ОПРЕДЕЛЕНИЕ
26.11.2021 г.
№1824
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, II отделение, ХХIХ състав,
На двадесет и шести ноември, две хиляди двадесет и
първата година,
В закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа АД № 2996/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ
състав, намира за установено следното:
Производството е образувано по постъпила
жалба от „Европейски пътища“ АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, като съгласно указаното в жалбата тя е против бездействие на
Министъра на енергетиката да отправи предложение до жалбоподателя по негово заявление
за продължаване на срока на Договор за предоставяне на концесия за първична
преработка на строителен материал от 04.09.2008 г. от находище
„Белащица-участък „Юг“ „Родопи-юг“, село Белащица, общ. Родопи, обл.Пловдив.
Жалбата е основана на разпоредбите на чл.256, ал.1 от АПК, вр. с чл.36, ал.2 и
чл.66б от ЗПБ. Сочи се, че Министърът на енергетиката не е изпълнил свое
задължение, което пряко произтича от нормата на чл.66в, ал.2 и ал.3 от ЗПБ,
като в тази връзка се иска осъждането му в подходящ кратък срок да отправи
предложение до „Европейски пътища“ АД по заявление на дружеството с входящ
номер при министъра на енергетиката от 02.02.2021 г. за продължаване на срока
на посочения договор за концесия.
Жалбата е била
депозирана чрез Министъра на енергетиката и е изпратена на съда с приложенията
към нея заедно с молба от упълномощен процесуален представител на ответника с
изразено становище за недопустимост на жалбата. Най-общо последното се основава
на това, че действията по удължаване срока на концесионен договор са такива
след процедурата по предоставяне на концесия, сиреч такива по изменение на
договора, поради което и взаимоотношенията на страните по тях
не се развиват в административната фаза на процедурата, а са равнопоставени.
Цитирана е и съдебна практика на ВАС и Административен съд Пловдив.
Настоящата
съдебна инстанция, като взе предвид подробно описаната хронология на събитията
по жалбата, както и направените в нея искания и приложените доказателства, а
също и становището на ответната страна, намира, че следва да остави жалбата без
разглеждане като недопустима и да прекрати производството, макар и не конкретно
по съображенията, изложени в молбата на ответника.
На първо място, съдът намира, че
действително, с оглед на описаната по жалбата фактическа обстановка, която
именно определя предмета на разглеждане в производството, казусът следва да се
отнесе за разглеждане по реда на Глава петнадесета, Раздел II от АПК, но според съда, точната правна квалификация
на искането следва да е по чл.256, ал.2 от АПК, а не, както е посочил
жалбоподателят, по чл.256, ал.1 от АПК. Предвидените производства по двете
посочени алинеи на чл.256 от АПК за защита срещу неоснователни бездействия на
административен орган, са искови, макар съдът сега да е сезиран с жалба, а не с
искова молба, като общото помежду им е, че предмет на осъдителния иск и по
чл.256, ал.1, и този по чл.256, ал.2 от АПК, е правото на ищеца на конкретни фактически по своя характер действия от
административен орган, за извършването на които органът е пряко задължен от
закона, като целта е, чрез осъждане на органа да извърши действието, целеният
от ищеца правен резултат да възникне директно в правната му сфера. Разликата в
исковете по чл.256, ал.1 и чл.256, ал.2 от АПК се състои в това, че в условията
на чл.256, ал.1 от АПК задължението за действие е от такъв характер, че органът
е задължен пряко от нормативния акт да извърши конкретно действие, но без за
това да е необходимо да бъде сезиран /в този см. Решение № 6931/2013 г. по адм.
дело № 15207/2012 г. на ВАС/, а в случая по чл.256, ал.2 от АПК претендираното
фактическо действие следва да е обусловено от предхождащо го искане на лицето
за правото.
В конкретния случай отношенията между страните
са свързани действително с изменение на вече сключен и действащ договор за
концесия, по отношение на което с оглед конкретния предмет на договора,
действително са приложими нормите на Закона за подземните богатства. Съгласно
чл.36, ал.2 от ЗПБ срокът на концесията може да бъде удължен по мотивирано
искане на концесионера, направено не по-късно от една година преди изтичането
на срока на концесията, основано на план за разработка на находището и
финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при условие че към
датата на подаване на искането в находището има запаси или запаси и ресурси и
концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора с изключение на
окончателните дейности по ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на
засегнатите земи. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 50
години. Според чл.66б, ал.1 от ЗПБ концесионният договор може да се изменя
и/или допълва по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение:
1.при последващо възникване на опасност за националната сигурност, за отбраната
на страната, за околната среда, за водите, за безопасността на населението и
човешкото здраве, от разрушаване или увреждане на културни ценности или от
увреждане на пътища от републиканската пътна мрежа; 2.при частично погиване на
обекта на концесията или при обективна невъзможност за ползването му по
предназначение; 3.при настъпване на обективни обстоятелства, в резултат на
които финансовите условия при предоставяне на концесията са значително
променени; 4. в други случаи, определени
с този закон или в договора. Според чл.66в, ал.1 от ЗПБ в случаите по чл.66б, ал.1
всяка от страните може да поиска
изменение и/или допълнение на концесионния договор с мотивирано
предложение. Според разписаната процедура искането на концесионера се отправя
към министъра на енергетиката, който преценява законосъобразността и
целесъобразността на предложението в срок до три месеца от получаването му.
Концесионерът от своя страна изразява
становище по направено до него от министъра на енергетиката предложение в срок
до три месеца от получаването му. При приемане на отправеното предложение
страните сключват допълнително споразумение за изменение и/или допълнение на
договора, съответно министърът на енергетиката внася мотивирано предложение до
Министерския съвет за даване на съгласие за изменение и/или допълнение на
договора. В случаите по чл.36, ал.2
и 3 от ЗПБ с
мотивираното предложение министърът на енергетиката предлага на Министерския
съвет да даде съгласие и за изменения и/или допълнения в концесионния договор в
съответствие с чл.36, ал.4.
Министерският съвет приема решение по внесеното от министъра на енергетиката
предложение, а страните сключват допълнително споразумение към концесионния
договор в съответствие с решението, дадено от МС /чл.66в, ал.2-5 от ЗПБ/.
В конкретния случай се твърди и за
това са представени и доказателства, че подателят на жалбата – концесионер е
депозирал до Министъра на енергетиката заявление за продължаване срока на
договора за предоставена концесия по реда на чл.36, ал.2 от ЗПБ, като това
заявление е постъпило при Министъра на 02.02.2021 г. С писмо до концесионера от
17.06.2021 г., подписано от Директор дирекция „Природни ресурси, концесии и
контрол“ в МЕ заявлението е било реално разгледано, като е изложено становище
по изпълнение на изискванията по чл.36, както и по представените към
заявлението приложения, констатирани са неточности и технически грешки в тях и
концесионерът е уведомен, че в МЕ са постъпили възражения от местната общност и
от кмета на Община Родопи срещу осъществяване на дейности по проучване и добив
на подземни богатства в землището на с.Белащица. С придружително писмо до
Министерство на енергетиката, постъпило там на 06.07.2021 г. от страна на
жалбоподателя-концесионер били приложени актуализирани спрямо отразеното в
писмото от 17.06.2021 г. приложения към заявлението за удължаване срока на
концесията. С писмо от съответната Дирекция в МЕ до управителя на
дружеството-жалбоподател от 09.07.2021 г., било изпратено възражението на
Община Родопи срещу заявеното от концесионера удължаване на срока на
концесионния договор. В тази връзка и от
„Европейски пътища“ АД на 11.08.2021 г. в Министерство на енергетиката постъпил
отговор по възражението, адресиран до Министъра на енергетиката, в който се
поискало да бъдат предприети, в рамките на предоставената на министъра по закон
компетентност съгласно чл.36, ал.2, вр.
с чл.66в от ЗПБ, относими стъпки за удължаване срока на концесията., съгласно
отправеното заявление за това.
От изложеното става ясно, че в
процедурата по чл.66в от ЗПБ всяко от страните по вече сключен концесионен
договор може да направи по собствена инициатива предложение до другата за
изменение или допълнение към договора, като е предвидено конкретно искането на
концесионера да се отправи до министъра на енергетиката, доколкото на него са
предоставени правомощия да прецени предложението по законосъобразност и
целесъобразност и с оглед на това и специално когато се иска удължаване срока
на действие на договора за концесия, ако приеме отправеното предложение, от
своя страна министърът да внесе мотивирано искане до Министерския съвет за
даване на съгласие със съответно решение на МС за изменение на концесионния
договор, а вече в съответствие с това решение, страните да сключат и
допълнително споразумение към договора касателно неговото изменение. Видно е,
че на всяка от страните по концесионния договор е предоставена възможност да
предлага неговото изменение, както и е предоставен срок да изрази становище по
отправено от другата страна предложение за изменение на договора от три месеца
за всяка от страните. Съответно страната, към която е отправено предложението,
има възможността или да приеме, или да не приеме същото, като когато
предложението е депозирано до Министъра на енергетиката и само ако същият
приеме отправеното предложение, за него възниква задължение да внесе
предложение до МС за даване съгласие за изменението. В жалбата е посочено, че
се иска осъждане на ответника Министър на енергетиката да отправи предложение
до „Европейски пътища“ АД по повод на заявлението му за продължаване срока на
концесионния договор, но следва да се има предвид, че такова задължение за
отправяне на насрещно предложение изобщо не е предвидено като част от
процедурата по чл.66в от ЗПБ, като посочената от жалбоподателя разпоредба на
чл.66в, ал.3 от ЗПБ, разглеждана в светлината и във връзка с чл.66в, ал.1 от
ЗПБ, има предвид случаите, когато предложението за изменение на концесионния
договор е било отправено от страна на концедента като страна по договора към
концесионера, каквато възможност е предвидена и за тази страна в ал.1 на чл.66в
от ЗПБ. В случая, задължението за фактическо по характера му действие е това за
внасяне от Министъра на енергетиката на мотивирано предложение до Министерския
съвет и то при условие, че министърът е приел вече отправеното до него
предложение на концесионера. Поради това и въпросното задължение е такова,
което не произтича пряко от закона, а е обусловено от направеното преди това
искане от страна на концесионера. Както е имал възможност да посочи и ВАС в
Решение №112/07.01.2008 г., постановено по адм. дело № 3969/2007 г. внасянето на предложението от Министъра до МС е обвързано от съответно сезиране на
държавния орган с искане, отговарящо на редица условия. Поради това и съдът намира, че случаят се отнася
именно до хипотезата на чл.256, ал.2 от АПК, тогава, когато се иска осъждане на
административния орган да извърши фактически действия по силата на закона, но
след осъществено от правоимащото лице искане за това, поради което и релевантни
за възникване правото на ищеца са три факта – дължимо по закон фактическо
действие, което рефлектира в правната сфера на ищеца, подадено до органа искане
от ищеца за извършване на действието и неизвършване на фактическото действие. В
тези случаи законодателят не е обвързал неизпълнението на органа със срок, но
същевременно е определил срок за упражняване субективното право на ищеца и той
е 14-дневен, като започва да тече от подаване на искане до орагана за
извършване на търсеното фактическо действие. Въпросният срок е преклузивен и с
изтичането му се погасява правото на иск. В конкретния случай се установява, че
така депозираната жалба /съставляваща именно иск по чл.256, ал.2 от АПК/ се
явява подадена след срока, в който може да се реализират правата на ищеца,
поради което и доколкото това е въпрос по допустимостта на иска, съдът намира,
че следва да остави жалбата без разглеждане. Същата е депозирана на 12.11.2021
г., а видно от последно приложения по делото отговор от „Европейски пътища“ АД
до Министъра на енергетиката, в който на практика е отправено ясно искането до
Министъра да предприеме съответните следващи се по закон действия във връзка с
отправеното заявление за изменение срока на концесионния договор /а тези търсени
от жалбоподателя действия, които биха имали благоприятно проявление в правната
му сфера, са именно отправянето на мотивирано предложение от министъра до МС за
даване съгласие за искането изменение на концесионния договор/, този отговор е
получен от адресата му на 11.08.2021 г. Следователно и срокът по чл.256, ал.2
от АПК за предявяване на иска е изтекъл в края на 25.08.2021 г. и така правото
да се иска съдебна защита срещу бездействието е било преклудирано. Безсрочно е
оспорването само в случаите, когато се иска осъждане на органа да извърши
конкретно действие, за което е задължен по закон, но тогава, когато за
осъществяването му не е предвидено органът да бъде изрично сезиран от лицето и
задължението пряко произтича от закона. Както се каза, случаят не е такъв,
доколкото цялостната процедура по чл.66в от ЗПБ започва по искане на страната
по концесионния договор и при това положение органът няма задължение да прояви
активни фактически действия, ако преди това не е бил сезиран от заинтересованата
страна. Отделен е въпросът дали органът е приел предложението на концесионера
като законосъобразно и целесъобразно и неговото обсъждане би следвало да е по
същество на спора. Както се каза обаче, производството се явява недопустимо,
предвид предявяване на искането пред съда след изтичане на законоустановения
преклузивен срок за това.
Предвид
изложеното и Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът,
наименован жалба, депозиран от „Европейски пътища“ АД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. Пловдив с отправено до съда искане за осъждане
Министъра на енергетиката да извърши действие по реда на чл.66в от ЗПБ по
отправено до него заявление за продължаване на срока на Договор за предоставяне
на концесия за първична преработка на строителен материал от 04.09.2008 г. от
находище „Белащица-участък „Юг“ „Родопи-юг“, село Белащица, общ. Родопи,
обл.Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 2996/2021 г. по описа на
Административен съд Пловдив, ІІ отд., ХХІХ състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен срок от съобщението до ищеца за постановяването му и връчването на препис от
съдебния акт.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: