Решение по дело №878/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 182
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20212160100878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Поморие, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Й. Бъчваров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от И. Й. Бъчваров Гражданско дело №
20212160100878 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от ищеца В. М. Т. с.Д., общ.Габрово, чрез адв.М.Х. от АК-Бургас
против ответника С. М. Т. от с.Г., общ.Поморие. Иска се да се допусне и извърши делба
между страните на съсобствения им недвижим имот- едноетажна еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ 75 кв.м. изградена в УПИ ІХ-общ в кв.34 по плана на с.Г., целият
на площ от 670 кв.м. при квоти 3/4 ид.ч. за ищцата и 1/4 ид.ч. за ответника. Претендират се и
направените по делото разноски . Представя доказателства
Правното основание на предявения иск е чл.34 от Закона за собствеността.
В срока по чл.131 от ГПК, В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез
процесуален представител- адв.И.Н. от АК-Бургас е подал отговор на иска, с който изразява
становище за уважаване на предявения иск и допускане на делба на съсобствения имот при
посочените в исковата молба квоти .
В с.з. ищцата редовно призована не се явява, представлява се от процесуален
представител- адвокат, който поддържа иска и моли за неговото уважаване при квотите, при
които е предявен.
Ответникът се явява лично и с процесуален представител- адвокат, който
поддържа твърдение, че ответникът е придобил имота за себе си като е упражнявал
давностно владение върху същия, поради което искът спрямо него следва да се отхвърли.
След като се запозна подробно с представените доказателства и становищата
на страните и съобрази относимите законови разпоредби, за да се произнесе по предявения
1
иск, съдът взе предвид следното.
Между страните не е спорно и се установява от представените по делото типов договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя от 27.12.1979 г., строително разрешение и
скица, че в полза на М.И. Т. е било учредено право на строеж на едноетажна, еднофамилна
жилищна сграда върху 75 кв.м. в парцел ІХ от 618 кв.м. в кв.34 по плана на с.Г.,
общ.Поморие. Не е спорно също, че така учреденото право на строеж е реализирано с
построяването на процесната едноетажна жилищна сграда на площ от 75 кв.м. От препис-
извлечение от акт за сключен граждански брак се установява, че М.И. Т. и Е.А. Х. са
сключили граждански брак на 19.06.1973 г., който е бил прекратен на 18.10.1985 г. с
представеното съдебно решение №661/18.10.1985 г. по гр.д. №415/1985 г. по описа на БРС.
Видно от представеното удостоверение за наследници М.И. Т. е починал на 29.09.2016 г.
като е оставил за свои наследници децата си С. М. Т. и В. М. Т.. С представения нотариален
акт №72/04.11.2021 г. , том ІІІ, нот. д. №429/2021 г. Е.А. Х. е дарила на В. М. Т. собствената
си ½ ид.ч. от едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 75 кв.м.
изградена в УПИІХ-общ в кв.34 по плана на с.Г. с площ 670 кв.м. По делото са разпитани
свидетелите А.С.- без роднински връзки със страните и Е.С.- майка на страните.Св.С. сочи в
показанията си, че до смъртта си в имота е живял бащата на страните, а след това там е
живял ответникът, който извършвал и ремонти тъй като имал строителни умения.
Свидетелят сочи, че за последните 15 години е виждал ищцата два пъти, единият път от
които на погребението на баща и, а майката на страните свидетелят сочи, че е живяла в
имота около година след смъртта на бащата. Св. С. сочи, че процесната къща е строена 1981
г. по време на брака и с бащата на страните и тя е живяла там до прекратяването на брака
им през 1985 г.. Св.С. сочи, че през 2018 г. след като се прибрала от Германия живяла в
къщата една година и се изнесла през 2019 г. тъй като трябвало да живее в мазето поради
това ,че синът и със съпругата си живеели на жилищния етаж. Според тази свидетелка между
децата и имало уговорка ответникът да наплати на ищцата дела от къщата, но отношенията
им останали неуредени.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни
изводи: Не е спорно между страните и се установява от представените по делото
доказателства, че процесната жилищна сграда е построена по време на брака на родителите
на страните- М.И. Т. и Е. Х. и е станала тяхна собственост в режим на СИО. След развода
между родителите на страните процесната сграда е преминала в режим на обикновена
съсобственост при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях. След смъртта на М. Т. на 29.09.2016 г.
неговата ½ ид.ч. е наследена от неговите деца- страните по делото при квоти по ¼ ид.ч. за
всеки от тях. След извършеното дарение на ½ ид.ч. собственост на Е. Х. в полза на ищцата,
последната е станала собственик на ¾ ид.ч. от процесния имот, а ответинкът е останал
собственик на ¼ ид.ч. от същия имот. Съдът намира за недоказано твърдението, че
ответникът е станал собственик на целия имот, на основание чл.79 от ЗС, като е придобил
идеалните части на ищцата по давностно владение. В случая от показанията на разпитаните
2
свидетели, които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, се установява, че след
смъртта на М. Т. през 2016 г., ответникът е заживял в процесния имот, а Е. Х. е живяла
около една година в имота, след завръщането си от Германия през 2018 г. Следователно от
момента, в който ответникът е заживял в имота- след 29.09.2016 г. до предявяване на иска, а
и до настоящия момент, не е изтекъл десетгодишен давностен срок, през който ответникът
да е владял имота непрекъснато, несмущавано при демонстрирано намерение да го владее за
себе си, като отблъсква владението на останалите съсобственици. Поради това и съдът прие,
че ответникът не е придобил процесната сграда по давност на основание чл.79 от ЗС и
същата е останала съсобствена между страните при установените по делото квоти посочени
по-горе. По повод подадената искова молба, на основание чл.282 ГПК следва между
съделителите В. Т. и С. Т. да се допусне съдебна делба на едноетажна еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ 75 кв.м. изградена в УПИ ІХ-общ в кв.34 по плана на
с.Г., общ.Поморие с площ 670 кв.м. при квоти за всеки от съделителите както следва: 3/4
ид.ч. за В. Т. и 1/4 ид.ч. за С. Т..
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд


РЕШИ:
ДОПУСКА ДЕЛБА между В. М. Т., ЕГН********** и С. М. Т., ЕГН**********
на : едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 75 кв.м. изградена в
УПИ ІХ-общ в кв.34 по плана на с.Г., общ.Поморие с площ 670 кв.м. при граници: улица,
парцел VІІІ-290, парцел Х-общ и парцел ХІХ- за озеленяване и трафопост ,

ПРИ КВОТИ :
- 3/4 ид.ч. за В. М. Т.;
- 1/4 ид.ч. за С. М. Т.;

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3