Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

гр.Ловеч , ………….2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ОКРЪЖЕН  СЪД – Ловеч граждански състав, в публично заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

При секретаря Дарина Петрова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№116 по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази:

 

                Производството е по реда на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Искът е предявен от „Велде България”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.С.Ц., чрез адв.Е.П.Д., адрес ***, Адвокатско дружество „***” против „ВиК Стенето”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Т.С.Г., с цена на исковите претенции: 17 745.70 лева и 9 165.66 лева, с посочено правно основание чл.55, ал.1, пред. първо и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че с ответника е сключен и действа Договор от 01.08.2005г. за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води, който е безсрочен и е в изпълнение на изискванията на специалната секторна правна уредба - Наредба №7 от 14.11.2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, действаща и към настоящия момент. В императивните разпоредби на чл.4, ал.3 и ал.4 от Наредба №7, е предвидено изрично за случаи като процесния, че производствените отпадъчни води се заустват само въз основа на писмен договор, който се сключва между лицето експлоатиращо канализационната мрежа на населеното място и/или селищната пречиствателна станция и абоната, като договорът се изготвя и предлага на абоната от лицето, експлоатиращо канализационната мрежа на населеното място и/или селищната пречиствателна станция, както е станало и в случая. Твърди, че при сключване на договора страните изрично са се позовали на Наредба №7, като основание за подписването му. Единствената хипотеза, при която Договорът може да се прекрати, е тази по чл.32 от него - по предложение от едната страна към другата, и което предложение следва да бъде прието. При липса на съгласие от едната страна, прекратяване не настъпва, а така също и Наредба №7 не предвижда правна възможност за прекратяване на договор като процесния, поради което се налага извода, че докато даден субект има необходимост от заустване на производствени води, съответния ВиК оператор не може да прекрати едностранно договора.

Съгласно чл.1 от Договора страните са се споразумели „В и К Стенето”ЕООД да извършва приемането, отвеждането и пречистването на отпадъчните на води „Велде България”АД. В чл.23 от Договора е предвидено, че „Велде България”АД да заплаща на „В и К Стенето”ЕООД, за пречистването на отпадъчните му води цена за куб.м., определена в зависимост от степента на замърсеност при четири степени, както следва: При първа степен - 0.30 лева/м3 без ДДС; При втора степен – 0.45 лева/м3 без ДДС; При трета степен - 0.60 лева/м3 без ДДС; При четвърта степен -0,75 лева/м3 без ДДС.

Съгласно чл.17 и чл.18 от Договора замърсеността на отпадъчните води на „Велде България”АД се определят едностранно от „В и К Стенето”ЕООД.

Съгласно чл.27, ал.1 от Договора при неправилно издаване на сметки, „Велде България”АД може да възрази писмено в седемдневен срок от получаване на платежния документ. Възражението се разглежда от „В и К Стенето”ЕООД в десетдневен срок от получаването му, като съгласно чл.27, ал.2 от Договора подаването на възражението не освобождава дружеството от задължението да заплати пълната сума по платежния документ.

Ищецът твърди, че въпреки уговорените цени по договора ответникът е фактурирал цени значително по-високи от уговорените. Във фактура №********** от 30.09.2013г. по показател „Канализационна вода от пр. водопровод” за периода 30.08.2013г. до 30.09.2013г. е фактурирал 44 362.000 м3 вода при първа степен на замърсеност по единична цена от 0.70 лева без ДДС на м3 или общо сумата от 31 053.40 лева без ДДС, но съгласно договора и при правилно определената първа степен на замърсеност, количеството вода в размер на 44 362.000 м3 е трябвало да бъде фактурирано по единична цена от 0.30 лева на м3 без ДДС, което се равнява на общата сума от 13 308.60 лева без ДДС или неоснователно начислената от „В и К Стенето”ЕООД сума за количеството от 44 362,000 м3 по фактура №********** от 30.09.2013 г. е в общ размер на 17 745.00 лева без ДДС.

Независимо от това в изпълнение на задълженията по чл.27, ал.2 от Договора „Велде България"АД е заплатило на „В и К Стенето”ЕООД пълната сума по фактура № ********** от 30.09.2013г., включително и неоснователно начислената сума в общ размер на 17 745.00 лева без ДДС. На основание чл.27, ал.1 от Договора „Велде България” АД е уведомило „В и К Стенето”ЕООД с писмо изх.№289 от 07.10.2013г., вх.№619 от 07.10.2013г. при „В и К Стенето”ЕООД и е поискало да бъде отстранено несъответствието в начислената цена и да му бъде възстановена сумата, представляваща неоснователно начислената в повече цена за предоставената услуга.

Ищецът сочи, че така също и във фактура №********** от 30.12.2013г. ответникът му е фактурирал предоставените му В и К услуги при единични цени, значително по-високи от тези, посочени в Договора, което като цяло отново е довело да значително завишение на общата цена. Във фактура №********** от 30.12.2013г. „В и К Стенето”ЕООД по показател „Канализационна вода от пр. водопровод” за периода 29.11.2013г. до 30.12.2013г. е фактурирало 21 823.000 м3 вода при втора степен на замърсеност по единична цена от 0.87 лева без ДДС на м3 или общо сумата от 18 986.01 лева без ДДС. Твърди се, че съгласно договора и при правилно определената втора степен на замърсеност, количеството вода в размер на 21 823.000 м3 е следвало да бъде фактурирано по единична цена от 0.45 лева на м3 без ДДС, което се равнява на общата сума от 9 820.35 лева без ДДС или неоснователно начислената от „В и К Стенето”ЕООД сума за количеството от 21 823.000 м3 по фактура №********** от 30.12.2013г е в общ размер на 9 165.66 лева без ДДС.

Независимо от това в изпълнение на задълженията по чл.27, ал.2 от Договора „Велде България”АД е заплатило на „В и К Стенето”ЕООД пълната сума по фактура №********** от 30.12.2013 година. Във връзка с неоснователното начисление на сумата от 9 165.66 лева без ДДС на основание чл.27, ал.1 от Договора, „Велде България”АД е уведомило „В и К Стенето”ЕООД с писмо изх.№389 от 30.12.2013г., вх.№806 от 30.12.2013г. при „В и К Стенето” ЕООД и е поискало да бъде отстранено несъответствието в начислената цена и да му бъде възстановена сумата, представляваща неоснователно начислената в повече цена за предоставената услуга.

Ищецът твърди, че въпреки изпратените покани, неоснователно начислените суми по фактура №********** от 30.09.2013г. в общ размер на 17 745.00 лева без ДДС и неоснователно начислената сума по фактура №********** от 30.12.2013г. в общ размер на 9 165.66 лева без ДДС, не са възстановени от „В и К Стенето”ЕООД.

Ищецът обосновава правния интерес от настоящето производство въз основа на изложените обстоятелства.

Моли ответникът „В и К Стенето”ЕООД да бъде осъден да му заплати неоснователно получената в повече парична сума по фактура №********** от 30.09.2013г. в общ размер на 17 745.00 лева без ДДС, както и законната лихва за забава върху същата сума от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане на всички дължими суми; както и неоснователно получената в повече парична сума по фактура № ********** от 30.12.2013г. в общ размер на 9 165.66 лева без ДДС, както и законната лихва за забава върху същата сума от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане на всички дължими суми. Претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В двуседмичния срок съгласно чл.367, ал.1 от ГПК от  „В и К Стенето”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, чрез адв. А.К. - САК и адв. Н.М. - САК, със служебен адрес и адрес за връчване: гр.**** е постъпил отговор, с който оспорват предявените искове, изцяло по основание и размер, като твърдят, че същите са неоснователни и недоказани. Сочат, че договорът, на който се позовава ищецът, е прекратен през 2013 година. На 05.06.2013г. ответникът е отправил до ищеца предизвестие за прекратяването на Договора, което е получено на същия ден. Съгласно предизвестието, Договорът ще се счита за прекратен, считано от 05.07.2013 година. На 05.07.2013г. е отправено ново уведомление, с което ответникът уведомява ищецът, че срокът на предизвестието е удължен и Договорът ще се счита прекратен от 05.08.2013г. или срокът е удължен с още един месец, при което действието на Договора е прекратено на 05.08.2013 година. С Уведомление с изх. № И-280/08.08.2013 г., получено с вх. № 44/08.08.2013г. ищецът е уведомен, че считано от 06.08.2013г. отношенията между страните ще се уреждат съгласно Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „В и К Стенето”ЕООД.

Ответникът счита, че ищеца превратно тълкува разпоредбата на чл.32 от Договора, в смисъл, че страните са обвързани завинаги от безсрочен договор, който не може да бъде прекратен едностранно. Нормата на чл.31 гласи, че всяка от страните „... С 30-дневно писмено предизвестие може да се поиска прекратяването му” и с изтичането на този срок договорът се счита прекратен. В чл.32 страните са посочили взаимното съгласие като изискване за да изменят, допълват или отменят съществуващи клаузи, докато с чл.31 се изисква само изразяване на желанието за прекратяването на договора. Не може да бъде споделен и аргументът на ищеца, че след като Наредба №7 от 14.11.2000г. не предвижда конкретен ред за прекратяване на договор за заустване, то се налагал изводът, че същият не може да бъде едностранно прекратен. Напротив, при липса на специална уредба се прилагат общите правила на гражданското право относно договорите, включително възможностите за тяхното прекратяване. Дейностите по отвеждане и пречистване на промишлените води се регулират от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответникът твърди, че посочената специална секторна уредба не ограничава по никакъв начин едностранното прекратяване на Договора от страна на В и К оператора, каквито твърдения въвежда ищеца. След като специалната уредба, на която ищецът се позовава, не предвижда a priori ограничения относно прекратяването на договори за В и К услуги, следва да се прилагат общите правила на гражданското право относно договорите, включително възможностите за тяхното прекратяване.

Ответникът твърди, че предвид прекратяването на Договора, цените за процесните услуги следва да бъдат заплащани по утвърдените от КЕВР такива. Приложимите общи условия, действащи към процесния период и до 28.09.2014г., са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на основание чл.6, ал.1, т.5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) с Решение №ОУ-038 от 09.06.2006г. и са публикувани на Интернет страницата на Стенето („Предходните общи условия”).

Ответникът сочи, че по отношение ценообразуването на процесиите услуги, следва да се има предвид разпоредбата на чл.20 от ЗРВКУ, който изисква ВиК операторите да публикуват прилаганите от тях цени в един централен и в един местен всекидневник, и на Интернет страницата си. Цените в конкретния случай са публикувани на 01 март 2013г., т.е. към процесния период това са действащите между страните цени. Цените са идентични с определените с Решение №Ц-12 на КЕВР от 26.02.2013г. и по-конкретно, цената на услугата „пречистване на отпадъчните води - за промишлени и други стопански потребители, е както следва: - при степен на замърсяване 1 е в размер на 0,70 лв./куб.м., без ДДС; - при степен на замърсяване 2 е в размер на 0,87 лв./куб.м., без ДДС и - при степен на замърсяване 3 е в размер на 1,05 лв./куб.м., без ДДС. Именно по тези цени ответникът е издал процесните фактури. С оглед на това, претенцията на ищеца, че количества на отведена и пречистена вода е следвало да бъдат заплащани съобразно цените по Договора, а не по цените съгласно Решение №Ц-12 на КЕВР, които „В и К Стенето”ЕООД е възприело и съобразно които е начислило сумите по процесиите фактури, се явява неоснователна и недоказана.

Така също ответникът сочи, че дори в условията на евентуалност да се приеме, че през процесния период между тях е действал Договора  (твърдение, което категорично оспорва), то цените, посочени в чл.23 от Договора, са изменени от него. Съгласно чл.24 от Договора той има правото едностранно да променя посочените в цитираната разпоредба на Договора цени, а именно: „инфлацията и настъпили други промени в ценообразуването, влияещи върху разходите за пречистване на отпадъчните води”. Безспорно, това са обстоятелства от икономически характер, свързани с обоснованите разходи на ВиК оператора при изпълнение на неговата дейност.

Ответникът счита, че към процесния период КЕВР, с Решение №Ц-12 от 26.02.2013г., е определила цена на услугата „пречистване на отпадъчните води - за промишлени и други стопански потребители - при степен на замърсяване 2” е в размер на 0,87 лв./куб.м., без ДДС. От това следва, че КЕВР е преценила, че към датата на вземането на решението настъпилите икономически промени, които имат обоснован ефект върху цените на ВиК услугите на територията на България обосновават цени за ВиК услуги в размер на 0,87 лв./куб.м. за степен на замърсяване „2”. ВиК оператора, като е взел предвид регулаторната преценка на КЕВР относно промяната на икономическите фактори, съответно е променил цените на предоставяните ВиК услуги. В тази връзка, ответникът като е издал и изпратил на ищеца данъчна фактура с посочена в нея цена, различна от първоначално уговорената, следва да се счита именно като уведомление за промяна в цената на предоставяната услуга. В този смисъл е Решение №151 от 20.10.2015г. по т.д.№1572/2014г., I т.о., ТК, ВКС.

При изложените съображения ответникът моли да бъде постановено решение, с което се отхвърлят изцяло предявените от „Велде България”АД срещу „В и К Стенето”ЕООД искове, като му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

На основание чл.372, ал.2 от ГПК препис от отговора е изпратен на ищеца. С постъпилата допълнителна искова молба ищецът оспорва подаденият отговор. По отношение на възражението за прекратяване на Договор от 01.08.2005г. счита, че в договора не е предвидена възможност за едностранно прекратяване, като повтаря и доразвива съображенията си направени в исковата молба. При условията на евентуалност посочва, че дори да се приеме, че договорът е прекратен, сумите не се дължат, тъй като в Общите условия за предоставяне на процесните услуги за посочения период на са регламентирани конкретни показатели (вещества) за замърсеност и показатели (стойности) за тези вещества за първа, втора и трета степен на замърсеност на отпадни води, за да може да се приеме, че изпусканите води са замърсени и при каква степен. Развива съображения, че фактурираните отпадни води не покриват показателите за замърсеност и съответно не се дължат фактурираните суми.

Ищецът счита за неоснователни възраженията на „В и К Стенето” ЕООД, че Наредба №7 не намира приложение при предоставяне на процесните услуги. Разпоредбите на чл.4, ал.3 и ал.4, са императивни и предвиждат производствените отпадъчни води да се заустват само въз основа на договор. Безспорно ответникът е собственик и експлоатира единствената канализационна мрежа на територията на гр.Троян, както и че отпадъчните води на ищеца са „производствени отпадъчни води” по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 7. В тази връзка заустването на производствени отпадъчни води може да се осъществи само въз основа на писмен договор. Независимо от изложеното посочва, че сочените от ответника разпоредби на ЗРВКУ и Наредба № 4 също не му дават право да прекрати едностранно и без основание договора.

По отношения прилагането на Общите условия ищецът излага съображения, че не са действащи, тъй като не са изпълнени законовите изисквания на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ и на чл. 8, ал.2 и 3 от Наредба № 4, а освен това не намират приложение в отношенията между страните, предвид задължението да има сключен писмен договор. В случай, че съдът приеме, че Общите условия действат, то следва да се приложи разпоредбата на чл.298, ал.2 от ТЗ, съответно чл.16, ал.3 от ЗЗД, по силата на които, предвидените в договора цени следва да се прилагат с приоритет пред тези в Общите условия.

Ищецът не приема твърдението на ответника за изменение на цените по договора, тъй като не е изпълнен фактическия състав на чл.24 от договора.

При изложените в исковата молба съображения и тези доразвити с допълнителната искова молба ищецът моли да се уважат предявените искове срещу „В и К Стенето”ЕООД.

От „В и К Стенето”ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Н.М. - САК е постъпил допълнителен отговор. Ответникът сочи, че действително, претендираните по делото суми представляват цена за „отвеждане и пречистване” на отпадни води за посочения от ищеца период, като цената се заплаща за „пречистване”, като добавя и за „отвеждане”.

Ответникът не споделя аргументите на ищеца, че Договорът от 01.08.2005г. не може да бъде едностранно прекратен. Твърди, че всяка от страните може да го прекрати едностранно с отправено предизвестие.

По „нищожността” на чл.31 от Договора не споделят аргументите на ищеца. Тази норма не само не противоречи на закона, тя дори възпроизвежда разпоредбите на закона. Позовава се на чл.238 от 33Д, който изрично урежда възможността за едностранно прекратяване на безсрочен договор за наем, която разпоредба е приложима по аналогия към всички други договори с периодично изпълнение.

Относно степента на замърсеност на изпусканите от ищеца води изтъква, че липсата на заложени показатели за замърсеност в Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора, няма как да води до неустановеност на степента на замърсеност на процесните отпадъчни води. В тази връзка, както от извънсъдебните, така и процесуалните действия на ищеца е видно, че той няма никакви възражения и признава посочената във фактурите степен на замърсеност на процесните води. Неговата позиция е, че услугите са фактурирани и заплатени по неточни цени, но няма възражения във връзка със степента на замърсеност. Както в подадените възражения срещу издадените фактури е видно, че възразява единствено срещу цената, така и в исковата молба е видно, че сам е калкулирал претенцията си, въз основа именно на посочените във фактурата степени на замърсеност.

По изискванията на секторната уредба, ответникът изцяло поддържа аргументите, изложени подробно в отговора на исковата молба и ги доразвива.

По общите условия сочи, че чл.8 от Наредба №4 създава възможността В и К услуги да бъдат предоставяни или съобразно общи условия, или въз основа на договор. В настоящия случай, до момента на прекратяването на Договора, В и К услугите са били предоставяни от негова страна, именно въз основа на Договора, каквато възможност е предвидена съгласно чл.8, ал.6 от Наредба №4. След прекратяване на Договора, към процесния период са приложими Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора „В и К Стенето”ЕООД. Посочените общи условия, действащи към процесния период и до 28.09.2014 г., са одобрени от КЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-038 от 09.06.2006г. и са публикувани на Интернет страницата на „В и К Стенето” /Предходните общи условия/. По отношение възражението на ищеца, че Предходните общи условия не били влезли в сила, отбелязва, че Общите условия имат за последица отмяната на преждедействащите общи условия, но не водят до възстановяване действието на процесния Договор.

Относно изменението на цените по Договора ответникът изцяло поддържа аргументите, изложени в отговора на исковата молба, в смисъл, че дори да се приеме, че през процесния период между страните е действал Договорът, което твърдение категорично оспорват, то цените, посочени в чл.23 от Договора, са изменени от тях.

В откритото заседание ищецът се представлява от адв.Е.П.Д., който моли да се уважат предявените искове, като безспорно по делото е установено, че  претендираните суми са платени без основание. В случай, че съдът приеме процесния договор за прекратен , то липсват конкретни степени и вещества на замърсеност, при което следва бъде направен извода, че  изпусканите от ищеца води не са замърсени и не следваа да се заплаща за тяхното пречистване, ако се приеме, че  че услугите са предоставени при общи условия, моли да се вземе предвид че общите условия не са влезли в сила, поради което процесните суми са платени без основание.

         Ответникът е представляван от адв.А.К., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Счита, че заплатените от ищеца суми са законосъобразно начислени и са заложени в пълно съответствие с ценовите параметри на Държавния регулаторен орган – Комисията за енергийно и водно регулиране. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че действието на договора е прекратено. Сочи, че в настоящия спор не би следвало да се навеждат неотносимите възражения относно степента на замърсеност, а това е следвало да стане пред съответните компетентни административни органи, които следят за нивата на замърсеност, съответно да се оспори мониторинга на „В и К Стенето”. В това производство възражението е закъсняло.

От събраните по делото писмени доказателства, становищата на страните и приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема за установено следното:

На 01.08.2005г. страните по спора сключили Договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадни води. Ищецът /с предишно наименование „Лесопласт”АД/ в качеството на Възложител и ответникът в качеството на Изпълнител се договорили последния да извърши приемането, отвеждането и пречистването на отпадъчните води на Възложителя посредством градската канализационна система и ПСОВ – гр.Троян. Услугата следвало да се извършва съгласно условията на договора, чл.135, т.11 от Закона за водите ДВ, бр.67 от 1999г. и посл.изменения/, ЗООС /ДВ, бр.26 от 1991г./, ЗЗД, Наредба №4 /ДВ, бр.88 от 2004г./, Наредба №7 /ДВ, бр.98 от 2000г./, Наредба №6 /ДВ, бр.97 от 2000г. и други действащи нормативни документи. В т.23 е регламентирано, че към 01.08.2005г. в зависимост от степенна на замърсяване Възложителят дължи суми за куб.м. вода, като за най-високата степен на замърсяване се дължи най-висока цена за куб. м., а именно: при Първа степен – 0.30 лева куб. м. без ДДС; при Втора степен – 0.45 лева куб. м. без ДДС; при Трета степен – 0.60 лева куб. м. без ДДС и при  Четвърта степен – 0.75 лева куб. м. без ДДС.

На 01.08.2005г. – датата на подписване на Договора, страните подписали  и Анекс, според който цените посочени в т.23 се променят, както следва: при Първа степен – 0.30 лева куб. м. без ДДС; при Втора степен – 0.35 лева куб. м. без ДДС; при Трета степен – 0.40 лева куб. м. без ДДС и при Четвърта степен – 0.45 лева куб. м. без ДДС. Анексът е със срок на действие от 01.08.2005г. до 31.01.2006 година.

С Анекс от 14.07.2006г. страните са се споразумели по чл.23 от Договора, че нивата на замърсеност се променят, в смисъл, че се въвежда тристепенна система на отчитане вместо четиристепенна. Анексът е със срок на действие от 01.07.2006г. до 31.12.2006 година.

В т.24 от Договора страните се договорили, че изпълнителят си запазва правото за промяна на цените по т.22 и т.23 в посока увеличение или намаление, съобразно инфлацията и настъпили други промени в ценообразуването, влияещи върху разходите за пречистване на отпадните води, съгласувано с Община гр.Троян, а в т.32 от Договора, че „двете страни по този договор могат да изменят, допълват или изменят съществуващите клаузи по взаимно съгласие, само след писмено отправено искане”.

Съгласно т.26 от Договора  възложителят се е задължил да заплати начислените суми по един от следните начини: с незабавно инкасо при предварително съгласие на възложителя или с платежно нареждане в 7-дневен срок от издаване на фактура, по банковата сметка на изпълнителя. При забава на плащането е уговорена лихва, равна на основния лихвен процент плюс 10 пункта. В т.27 е предвидена възможност при неправилно издадени сметки възложителят да предяви пред изпълнителя възражение в 7-дневен срок от връчване на платежния документ, като същите се разглеждат от изпълнителя в 10-дневен срок от датата на получаване на възражението. Подаването на възражение не освобождава възложителя от задължението да заплати пълната сума по платежния документ. В Заключителните разпоредби, т.31 от Договорът се сочи, че същият е влиза в сила от датата на подписването му и е валиден за неопределено време, като с 30-дневно писмено предизвестие може да се поиска прекратяването му. В т.32 страните приели клаузите от Договора да могат да се изменят, допълват или отменят по взаимно съгласие след отправено писмено искане. Към договора са подписани Приложение №1 и Приложение №2, в които са определени, съответно: максимално допустимите концентрации на вещества в производствените отпадъчни води, изпускани в канализационната мрежа и отвеждани за пречистване и показатели за формиране на цените за пречистване на отпадъчните води в ПСОВ – Троян.

На 25.09.2007г. е подписан е Споразумителен протокол съгласуван от Кмета на Община Троян, съгласно който страните уреждат отношения между тях по повод нарушения на нивата на замърсеност на отпадните води, като потребителят /възложителят/ се задължил да спазва изискванията на чл.5 от Наредба №7/14.11.2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места. Потребителят се съгласил при неизпълнение на поетите задължения да бъде изключен до отстраняване на нарушенията.

Ответникът е издал фактура №********** от 30.09.2013г., като по показател „Канализационна вода от пр. водопровод” за периода 30.08.2013г. до 30.09.2013г. е фактурирал 44 368.000 м3 вода /в исковата молба се сочи 44 362.000 м3 вода/ при първа степен на замърсеност по единична цена от 0.70 лева без ДДС на м3 или общо сумата 31 054.42 лева без ДДС /в исковата молба се сочи 31 053.40 лева без ДДС/. В изпълнение на задълженията по чл.27, ал.2 от Договора ищецът заплатил на ответника пълната сума по фактурата. С писмо изх.№289 от 07.10.2013г., вх.№619 от 07.10.2013г. при „В и К Стенето” ищецът уведомил ответника, че неоснователно му е начислена сумата от 13 308.60 лева без ДДС и е поискал да бъде отстранено несъответствието в начислената цена и тази дължима за предоставената услуга.

Ответникът е издал и фактура №********** от 30.12.2013г., като по показател „Канализационна вода от пр. водопровод” за периода 29.11.2013г. до 30.12.2013г. е фактурирало 21 829.302 м3 /в исковата молба 21 823.000 м3/ вода при втора степен на замърсеност по единична цена от 0.87 лева без ДДС на м3 или общо сумата от 18 987.09 лева / в исковата молба 18 986.01 лева/ без ДДС. В изпълнение на задълженията по чл.27, ал.2 от Договора ищецът заплатил на ответника пълната сума по фактурата. С писмо изх.№389 от 30.12.2013г., вх.№806 от 30.12.2013г. при „В и К Стенето” ищецът уведомил ответника, че неоснователно му е начислена сумата от 9 820.35 лева без ДДС и е поискал да бъде отстранено несъответствието в начислената цена и тази дължима за предоставената услуга.

С изх.№И-183/05.06.2013г. /с вх. № 29/ 05.06.2013г./ ответникът е уведомил ищеца, че на основание чл.31 от Договора за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадни води от 01.08.2005г.  прекратява същия след изтичане на 30 дни от датата на получаване на предизвестието. В посочения срок ищецът е поканен да сключи нов договор със същия предмет, който да не противоречи на законодателството на Република България. С писмо с изх. № 01-705/04.07.2013г. Община Троян уведомява „В и К Стенето”ЕООД, чрез управител, че ще бъде отложено прекратяването на Договора за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води от 01.08.2005г. с един месец – 05.08.2013 година. С изх.№И-226 от 05.07.2013г. и ответникът  е уведомил ищеца за удължения до 05.08.2013г. срок на договора.

С писмо с изх.№И-280/08.08.2013г. /вх.№44/08.08.2013г. ищецът е уведомен, че считано от 06.08.2013г. услугите по отвеждане и пречистване на производствени отпадъчни води ще се извършват съгласно Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора   „В и К Стенето”ЕООД.

Съгласно Общите условия одобрени с Решение № ОУ-038 от 09.06.2006г. на ДКЕВР „В и К Стенето”ЕООД, в качеството на оператор  предоставя услуги на потребителите.

По подадено с вх.№ В-17-03-7/25.09.2012г. от „В и К Стенето”ЕООД заявление за утвърждаване/изменение на цени на водоснабдителните и канализационните услуги с Решение №Ц-12 от 26.02.2013г. ДКЕВР е утвърдила, считано от 01.03.2013г. цени без ДДС за промишлени и други стопански потребители: степен на замърсяване 1 – 0.70 лева м3; степен на замърсяване 2 – 0.87 лева м3 и  степен на замърсяване 3 – 1.05 лева м3. Във в-к „Троянски глас”, бр.10 от 13–19.03.2013г. „В и К Стенето” ЕООД е уведомило абонатите си, че считано от 01.03.2013г. влизат в сила, утвърдените от ДКЕВР с Решение Ц-12/26.02.2013г. са обявени новите цени за доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадните води.

С Решение №12531 от  24.11.2015г. постановено по адм.д. №14816 по описа за 2014г. Върховния административен съд се е произнесъл по жалба на „В и К Стенето”ЕООД, като е отменил Решение №1398 от 29.10.2014г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-786/2013г. и вместо него постановил: „Установява, че не е извършено нарушение по чл.21 от ЗЗК от  страна на „В и К Стенето”ЕООД, гр.Троян”. За да постанови своя съдебен акт ВАС е приел, че видно от представените справки „В и К Стенето”ЕООД фактурира на  „Лесопласт”АД по утвърдените от ДКЕВР цени, при което изводът на КЗК, че В и К дружеството едностранно налага цени, е необоснован. С решение №4835 от 22.04.2016г. по адм.д.№1154 по описа за 2016г. петчленен състав на ВАС е оставено в сила решението на тричленния състав.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че при ответника процесните фактури са надлежно осчетоводени по сметка 411 ”Клиенти” по партидата на „Велде България”АД, като фактурираните и платени услуги в тези фактури, в частност за пречистване на промишлени отпадъчни води, са изчислени на база утвърдените с Решение Ц-12/26.02.2013г. на ДКЕВР цени на водоснабдителните и канализационните услуги за „В и К Стенето”. Експерта е извършил и съпоставка между фактурираното за пречистване на отпадни води и цените по Договора от 01.08.2005г., като е намерил разлика по фактура № **********/30.09.2013г. за периода от 30.08.2013г. до 30.09.2013г. за пречистване на вода при първа степен на замърсеност, че разликата е 17 744.80 лева без ДДС и по фактура № **********/30.12.2013г. за периода 29.11.2013г. до 30.12.2013г.  при втора степен на замърсеност - разликата е 9 165.66 лева без ДДС. Вещото лице е посочило, че по процесните фактури ищецът е заплатил на ответника пълната им стойност, включително и изчислените разлики.

При така установената фактическа обстановка съдът следва да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, прил.първо от ЗЗД.

Основният спор между страните е налице ли е прекратяване на Договорът от 01.08.2005г. /Договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води/, считано от 06.08.2013г. и съответно кои цени са относими към процесната търговска сделка.

Между страните не се спори, че Договорът от 01.08.2005г. е сключен за неопределено време. Съгласно чл. 24 от Договора ВиК операторът си е запазил правото за промяна на цените съобразно инфлацията и настъпили други промени в ценообразуването, влияещи върху разходите за пречистване на отпадъчните води. Страните се договорили, че изменение, допълване или отмяна на клаузи от договора ще бъде по тяхно взаимно съгласие. В чл.31, изр.2 е предвидено прекратяване на договора с тридесетдневно предизвестие. След разменената между възложител и изпълнител писмена кореспонденция не е постигнато споразумение за изменение  клаузите на договора, отнасящи се до цените на услугите предоставяни от ВиК оператора. От „ВиК Стенето”ЕООД с изх. № И-183/05.06.2013г. е отправено надлежно предизвестие прекратяване на договора на основание на чл.31 от Договора, считано от 05.07.2013 година. С ново уведомление ищецът е уведомен, че срокът на предизвестието е удължен и Договорът ще се счита прекратен от 05.08.2013г. или срокът е удължен с още един месец, при което действието на Договора е прекратено на 05.08.2013 година. Така също с изх. № И-280/08.08.2013г. ищецът е уведомен, че считано от 06.08.2013г. отношенията между страните ще се уреждат съгласно Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „В и К Стенето”ЕООД.

 Неоснователни са изложените от ищеца доводи, че договорът не може да бъде прекратен едностранно, тъй като страните сами са договорили тази правна възможност и съгласно чл.20а от ЗЗД този договор има силата на закон.

Ищецът сочи, че клаузата на чл.31 от Договора е нищожна на основание чл.9 и чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като твърди, че тя противоречи на закона и добрите нрави, след като специалната секторна уредба не предвижда право на оператора за прекрати договора. Тази теза е неоснователна, тъй като именно специалната секторна уредба, предвижда при определени условия да бъдат променяни цените на ВиК услугите, сакционирани от органа за регулиране на цените в сектора, както в случая те са утвърдени с Решение Ц-12/26.02.2013г. на ДКЕВР и по който въпрос се е произнесъл и тричленен и петчленен състав на ВАС.

При предоставяне на услугата и издаване на фактурите от страна на ищеца не е повдиган спор относно степента на замърсеност на промишлените отпадъчни води, а единствено е оспорвана цената. Освен това ищецът единствено е твърдял, че е налице несъответствие в това отношение, но не са ангажирани доказателства в тази насока.  При липсата на договор са приложими цените утвърдени от ДКЕВР /КЕВР/.

Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, прил.първо от ЗЗД или ответникът да е получил нещо без основание за сметка обедняването на ищеца. В случая ищецът не е доказал да е налице тази хипотеза.

Предвид акцесорния си характер, неоснователна и недоказана е и претенцията за присъждане на  законната лихва върху главницата по всеки един от предявените искове от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.

С представения Списък по чл.80 от ГПК ответникът е направил искане да му бъдат присъдени направените разноски по делото, както следва: 2 764.14 лева адвокатско възнаграждение по настоящото производство, 3 807.10 лева адвокатско възнаграждение  по гр.д. №176/ 2017 година по описа на РС – Троян и 3 363.20 лева, адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№251/2018 година по описа на ОС – Ловеч. На основание чл.78, ал.5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При отхвърляне на предявения иск и с оглед направеното възражение, на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за една инстанция възнаграждението е в размер на 1 337.98 лева и общо ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.3, вр. ал.5 от ГПК да заплати на ответника всички направени от него разноски, представляващи от адвокатско възнаграждение за съдебното производство общо в размер на 4 013.94 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.С.Ц., чрез адв.Е.П.Д., адрес ***, Адвокатско дружество „***” против „ВИК СТЕНЕТО”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Т.С.Г., с цена на исковите претенции: неоснователно получената в повече парична сума по фактура №********** от 30.09.2013г. в общ размер на 17 745.00 лева без ДДС  и неоснователно получената в повече парична сума по фактура № ********** от 30.12.2013г. в общ размер на 9 165.66 лева без ДДС, ведно със законната лихва за забава върху сумите от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане, с посочено правно основание чл.55, ал.1, пред. първо и чл.86 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.С.Ц., чрез адв.Е.П.Д., адрес ***, Адвокатско дружество „***” да заплати на „ВИК СТЕНЕТО”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Т.С.Г. на основание чл.78 ал.3, вр. ал.5 от ГПК общата сума от 4 013.94 /четири хиляди и тринадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: