и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 40/03.04.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 282/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Асен Атанасов Хатибов от с.Малево, обл.Хасковска за виновен в това, че на 07.01.2007 год. в с. Чифлик, общ. Кърджали, в посока за гр. Хасково, управлявал собственото си МПС- лек автомобил марка „Рено", с ДК№ X 47 58 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 2.19 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б ал.1 от НК, поради което на осн. чл.343б ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл.45 б.„б" от ЗИН е определил първоначален „лек" режим на изпълнение на наказанието, както и наказание „глоба" в размер на 100 /сто/ лева. На основание чл. 343г, във вр. с чл.343б ал.2, във вр. с чл.37 т.7 от НК, съдът е лишил подс. Асен Атанасов Хатибов от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от отнемането на свидетелството му за правоуправление на МПС. Недоволен от така постановената присъда в частта й, с която е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца при първоначален „лек” режим на изтърпяване на наказанието, е останал подс.Асен Атанасов Хатибов от с.Малево, обл.Хасковска, който я обжалва в посочената част, като постановена при нарушения на процесуалния и материалния закон и като необоснована, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. Твърди в жалбата си, че за да постанови присъдата си в обжалваната част, първоинстанционният съд е бил повлиян от присъдата на РС – Казанлък, като счита, че без да са налице данни относно обстановката, при която е била издадена посочената присъда и последиците от същата, то същата не следвало да се има предвид при настоящата му постъпка. Твърди, че признавал вината си, след спирането му от органите на полицията се държал прилично и възпитано, оказал пълно съдействие в досъдебната и съдебната фаза на делото, упражнявал общественополезен труд. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда в обжалваната й част, като му бъде наложено наказание „пробация”. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си, поддържа жалбата така, както е предявена. Пледират за приложението на чл. 55 от НК, като бъде заменено наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, като молят да не бъде осъждан ефективно. Представя нови писмени доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна и законосъобразна, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, като в съдебното следствие пред въззивния съд са приети нови писмени доказателства, представени от подс.Хатибов - производствена характеристика от работодателя му – „АБ” АД – гр.Хасково, и заверено копие от Договор за придобиване на квалификация, сключен на 17.08.2006 год. между „АБ” АД – гр.Хасково, като работодател, от една страна, и подс.Хатибов, като обучаван, от друга. От събраните от двете инстанции доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Асен Атанасов Хатибов е роден на 13.11.1976 год. в гр.Ивайловград, постоянно живее в с.Малево, обл.Хасковска. Със средно образование е, неженен, работи като машинист на фадрома в „АБ” АД – гр.Хасково. С решение от 06.03.2001 год. по Н.а.х.дело № 9/2001 год. по описа на Ивайловградския районен съд е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 месеца по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, като решението е влязло в сила на 21.03.2001 год. Също за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК Хатибов е осъждан и с присъда № 107/30.09.2004 год. по Н.о.х.дело № 449/2004 год. по описа на Казанлъшкият районен съд, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 2 години, като присъдата е влязла в сила на 15.10.2004 год. Със същата присъда съдът е постановил Хатибов да изтърпи и определеното му по реда на чл. 23 от НК общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, наложено му с присъда от 30.05.2001 год. по Н.о.х.дело № 32/2001 год. по описа на Ивайловградския районен съд, за извършени множество пристъпления по чл. 197 от НК, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, като същата е влязла в сила на 02.07.2001 год. На 06.01.2007 год., подсъдимият Хатибов консумирал значително количество алкохол в с. Книжовник, общ. Хасково, след което същата вечер със зет си пристигнали в гр. Кърджали, управлявайки собствения си автомобил- марка "Рено", с ДК № X 47 58 АВ, за да пият кафе. На 07.01.2007 год., около 01.00 - 01.15 часа, подсъдимият Хатибов решил да се прибере в с. Малево, обл. Хасково, използвайки маршрут- път "Ш-507". В изпълнение на своите намерения, същият привел автомобила си в движение и потеглил в посока гр. Кърджали- гр. Хасково. По това време, в района на с. Чифлик, общ. Кърджали, имало изграден контролно- пропусквателен пункт/КПП/ на МВР, в който, през нощта на 06/07.01.2007 год., били дежурни св. Милков и Бекир. При приближаването на автомобила, управляван от подс. Хатибов към мястото, където бил КПП, полицейските служители му показали знак за спиране със "Стоп"- палка. Подсъдимият не се съобразил с полицейското разпореждане, не намалил скоростта си на движение, респ. не спрял, а преминал покрай контролния пункт и продължил в посока за гр. Хасково. При тези негови действия, св. Бекир и Милков се качили в служебния патрулен автомобил, включили светлинния сигнал, след което последвали отдалечилото се превозно средство, управлявано от под.. Хатибов. След около два километра автомобилът, управляван от Хатибов, бил застигнат, при което последният бил принуден да спре. В изпълнение на служебните си задължения св.Бекир и св. Милков извършили проверка за установяване на самоличността на водача на автомобила и наличие на правоспособност за управление на МПС. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние, като обяснил на свидетелите, че бил на заведение, където бил пил няколко водки. Тъй като свидетелите не разполагали със съответното техническо средство за установяване употребата на алкохол от водача на МПС, същите се обадили на свои колеги в КАТ-Кърджали, които пристигнали на место и извършили проверка на подсъдимия с техническо средство "Дрегер" № 0178, което отчело наличие на концентрация на алкохол в кръвта му - 2.19 промила. На подс. Хатибов бил издаден талон за медицинско изследване № 0230777, като изследването следвало да се проведе в ЦСМП-Кърджали, в рамките на часовия период 02.10.- 03.00 часа. Подсъдимият отказал да получи и подпише талона за кръвна проба, като отказът му бил удостоверен с подпис на свидетел- Емил Светославов Николов от гр. Кърджали- служител на РПУ- гр. Кърджали. Подсъдимият бил отведен в ЦСМП при МБАЛ „д-р Ат.Дафовски”- гр. Кърджали, където отказал да му бъде взета и кръвна проба, като отказа му бил удостоверен от дежурен лекар при ЦСМП , с полагане на подпис върху талона. На подс.Хатибов бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при управление на МПС на посочените в акта време и място, не спрял на подаден сигнал със стоп-палка, подаден от служител на МВР, както и че управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 2.19 на хиляда, установено с техническо средство – дрегер, което органите на полицията квалифицирали като нарушения по чл. 103 и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП. Със заповед № 12/07.01.2007 год. на Началника на РПУ- гр. Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка, връчена при надлежно оформен отказ, е отнето временно свидетелство за управление на МПС на подс.Асен Хатибов, до решаване на въпроса с отговорността му. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.Хатибов, депозирани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото свидетели Милков и Бекир, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Хатибов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място – на 07.01.2007 год. на път III-507, в с.Чифлик, общ.Кърджали, в посока гр.Хасково, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 2.19 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд извършил подробен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, които са непротиворечиви, логични и кореспондиращи помежду си /вкл. и обясненията на подс.Хатибов/, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Правилен и в съответствие със закона е извода на първоинстанционния съд относно установяването по безспорен начин на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия само с техническо средство – „Дрегер”, при документираният отказ на подсъдимия да даде кръвна проба за извършване на химически анализ, съгласно разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Деянието подсъдимият Хатибов е осъществил от субективна страна при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно осъществяването на деянието от подсъдимия от обективна и субективна страна - авторството на деянието, формата на умисъла и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на подсъдимия по същество касае справедливостта на наложеното на подсъдимия от първоинстанционния съд наказание “лишаване от свобода”. За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия Хатибов, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства пълните му самопризнания, съдействието му за разкриване на обективната истина, изразеното разкаяние за извършеното, трудовата му ангажираност /като за последното са представени данни и пред настоящата инстанция/; а като отегчаващи такива – обремененото му съдебно минало и завишената обществена опасност на дееца, с оглед предходните му осъждания /извън това, включено като квалифициращо настоящото де ние обстоятелство – осъждането му за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК с присъда по Н.о.х.дело № 449/2004 год. по описа на Казанлъшкия районен съд/, лошите му характеристични данни и множеството нарушения на ЗДвП като водач на МПС. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца /т.е. към минимума на предвиденото в закона за това престъпление/, при първоначален „лек” режим на изтърпяването му, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 100 лева; а на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК е наложил на подсъдимия и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление – 07.01.2007 год. Настоящата инстанция намира така наложените на подс.Хатибов наказания за достатъчни и напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същите не са явно несправедливи. Правилен и в съответствие със закона е извода на първоинстанционния съд, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, респ. да обосноват приложението на разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, чрез замяна на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, в какъвто смисъл е направеното с въззивната жалба искане от подсъдимия и неговия защитник. Този извод се подкрепя и от установената престъпна упоритост на подсъдимия при многократно извършване на престъпления по чл.343б ал.1 от НК /за които му е налагано административно наказание по реда на чл.78а от НК, както и наказание „лишаване от свобода” по НК/, както и извършване на друго тежко умишлено престъпление /такова по чл.197, във вр. с чл. 195 от НК/; а така също и административни нарушения по ЗДвП, поради което се налага извода, че чрез налагане на други по вид наказания, несвързани с „лишаване от свобода”, не са били постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – за поправяне на подсъдимия и превъзпитанието му към спазване на законите. Или, настоящата инстанция намира, че наложеното на подс.Хатибов наказание „лишаване от свобода” напълно съответствува на тежестта на престъплението и на степента на обществена опасност на деянието и дееца. В съответствие със закона първоинстанционният съд е постановил така наложеното на подс.Хатибов наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно, тъй като за приложение на института на условното осъждане по чл.66 от НК съществува формална пречка – подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 40/03.04.2007 год. по Н.о.х.дело № 282/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |