Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 290, 07.09.2017г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и пети август през 2017
година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 121 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с
правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 696/22.02.2017г. от А.К.Й.,
ЕГН-********** ***, действаща чрез упълномощен адв.С.Д.,***, съдебен
адрес:*** против Х.Й., роден
на ***г. в РТурция, без регистриран постоянен и настоящ адрес в РБългария, с
неизвестен адрес в чужбина, като моли съда да постанови решение, по силата на
което да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен без произнасяне по въпроса за вината. Заявява искане упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Муса Й.,
ЕГН-********** да бъдат предоставени на нея, като майка и законен представител
на детето, както и при нея да бъде определено местоживеенето на детето занапред,
каквото е фактическото положение в момента; на бащата (ответник) да бъде
определен режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с право на
преспиване, както и два пъти по 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката; бащата да бъде осъден да заплаща ежемесечна
издръжка, дължима за детето Муса в размер на 140.00 лева, платима чрез майката като законен представител, до
настъпване на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Не претендира за ползване
на семейно жилище. След прекратяването на брака желае да възстанови
предбрачното си фамилно име Джелил. Ищцата твърди, че с ответника се запознала
в Турция, където работела. Разбирали се добре, сключили брак и поддържали
нормални отношения. След раждането на детето, ищцата се прибрала в България при
своите родители, за да й помагат в отглеждането на детето. Първоначално
ответникът редовно ги посещавал, грижел се за тях и нямали проблеми, но
престоите му били краткотрайни, тъй като не бил български гражданин.По този
начин с течение на времето идванията в България ставали все по-редки. У него
имало видима промяна – охладнял, безразличен, догато един ден ищцата разбрала
от приятелка, че той е създал друго семейтво в Турция. В разговор помежду им
той не отрекъл това. Тъй като не считала това положение за нормално, тя го
уведомила за решението си да бъде прекратен бракът им. Понастоящем са
преустановили всякакви контакти. Тъй като той не помагал за издръжката на
детето, тя започнала работа в чужбина, а преките грижи за детето поверила на
майка си. Заедно се справяли с отглеждането на детето, като са му осигурени
всички потребности, посещава редовно детско учебно заведение и се чувства
добре. Предвид развитието на отношения й с ответника, описано по-горе, счита че
бракът й с него е напълно разстроен, не е възможно да бъде заздравен, което я
мотивира да иска прекратяването му.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Х.Й., роден на ***г. в РТурция, без
регистриран постоянен и настоящ адрес в РБългария, с неизвестен адрес в чужбина,
призован по реда на чл.48 от ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на
„Държавен вестник”, не се явява пред съда. Назначеният му по реда на чл.48, ал.2
от ГПК особен представител – адв.А.М.,***, представя писмен отговор вх.№ 2135/06.06.2017г.,
като счита предявеният иск за допустим. Не възразява срещу доказателствените
искания на ищцовата страна и заявява, че ще се ползва от тях. В съдебно
заседание и въз основа на събраните доказателства пледира за уважаване на
предявените искове, които счита за основателни и доказани, като излага
съображения в този смисъл.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански
брак, страните по делото са сключили граждански брак в РТурция – съставен Акт №
121/21.07.2014г. на Община-Исперих. Същото удостоверява, че след сключването на
брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си Й. вместо предбрачно си
фамилно име Джелил.
От брака си страните имат родено едно дете – малолетният Муса Й.,
ЕГН-**********, роден на ***г. в РТурция, сега на 6г. (представено Удостоверение за раждане на детето, издадено
от Община-Исперих).
Разпитаната по делото
свидетелка Шендован Кабил Бейтула – близка позната на на ищцата, потвърждава с
показанията си обстоятелствата, изложени в исковата молба, като разказва, че
съпрузите се запознали и събрали като семейство в РТурция, където А. работела
повече от 20 години. Там се родило и детето им. Повече от 10 години живяли
заедно, докато в един момент възникнало неразбирателство помежду им. Ответникът
не позволявал на съпругата си да идва в България при своите родители, но преди
2 години тя се върнала заедно с детето. Впоследствие отново заминала при мъжа
си, но пак се върнала и то окончателно, като прекъснала всякаква връзка с него.
За периода след тази раздяла, не се е връщала в Турция, а ответникът е идвал в
България само 2-3 пъти, за да види
детето. Понастоящем той си живеел в Турция, а А. заминала да работи в Германия.
Грижите за детето поверила на своята майка, като им изпращала всичко, от което
имат нужда, редовно им изпращала пари. Освен това периодично се завръщала в
България при детето си и много добре се грижела за него. За разлика от нея,
бащата не осигурявал парична издръжка на детето си. Той знаел, че съпругата му
работи в Германия, като оставил пълномощно на майката да извежда детето в
чужбина заедно с нея. Бил уведомен и за намерението на А. да води дело за развод,
но не се противопоставил. Според свидетелката страните нямали намерение да се
съберат отново заедно като семейство.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Исперих,
ангажирано с представения по делото Социален доклад вх.№ 3222/23.08.2017г.,
изготвен по реда на чл.15, ал.6 във вр. с чл.21, ал.1, т.15 от Закона за
закрила на детето, е, че майката има нужния родителски капацитет, добра
социална среда и стабилно финансово положение, както и пълна подкрепа от
близките си, поради което би съумяла да обгрижва детето си и да задоволява
всички негови потребности относно отглеждането, развитието и възпитанието му.
В производството по
делото никоя от страните не претендира присъждане на съдебни и деловодни
разноски, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице
са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между
страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко
и непоправимо разстройство. Никоя от страните не е поискала произнасяне относно
вината за това разстройство, поради което съдът не изследва този въпрос. От
събраните по делото доказателства категорично се установи, че съпрузите са в
продължителна фактическа раздяла поради различното им местоживеене и
пребиваване в различни държави. По този начин се налага извода, че двамата
съпрузи са изгубили взаимен интерес един към друг. Очевидно нямат желание да
живеят заедно като семейство. Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално
свързват брачните партньори – обич, взаимност, съпричастност към интересите и
желанията на партньора, като отношенията им са ограничени единствено до
проблемите, свързани с отглеждането на децата. Съпрузите не консумират
пълноценно брака си. Всеки е устроил живота си по свой начин. При тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между тях да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само
формално, лишен от съдържанието,
което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както за страните,
така и за обществото.
След прекратяването на брака и занапред съпругата желае да възстанови предбрачното си фамилно име Джелил, което искане следва
да бъде уважено при условията на чл.53 от СК.
Относно местоживеенето и
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака ненавършило
пълнолетие дете Муса, съдът прецени, че следва да бъде запазено сегашното фактическо
положение, като детето бъде оставено на грижите на своята майка. От събраните
по делото доказателства се налага извода, че тя е показала способността си,
като родител, да поеме и да носи отговорността за отглеждането на детето. По делото не са
установени рискови фактори при оставане на детето при майката и данни за
неблагоприятно влияние от нейна страна при отглеждането и възпитанието му.
Напротив, установи се, че детето Муса е добре отглеждано при майката, като
получават пълна подкрепа от близките по майчина линия, които отглеждат детето в
периодите на отсъствие на майката, докато работи в чужбина. Установи че също,
че майката чрез нейната работа, е поела изцяло издръжката на детето и редовно
осигурява материална подкрепа на близките си. Детето никога не е прекъсвало
връзка със своята майка, имат трайно установени и редовни контакти, като са
емоционално привързани един към друг.
При горните
обстоятелства съдът намира за целесъобразно и в интерес на детето да бъде определено местоживеенето му при майката, като на нея бъде
предоставено и упражняването на родителските
права спрямо малолетния Муса.
За бащата-ответник не се
събраха никакви данни относно местоживеене, социален статус, трудова
ангажираност и лични възпитателски качества. Въпреки това, на него, като
родител, се следва законното право на лични отношения с детето Муса, като
следва да му бъде определен подходящ режим, какъвто се явява и предложеният в
исковата молба - право на бащата да вижда и взема детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с право на преспиване, както и два пъти по 15 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Като родители на
ненавършило пълнолетие дете, страните му дължат издръжка. За удовлетворяване на
ежемесечните потребности на малолетния Муса, съобразено с настоящата му
предучилищна възраст, нуждите му от храна, облекло и други обичайни нужди,
както и съобразено с възможностите на родителите, съдът приема за необходима и
нормална сума за отглеждане при обикновени условия в размер на 200.00 лева, от която бащата-ответник следва да поеме
по-голямата част, а именно издръжка в претендирания размер от 140.00 лева.
Съдът, счита за подходящ този размер, като се има предвид, че майката поема непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на детето и е нормално нейният дял във
финансовата издръжка да е намален. Издръжката е съобразена с разпоредбите на
чл.142 и чл.143 от СК. Съдът счита, че е във възможностите на бащата да заплаща тази издръжка предвид трудоспособната
му възраст. Издръжката е в нормативно установените размери на дължима издръжка
за ненавършилите пълнолетие деца и е малко над минималния размер (1/4 от
минималналата работна заплата за страната – понастоящем 460.00 лева (ПМС №
372/22.12.2016г., в сила от 01.01.2017г.) – чл.142, ал.2 от СК). Издръжката
следва да се изплаща на малолетното дете Муса чрез майката, като негов законен
представител, занапред, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 22.02.2017г. до възникването на законови предпоставки за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В хода на делото никой
от съпрузите не предявява претенции за ползване на семейно жилище.
При горния изход на
делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, разноските по делото следва
да останат за страните така, както са ги направили, като и двамата съпрузи
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00
лева, или по 25.00 лева всеки един от тях поотделно - окончателна ДТ по
производството, дължима на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, а ответникът и дължима ДТ в размер на 201.60
(двеста и един лева и 60 ст) лева върху присъдения размер на издръжката за детето
- 4 % върху сбора на платежите за три
години (чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК).
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание
чл.49, ал.1 от СК, сключения с Акт № 121/21.07.2017г.
на Община-Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между А.К.Й.,
ЕГН-********** ***, съдебен адрес:*** и Х.Й., роден на
***г. в РТурция, без регистриран постоянен и настоящ адрес в
РБългария, с неизвестен адрес в чужбина, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на брака и занапред ищцата А.К.Й., ЕГН-********** ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си фамилно име ДЖЕЛИЛ.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Муса
Й., ЕГН-**********, сега на 6г., при неговата майка А.К.Й.,
ЕГН-**********, като на нея ПРЕДОСТАВЯ и упражняването на родителските
права спрямо детето.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Х.Й., роден на ***г. в РТурция, режим на лични отношения с детето Муса
Й., ЕГН-**********, както следва – право да вижда и взема детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с право на преспиване, както и два пъти по 15 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата Х.Й., роден на ***г. в РТурция, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете Муса
Й., ЕГН-**********, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер от по 140.00
(сто и четиридесет) лева, платима чрез неговата майка и законен
представител А.К.Й., ЕГН-**********, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2017г. до
възникването на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА, на основание
чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за
дължимата издръжка на детето.
ОСЪЖДА А.К.Й., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата
от 25.00 (двадесет и пет) лева - дължима окончателна ДТ по производството.
ОСЪЖДА Х.Й., роден на ***г. в РТурция, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от
25.00 (двадесет и пет) лева, дължима окончателна ДТ по производството,
както и сумата от 201.60 (двеста и един
лева и 60 ст) лева, дължима ДТ върху присъдения размер на издръжката за детето.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: