№ 150
гр. С., 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100065 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Й. ВЛ. АС.,
представляван от законния си представител Б. ЕМ. АС., с която е предявен
против ответника ЦДГ ОДЗ - С. иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
за заплащане на сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпил инцидент на
14.09.2018 г., следствие от неполагането на грижи за детето и иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
лечение, ведно със законната лихва от датата на инцидента до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил дете на две години и е бил
приет в детска градина ЦДГ ОДЗ – С.. Посочва се, че на 14.09.2018 г. станал
инцидент, при който при игра в пясъчника детето се е наранило. Бащата на
детето го завел в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било установено, че детето
има разкъсно-котузна рана в тазобедрената област с частично прекъснат
мускул. Твърди се, че същият ден детето претърпяло спешна хирургична
интервенция. Посочва се, че на 17.09.2018 г. е извършена втора операция, а на
18.09.2018 г. детето е било изписано от болницата. Твърди се, че служители
на ответника не са изпълнили задължението си да се грижат за детето и в
резултат от това е настъпил инцидента. Твърди се, че следствие на инцидента
детето е претърпяло болки и страдания, които се оценяват на 12 000 лева. За
лечение са заплатени 100 лева. Ето защо се иска от съда да осъди ответника
да заплати на ищеца тези суми.
Ответникът ЦДГ ОДЗ - С. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен
1
отговор, с който оспорва предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо за изпълнителя на работата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо наличието на следните предпоставки, които следва да бъдат
установени от ищеца: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на изпълнителя
на работата.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
В. А. – баща на детето се установява, че детето е посещавало ЦДГ ОДЗ – С..
На 14.09.2018 г. служители на детската градина са се обадили на свидетеля и
са го уведомили за станал инцидент с детето. Когато свидетелят отишъл да
вземе детето, констатирал, че то действително е пострадало. Това
обстоятелство се установява и от показанията на свидетелите Д.И.М., Г.М.Н.
и Б.В.Б. – служители при ответника. Свидетелката Б.В.Б. споделя, че при игра
в пясъчника детето е паднало. Въпреки това свидетелката не споделя детето
да е плачело или да е имало кръв по панталона. От показанията на
свидетелите М. и Н. става ясно, че след като пострадалото дете се е прибрало
заедно с другите деца, то е плачело. Свидетелката Н. споделя, че детето не е
искало да се храни и решили да му сменят памперса. След като свалили
панталонките му свидетелките Д. М. и Г. Н. забелязали, че детето имало
дълбока порезна рана на крачето, около 10 см. От съвкупната преценка на
свидетелските показания съдът намира за безспорно доказано, че на
14.09.2018 г. ищецът е претърпял увреждане в резултат от падане в пясъчник
2
в детската градина. Това увреждане е било причинено в резултат от
неположените грижи от страна на персонала на детската градина по
отношение на малолетното дете- пострадал.
От представените по делото медицински документи /медицинско
удостоверение № МЦП 34/2018, направление за хоспитализация, епикриза/ и
анализа на свидетелските показания се доказва, че вследствие на процесния
инцидент ищецът е получил следните увреждания: разкъсно контузна рана с
размери 10/2 см в лявата слабинна област с частична лезия на левия вътрешен
прав мускул. Увреждането най-вероятно се дължи на тангенционално
действие на островърх или тъпоръбест предмет. По своята медико
биологична характеристика увреждането е причинило на детето временно
разстроиство на здравето, неопасно за живота. В медицинското удостоверение
е отбелязано, че увреждането ще заздравее с образуването на белег, който има
траен характер и ще остане за цял живот. За възстановяването на детето са
били извършени две оператиени интервеции.
Не се спори, че детето е посещавало ЦДГ ОДЗ – С.. Според чл. 24, ал. 1
от закона за предучилищното и училищното образование детската градина е
институция в системата на предучилищното и училищното образование, в
която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна
възраст до постъпването им в I клас в съответствие с държавния
образователен стандарт за предучилищното образование. Според ал. 2 в
детската градина може да се приемат за отглеждане, възпитание,
социализация и обучение и деца на двегодишна възраст. Следователно в това
си качество ответникът е длъжен да отглежда и възпитава поверените деца
при безопасни условия на възпитание и обучение. Това свое задължение
ответникът следва да изпълнява чрез съответните служители или работници
или чрез лице, на което изрично е възложено това, като бездействието на
последните във връзка с изпълнение на задължението им за отглеждане и
възпитание на децата при безопасни условия е довело до увреждането на
ищеца, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените на ищеца неимуществени вреди. Поради ниската
си възраст децата нямат възможност да се грижат сами за себе си и затова
възпитателите в детските градини, на които децата са поверени следва да се
грижат за тяхната безопасност. В случая това не е сторено и ищецът е
пострадал.
За установяване на причинените на ищеца неимуществени вреди,
вследствие увреждането, са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля В. А. и е прието заключение по СПЕ. От показанията на
свидетеля се установява, че след инцидента детето се е затворило в себе си,
спряло е да говори, накуцвало е дълъг период от време – около 2 месеца.
Свидетелят споделя, че детето се е променило, спряло е да бъде
любознателно. Съгласно заключението на съдебно-психологическата
експертиза, травматичните увреждания се явяват травматично стресово
събитие, което надхвърля неговите адаптивни възможности и е довело до
травматичен шок за детето. Според вещото лице последиците от
травматичния стрес са преодолени като е останал единствено логопедичен
проблем. За да се получи терапевтичен ефект е необходимо да се продължи
работата с логопед и психолог. Във връзка с изложеното съдът намира, че по
3
делото се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе свидетелски
показания и приетата съдебно-психологична експертиза, че в резултат на
процесното увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер
са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания и битови неудобства.
Следва да се отчете характерът на увреждането разкъсно контузна рана с
размери 10/2 см в лявата слабинна област /ляво бедро/ с частична лезия на
левия вътрешен прав мускул. Съдът взе предвид ниската възраст на детето и
обстоятелството, че увреждането ще заздравее с образуването на белег, който
има траен характер и ще остане за цял живот. Следствие на увреждането
ищецът от жизнено и любознателно дете е станал затворено в себе си дете,
имал е логопедичен проблем, изживял е травматичен шок и травматично
стресово събитие.
Отчитайки всички тези критерии, с оглед на общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
в конкретния случай следва да бъде определено на 6000 лева.
Следователно, искът с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да
се уважи за сумата в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г., до погасяването, като бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 12 000 лева.
По делото е представен фиш за платена услуга от 18.09.2018 г., от който
се установява, че ищецът е заплатил за лечение и престой в лечебно заведение
сумата от 100 лева. Разходите за лечение са имуществена вреда, намираща се
в пряко причинно – следствена връзка с непозволеното увреждане. Ето защо
искът за заплащане на имуществени вреди се явява основателен в пълен
размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца разноските по производството съобразно уважената
част от иска. Ищецът е заплатил 484 лева държавна такса, 300 лева за депозит
за вещо лице и е бил представляван от адвокат, за който е заплатил
адвокатско възнаграждение от 893 лева. Следователно ответникът следва да
заплати сумата от 845,42 лева – разноски по делото.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Целодневна детска градина ОДЗ - С., адрес гр. С., ул. „К.Б.
4
№ *, да заплати на Й. ВЛ. АС., ЕГН **********, представляван от законния
си представител Б. ЕМ. АС. – майка, ЕГН **********, адрес: гр. Д. С. № *, на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 6000 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за понесени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания и сумата от 100 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за понесени от ищеца
имуществени вреди – разходи за лечение, които вреди са вследствие
претърпяно от ищеца увреждане на здравето – разкъсно контузна рана с
размери 10/2 см в лявата слабинна област с частична лезия на левия вътрешен
прав мускул, което увреждане е настъпило на 14.09.2018 г. в Целодневна
детска градина ОДЗ - С., адрес гр. С., ул. „К.Б. № *, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 6000 лева до пълния предявен размер
от 12 000 лева.
ОСЪЖДА Целодневна детска градина ОДЗ - С., адрес гр. С., ул. „К.Б.
№ *, да заплати на Й. ВЛ. АС., ЕГН **********, представляван от законния
си представител Б. ЕМ. АС. – майка, ЕГН **********, адрес: гр. Д. С. № *, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 845,42лева, представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5