№ 10
гр. Чирпан, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тихомир К. К.
при участието на секретаря Донка Д. В.а
като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Административно наказателно
дело № 20245540200024 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Инициирано е по жалба от адвокат К. П. К. от АК - Стара Загора, с адрес гр. Стара
Загора, ул.„Кольо Ганчев" № 68, тел: **, действащ като защитник на В. А. В., ЕГН:
**********, с адрес: ** Срещу: Заповед за задържане на лице УРИ: 375зз- 13/18.01.2024 г.,
издадена от Р. А. З. на длъжност пол.инспектор в група „ОП“ при РУ Чирпан
С жалбата се оспорва Заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени
като незаконосъобразна, тъй като не било налице фактическото основание за задържането,
защото спрямо доверителят му не било установено, че на 17.01.2024 г. в гр. Чирпан е
държал наркотични вещества. Такива не били открити от служители на МВР при
извършените обиск и претърсване.
В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява, от упълномощения
от него адвокат, който поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да
отмени обжалвана Заповед и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Р. А. З., на длъжност пол.инспектор в група „ОП“ при РУ
Чирпан, редовно призован, се явява и твърди, че издадената заповед е законосъобразна и
моли съдът да отхвърли жалбата срещу нея.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с
преписката и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:
Със Заповед за задържане на лице УРИ 375зз – 13 /18.01.2024г. издадена от
1
ответника по делото пол. инспектор Р. З. на основание чл. 72, ал.1 т. 1 от ЗМВР
жалбоподателя В. А. В. е бил задържан за срок от 24 часа като изрично в Заповедта, като
основание за задържането му, е посочено че се извършава във връзка с ч. 354 а ал.3 от НК за
това че на 17.01.2024 год. В гр. Чирпан без надлежно разрешително по ЗКНВП държал
наркотични вещества във връзка с ДП 375 ЗМ номер 23 от 17.01.2024 год. По описа на РУ
Чирпан.
Видно от представените по делото материали от цитираното по – горе ДП се
установява, че същото е започнато на осн. чл. 212 ал. 2 и 3 от НПК с постановление за
започване на разследване от разследващ полицай **, на дата 17.01.2024год. Като основания
за това са посочени съобщение че лице държи високо рискови наркотични вещества и
извършените процесуални следствени действия претърсване и изземвани в 2 броя леки
автомобили и стопанска постройка – хале и сервиз.
Видно от приложените към делото материали, в частност протокол за претърсване
и изземване от 17.01.2024 год., одобрен от съдия при РС Чирпан по реда на ч. 161 ал.2 от
НПК, се установява, че в л.а. марка Пежо модел 206 с рег. номер СТ 7437 КК за който се
установява, че е ползван от жалбоподателя по настоящото производство В. В., не са открити
забранени от Закона вещи забранени от закона или такива от значение за делото. Въпреки
горното със Заповед с рег. № 38 от 18.01.2024год. за задържане на лице издадена от
мл.експерт ** – мл. разузнавач в група 1 при 2-ро РУ Ст. Загора и на осн. чл. 72 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя В. В. в помещение за
временно задържане на 2-ро РУ Ст. Загора без да се посочват каквито и да е било основания
за това. И въпреки цитираната Заповед като задържането по нея е постановено в 11,30 часа
на 18.01.2024г. задържаното лице В. В. е освободен / видно от протокол за полицейски
обиск на лица и по – точно от разписката към него / в 16,55 часа на 18.01.2024год.
С обжалваната заповед, предмет на настоящото производство, лицето отново е
задържано за 24 часа по реда на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР със основанията посочени по-горе,
като това задържане се осъществило на територията на 2-ро РУ, находящо се в гр. Стара
Загора.
Следователно от гореизложеното се установява че към дата 18.01.2024г. към 17,00
часа, т.е. към момента на постановяване на обжалваната заповед не е имало каквито и да е
било индиций и обосновани предположения именно задържаното лице В. В. да е
извършител на престъпление по см . на чл. 354а ал. 3 о т НК.
Това е така защото нито в постановлението за образуване на ДП нито в
извършените процесуални действия а именно претърсване и изземване, в частност
съставения протокол се посочва че жалбоподателя по настоящото производство е
извършител на престъпно деяние което да обоснове задържането му по см. на чл. 72 ал. 1 т.
1 от ЗМВР.
В последствие, след дата 18.01.2024год. има събрани доказателства свързващи
лицето с извършване на престъпна дейност, но това не е предмет на настоящото
производство, което се развива по реда на АПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Съдът приема, че в заповедта не е посочено фактическото основание за задържане
на лицето.
Не са посочени никакви фактически обстоятелства по отношение на конкретното
деяние -, не са посочени никакви данни, които да сочат на вероятна съпричастност на
жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 354а от НК. Напротив и в протокола за
претърсване и изземване и в постановлението за образуване на ДП, не се установяват
2
обстоятелства, свързващи жалбоподателя, с извършването на престъпление до дата и
включително 18.01.2024 год. Има една представена докладна записка от ст. Инспектор ** по
която се твърди, че жалбоподателят В. В. и лице, впоследствие разпитвано като свидетел –
**, ще се срещат на територията на гр. Чирпан за продажба на НВ , но същата не съдържа
никаква конкретика, нито относно получените данни, нито обстоятелствата обуславящи
наличието на обосновано предположение за участието на жалбоподателя В. В. в престъпна
дейност. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие
и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, от които да може да се изведе
подозрение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е съпричастно с
извършеното престъпление.
ЕСПЧ приема, че чл. 5, § 1,6. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение",
че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно.
Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични
обстоятелства или действия, съдът посочва, че може да е достатъчно основание да доведе до
извод, че лишаването от свобода е несъвместимо с принципа на защита от произвол.
Съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо
издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния
административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от
същия административен орган. Като и в този случай страните следва да имат възможност да
се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на
административния орган и организират защитата си срещу акта. В материалите по
образуваното досъдебно производство не се съдържат данни за такива „ последва „ мотиви.
Още повече, че в конкретния случай не са посочени каквито и да е конкретни
обстоятелства, които да сочат на съпричастност на жалбоподателя към извършване на
престъпление по чл. 354а от НК към датата на издаване на обжалваната заповед. От
представените материали, дори не става ясно за какви точно наркотични вещества става
въпрос, къде последните са намерени как са иззети и каква им е връзката с жалбоподателя по
делото, или най малко как следва да бъде свързан той с такива вещества . За всеки конкретен
случай на задържане в тежест на административния орган е да установи наличието на
данните, обосноваващи това задържане. Последното в настоящия случай, не е било сторено.
В тази насока следва да се има предвид, че точка (с) от чл. 5 § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи не предполага, че полицейските органи
следва да разполагат с достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Въпреки това,
изискването, че подозрението следва да се основава на разумни основания, формира
съществена част от защитните мерки срещу произволни арести и задържания. За да е налице
обосновано подозрение, трябва да съществуват факти или информация, които биха били
достатъчни за един обективен наблюдател да приеме, че лицето може да е извършило
престъпление (вж. Fox, Campbell and Hartley v. the United Kingdom, решение от 30 август 1990 г.,
§ 32, серия A № 182; Labita v. Italy [GC], № 26772/95, §
155, EСПЧ 2000‑IV; Gusinski y v. Russia, № 70276/01, § 53, EСПЧ 2004‑IV).
Съдът е на мнение, че подобни съображения са приложими за конкретния случай.
Както е видно от по-горе, в заповедта за задържане на жалбоподателя само се споменава
„престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК от Наказателния кодекс”, и не се отнася до никакви
други специфични обстоятелства или факти, свързващи го с това престъпление. Както в
делото П. и Профиров (§ 47 от решението), това само по себе може да предоставя
достатъчно основание да се заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателя е
несъвместимо с принципа на защита от произвол.
В обобщение на изложеното съдът намира, че атакуваната Заповед за задържане на
в нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и неговата
цел, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този резултат от оспорването, право на разноски на основание чл. 143, ал. 1
АПК има жалбоподателят, който претендира и доказва извършването на разноски в размер
3
на 510,00 лв.от които 10,00 ДТ и 500,00 адвокатско възнаграждение ,което е в размер,
съобразен с фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерно от гледна точка
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Видно от отбелязването в приложения договор за правна
защита и съдействие договорената сума е заплатена в брой, като в тази част договорът има
характер на разписка.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице УРИ № 375зз-13/ 18.01.2024 г., издадена
от пол. инспектор група ОП при РУ Чирпан Р. А. З. , полицейски орган при РУ Чирпан, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа
на В. А. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес ** – адв. К. П. К..
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на В. А. В. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ** – адв. К. П. К., направените по делото разноски в размер на 500,00 лв.-
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и 10,00 ДТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
–Стара Загора в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4