№ 106
гр. Ямбол, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил М. А.
при участието на секретаря Г.М.
като разгледа докладваното от Васил М. А. Административно наказателно
дело № 20252330200512 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Ф.
Д. М. от гр. Ямбол, ЕГН **********, против НП № 25-0813-000748/30.05.2025 г. на
началника на Сектор към ОДМВР Ямбол, сектор ПП, с което за нарушаване нормата на чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са били наложени, на основание чл. 174, ал.1, т.1 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500лв. и административно наказание
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, както и отнети 8 контролни точки на
основание Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
В жалбата се твърди, че НП е бланкетно. Сочи се, че не става ясно притежава ли
някаква спецификация и характеристики техническото средство, с което е бил изпробван
жалбоподателя, било ли е изправно, калибрирано и годно за експлоатация, притежава ли
срок на годност и дали мл. Автоконтрольор Д. А., установил нарушението притежава
правоспособност, завършен курс, доказващ уменията му да работи с техническото средство.
В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника-баща на
жалбоподателя поддържа жалбата, а във фазата по същество прави искане да разбере дали е
било платено за извършения преглед на техническото средство, като се представи
необходимия платежен документ за това.
За администативно наказващия орган, редовно призован за датата на съдебното
заседание, се явява представител, който оспорва жалбата и изразява становище за безспорна
доказаност на административно наказателното обвинение и моли съдът да отхвърли жалбата
като неоснователна. Претендира също така присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 03.05.2025 г. св. А. - мл. автоконтрольор при ОДМВР Ямбол и негов колега
изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Ямбол. В 12.34 ч.
полицейските служители спрели за проверка въззивникът, който управлявал л.а. „Мазда 2“ с
рег. № У 9677 АТ, негова собственост на ул. Преслав, до № 238 в посока към кръстовище с
***. В хода на проверката въззивникът бил тестван употреба на алкохол с техническо
1
средство Алкотест 7510 с инв. № ARNА-0199, което отчело наличие на алкохол в
издишвания въздух в размер на 0.58 промила.
На място на въззивника бил издаден талон за медицинско изследване № 270813,
който му бил връчен с указан в талона час за явяване в лечебното заведение ЦСМП-Ямбол
до 30 минути от връчването на талона, но М. не се явил в СМП.Ямбол за даване на кръв за
изследване.
На въззивникът бил съставен и АУАН серия GA бл. № 1184649, в който било
посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като управлявал
МПС след употреба на алкохол - 0.58 промила.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без
възражения.
На 30.05.2025 г., въз основа на акта, началника на сектор ПП при ОД на МВР
Ямбол издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
него, приел че М. е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е налице на
основанието на чл. 174, ал.1 от ЗДвП и му наложил административно наказание глоба в
размер на 500лв., както и административно наказание лишаване от правоуправление за срок
от 6 месеца, и му били отнети 8 контролни точки на основание Наредба Iз-2539/17.12.2012 г.
на МВР.
.
В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителя А., който в
показанията си пред съда възпроизвежда констатациите отразени в акта с нужната
конкретика.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства /както писмени така и гласни/, които
преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се
кредитират от съда.
Предвид гореизложеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срок и от лице имащо право на жалба.
Разгледана по същество, същата се преценя като неоснователна.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Във фазата по съставяне на АУАН съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В обстоятелствената част на акта се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника -
управление на МПС след употреба на алкохол - 0.58 промила, вписан е и номера на
издадения талон за медицинско изследване, като фактите са в пълен унисон и с посочената
като нарушена законова норма на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Допуснато съществено нарушение на процесуалните правила съдът не
констатира и във фазата по издаване на НП. В същото се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват нарушението вменено на въззивника - посочени са дата и
място на нарушението както и нарушената разпоредба като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени, че НП е издадено и в съответствие с материалния закон.
В случаят с НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба на водача на пътно превозно средство е
2
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
На свой ред нормата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкция за този, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух.
В случая събраните по делото доказателства по безспорен начин сочат на това, че
на 03.05.2025г. въззивникът е управлявал МПС - л.а. с концентрация на алкохол в
издишвания въздух над 0.5промила - 0.58 промила, установена с техническо средство, което
е одобрено от БИМ и е било технически изправно към датата на вземане на пробата. В
горната насока са всички събрани по делото доказателства. Впрочем факта, че пробата
направена на въззивника с техническото средство е била положителна - над 0.5 промила, не
се и оспорва от същия. В резултат на изложеното не се приема твърдението, че за
изправността и годността на техническото средство няма приложен документ за плащане на
теставането му, тъй като това обстоятелство е ирелевантно в случая. По делото има
приложен документ за последваща проверка анализатори на алкохол в дъха рег. № 3268р-
12919, екз. № 3/12.03.2025 г., в който коректно са посочени номерата на техническите
средства. В същият е посочен срока на годността им-6 месеца и е подпечатан с печат на
лабораторията, поради което съдът го кредитира изцяло.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие издадено наказателно постановление. Ако жалбоподателят се е усъмнил, че
отчетената проба не е правилна според него, следвало е да се възползва от възможността да
даде кръв за анализ, което в случая не е било сторено. По този начин М. сам се е поставил в
невъзможност да докаже, че не управлява след употреба на алкохол, в случай, че това е било
така. С отказа да даде кръв жалбоподателя на практика се е съгласил с показанията на
техническото средство, поради което правилно същия следва да носи административна
отговорност за извършеното.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на въззивника следващите му се за него административни наказания, които
определил във фиксираните в закона размери - глоба в размер на 500лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца.
Доколкото се установи, че нарушителят е осъществил състава на нарушението
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което в Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение е предвидено отнемането на общо 8 контролни точки, следва НП
да бъде потвърдено и в тази му част
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП не страда от
пороци и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова
следва да бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр.чл. 143, ал.4, вр.чл. 144 от
АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И
като съобрази, че в случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв., както и това, че делото
не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
3
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че
процесуалния представител на въззиваемата страна е участвал лично само в едно съдебно
заседание съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер - 80лв. Посочената сума следва да заплатена от
въззивника Ф. Д. М..
Водим от горното Ямболският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0813-000748/30.05.2025 г. на
началника на Сектор към ОДМВР Ямбол, сектор ПП, с което на Ф. Д. М. от гр. Ямбол, ЕГН
**********, у*** за нарушаване на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП са били наложени, на основание
чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500лв. и
административно наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, както и
отнети 8 контролни точки на основание Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
ОСЪЖДА Ф. Д. М., с посочени по-горе данни да заплати на ОД-МВР-Ямбол
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4