№ 15946
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110119783 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба М. М. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. ........... срещу „....... “ АД, ЕИК ....., с адрес гр. София, бул./ул.
Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, с която се
иска признаване за установено, че ищцата не дължи по отношение на ответника сума в
размер на 1 053,34 лв., начислена по партида с абонатен № **********, за периода от
20.12.2019г. - 19.12.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ..........
Ищецът твърди, че след извършена справка при ответника, установил, че от
него се претендират суми във връзка с посочения водоснабден имот. Намира, че не е
налице облигационно отношение между страните, и че ищецът няма качеството на
потребител. Намира, че при отчитане на водомерите ответникът не е спазил
изискванията на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
поради което липсва основанието за начисляване на суми в посочените размери. Сочи
че ответникът нарушил собствените си общи условия. Оспорва данните въз основа на
които са начислени процесните суми, като формирани по показания на
несертифицирано средство за търговско измерване. Оспорва и методиката, по която е
определен размерът на задължението за процесния период. Счита, че от периода на
монтирането на общия водомер до сега между потребителите в сградата е
разпределена произволно посочено, а не реално потребено количество вода. Отделно
от това счита, че сумите са погасени по давност. Заявява, че вземанията на ответното
дружество са свързани с предоставяне на ВиК услуги и представляват вземания за
1
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с тригодишна
погасителна давност. Ето защо намира че за него е налице правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответникът, който заявявя,
че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва твърдението на
ищеца, че процесната сума е начислена и се претендира без основание. Заявява, че по
силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган,
като по силата на последните ответникът има качеството „потребител на ВиК услуги“
за процесния имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена фактура дубликат № **********, издадена от
ответното дружество – „.......“ АД с получател – М. М. М. за сумата от 76,92 лева за
периода от 22.11.2019 г. до 20.12.2019 г.
По делото е представена фактура дубликат № **********, издадена от
ответното дружество – „.......“ АД с получател – М. М. М. за сумата от 119,17 лева за
периода от 21.12.2019 г. до 22.01.2020 г.
По делото е представена фактура дубликат № **********, издадена от
ответното дружество – „.......“ АД с получател – М. М. М. за сумата от 152,11 лева за
периода от 23.01.2020 г. до 21.02.2020 г.
По делото е представена фактура дубликат № **********, издадена от
ответното дружество – „.......“ АД с получател – М. М. М. за сумата от 222,19 лева за
периода от 22.02.2020 г. до 23.03.2020 г.
По делото е представена фактура дубликат № **********, издадена от
ответното дружество – „.......“ АД с получател – М. М. М. за сумата от 256,33 лева за
периода от 24.03.2020 г. до 23.04.2020 г.
По делото е представена фактура дубликат № **********, издадена от
ответното дружество – „.......“ АД с получател – М. М. М. за сумата от 1162,09 лева за
периода от 22.10.2021 г. до 19.11.2021 г.
По делото е представена фактура дубликат № **********, издадена от
ответното дружество – „.......“ АД с получател – М. М. М. за сумата от 96,15 лева за
2
периода от 20.11.2021 г. до 21.12.2021 г.
Представена е фактура оригинал № **********, издадена от ответното
дружество – „.......“ АД с получател – М. М. М. за сумата от 251,52 лева за периода от
22.02.2022 г. до 22.03.2022 г.
Приета е по делото и Справка от ответното дружество съдържаща данни за
формираните задължения (включително старо салдо, главници, лихви, суми по
фактури и общо дължими суми) по партида с клиентски № **********, по издадени
фактури в рамките на периода от 20.12.2019 г. до 22.03.2022 г. (за претендираните от
ответника към ищеца суми за процесния период).
Съгласно изготвеното заключение от компетентно вещо лице на СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и безпротиворечиво се установява, че процесният
имот е част от водоснабдена и свързана с канализационната мрежа сграда и се ползват
всички услуги на ответното дружество. Установява се, че доставките в имота са
формирани по общите правила. Констатира се, че за ВиК услуги в процесния имот, с
титуляр – М. М. М. – клиентски № ********** относно периода 20.12.2019 г. –
19.11.2021 г. от ответното дружество са издадени 24 бр. фактури дубликат. Също така
вещото лице констатира, че общият разход на ВиК услуги по договорна съдебна
сметка - № ********** е 373.215 м3.
От заключението на вещото лице, по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява че по
процесните фактури/24/ за имот с адрес: гр. София, ж.к. ..........., с клиентски №
**********, за период от 20.12.2019г. до 19.12.2021г. , е начислена сума в общ размер
на 1162,09 лева, от които 1053,34 лева – главница за ВиК услуги и 108,75 лева – лихва
към момента на проверката не е погасена.
Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
правна страна следното:
С предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се иска
съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу
ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже
пораждащите спорното право факти, а такава тежест е възложена на ответника, защото
той поддържа да е титуляр на оспореното право.
Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право – той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятни последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. При разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже пълно
3
и главно: 1.факта на сключен с ищеца договор за доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадъчни води (факт, по силата на който ищецът е придобил право
на собственост, ограничено вещно право на ползване или право на строеж върху
имота, до който е доставяна услугата); 2.че е доставил на ищеца ВиК услуги – за
доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води в процесния имот в твърдяното количество и на посочената стойност
за процесния период.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на
ищеца, че процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и ответника не е
съществувало договорно правоотношение и доставка, и в евентуалност, че е
недължимо поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение.
Това е логичната поредност за разглеждане на основанията на отрицателния
установителен иск, тъй като, за да се погаси по давност едно право принудително да се
изпълни задължение, то първо трябва да е възникнало.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: Потребители на ВиК услуги са:
-Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
-Собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост;
-Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към водопроводно отклонение.
Следва да се отбележи, че видно от цитираната разпоредба на Наредбата
императивно е прието кой е страна по облигационното отношение с ответното
дружество – доставчик на питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на
вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът и
титулярят на правото възниква облигационното правоотношение.
В настоящия случай ответникът твърди, че ищеца има качеството „потребител
на В и К услуги“, като това му качество произтича от обстоятелството, че ищеца е
наемател на имота – собственост на Столична община посочвайки чл. 2, ал. 3 от ОУ,
съгласно която „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят
ВиК услуги“.
Съдът следва да отбележи, че по делото не са ангажирани никакви
доказателства, въз основа на които по безспорен начин да се установи, че между
4
Столична община, в качеството на собственик на водоснабдения имот, и ищеца М.
М. М. е възникнало валидно наемно правоотношение по силата на договор за наем,
сключен по реда на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община. За пълнота следа да се
отбележи, че по делото не е представена нито настанителна Заповед, нито писмен
договор за наем по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, които да се
отнасят до ищеца.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че не се доказа в условията на пълно
и главно доказване ищецът да се намира в облигационни правоотношения с ответното
дружество за доставка на ВиК услуги до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ............,
съответно да има качеството потребител спрямо същото. Това налага предявеният иск
за недължимост на сумите, начислени за потребените през исковия период в имота
ВиК услуги, да бъде уважен изцяло като основателен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
направените от него разноски за един адвокат. В исковата молба ищецът е навел
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което следва да бъде определен минимално предвиденият в Наредба
№ 1/2004 г. на ВАдС размер. Минимално дължимият размер на адвокатско
възнаграждение в случая възлиза на 405,33 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ да заплати на адвокат В.ов Ф. С. сумата от 405,00 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съобразно предвидения
минимален размер.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че М. М. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ..........., не дължи на „.......“ АД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3,
„Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, сумата от 1053,34 лева, представляваща
5
начислена стойност за доставена питейна вода и ВиК услуги за абонатен №
**********, фактурирана в периода от 20.12.2019 г. до 19.12.2021 г. за имот с адрес на
потребление: гр. София, ж.к. ............
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ
„.......“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цар Борис
III“ 159, ет. 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, да заплати на адвокат В. Ф. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София,, ул. „Гургулят № 31“, ет. 1 , на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 405,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6