№ 147
гр. Ботевград, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20231810200267 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № 59 от 20.04.2023г. на инж. ****, зам.
Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД 649/15.08.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и заповед РД49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на П. К. С., с ЕГН: **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер от 300 лв., за нарушение на чл.
257, ал. 1, т. 1 ЗГ във връзка с чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите.
Становищата на страните:
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
1
него се явява упълномощения му представител – адв. **** от САК, който
заявява, че подържа жалбата. Според него, в хода на извънсъдебното
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че отговорни за маркиране на сечите в горите на частни имоти са
собствениците на тези имоти или фирмите, които осъществяващи
дърводобив. В случая не ставало ясно как П. С. е отговорен за имот,
собственост на П. Вълков и по точно този имот отдел 95, подотдел “т“,
защото П. С. е в трудови правоотношения с фирма „****“ ЕООД. Според
адвоката след като е издадено позволително за сеч, отпада съставомерността
да се търси отговорност на друго лице, за това, че не е маркирана дървесина
преди това. Претендира и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззивната страна – директор на Регионална дирекция по горите-
гр.София, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт **** Х.в в съдебно
заседание представя писмена защита, в която излага че в Акта за
установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано
нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид
изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба
- потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 21.01.2023 година служители на РДГ – София извършили проверка в
отдел 95, подотдел „г“ , имот № *****, в землището на с.Трудовец, община
Ботевград – частна горска територия, за който е издадено позволително за сеч
№ 0706964 от 16.01.2023г. на П. К. С. – в качеството му на лице по чл. 235 от
Закона за горите, лицензиран лесовъд.
По време на проверката било констатирано, че на 10.01.2023г.
жалбоподателят – като лице по чл. 235 от Закона за горите, притежаващ
удостоверение за упражняване на лесовъдска практика № 9822 от 23.09.2013г.
не е изпълнил задължението си да маркира с КГМ в основата на стълбата на
крайните дървета определени за сеч в отдел 95, подотдел „г“ , имот № *****,
в землището на с.Трудовец, община Ботевград – частна горска територия, за
2
който има позволително за сеч.
За проверката бил съставен констативен протокол. На нарушителя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който
той е подписал без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него,
като е приел, че е извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във връзка с
чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за което е
наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер от
300 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите П. И.
П. и Х. Д. Д.; АУАН № 95/2023г.; констативен протокол № 000337 от
21.01.2023 г.; доклад на главен специалист П. до директора на РДГ-София;
позволително за сеч № 0706964; карнет-опис; скица на насажадението;
длъжностна характеристика; заповед на министъра на земеделието и горите
№ Рд-49-194 от 16.05.2011г., заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите № 694/15.08.2022г., известие за доставяне на
обжалваното наказателно постановление обр. 243, с дата на получаването му -
25.04.2023г. и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
Показанията на свидетелите П. и Д. са последователни, звучат достоверно,
почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите имат спомен, а
и защото съдържанието им /фактическите данни/ намират пълна опора в
събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал, пряко
изясняват доказуемия факт по делото, с който са в причинна връзка.
От заповед № РД-49-199/16.05.2011 г на Министъра на земеделието и
храните и заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите № 694/15.08.2022г. се установява, че административно наказващият
орган е разполагал с териториална и материална компетентност.
От позволително за сеч № № 0706964 се установява, че за процесния
отдела и подотдел е издадено позволително за сеч на името на П. С., с което
се разрешава извършване на сеч в имота за срок от 19.01.2023г. до
3
30.12.2023г., както и че на 10.01.2023г. с КГМ № 1488, със синя боя е
следвало да маркира в основата на стълбата на крайните дървета определени
за сеч в процесния отдел 95, подотдел „г“ , имот № *****, в землището на
с.Трудовец, община Ботевград – частна горска територия.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният
четиринадесетдневен срок от връчването на НП /25.04.2023г./, установен в
чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното
заверено копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е връчено
на жалбоподателя на 25.04.2023г., като жалбата срещу него е депозирана в
законоустановения четиринадесетдневен срок – на дата 09.05.2023г., видно от
отбелязването върху жлбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН
от свидетеля П. и с оглед заеманата от него длъжност - „Главен специалист
горски инспектор“ при РДГ-София, за което данни са изложени
непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените
доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на
актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН
и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на
процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен
протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открито и
санкционираното лице, така и едногодишния от датата на извършване на
деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с
представената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните и заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите № 694/15.08.2022г.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
4
постановление съответстват на законовите изисквания на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН като конкретно и подробно са описани съставомерните елементи на
състава на конкретното административно нарушение.
Наложената от наказващия орган санкция на П. С. се основава на
нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съгласно която се наказват с глоба от 300
до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Вмененото административнонаказателно
обвинение касае немаркиране с контролна горска марка на крайни дървета,
определи за сеч при провеждане на санитарна сеч с интензивност 100 % (гола
сеч). Съгласно чл. 50, ал. 1 Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите
маркирането се извършва от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235
от Закона за горите за дейността "маркиране на насаждения, предвидени за
сеч", какъвто несъмнено е жалбоподателя и възраженията в тази насока са
неоснователни. Според чл. 50, ал. 3 от Наредбата за сечите в горите,
определените за сеч дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак,
неувреждащ кората им, като нормата на ал. 4 от същия текст постановява, че
освен по начина, посочен в ал. 3, определените за сеч дървета с диаметър 14
см и по-голям от 14 см, измерен на височина 130 см, се отбелязват и с
контролна горска марка. С разпоредбата на чл. 50, ал. 6 от Наредбата № 8 се
забранява сеч на немаркирани дървета, като този текст регламентира и
изключенията на тази забрана. Според чл. 50, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 е
разрешено отсичане на немаркирани дървета при цялостно отсичане на
дървостоя при провеждане на голи сечи, както и при провеждане на
санитарни, принудителни и технически сечи с интензивност сто процента
върху ограничена площ. Съгласно следващата ал. 7 на този текст
ограничаването на площта в случаите по ал. 6, т. 1 се извършва чрез
маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните
дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим
знак върху оставащите крайни дървета. Разглеждания случай касае
извършване на санитарна сеч по смисъла на чл. 50, ал. 6, т. 1 от Наредбата, с
интензивност сто процента върху ограничена площ, следователно за такъв
вид сеч важи изискването на ал. 7 от този текст за извършване на маркиране с
5
контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета,
определени за сеч. От събраните във въззивното производство гласни
доказателства безспорно се установява, че контролна горска марка на нито
едно крайно дърво не е поставяна, като за съставомерността на деянието е
ирелевантно дали такава не е поставена на всички крайни дървета. Това е
така, защото поставянето на контролна горска марка на крайните дървета
препятства извършването на интензивна сеч извън конкретно ограничената
площ и липсата й, дори и само на част от крайните дървета, е предпоставка за
отсичане на намаркирани дървета, намиращи се извън тази площ.
Тези обстоятелства налагат извод, че повдигнатото на ответника по
въззива административнонаказателно обвинение се явява фактически и
правно обосновано, тъй като на посочените в констативния и санкционния акт
дата и място П. С. не е маркирал с контролна горска марка в основата на
стъблата всички крайни дървета, определени за сеч при провеждане на
санитарна сеч с интензивност 100 %, с което не е изпълнил задълженията си,
вменени му с разпоредбите на Наредба № 8 за сечите в горите. Следователно,
по несъмнен начин е доказано административното нарушение и участието на
нарушителя в него, а АНО е приложил правилно материалния закон като е
издал процесното НП.
Липсва маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН поради отсъствие на
предпоставките по чл. 93, т. 9 от ДР на НК. Случаят не се характеризира с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид.
Ето защо всички възражения на жалбоподателя се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
Поради изхода на делото пред въззивната инстанция, въззивника дължи
заплащане на ответника на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37,
ал. 1 от ЗПП.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят П. К. С., с ЕГН: **********.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
6
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 59 от 20.04.2023г.
на инж. ****, зам. Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД
649/15.08.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите и заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и
храните, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на П. К. С., с ЕГН: **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер от 300 лв., за
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във връзка с чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8
от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА П. К. С., с ЕГН: **********, да заплати на Регионална
дирекция по горите-София разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/
лева..
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7