№ 173
гр. Сливница, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100793 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 от
ЗЗД и чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от Н. Н. Г. чрез адв. К. от ПАК
срещу П. Д. С., с който ищцата иска да бъде признато спрямо ответника, че
съществува вземането й за сумата от 5 000 лева, представляваща даден на
ответника заем, както и за сумата от 43,06 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 05.06.2021 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че на 20.01.2020 г. в апартамента й в гр. К., ул. „Н.В.“
№ 21 е предоставила на ответника в заем сумата от 5 000 (пет хиляди) лева в
присъствието на двама свидетели. За дадената в заем сума не била съставена
разписка, тъй като ищцата познавала ответника. На 25.05.2021 г. ищцата
отправила писмена покана до ответника, в седмодневен срок да й върне
заетата сума, но последният не го направил. Поради това ищцата подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по
повод на което било образувано ч.гр.д. № 482/2021 г. по описа на РС – гр.
Сливница и била издадена заповед № 376/22.07.2021 г., срещу която
длъжникът подал възражение. Това обуславя правния интерес от предявяване
на исковете за съществуване на вземането. Ищцата претендира разноски за
1
заповедното и исковото производства.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба,
ответникът, чрез адв. Ч., е подал писмен отговор, в който заявява, че
предявеният иск е недопустим, поради опорочена процедура по издаването на
изпълнителен лист. По същество счита същия за неоснователен и отрича да е
получавал от ищцата претендираната сума. Заявява, че е житейски нелогично
за такъв размер на дадена в заем сума да липсва писмен документ. Изтъква, че
ищцата претендира сума в такъв размер единствено заради възможността
размерът на същия да бъде установяван със свидетелски показания, предвид
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. При тези съображения моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за заповедното и
исковото производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От материалите по ч.гр.д. № 482/2021 г. по описа на РС се установява,
че по заявление на ишцата срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 376/ 22.07.2021 г. В срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. В изпълнение на дадените от съда указания по чл.415,
ал.1 ГПК ищцата е предявила исковете за установяваване на вземането си.
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Е. В. и В.Г., от които се установява, че в края на м. януари 2020
г. (19-то-20 число) между 15.30 и 16.00 часа те са се намирали в дома на
ищцата в гр. К., където е бил и ответникът; че св. В. е предала на ищцата
сумата от 5 000 лева, представляващи продажна цена на употребявана лазерна
машина; че непосредствено след получаване на сумата, ищцата от своя страна
я е предоставила на ответника с уговорката да й я върне до края на годината.
Свидетелите посочват, че ищцата е преброила сумата при получаването й, а
ответникът не я е броил.
С писмена покана чрез „Български пощи“, връчена лично на ответника
на 28.05.2021 г., ищцата е поканила последния да погаси задължението си в 7-
дневен срок от получаването й.
От ответната страна е представен касов бон от 20.01.2020 г. за
извършени от ответника около 15.15 часа покупки от Хипермаркет
2
„Практикер Люлин“.
Представено е и копие от „График за работа на екип 1“, от което е
видно, че ответникът и дъщерята на ищцата са били на работа първа смяна на
20.01.2020 г., без да е отразено начало и край на работното време, както и
местоработата.
Съдът счита, че представените разпечатки от писмена кореспонденция,
осъществена чрез мобилното приложение, след като не са събрани по
установения в ГПК надлежен ред, и доколкото съдържанието, автентичността
им и обстоятелството дали биха могли да бъдат приети за електронни
документи по смисъла на чл. 2 и 3 от ЗЕДЕП, не са проверени посредством
компютърна експертиза, то същите представляват недопустими доказателства
и съответно не следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения главен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на
което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора,
настъпила изискуемост на задължението и неизпълнение на същото.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест
за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе
пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, като
отрицателен факт от действителността - а именно: неосъществяване на
дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като
при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства
за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като
приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с
типичното за заема съдържание, следва да бъде доказан правопораждащият
го факт - сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по
3
необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на
страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се
докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и
волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД
е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Според константната
съдебна практика договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Последният, обаче, следва да изрази воля, съгласие - независимо от
неговата форма, за получаването й при условията на договора, т.е. при поето
правно задължение да върне полученото. Фактическият състав на договора за
заем е статичен, т. е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв
и след колко време ще се осъществи другият елемент.
В тази връзка ищцата е ангажирала гласни доказателства. Показанията
на свидетелите В. и Г., потвърждават обстоятелството за предаване на
процесната сума, установяват съществените елементи на договора за заем –
кога е сключен, при какви условия, кога и как е предадена сумата от ищцата
на ответника, уговорения между страните срок на погасяване.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективно
и безпристрастно дадени, като и двамата свидетели излагат непосредствените
си лични възприятия от момента на сключване на неформалния договор за
заем между страните по делото. Показанията им са последователни и взаимно
допълващи се. Няма основание за приемане, че същите са ненадеждни,
колебливи и несигурни поради нюанси или несъществени противоречия. Това
е напълно нормално предвид възпроизвеждането на личното възприемане на
отделни факти и обстоятелства от всеки един от свидетелите и тяхната
индивидуална избирателност кои факти и обстоятелства да възприемат по -
добре и да запомнят и които не чак толкова добре. Важното и същественото в
случая е, че свидетелите са единодушни, че действията на страните по делото
за предаването и получаването на заемната сума, реално извършеното
предаване на сумата, знание на заемателя П. С. каква сума му се предава и в
какъв размер, от кой му се предава, за какво му се предава и че същата не е
дарение, а е заем, който той трябва да върне на заемодателя в срок до края на
2020 година. Обстоятелството дали сумата е била броена или не е от
4
заемателя е без значение. Тя реално е преброена от заемодателя преди
предаването й.
Същественото в случая е, че показанията на свидетелите В. и Г. за
сключването на твърдения договор за сумата 5 000 лв. не се разколебават от
представените по делото касов бон за извършени покупки от ответника и
график за работа, тъй като в показанията си свидетелите посочват, че
предаването на сумата от ищцата на ответника се е случило във времевия
диапазон 15.30 - 16.00 часа и както беше изтъкнато по-горе не може да се
очаква те да възпроизведат с абсолютна точност часа на предаване на
процесната сума. Ето защо съдът възприема като достоверни показанията на
разпитаните свидетели.
При така установените обстоятелства се налага изводът, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по
смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД. От събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства се установява, че ищцата е предоставила реално на
ответника през месец януари 2020 г. парична сума в размер на 5 000 лв., като
ответникът е поел задължение да върне посочената сума. Следователно
налице са основните елементи на заема, установени в чл. 240 от ЗЗД, поради
което съдът счита, че ответникът дължи съобразно съдържанието на
сключения договор връщане на получената сума от 5 000 лв. Ответникът не е
представил доказателства за изпълнение на това задължение и следователно
не е доказал възраженията си за недължимост на сумата 5 000 лв. по
издадената по ч. гр. д. № 482/2021 г. по описа на РС – гр. Сливница заповед за
изпълнение.
Предвид приетият за съществуващ главен дълг, основателен се явява и
предявеният акцесорен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 43.06 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.06.2021 г. до 05.07.2021 г. Налице са елементите от
фактическия състав на цитираната правна норма - ищцата и ответникът са
били в облигационни правоотношения с източник договор за заем, по който
ответникът не е изпълнил в срок паричното си задължение за връщане на
получената парична сума. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД служи за обезщетение
за претърпените вреди за времето на забавата. В конкретния случай ищцата е
установила наличието на основание за прилагане спрямо ответника на
5
предвидената от законодателя гражданско - правна санкция за обезвреда,
поради забава в изпълнението на съществуващ паричен дълг. Предпоставка за
настъпване на забавата, една от гражданскоправните санкции за която се
явява и обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, е изискуемостта на съответното
вземане. Ликвидността не е посочена от законодателя като елемент от
фактическия състав на чл.86, ал.1 ЗЗД и затова не е условие за изпадането на
длъжника в забава. Тъй като денят за изпълнение не е бил определен,
ответникът е изпаднал в забава, след като е бил поканен от кредитора с
изпратената до него покана чрез „Български пощи“, връчена лично на
ответника на 28.05.2021 г., да погаси задължението си в 7-дневен срок от
получаването й. След този момент, за него е възникнало и вторичното
санкционно задължение да обезщети кредитора за забавата за периода от
05.06.2021 г. до 05.07.2021 г.
Предвид изхода от спора и съобразно чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва
да й бъдат присъдени разноски в размер на 900,86 лева, от които 100,86 лева -
държавна такса и 800 лева - адвокатско възнаграждение.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното
производство, включително и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, на ищцовата страна се следват и направените в заповедното
производство разноски в размер на 1300,86 лева, от които 100,86 лева -
държавна такса и 1200,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д. област С., ул. ”Х.Д.” № 8, по исковете с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, че съществува
вземането на Н. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. К., област С., ул. „Н.Й.В.“
№ ............., за сумата от 5000.00 (пет хиляди) лева, която ищцата е
предоставила на ответника в заем, както и за сумата от 43.06 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2021 г. до
05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
6
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
07.07.2021 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 376/ 22.07.2021 г. по ч.гр.д. № 482/2021 г. по
описа на РС – гр. Сливница.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Д. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д. област С., ул. ”Х.Д.” № 8, да заплати на Н. Н. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. К., област С., ул. „Н.Й.В.“ № .............,
направените по делото разноски в размер на 900.86 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Д. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д. област С., ул. ”Х.Д.” № 8, да заплати на Н. Н. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. К., област С., ул. „Н.Й.В.“ № ............., сумата от
1300.86 лева, представляваща направените в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7