Следва да се има
предвид, че неизпълнението на установеното в чл.17, ал. 3 от ЗАЗ задължение на
приобретателя да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване има за
последица единствено лишаване на приобретателя от възможността да иска от
арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към
предишния арендодател до получаване на съобщението за заместване. Само при
условие, че арендаторът изпълни задължението си към предишния собственик,
липсата на уведомление за заместването би се отразила на правото на
приобретателя да иска изпълнение, като настоящият случай не е такъв. Възраженията на ответника за упражняване
на процесуални права от страна на ищеца в противоречие с принципите за
добросъвестност и спазване на добрите нрави са направени общо и не се подкрепят
от доказателствата по делото, при което се явяват неоснователни. Съдът не
възприема и възражението на ответника, че не е спазена процедурата по чл. 6,
ал. 4 от ЗАЗ по предаването на имота от арендодателя на арендатора. По делото
липсват данни имотите-предмет на договора за аренда да са били предадени под
опис, но като взема предвид разпоредбата на чл. 6 ал. 5 от ЗАЗ, отменена към
настоящия момент, но съществуваща към момента на сключване на договора, съдът
стига до извода, че предаването под опис има значение единствено при наличие на
претенции на арендатора по отношение състоянието на обекта, но не влияе на действителността
на договора и на породените с него права и задължения на страните. Следва също да се изтъкне, че възражението
по приложението на чл. 6, ал. 4 от ЗАЗ не е свързано с правилното приложение на
императивни законови разпоредби, направено е от ответника едва с писмената
защита по делото, след изтичането на срока по чл. 131 от ГПК и следователно е
преклудирано.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Възражението е
неоснователно. Падежът на процесните
арендни вноски е законово определен, съответно на 02.10.2016 г. и 02.10.2017 г.
и към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 20.06.2019 г. не е
била изтекла кратката тригодишна погасителна давност.
От гореизложеното
следва, че за ищеца е възникнало вземане за арендни вноски за процесния период,
като ответникът от своя страна не е доказал, че е
изпълнил основното си задължение по договора, а именно да плати уговорените в
същия арендни вноски. Предвид липсата на предвиден в договора за аренда срок за
плащане на арендната вноска, която е уговорена в пари (а като алтернатива-в земеделска
продукция), приложимо е правилото на чл. 8, ал. 5, изречение 1 от ЗАЗ и
арендното плащане е дължимо в първия работен ден след изтичането на съответната
стопанска година, в случая съответно
на 02.10.2016 г. и 02.10.2017 г.
Ето защо искът за главница е изцяло
основателен, ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата.
По иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
Предвид изводите за
основателност на иска за главница, основателна се явява и акцесорната претенция
за заплащане на обезщетение за забава върху двете главни задължения за съответните
процесни периоди, като претендираният размер на същата съответства на размера,
получен от съда при използване на безплатния онлайн продукт www.calculator.bg.
Неоснователно се
явява възражението, че мораторна лихва върху главните задължения не се дължи,
тъй като в договора липсва съответна уговорка. Дължимостта на законната лихва
за забава следва направо от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като в
закона липсва забрана за начисляване на такава лихва върху арендни вноски.
По разноските.
При този изход на делото ответникът дължи
на ищеца деловодни разноски: сумата 75,00 лв. – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 2426/2019 г. на Врачанския
районен съд, както и сумата 175,00 лв. – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 3294/2019 г. на Врачански районен
съд, като юрисконсултското възнаграждение е определено в размер на 100,00 лв. от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че „Агропламинвест“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Генерал Леонов“ № 75, ет. 3, ап.
12 дължи на „С. И. Г.“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление
гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов“ № 16 следните суми: сумата 125,25 лева – главница за неизплатено
рентно плащане за стопанската 2015-2016 г. по договор за аренда от 01.03.2012
г., вписан под вх. рег. № 1090, акт № 233, том 2 от 05.03.2012 г. в Служба по
вписванията гр. Враца; сумата 125,25 лева
– главница за неизплатено рентно плащане за стопанската 2016-2017 г. по договор
за аренда от 01.03.2012 г., вписан под вх. рег. № 1090, акт № 233, том 2 от
05.03.2012 г. в Служба по вписванията гр. Враца; сумата 34,44 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за
стопанската 2015-2016 г. за периода от 02.10.2016 г. до 19.06.2019 г.; сумата 21,77 лева – мораторна лихва върху
главницата за рентни плащания за стопанската 2016-2017 г. за периода от
02.10.2017 г. до 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всички
главници от 20.06.2019 г. до
изплащане на главниците, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 1499 от 21.06.2019 г. по ч. гр. дело № 2426/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Агропламинвест“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Генерал Леонов“ № 75, ет. 3, ап.
12 да заплати на „С. И. Г.“ ООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов“ № 16 сумата 75,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч. гр. дело № 2426/2019 г. на Врачанския районен съд, както и
сумата 175,00 лева – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 3294/2019 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: