Р Е Ш Е Н И Е
№ 47/25.02.2019год. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд ,в публично заседание на 24.01.2019год. / двадесет и четвърти
януари през две хиляди и деветнадесета година /
в следния състав :
Председател: Рени Ковачка
Секретар Емилия
Павлова
Прокурор Моника
Любомирова
Като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N 436 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.2,ал.1 ,т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
По изложени в исковата молба съображения, Б.Б. от *** моли съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да
му заплати сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания
, поради незаконно повдигнатото му обвинение
по ДП № 216/1995год. по описа на
РП-М., ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на
наказателното производство до окончателното й изплащане. Твърди, че без да бъде
уведомен е бил привлечен и обвиняем в продължение на повече от 21 години и 10
месеца, поради която причина не сключил подходящ граждански брак, не започнал
работа в чужбина и в Р.България, както и е претърпял морални щети, изразяващи
се в душевни болки и страдания, траен дискомфорт, депресивност и затвореност към обществото. В съдебно
заседание, процесуалният представител на ищеца моли предявения иск да бъде
уважен, а ако съдът приеме, че претендирания размер
на обезщетението е завишен, то същият да бъде намален до адекватния спрямо
трайната съдебната практика размер. Процесуалният
представител на ищеца претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на
адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.3 от Закона за адвокатурата.
Прокуратурата на Република България оспорва иска по
основание и размер. Счита, че не са налице основания за присъждане на
поисканото обезщетение, тъй като наказателното производство спрямо ищеца е
прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Подържа
също така, че искът е и недоказан, тъй като не са събрани по делото
доказателства за наличието на причинно следствена връзка между влошеното
здравословно състояние на ищеца с воденото наказателно производство. Ответникът
възразява срещу претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото.
Пернишкият окръжен съд , след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От съдържанието на приложеното следствено дело №
241/1994год. на Окръжна следствена служба- гр.В. се установява, че с Постановление на Районна прокуратура- гр.М. от
16.03.1994год. е образувано следствие
против Б.Б., за това, че на ***год. в гр.Р. с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Ц. Д. П. от *** и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 120 000лева-престъпление по
чл.210, ал.1,т.5 вр. с чл.209, ал.1 от НК.
Установява се също така, че след проведено
издирване, с постановление от 26.07.1994год. на ищеца е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл.210, ал.1 ,т.5 вр. с чл.209, ал.1
от НК като му е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“. Поради
невъзможността обвиняемият да бъде открит, с Постановление от 05.08.1994год. на
прокурор при районна прокуратура-М., наказателното производство е спряно, като същото
е възобновено с Постановление от 29.03.1995год. С постановление от
09.05.1995год. ищец е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1,
т.3 с чл.209,ал.1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „ задържане
под стража“, считано от датата на задържането- 24.01.1995 год. Така взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „парична гаранция в
размер на 5000лева“, считано от 14.06.1995год. с Постановление на следовател в ОСС В. от 14.06.1995год. С
постановление от 19.06.2000год. образуваното против ищеца следствено дело е
изпратено на Районна прокуратура-М. с мнение за съд, където и след
преобразуването му в дознание /постановление от 27.09.2000год./ е спряно с постановление районна прокуратура-М. от 27.09.2000год. на
основание чл. 239 от НПК, чл.411, ал.1, т.5 вр. с
чл.22, ал.2 от НПК. С постановление от 04.06.2012год на Районна прокуратура- М. образуваното против ищеца за престъпление по
чл.209 от НК наказателно производство е прекратено поради изтичане на
предвидената в закона абсолютна давност. Със същото постановление е отменена и
взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ парична гаранция в размер
на 5000 лева“, наложена с постановление от 14.06.1995год. Постановлението за
прекратяване на наказателното
производство е връчено на ищеца на 11.01.2016год.
Образуваното против ищеца наказателно производство е с
обща продължителност от 21 години и 10 месеца. Видно от представената по делото
кореспонденция с Инспектората на ВВС и Констативен протокол от ***год. на основание чл.60е, ал.2 от ЗСВ на ищеца е определено обезщетение в размер на
2 500 за вреди от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
С дадените пред съда свидетелски показания
свидетелят Ц. А. заявява, че познава ищеца от 1991год., че е бил женен и
имал две деца и че се е разделил със съпругата си след като го обвинили
в извършване на престъплението, което обстоятелство съпругата му не могла да понесе.
Свидетелят заявява, че ищецът е бил задържан в затвора за известен период от
време и след излизането му се затворил в себе си, започнал да пие, а приятелите
му- да странят от него. Свидетелят установява,
че с ищеца имали собствен бизнес, свързан
с пътуване в чужбина, което той не можел да реализира, тъй като поради
повдигнатото му обвинение имал забрана да напуска страната. Свидетелят не знае
за извършване на какво престъпление ищецът е бил обвинен, но счита, че е бил
невинен. Сочи, че ищецът не разказвал за образуваното против него дело, но е
сигурен че съпругата на ищеца го е напуснала след повдигане на обвинението, в
резултат на което ищецът започнал да
злоупотребява с алкохола.
По делото е изготвена съдебно психолого-психиатрична
експертиза, от която се установява, че липсва
причинна връзка между преживяната от
ищеца стресова ситуация /повдигане на обвинение за извършване на престъпление/
с алкохолните му злоупотреби. Експертите разясняват, че освен стресовите
фактори, какъвто неминуемо съставлява обвинението в извършване на престъпление, за
хроничните алкохолни употреби са от значение и особеностите на самата личност.
Според вещите лица, при извършения психиатричния преглед и психологичното
изследване е установено, че ищецът е с
повишена раздразнителност, „буен“нрав, възбудимост и неустойчивост на
емоционално състояние, с недостатъчна саморегулация и контрол, но същевременно
не е лесно податлив на стрес. В този смисъл считат, че въпреки изживяната от
него стресова ситуация, последната не е довела до психологични реакции, надхвърлящи нормалните
такива.
По делото липсват медицински документи, установяващи
извършвани през периода на наказателното производство и след него медицински
прегледи, като по повод твърденията на ищеца, вещите лица са категорични, че
дори и ищецът да е страдал от загуба на слуха, то това не би могло да се дължи
на преживяната стресова ситуация свързана с повдигане на обвинение за
извършване на престъпление.
При така установената
по делото фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е за присъждане на обезщетение по чл.2,
ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ, същият е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Съгласно цитираната разпоредба Прокуратурата на Република България е надлежно
пасивно легитимирана да отговаря за
вреди, причинени на граждани при повдигане на обвинение за извършено
престъпление, но само в определени случаи, в които не е реализирана
наказателната отговорност. Това са случаите, при които обвиняемия/подсъдимият
бъде оправдан с влязъл в сила съдебен
акт, когато образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
обвиняемия, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че извършеното деяние не съставлява престъпление и когато образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че наказателното
производство е образувано след като
наказателното преследване вече е погасено по давност или пък деянието е
амнистирано.
В случая, нито една от визираните в разпоредбата на чл.
2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ хипотези, не е налице. Безспорно е, че наказателното
производство против ищеца е било
прекратено, но поради изтичане на абсолютната давност за наказателното преследване
и това изрично е посочено в диспозитива на
постановление от 04.06.2012год. на РП-М..
В тази хипотеза не може да се ангажира
отговорността на държавата за вреди, претърпени по време на наказателното
преследване, тъй като причина за неговото прекратяване не са незаконни действия
на провозащитните органи, а изтеклият срок от време, което
съгласно закона съставлява пречка за реализиране на наказателната отговорност
по повдигнатото обвинение.
По изложените по-горе съображения, предявеният от Б.Л.Б. против Прокуратурата на Р.България иск по
чл.2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ се явява неоснователен и следва да се отхвърли. На
ответника не се следва да се присъждат разноски,тъй като такива не са
направени.
В горния смисъл , Пернишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Л.Б. с ЕГН ********** от *** със съдебен адрес:***
чрез адв.М.Т.
против Прокуратурата на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 60 000лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато срещу него обвинение за извършване на
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК по ДП № 216/95год. по описа на РП-М., ведно
със законната лихва, считано от прекратяване на наказателното производство до
окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: