РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Златоград , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Административно
наказателно дело № 20205420200124 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. С. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „В. А.“ № ., ап. . против Наказателно постановление № .г., издадено
от началника на РУ-З.. при ОДМВР-С., с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 137а, ал.
1 ЗДвП.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на
атакуваното НП, без изложени конкретни съображения в тази насока.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2020 г. свидетелите Д. П. К. – мл. автоконтрольор при РУ-З. и
А. С. Ч. – мл. автоконтрольор при РУ-З.., изпълнявали служебните си
задължения на територията на община З. Около 15,05 часа, свидетелите се
намирали на Републикански път III клас, при км. 22+170, на местостоянка,
когато забелязали срещу тях да приближава в посока към гр. З., товарен
1
автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № .. Св. К. подал сигнал за спиране
на автомобила за извършване на проверка, при което свидетелите възприели,
че водачът не използва обезопасителен колан по време на движение. В хода
на проверката било установено, че водачът процесното МПС е оборудвано с
обезопасителен колан, който е технически изправен, а водач на същото е
жалбоподателят И. С. Н..
За констатираното нарушение св. Д. П. К. – мл. автоконтрольор при
РУ-З., в присъствието на нарушителя и св. А. С. Ч. съставил АУАН серия .. №
.. от 14.01.2020 г. Жалбоподателят получил препис от акта и подписал същия
без възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН.
Въз основа на АУАН серия GA № 138220 от 14.01.2020 г. е издадено
атакуваното Наказателно постановление № .. г., с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 137а, ал.
1 ЗДвП. В приложената към наказателното постановление разписка е
отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на 26.11.2020 г., лично и
срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели - Д. П. К. – мл. автоконтрольор
при РУ-З. и А. С. Ч. – мл. автоконтрольор при РУ-З., както и от приобщените
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: копие от НП № 20-0371-000020/21.01.2020 г., издадено от
Началник РУ - З.; копие от АУАН, серия GA № 138220/14.01.2020 г.; Справка
за нарушител/водач за допуснатите нарушения от жалбоподателя И. С. Н..
Показанията на св. К. и св. Ч., са последователни, логични и
безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите
фактически констатации.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
26.11.2020 г., а жалбата е от 30.11.2020 г.), и е насочена срещу подлежащ на
съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията:
2
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи.
Лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в
техните териториални структурни звена имат право да съставят АУАН, а
наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на РУ при
ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и АНО
са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да
наложат за него административно наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за
съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е
отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и
обстоятелствата по извършването му. АУАН съответства на предвидените с
чл. 42 ЗАНН изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и
конкретно с посочване времето и мястото на извършването му, както и
конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите
разпоредби. Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетел – очевидец, присъствал при
извършването и установяването му.
Издаденото НП също отговаря на законовите разпоредби,
регламентиращи изискуемите реквизити, които следва да съдържа.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че от събрания
по делото доказателствен материал се установява, че жалбоподателят И. С. Н.
е осъществил от обективна и субективна страна административното
нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна на посочените дата и
място жалбоподателят жалбоподателят И. С. Н., като водач на товарен
автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № . е управлявал същия без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван.
От субективна страна, деянието е извършено виновно. Нарушителят в
качеството си на правоспособен водач на МПС е запознат с разпоредбите на
3
ЗДвП, поради което е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си със
забраната за управление на МПС без поставен обезопасителен колан.
Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото от
приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е предходно санкциониран за идентично нарушение по чл.
137а ЗДвП (с НП влязло сила на 25.10.2019 г.), поради което е бил наясно със
забранения характер на поведението си, но съзнателно е избрал да наруши
законоустановения ред за управление на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, размерът на
санкцията за установеното нарушение е фиксиран, поради което
административнонаказващият орган и съдът не разполагат с възможност за
индивидуализация на съответно предвиденото наказание.
По приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.д. №
1/2007 г., ОСНК, преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В случая, с издаването на атакуваното НП, АНО
е приел, че не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, за което липсват
изложени мотиви, но доколкото същите не са задължителен реквизит на НП
съобразно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, непосочването им не представлява нарушение
на административно-производствените правила.
Съобразно нормата на чл. 28, ал. 1, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложим на осн. чл. 11 ЗАНН,
маловажен е случаят, при който извършеното престъпление с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Настоящият случай не е такъв. Извършеното нарушение е от
категорията на формалните – не се изисква настъпване на вредни последици,
които съдът да цени като незначителни. Достатъчно за съставомерността на
административното нарушение е поставяне в опасност на охранените с
разпоредбата на ЗДвП обществени отношения по опазване живота, здравето и
имуществото на гражданите при осъществяване на дейността по транспорта,
представляваща източник на повишена опасност. Не са налице и други
смекчаващи отговорността обстоятелства. Още повече, че както се посочи по-
горе нарушителят е предходно санкциониран за идентично нарушение по чл.
137а ЗДвП (с НП влязло сила на 25.10.2019 г.), което очевидно не довело до
неговото превъзпитание към спазване на правилата по ЗДвП.
4
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
въззиваемия. Такива обаче не се претендират, поради което и не следва да
бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл. 1 ЗАНН
Районен съд- З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № . г., издадено от
началника на РУ-З. при ОДМВР - С., с което на И. С. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „В. А.“ № ., ап.., на основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал.
4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за
извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________В.Д._____________
5