№ 3184
гр. София, 11.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н. Р. Б. – длъжник по изпълнително дело №
20218440400179 по описа на ЧСИ С.Я., срещу насрочен опис и оценка на
недвижим имот – УПИ с площ от 758 кв.м., съставляващ парцел V–111, кв.
19 а по плана на гр. София, м. Вилна зона „Киноцентър“ първа част, заедно с
построената в него вилна сграда, застроена на етаж и половина.
Жалбоподателят твърди, че до 19.05.2021г., на която дата е получил
покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително производство,
не е бил уведомен за претенциите на „Р.Б.“ ЕАД срещу него. Ето защо счита,
че действията на съдебният изпълнител са без валидно правно основание, тъй
като кредитът е на търговско дружество и е бил в просрочие от 43 дни. В
жалбата се сочи, че длъжникът е упражнил правото си по чл. 414 от ГПК и е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ. Поддържа, че извършването на
изпълнителни действия преди окончателното решаване на въпроса за
дължимостта на вземането по исков ред противоречи на закона. Оспорва се и
законосъобразността на издадената срещу него заповед за изпълнение, поради
което прави искане за отмяна на насрочените действия от съдебния
изпълнител, описани в поканата за доброволно изпълнение.
1
Взискателят в производството – „Р.Б.“ ЕАД, изразява становище за
недопустимост на подадената жалба. Поддържа, че възраженията срещу
съществуването на паричното вземане не подлежат на съдебен контрол по
реда на чл. 435 и следв. от ГПК. Счита, че подаването на възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение не води до
прекратяване на изпълнителното производство, нито ограничава
правомощията на съдебния изпълнител по извършване на изпълнителни
действия. По тези съображения е направено искане за прекратяване на
производството поради недопустимост на жалбата на длъжника.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за недопустимост на жалбата. Счита, че същата не е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт или действие на органа по
принудително изпълнение. Поддържа, че делото е било образувано въз
основа на валидни от външна страна документи – изпълнителен лист,
удостоверяващ вземане в полза на взискателя срещу длъжника. Навежда
доводи, че подаването на възражение по реда на чл. 414 от ГПК не
представлява законово основание за спиране на изпълнителното
производство, нито за прекратяване на същото. С оглед изложеното счита, че
обжалваните действия за законосъобразни.
Софийски градски съд, след служебно извършена проверка за
редовността и допустимостта на така подадената жалба, приема следното:
Изпълнително дело № 20218440400179 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. №
844 на КЧСИ е било образувано по молба на „Р.Б.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 13.01.2021г., издаден по ч.гр.д. № 64526/2020г. по описа
на СРС, ГО, 33 състав, с което длъжниците „П.“ ООД и Н. Р. Б. са осъдени да
заплатят солидарно следните суми: 200 000 евро – главница по договор за
кредит от 22.03.2019г., ведно със законната лихва от 22.12.2020г., договорна
лихва в размер на 3 827, 79 евро, обезщетение за забава в размер на 2 833, 35
евро, разноски в размер на 70 лева по ЗОЗ и разноски по делото – 8 085, 28
лева за държавна такса и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на допуснато незабавно
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК.
2
По молба на „Р.Б.“ ЕАД от 27.04.2021г. е образувано изпълнително
дело № 2021844040759 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ въз
основа на изпълнителен лист от 04.03.2021г., издаден по ч.гр.д. №
64525/2020г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, с което длъжниците „П.“ ООД и
Н. Р. Б. са осъдени да заплатят солидарно следните суми: 435 325, 71 лева –
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 22.12.2020г.,
лихва в размер на 7 771, 17 лева, обезщетение за забава в размер на 11 444, 59
лева, разноски в размер на 35 лева и 9 191, 53 лева съдебни разноски по
делото. С постановление от 27.04.2021г. изпълнително дело №
2021844040759 е било присъединено към изпълнително дело №
20218440400179 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ.
С покана за доброволно изпълнение от 29.04.2021г. длъжникът е
уведомен за насрочено предявяване на разпределение на постъпили по делото
суми, както и за насрочен на 26.05.2021г. опис и оценка на недвижим имот,
представляващ УПИ с площ от 758 кв.м., съставляващ парцел V–111, кв. 19 а
по плана на гр. София, м. Вилна зона „Киноцентър“ първа част, заедно с
построената в него вилна сграда, застроена на етаж и половина.
По делото са налице данни, че длъжникът Н.Б. е подал на 18.05.2021г.
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 64525/2020г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.
На 26.05.2021г. е извършен опис на индивидуализирания по-горе
недвижим имот, което обстоятелство се установява от приложения по делото
протокол за опис и оценка от посочената дата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът в
изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
3
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; разноските по изпълнението. Подлежащите на обжалване
изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано
посочени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не
са допустими.
Жалбоподателят е длъжник по изпълнението. Като такъв, законът му
признава правото на жалба срещу действията на съдебния изпълнител в
изрично предвидени случаи – чл. 435, ал. 2, и ал. 3, пр. последно от ГПК, сред
които процесният не попада. За да стигне до този извод съдът съобрази
следното:
Действието по насочване на изпълнението може да се обжалва само при
релевирани доводи за несеквестируемост на имуществото, предмет на
изпълнение. В нормата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е ограничен обхватът на
обжалване – допустимо е такова само с доводи, че принудителното
изпълнение е насочено срещу вещ или вземане, което длъжникът смята за
несеквестируемо. В случая жалбоподателят не се позовава на
несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението.
Изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на
обжалваното изпълнително действие са извън предметния обхват на нормата
на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Допустимостта на жалбата е обусловена от
надлежното излагане на твърдения за наличието на пороци в изпълнителното
производство, чието установяване би обусловило извод за
незаконосъобразност на конкретно обжалваното изпълнително действие.
Поддържаният довод за незаконосъобразност на обжалваното действие
поради оспорване по реда на чл. 414 от ГПК на съществуването на вземането,
обосновано с твърдение, че издадената заповед за изпълнение на парично
задължение не е влязла в сила, не попада в предметния обхват на
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Материалната законосъобразност на
принудителното изпълнение /проверка дали изпълняваното вземане
съществува и дали имуществото, върху което е насочено изпълнението
принадлежи на длъжника/ може да бъде проверявана единствено чрез иск,
като процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия е без
4
правно значение.
В допълнение следва да се посочи, че изпълнителните листове, въз
основа на които е образувано процесното изпълнително дело, са издадени въз
основа на допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК
/извлечение от счетоводни книги на банка/ и по изрично разпореждане на чл.
418, ал. 1 от ГПК в тази хипотеза съдът издава изпълнителен лист за
принудително събиране на вземането. А съгласно нормата на чл. 420, ал. 1 от
ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното
изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите.
С оглед изложеното извън предмета на дължимата от настоящия
съдебен състав проверка е дали съществува вземането, респективно дали
същото е изискуемо. Тези въпроси може да бъдат обсъждани единствено в
производство по предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за
съществуване на вземането, съответно – по реда на чл. 439 от ГПК за
оспорване на изпълнението.
По тези съображения се налага извод, че депозираната жалба следва да
бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а
производството по делото – да се прекрати.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на длъжника Н. Р. Б. с вх. №
19272/20.05.2021г. по вх. рег. на ЧСИ С.Я., срещу предприети изпълнителни
действия, представляващи насочване на изпълнение върху недвижим имот
чрез опис и оценка на същия, обективирани в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 19978/29.04.2021г. по изпълнително дело №
20218440400179 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ.
5
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 9213/2021г. по описа
на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6