№ 58
гр. В.П. 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П. III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20213610100487 по описа за 2021 година
М. ОСМ. Т. и Н. ОСМ. Т. са подали срещу О.В.П. обективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал. 2 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор
48862.15.113, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-1441/ 07.08.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност
С.М., с площ от 1907кв.метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, 3-та категория, номер по предходен план 015113, при граници и
съседи: 48862.888.9901, 48862.15.120, 48862.15.115 и за отмяна на издадения Акт № 956 за
частна общинска собственост от 10.06.2010 год. на О.В.П..
Ищците заявяват, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 126, том 1, дело № 414/1994 год. О.О. Т. и З.С Т.
(наследодатели на ищците) са били признати за собственици по давностно владение на
следния недвижим имот: Дворно място с площ от 2160 кв.метра, находящо се в село М., обл.
Ш., съставляващо западната част от дв.пл. № 113 от кв.4 по плана на същото село, при
граници: улица, дв.пл. №115, дв.пл. 120, и парцел XI – 113. Излагат, че по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри описания имот представлява поземлен имот с
идентификатор 48862.15.113. Ищците твърдят, че описаният имот бил собственост на
техния дядо С.О.Х., но бил актуван от О.В.П. след снабдяване на родителите им с
горепосочения нотариален акт. Ищците излагат, че владеят имота непрекъснато. Молят
предявената от тях положителна установителна искова претенция да бъде уважена и
претендират отмяна на издадения Акт № 956 за частна общинска собственост от 10.06.2010
год. на О.В.П.. Претендират се сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и заедно с процесуалния си представител
като поддържат исковата претенция. Оспорена е по реда на чл. 17 от ГПК валидността на
решение № 70/21.12.2001 год. на ПКВ.П. по заявление вх. №9988 без дата. Сочи се, че
липсват съществени реквизити в административния акт, поради което същият е
1
недействителен.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът релевира, че процесният имот е земя по чл.
19 от ЗСПЗЗ. Сочи, че предназначението на имота е за земеделско ползване, представлява
нива, извън регулация е и отговаря на изискванията на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Твърди, че правото
на собственост върху имота е придобито от общината по силата на закона след проведена
процедура по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като в хода на тази процедура имотът е предоставен на
Общината с Решение № 70 от 21.12.2001 год. на поземлена комисия. Оспорва твърдението
на ищците, че имотът е придобит по давност от наследодателите им, като сочи, че по
отношение на този имот следва да се приложи нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ,
забраняваща придобиването му давност.
В съдебно заседание ответната страна изпраща процесуален представител, който
поддържа отговора на исковата молба на изложените в него основания и моли исковата
претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 126, том I, дело № 414 от 24.06.1994 год. на Районен съдия при РСВ.П. се
установява, че О.О. Т. и З.С Т. са признати за собственици по давностно владение при
режим на СИО на следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 2160
кв.метра, незастроено, находящо се в село М., съставляващо западната част от дв.пл. № 113,
в квартал 4 по плана на същото село, при граници: улица, дв. пл. № 115, дв.пл. № 120 и
парцел XI-113.
По делото е представена скица № 306/27.04.1994 год. на О.В.П., от която е видно, че
като собственици на част от дв. 113 в село М. с площ от 2160 кв.метра са вписани
наследниците на С.О.Х.. Приложено е и удостоверение изх. № 685/12.11.1992 год., издадено
на О.О. Т., в което е посочено, че имот пл. №113 по плана на село М. е записан на името на
С.О.Х. и е изключено от регулация съгласно Заповед № 1022/16.08.1962 год.
От приложената Скица № 15-828414/ 27.07.2021 год., изд. от СГКК-Ш. се установява, че
като собственик на ПИ с идентификатор 48862.15.113, находящ се в село М., общ. В.П. обл.
Ш., с площ от 1907 кв.метра, е вписана О.В.П..
От приетите по делото Удостоверения за наследници №21/16.12.1991 год., №
50/29.04.1992 год. и изх. № 6/ 16.06.2021 год. става ясно, че С.О.Х. (още вписан с имената
С.О.Х. и С.О.Х.) е починал на 28.10.1940 год., за което е изд. Акт за смърт № 30 от същата
дата, като е оставил за свои законни наследници петима внуци, между които и наследодателя
на ищците - О.О. Т.. Последният (с имена О.О. Т. по горецитирания нотариален акт) е
починал на 24.08.1995 год. като е оставил за свои наследници съпругата си З.С Т. (също
починала през 2002 год.) и синовете си М. ОСМ. Т. (първия ищец) и Н. ОСМ. Т. (втория
ищец).
Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/25.08.2021 год., изд. от
общ. В.П. данъчната оценка на ПИ с идентификатор 48862.15.113 възлиза на 350,40 лева.
Съгласно Заповед № 1022/16.08.1962 год. части от квартал 4 и други квартали са
2
изключени от регулационния план на село М. за изграждане на физкултурно игрище.
Приет е по делото Акт № 956 за частна общинска собственост, съставен на 10.06.2010
год., с който на осн. Чл. 19 от ЗСПЗЗ О.В.П. е актувала имот № 015113, находящ се в
землището на с. М., местност „с.М.“ по картата на възстановената собственост на
землището, с площ от 1908 кв.метра.
По делото е приложена преписката по актуването на имота. Със заповед №
РД-27-65/30.06.2008 г. на Областна дирекция "Земеделие и гори" - гр. Ш. е била назначена
комисия във връзка с определяне на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. С протоколно решение №
3/05.11.2008 г. на Общинска служба по земеделие - гр. В.П., одобрено със заповед № РД 27-
121/13.11.2008 г. на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ш., са определени имотите по чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ в землища, намиращи се на територията на община Смядово, включително
придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (обн. в
ДВ бр.13 от 2007 год.), съгласно приложение № 1 към протоколното решение. Съгласно
отразеното в Удостоверение изх. № 190/1/ 07.06.2010 год., издадено от Общинска служба
„Земеделие“ – В.П. приложено към преписката, О.В.П. е собственик на ПИ № 015113,
находящ се в землището на село М., с площ от 1908 кв.метра.
С Решение № 70/ 21.12.2001 год. за възстановяване правото на собственост на
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на
село М. на ПК – гр. В.П. е възстановено правото на собственост като земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ на процесния недвижим имот № 015113, находящ се в землището на село М., с площ
от 1908 кв.метра. С оглед обстоятелството, че решението не е подписано, съдът е задължил
Общинска служба „Земеделие“ – В.П. да представи цялата преписка по заявление № 9988
без дата (във връзка с което е издадено цитираното решение) и е задължил ответната страна
за представи заверено копие на решението и преписката по съставянето на Акта за частна
общинска собственост. Във връзка с дадените указания Общинска служба „Земеделие“ –
В.П. е депозирала писмо изх. № РД-12-02-73-1/ 31.01.2022 год., в което е посочено, че
преписка по заявление № 9988 без дата и Решение № 70/ 21.12.2001 год. били служебно
създадени документи в електронен вариант, за да може да се открие електронна партида за
имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като не съществували физически подписани документи от
комисията по чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 60а от ППЗСПЗЗ.
Представени са и други писмени документи, приложени към преписка № 83 по
заявление с вх. № 4258/04.05.1992 год., във връзка с което са издадени Решение №83-М-Ш/
15.11.1992 год. и Решение № 83-М-Ш/ 15.11.1994 год., касаещи недвижими имоти, различни
от процесния, поради което същите са ирелевантни и не следва да бъдат коментирани от
съда.
Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът не
намира основание да не кредитира като компетентно и обективно изготвено, първият
кадастрален и регулационен план на село М., действащ и до днес, е одобрен със Заповед №
674/ 14.03.1933 год. По този план процесният имот е нанесен като имот с пл. № 113, за който
са отредени парцели XI-113 и X-113 в кв. 4 по плана. Вещото лице е посочило, че със
заповед от № 1022 от 16.08.1962 год. на Председателя на ОНС – гр. К. част от кв. 4 по плана
на с. М. е изключена от регулационните граници на населеното място. При това изменение
западната част от имот с пл. № 113 остава извън регулационните граници, а за източната
част е образуван нов парцел XI-113. Вещото лице е констатирало, че по плана за
земеразделяне на село М., одобрен през 1994 год. процесният имот е нанесен като имот с пл.
№ 015113 с площ 1908 кв.метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – нива, собственик – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, вид собственост –
стопанисвано от общината. Впоследствие е постановено Решение № 70/ 21.12.2001 год. на
ПКВ.П.. Отразено е в експертизата, че със Заповед № РД-18-1441/ 07.08.2018 год. на ИД на
АГКК – София е одобрена кадастралната карта на неурбанизираната територия на
3
землището на село М., като по нея границите на имот с пл. № 015113 са запазени без
изменение, като имотът се индивидуализира като имот с идентификатор 48862.15.113 със
същите граници, площ, собственик, начин на трайно ползване. Експертът е посочил, че ПИ с
идентификатор 48862.15.113 по КККР на селото представлява част от имот с пл. № 113 по
КП – по-голямата му част в размер на 1763 кв.метра се нанася на територията на имот с пл.
№ 113, описан в нотариалния акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка, представен от ищците. Констатирал е, че имот с пл. № 015113 по КВС на село М.
е идентичен с процесния ПИ с идентификатор 48862.15.113 по КККР на неурбанизираната
територия на село М.. Експертът е отбелязал, че по плана за земеразделяне на село М.,
одобрен пред 1994 год. имот № 015113 е бил определен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Посочено е, че картата на възстановената собственост за селото е одобрена през 1994 год.
като конкретният акт за одобряване не е бил открит. Вещото лице е отбелязало, че по
разписния лист към плана на село М. като първоначален собственик на имот с пл. № 113 е
вписан С.О.Х., а като следващи собственици са записани О.О. Т. и З.С Т. на осн. Нотариален
акт № 126/24.06.1994 год. (приложен по делото). Обърнал е внимание, че от извършената
справка в О.В.П. не са се открили доказателства за извършено отчуждаване на процесния
имот. Вещото лице е посочило, че имотът представлява дворно място, като преди
изключване от регулационните граници на западната част от имот с пл. № 113, същият е бил
заснет и нанесен в кадастралния план и за него са били отредени парцели XI-113 и X-113 в
кв. 4, определени за ниско жилищно строителство. Констатирало е, че на място границите на
имота са материализирана с лека ограда на бетонни стълбчета, като оградата е поставена по
границите, нанесени в кадастралната карта. Експертът не е намерил данни процесният имот
или част от него да са били включвани в ТКЗС или ДЗС в хипотезите, изброени в чл. 10 от
ЗСПЗЗ. В съдебно заседание допълва, че отстрани на имота действително има терен, който
се използва за спортни мероприятия, но този терен не попада в процесния имот.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством водените от ищците
свидетели. От показанията на разпитаните по делото свидетели А.А. и М.М., които съдът
цени като ясни, вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се, се
установява, че имотът е с площ около 2 декара, представлява ясак, градина, ограден е с
мрежа и в него са засети овощни дръвчета, стопанисва се от ищците, а преди това от техния
баща. И двамата свидетели са категорични, че никой друг не е владял имота, освен
семейството, както и, че имотът не е бил отчуждаван. Свид. Махмудов сочи, че стадионът е
отдалечен от градината и се намира на около 500 метра от имота.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните искове е
изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита,
тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното
субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с
внасянето на безспорност в отношенията. В случая, изхождайки от релевираните в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот на основание давност, настоящият състав приема, че за същите
съществува правен интерес от избраната форма на защита. Същевременно, с оглед
релевираното от ответника в отговора на искова молба оспорване на предявената искова
претенция, съдът намира, че именно ответникът е пасивно процесуално легитимиран по
предявената претенция. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
4
положителният установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е предявен при
наличието на правен интерес както от формата на защита, така и спрямо пасивно -
процесуално легитимирана страна, с оглед на което същият е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Уважаването на предявения иск е обусловено от установяване от страна на ищците при
условията на пълно и главно доказване на твърдяното основание за придобиване на право на
собственост, а именно придобивна давност (постоянно, явно, спокойно и непрекъснато
владение в продължение на 10 години). Съответно в тежест на ответника по делото е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В
случая, доколкото ответникът възразява, че имотът е общински (земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ),
което е пречка за придобиването му по давност, предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС
мораториум, то в негова тежест е да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си,
че е собственик на имота, а оттам и наличието на пречки за придобиване на собствеността
върху имота от ищците по давност.
В настоящия случай, ищците твърдят, че са придобили процесния недвижим имот
вследствие изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла
на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението по законова дефиниция е фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два
признака - обективен и субективен. Обективният признак изисква наличието на владение,
което да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено (corpus), а субективният
признак предполага у владелеца да е налице намерение да държи вещта като своя собствена
(animus).
От представения нотариален акт № 126, том I, дело № 414 от 24.06.1994 год. съдът
намира за безспорно установено, че О.О. Т. и З.С Т. са придобили по давностно владение
при режим на СИО собствеността върху следния недвижим имот, представляващ дворно
място с площ от 2160 кв.метра, незастроено, находящо се в село М., съставляващо западната
част от дв.пл. № 113, в квартал 4 по плана на същото село, при граници: улица, дв. пл. №
115, дв.пл. № 120 и парцел XI-113. Изясни се от заключението на вещото лице, че западната
част от имот с пл. № 113 е била изключена от регулационните граници на населеното място,
а процесният имот с идентификатор 48862.15.113 (изцяло идентичен с имот с пл. № 015113
по плана за земеразделяне на село М., одобрен през 1994 год.), с площ от 1908 кв.метра в по-
голямата си част (в размер на 1763 кв.метра) се нанася на територията на имот с пл. № 113,
като се ползва като ясак (градина) от ищците.
5
Изхождайки от събрания по делото доказателствен материал, включително и
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира за безспорно установено
наличието на постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение от страна на
ищците по отношение на процесния имот с идентификатор №48862.15.113, с
присъединяване владението на техните наследодатели, като първоначално имотът е бил
записан на прадядото на ищците С.О.Х.(в разписния лист към плана на село М. , одобрен
през 1933 год.), който го е владял до смъртта си през 1940 год., впоследствие като следващи
собственици са били вписани преките наследодатели на ищците, а след смъртта на майка им
Зелиха през 2002 год. до настоящия момент владението върху имота е продължило от
ищците.
Действително през 1962 год. западната част от имот пл. № 113, в квартал 4 по плана на село
М. е била изключена от регулационния план на селото за изграждане на физкултурно
игрище, но от разяснението на вещото лице в съдебна зала, което е направило оглед на
имота на място, стана ясно, че имотът не е засегнат от никакви спортни мероприятия и е
ограден с мрежа по границите, нанесени в КК. Установи се, че процесният имот е дворно
място и се ползва като ясак, градина, която се стопанисва от ищците, а преди тях от техните
родителите и прадеди, в него са засадени овощни дръвчета. Досега не е имало спорове за
имота.
Същевременно ответникът релевира, че е собственик на спорния недвижим имот, като
сочи, че последният е земеделска земя, бил е включен в земеделски организации, не е бил
заявен за възстановяване в предвидения от закона срок, поради което е станал общинска
собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Т.е. между страните е налице спор по въпроса дали процесният имот е подлежал на
възстановяване. Фактическият състав на чл. 19 ЗСПЗЗ би могъл да се осъществи единствено
в случай, че земята е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но е останала
незаявена в законните срокове.
Ответникът се позовава на придобиване на собственост на това основание, като
съответно е издал Акт за частна общинска собственост.
С оглед представения в настоящото производство акт за общинска собственост, съдът
намира за необходимо да отбележи, че актовете за държавна и общинска собственост нямат
конститутивно действие, те не създават собственост, а само констатират наличието на
собственост на държавата и общината върху описаните в тях имоти, поради и което
държавата или общината не е освободена от задължението си да докаже предпоставките за
актуване на имота. За да има даден акт за общинска или държавна собственост констативно
/легитимиращо/ действие, в него трябва да е посочено придобивното основание на
държавата или на общината и само при това условие оспорващият АДС или АОС носи
тежестта на доказване на оспорването (в този смисъл са разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС;
Решение № 149/ 12.06.2013 г., гр. д. № 647/12 г., ІV г. о.).
Ответникът не успя да докаже твърдението си, че е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот на осн. чл. 19 от ЗСПЗЗ.
6
Напротив, от събраните по делото писмени доказателства, от заключението на вещото
лице по назначената по делото СТЕ и от разпитаните свидетели безспорно си установи, че
процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС или ДЗС, никога не е бил отчуждаван.
Имотът от 2002 год. се стопанисва от ищците, а преди това от техните родители и прадеди,
като представлява дворно място и се ползва като ясак, градина, независимо, че е бил
изключен от регулация. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайно установената
съдебна практика въпреки изключването от регулация, когато имотът не е бил включен в
блок на ТКЗС или причисляван към държавния поземлен фонд и не е отнеман фактически и
юридически от лицата, които го владеят, какъвто е процесният случай, то земята не подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и няма пречка същата да се придобива по давност, ако
не са били налице пречките по ЗСГ (отм.), както и че тази земя не попада във фонда по чл.
19 ЗСПЗЗ (в този смисъл решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г. на ВКС, I г.о.).
Предвид изложеното, доколкото безспорно се установи,че процесният имот не е бил
отнеман и не е бил внасян в ТКЗС или ДЗС, то не е подлежал на възстановяване. По реда на
ЗСПЗЗ се възстановяват само права върху земи, които са включени в ТКЗС или ДЗС или
образувани въз основа на тях селскостопански организации или са били отнети от техните
стопани, какъвто настоящият случай не е (в този смисъл решение № 100/23.07.2010 г. по
гр.д. № 3426/2008 г. на ВКС, IV г.о.). В настоящия случай не се установи да са били налице
предпоставките за възстановяване на собствеността върху ПИ с идентификатор
48862.15.113, респективно за включването му във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, в какъвто
смисъл бяха наведените от ответника в отговора на исковата молба твърдения.
По отношение депозираната в исковата молба претенция с правно основание чл.537, ал.
2 от ГПК за отмяна на издадения Акт № 956 за частна общинска собственост от 10.06.2010
год. на О.В.П., съдът намира следното:
Както по-горе беше уточнено, актът за частна общинска собственост има декларативен, но
не и конститутивен ефект. Съдът не е обвързан да приеме, че общината е собственик на актувания имот
въз основа на този акт, а преценява материалната й легитимация по вътрешно убеждение с оглед на
всички доказателства по делото и разпоредбите на закона. Правилото на чл. 537, ал.2 от ГПК
представлява законна последица от уважаване на предявения иск за собственост и се прилага служебно от
съда, независимо дали е направено или не искане от страната в тази насока. Тази последица обаче е
относима и може да се приложи само за констативни нотариални актове, но не и спрямо такива, които
имат диспозитивен характер или представляват актове за държавна или общинска собственост. Актът за
общинска собственост няма правопораждащо действие. Той е официален удостоверителен документ, а
разпоредбата на чл. 537, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като той е издаден от административен орган, а не
в резултат на проведено охранително производство по реда на ГПК. Поради изложеното, искането за
отмяна на издадения Акт № 956 за частна общинска собственост от 10.06.2010 год. на О.В.П.
се явява неоснователно.
В последното по делото съдебно заседание ищците оспорват валидността на решение №
70/21.12.2001 год. на ПКВ.П. по заявление вх. №9988 без дата, като искат съдът да се произнесе
инцидентно по неговата валидност на основание чл. 17, ал.2 от ГПК. По това възражение съдът намира
следното:
7
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Със същата
разпоредба е отречена възможността граждански съд, разглеждащ граждански спор, да се произнася по
законосъобразността на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се
противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото
обжалване. Именно с цел защита правата на трети лица, неучастващи в административното производство
като страна, е предвидено изключението на чл. 17, ал.2 от ГПК от общите правила на ГПК. В настоящия
случай ищците имат качеството „трети лица“ към момента на издаване на административния акт. С него
безспорно се засягат техни права, поради което е налице правен интерес от оспорването му, като,
доколкото няма данни по отношение на решение № 70/21.12.2001 год. на ПКВ.П. да е упражнен
пряк съдебен контрол, т.е. произнасяне по същество на съответен съд, настоящият съдебен
състав е длъжен да провери не само валидността, но и материалноправната законосъобразност на
постановения административен акт.
Под "валидност" в ГПК следва да се разбира "нищожност" по смисъла на административното право.
Основания за обявяване на нищожност са нарушения на изискванията за законосъобразност на
административните актове: липса на компетентност, включително при случаите на делегирана
компетентност; неспазване на установената форма; нарушение на производствените правила;
несъответствие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Атакуваното решение действително е невалидно по следните съображения:
Същото не носи физически подпис на нито един от членовете на комисията, нито на председателя и
секретаря. Практиката на Върховния съд по приложението на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.) е
еднопосочна – когато е формирано мнозинство, решението на административния орган е валидно,
независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой на членовете от комисията
(решение № 820/27.05.2010 год. по гр.д. 768/2009 год. на ВКС, решение № 759 от 01.11.2010 год. по гр.д.
№ 1859/2009 год. на I г.о. на ВКС; Решение № 360/08.02.2012 год. по гр.д. № 79/2011 год., II г.о. на ВКС и
мн.др.). В настоящия случай, обаче, решението не носи нито един подпис, поради и което няма как да се
достигне до аргументиран извод дали в действителност е било постановено такова решение, след
обсъждане между членовете на комисията, още по-малко може да се обсъжда въпросът дали е било
формирано мнозинство при взимане на решението. Несъстоятелно е твърдението, че преписка по
заявление № 9988 без дата и Решение № 70/ 21.12.2001 год. били служебно създадени
документи в електронен вариант, за да може да се открие електронна партида за имоти по чл.
19 от ЗСПЗЗ, като не съществували физически подписани документи от комисията по чл. 33,
ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 60а от ППЗСПЗЗ. Първо, цитираните норми не са съществували към
датата на постановяване на решението, поради което цитирането им от ОСЗ- В.П. е
безпредметно. На второ място, всеки един административен документ, за да бъде валиден
следва да бъде издаден от административен орган, притежаващ необходимата компетентност –
материална, териториална и по степен; да бъде изготвен в писмена форма и да съдържа подписите на
членовете на комисията. Третото условие не е налице като решението не е подписано и с електронни
подписи. Освен това от решението не става ясно в полза на кое лице е постановено възстановяване на
процесния недвижим имот.
Нещо повече, доколкото както безспорно се установи в настоящото производство, процесният
недвижим имот не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или друга земеделска организация, следователно не е
подлежал на възстановяване, то Поземлената комисия се е произнесла извън своята компетентност,
постановявайки решение, с което е било възстановено правото на собственост върху процесния
8
имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
каквато земя (по чл. 19 от ЗСПЗЗ) спорният имот не е. Изложеното обосновава нищожността
на атакуваното Решение № 70/ 21.12.2001 год. на Поземлена комисия – В.П..
Предвид всичко изложено и анализирайки събраните по делото писмени, гласни
доказателства и заключението на вещото лице, настоящият съдебен състав намира, че по
безспорен начин се установиха изложените в исковата молба твърдения, че процесният имот
всъщност е дворно място, върху което ищците от 2001 год., а преди това и техните родители
и прадеди необезпокоявано, явно и несъмнено упражняват фактическа власт, поради което
исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде изцяло уважена.
По разноските:
Претендират се от ищците сторените по делото разноски в общ размер от 946лв., от
които 60 лв. заплатени държавни такси, 286 лв. депозит за експертиза и 600 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно своевременно представения списък на разноските. С
оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, ответникът
следва да понесе сторените от ищците разноски.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците М. ОСМ. Т., ЕГН:
**********, с адрес: село М., общ. В.П. обл. Ш., ул. „Д.“ №4 и Н. ОСМ. Т., ЕГН:
**********, с адрес: село М., общ. В.П. обл. Ш., ул. А.М.“ №8, от една страна и ответника
О.В.П., с адрес: гр. В.П. ул. „Б.С.“ № 58, представлявана от кмета инж. Я.Й., от друга страна,
че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 48862.15.113, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1441/
07.08.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност С.М., с площ от
1907кв.метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, 3-та категория, номер по предходен план 015113, при граници и съседи:
48862.888.9901, 48862.15.120, 48862.15.115, на основание давностно владение, продължило
за периода от 2001 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 05.08.2021 г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА О.В.П., представлявана от кмета инж. Я.Й. ДА ЗАПЛАТИ на М. ОСМ. Т. и Н.
ОСМ. Т. сумата в размер на 946 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред ШОС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
9
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
10