Определение по дело №1782/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2510
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203100501782
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2510
гр. Варна , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100501782 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1, във вр. с чл.252 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба вх. №1672/28.01.2021г. на въззивника СВ. Т. Й., гр. Варна,
подадена чрез пълномощник адвокат Т.Б., РАК, за допълване на решение №157/27.01.2021г.
чрез присъждане на разноски за производството по чл.251 от ГПК.

Насрещната страна – въззиваемото дружество „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ” ООД,
ЕИК **********, въпреки повторно дадената му възможност след изрично разпореденото
връчване на постановеното решение по поисканото от него тълкуване на решението по
делото, не е изразил нарочно становище по исканото допълване. Направил е единствено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако заплащането на такова
изобщо се установява.

Молбата е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Като
прецени данните по делото и приложимите правни норми съдът намира същата за
основателна.

1
С решение №157/27.01.2021г. по в.т.д. №1782/2020г. по описа на Варненски окръжен
съд, търговско отделение, съдът е оставил без уважение като неоснователна молбата на
въззиваемата страна „Бадимекс Димов и сие” ООД, за тълкуване на постановеното по делото
решение №1130/16.10.2020г. Съдът не се е произнесъл по искането на насрещната страна –
въззивника С.Й., да му бъдат присъдени направените разноски. В това производство
въззивникът, чрез пълномощника си адвокат Т.Б., РАК, е представил писмен отговор по
молбата на въззиваемия за тълкуване на постановеното от въззивния съд решение. Видно от
приложените към отговора списък по чл.8 ГПК, адвокатско пълномощно от 11.01.2021 г. и
договор за правна защита и съдействие от 12.01.2021 г., направените от молителя С.Й.
разноски в производството по чл.251 ГПК са в размер на сумата 300 лева – платено
адвокатско възнаграждение.

Производството по чл.251 ГПК се развива след постановяване на съдебния акт по
същество на повдигнатия спор и за него страните носят насрещна отговорност за разноски.
Същата се извежда от принципа за възмездяване на страната, спрямо която в случая са
предприети неоснователни процесуални действия, принудили я да организира защита срещу
тях и направи разноски за нея – аргумент от чл.78, ал.3 ГПК. Наистина в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. не е предвиден изрично минимален размер на адвокатското възнаграждение за
производството по чл.251 ГПК, но изброяването не е изчерпателно. На основание §1 от ДР
на Наредбата, за непредвидените в нея случаи възнаграждението се определя по аналогия.
Като се съобразяват минималните размери, предвидени в наредбата при сходни
производства, съдът намира, че така уговореното и платено възнаграждение на адвоката,
осъществил процесуална защита, от 300 лева съответства на минимално дължимото. Ето
защо същото следва да се присъди изцяло в претендирания размер. Както се посочи, същото
е в минималния дължим размер, поради което възражението на насрещната страна по чл.78,
ал.5 ГПК за неговата прекомерност се преценява като неоснователно.

По тези съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 и чл.78, ал.3 от ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение №157/27.01.2021г., постановено по в.т.д. №1782/2020г. на
Варненски окръжен съд, търговско отделение, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Средец”, бул. „Георги Сава Раковски” 122, вх.Б, ет.3,
2
да заплати на С.Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Студентска”, бл.14, вх.Д,
ет.3, ап.62, сумата 300 лева (триста лева), представляваща направени разноски за
производството по чл.251 ГПК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване – аргумент от чл.248, ал.3, във вр. с
чл.280, ал.3 от ГПК.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3