Присъда по НОХД №3474/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 99
Дата: 3 април 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия: Валя Цуцакова
Дело: 20213110203474
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 99
гр. Варна, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
СъдебниМарийка К. Утева

заседатели:Георги Г. Дамбов
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
и прокурора Е. Й. Д.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Наказателно дело от общ
характер № 20213110203474 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. С., роден на ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с начално образование, работещ, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2019 г. в гр. Варна се заканил на А. Н. Х. с
убийство, като го гонел, размахвал нож и крещял думите „ще ви убия всичките“, като
заканата би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й – престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК МУ НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от три години.

ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. С., със снета по-горе самоличност,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2019 г. в гр. Варна се заканил на Н. Г. Х. с
убийство, като я гонел, размахвал нож и крещял думите „ще ви убия всичките“, като
заканата би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й – престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК МУ НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от три години.

ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. С., със снета по-горе самоличност,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2019 г. в гр. Варна се заканил на С. М. В. с
убийство, като я гонел, размахвал нож и крещял думите „ще ви убия всичките“, като
1
заканата би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й – престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК МУ НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от три години.

На основание чл.23 ал.1 от НК НАЛАГА на подс. А. С. С. да изтърпи най-тежкото от
така наложените му наказания, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от три години.

ОСЪЖДА подс. А. С. С. да заплати на Н. Г. Х. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, като за разликата до
първоначално предявения размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, ОТХВЪРЛЯ гражданския
иск като неоснователен.

ОСЪЖДА подс. А. С. С. да заплати направените разноски по делото в размер на:
988.20 лева по сметка на ОД на МВР – Варна, 135.50 лева по сметка на РС – Варна, както и
сумата от 60 лева по сметка на РС – Варна, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес
пред състав на Окръжен съд – Варна.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



М О Т И В И

към присъда по НОХД N 3474 по описа за 2021 г. на Варненския
районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу АНДР.
С. СТ. ЕГН**********, за три престъпления по чл.144ал.3вр.ал.1 от НК, както
следва:
1.-за това, че на 30.08.2019 г. в гр. Варна се заканил на АС. Н. ХР. с
убийство, като го гонел, размахвал нож и крещял думите „ще ви убия
всичките", като заканата би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й.
2.- за това че на 30.08.2019 г. в гр. Варна се заканил на Н. Г. ХР. с
убийство, като я гонел, размахвал нож и крещял думите „ще ви убия
всичките", като заканата би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й.
3.- за това, че на 30.08.2019 г. в гр. Варна се заканил на С.М. В. с
убийство, като я гонел, размахвал нож и крещял думите „ще ви убия
всичките", като заканата би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й.
Поради смърт на съдебен заседател съдът започна разглеждането на
делото отначало.

В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от Н. Г. ХР. срещу подсъдимия С. за сумата от
10000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените в
резултат на деянието, предмет на обвинението по делото неимуществени
вреди, като същата, лично и чрез повереник е конституирана в качеството на
частен обвинител и граждански ищец в процеса.

В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа изцяло
възведените спрямо подсъдимия обвинения за извършени три престъпления
по чл.144ал.3 от НК, като приема, че от събраните по делото доказателства е
безспорно установена фактическата обстановка по делото, идентична с
описаната в обстоятелствената част на ОА.По отношение на приобщеният по
делото запис от подаден сигнал на тел.112 прокурорът счита, че гр. ищец и ч.о.
1
Х. не е предала в пълни подробности случилото се на оператора, тъй като се е
намирала под изключителен стрес от случилото се и поради липсата на
образование не владеела добре български език, като приема, че идеята на
подаването на сигнала е била дай сигнализира органите на полицията и те да
дойдат и да спасят близките й от подсъдимия. Прокурорът счита, че по
безспорен и категоричен начин е доказано, че подсъдимият е извършил и
трите деяния по чл.144 ал.3 от НК, за които е предаден на съд., като излага и
аргументи в подкрепа на становището си, че отправените закани са били от
естеството да предизвикат основателен страх и са предизвикали такъв, още
повече, че освен наличието на словесни закани, подсъдимият, който бил
употребил алкохол, ги е гонел и с нож в ръка, като пострадалите са знаели за
преживяната от него травма по повод на настъпилото по-рано ПТП, при което
е загинал синът на подсъдимия, а автомобилът е бил управляван от единият
пострадал. Прокурорът счита, че деянието е извършено умишлено, при пряк
умисъл и моли подсъдимият да бъде признат за виновен по възведените му
обвинения.За смекчаващи отговорността обстоятелства прокурорът приема
чистото съдебно минало на подсъдимия и изминалият продължителен период
от време от извършването на процесните деяния.Предвид горното прокурорът
предлага на подсъдимия, за трите деяния, да бъдат наложени наказания
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок от три години., като на основание чл.23 ал.1 от
НК да бъде наложено едно общо наказание, като в тежест на подсъдимия да
бъдат възложени и направените по делото разноски.За гражданският иск се
предлага да бъде уважен в цялост.
Процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител
заявява, че изцяло споделя доводите на представителя на ВРП и не счита за
необходимо да ги преповтаря, като също приема, че вината на подсъдимия е
доказана по безспорен начин, като моли за налагане на минимално наказание,
а гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.
Гр. ищец и частен обвинител се присъединява към становището на
процесуалният представител.
Защитникът на подс. С. пледира за оправдателна присъда, като приема,
че по делото няма непротиворечиви доказателства за извършване на деянията,
за които е предявено обвинение.Защитникът се солидализира със становището
на прокурора, че гр. ищец и ч.о. не владее добре български език, което е било
видно и в хода на производството, но акцентира върху факта, че при
подаването на сигнала на тел.112 същата е съобщила, че подсъдимият идва да
ги бие, а не да ги убива.Твърди, че в показанията първоначално е посочено
името С., а в последствие С. за съобщенията, за които се твърди, че са
изпратени от подсъдимия се сочи, че са с религиозно съдържание и ако е
имало заплашителни такива, то те са били изтрити.Приема се, че има
противоречия в свидетелските показания, не бил описан ножа и в коя ръка се е
намирал и отново се твърди, че подробна информация не е била предадена на
оператора на тел.112, тъй като последващите твърдения са за събития, които
2
не са се случили и в заключение се иска подсъдимият да бъде оправдан, а
гражданският иск да бъде отхвърлен.
В хода на съдебното производство подс. С. не се признава за виновен,
възползва се от правото си да не дава обяснения във връзка с предявените
обвинения, твърдейки единствено,ь че казаните неща са преувеличени и
повечето са лъжи.В последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като
почти всичко е лъжа и тя/ неясно коя/ е плащала пари на свидетелите, за да
свидетелстват.

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по
делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоначално семействата на подсъдимия и на гр. ищец и ч.о. Х. били в
приятелски отношения и в родствени връзки.
На 06.08.2018 г. настъпило ПТП, при което загинал синът на
подсъдимия АНДР. С. СТ.. При инцидента, автомобилът бил управляван от
св.АС. Н. ХР.. След загубата на сина си, подс.С. се настроил изключително
негативно към гр. ищец и ч.о.Х. и особено към св. А.Х..
Двете страни враждували и във връзка с воденото наказателно
производство за настъпилото ПТП и вредите от него.
След инцидента, в следствие на което подсъдимият загубил своя син,
А.С. няколкократно заплашвал св. Н.Х., семейството й и в частност св.А.Х.
чрез кореспонденция в мобилни приложения и социални мрежи, като правел
това и пред общи познати, когато срещнел такива, обяснявайки, че ако
пострадалият А.Х. не е в болница или в затвор след инцидента, ще го убие.
Кореспонденцията с Х. включвали намеци за смърт и жалейки. Това изградило
постепенно у гр. ищец и ч.о. Х. и семейството й страх от подсъдимия. Такъв
страх се породил и у св. АС. Н. ХР., както и св. С.М. В./ към настоящия
момент с фамилно име Г./, която живеела на съпружески начала с техен
братовчед и била близка на семейството.Св. Х. уведомила сина си за заканите
от страна на подсъдимия и че не следва да излиза сам от дома си.
Веднъж, св. Х. видяла подсъдимия да стои в автомобила си, който бил
паркиран зад техния блок в гр. Варна на ул. *** и да гледа към блока им.
Тогава, св. Х. решила да замине, заедно със сина си за Кралство Испания. Така
и сторили, като поддържали постоянна връзка с адвоката, който представлявал
св.А.Х. по съдебното производство относно настъпилото ПТП и се връщали,
когато това било необходимо за делото.
През м. юли 2019 г., свидетелите А.Н. Х.и се завърнали от Кралство
Испания, като св.А.Х. излизал от дома им само с майка си гр. ищец и ч.о. Х.,
както и с неговия приятел С.С., който го водел с автомобила си на
психотерапия в болницата всеки ден.
На 30.08.2019 г., в около 18:30 -19:00 часа, гр. ищец и ч.о. Н.Х., заедно
3
със свидетелите А.Х. и С. В./ към настоящия момент с фамилно име Г./,, както
и малолетното дете на В., се прибирали в жилището на Х.и в гр. Варна на ул.
***, като се придвижвали в ж.к. Аспарухово с автомобила на св. С.С.. Когато
пристигнали пред блока им в гр. Варна на ул. ***, А.Н. Х.и слезли първи от
автомобила пред блока, за да вземем от багажника покупките си. В това,
време подсъдимият, който се движил с автомобила си зад автомобила, в който
пътували пострадалите, излязъл от автомобила си и се запътил към тях във
видимо нетрезво състояние.
Св. С. първи видял подсъдимия в непосредствена близост и знаейки за
проблемите между семействата се развикал «А. бягай, бягай!». Тъй като
улицата била тясна, когато някой спре с автомобила си там, другите
автомобили не можели да минат по улицата. Подс.С. псувал пострадалите и
крещял, че ще ги убие, като държал в ръката си нож. Свидетелите Х., Х. и В./
към настоящия момент с фамилно име Г./, се уплашили и хукнали към входа
им, а подсъдимият се затичал след тях с нож в ръката и продължавал да крещи,
че ще ги убие. Пострадалите Х., Х. и В. успели да влязат във входа и св. Х.
успял да дръпне вратата, която се отваря отвън само с код. Подсъдимият
започнал да дърпа вратата, но видял, че не може да отвори. Пострадалите се
прибрали в апартамента си и тъй като всички били много уплашени от
случващото се г. ищец и ч.о. Х. сигнализирала на тел. 112, за да потърси
помощ от полицията.Очевидец на случилото се бил и св.В., който разхождал
домашен любимец в междублоковото пространство и чул отправените закани,
като възприел и фактът, че подсъдимият бяга след бягащите пострадали,
държащ метален предмет с дължина около 15 см. в ръката си.
Местопроизшествието било посетено от служители на Четвърто РУ-
свидетелите С. и И., но при пристигането им на место същите не установили
подсъдимия.
Проверка във връзка със сигнала била извършена и от св.Б., служител на
Второ РУ, който съставил предупредителен протокол срещу подсъдимия.
След извършената проверка било образувано и ДП, въз основа на което
във ВРС бил внесен и ОА.
От заключението на назначената по отношение на св.А.Х. комплексна
СППЕ е видно, че същият е с повишени нива на тревожност, в следствие на
изживяната травма от деянието.
От заключението на назначената по отношение на гр. ищец и ч.о. Н.Х.
комплексна СППЕ е видно, че същата не страда от психично разстройство в
тесният смисъл на думата- психоза.При нея са налице Смесени дисоциативни /
конверзионни/ разстройства.Отправените закани с убийство към нея на
30.08.2019г. не са били стресова ситуация за нея и към настоящия момент
няма трайни последици върху психичното й състояние.
От заключението на назначената по отношение на св.В./ към настоящия
момент с фамилно име Г./, комплексна СППЕ е видно, че заплахите,
отправени към нея, не са изиграли роля на психотравма.Случилото се е
4
оказало известно влияние върху психичното й състояние, но не може да се
твърди, че то е причина за трайно последици върху психиката й.
Видно от справката за съдимост, към датата на извършване на деянието
подсъдимият е бил с чисто съдебно минало.
В хода на ДП бе изискан и приобщен записът от сигнала, подаден на
тел.112 от гр. ищец и ч.о. Х..
Съдът кредитира показанията на св.А.Х., дадени в хода на съдебното
производство и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите
са последователни и непротиворечиви, като незначителните несъответствия,
за момента, в който е научил от майка си за заканите и за момента, в който
лично е видял ножа в ръката на подсъдимия се дължат на изминалият период
от време от датата на деянието, до датата на разпит в с.з. и тези незначителни
несъответствия не влияят върху установената по делото фактология, касаеща
извършването на деянията, предмет на наказателното производство.
Съдът кредитира показанията на св.Н.Ч./ към датата на деянието с
фамилно име Х./ дадени в с.з. и тези ,дадени в хода на ДП и прочетени в с.з.,
тъй като същите са последователни, кореспондиращи с останалите
кредитирани от съда писмени и гласни доказателства, като счита, че
несъществените несъответствия се дължат на изминалият период от време от
датата на деянието, до датата на разпит в с.з. и тези незначителни
несъответствия не влияят върху установената по делото фактология, касаеща
извършването на деянията, предмет на наказателното производство.
Съдът не кредитира показанията на св.Г./ към датата на деянието с
фамилно име В./ дадени в с.з. в частта, в която същата посочва, че
подсъдимият два пъти на процесната дата е бил пред дома на пострадалите и
че е отправял закани само към свидетелите Х.и, тъй като в тази им част
показанията й не кореспондират с тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з.,
към които свидетелката се придържа,, както и противоречат на останалите
кредитирани от съда гласни доказателства. В останалата им част съдът
кредитира показанията на св.Г./ към датата на деянието с фамилно име В./,
дадени в с.з., като напълно кредитира показанията й, дадени в хода на ДП, тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
установената по делото фактическа обстановка.
Съдът не кредитира показанията на св.А. Х., дадени в с.з. в частта, в
която същата посочва, че не е чула конкретните закани, отправени от
подсъдимия, тъй като в тази им част показанията й не кореспондират с тези,
дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., към които свидетелката се придържа.
В останалата им част съдът кредитира показанията на св.А. Х., дадени в с.з.,
като напълно кредитира показанията й, дадени в хода на ДП, тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с установената по
делото фактическа обстановка.
Съдът не кредитира показанията на св. В., дадени в с.з., единствено в
частта, в която същият сочи, че не е чул конкретно отправени от подсъдимия
5
изрази, тъй като в тази им част показанията му не кореспондират с тези,
дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., към които свидетелят се придържа.В
останалата им част съдът кредитира показанията на св.В., дадени в с.з., като
напълно кредитира показанията му, дадени в хода на Дп, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с установената по
делото фактическа обстановка.
Съдът напълно кредитира показанията на св.С.С., дадени в хода на
съдебното производство и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй
като същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на св.Б., дадени в с.з., тъй като същите са
искрени и непротиворечиви и тъй като пред него подсъдимият не е направил
самопризнание съдът не счита, че се касае за разузнавателна беседа и
показанията му не следва да бъдат изключвани от доказателствения материал.
Съдът приема за житейски достоверни и твърденията на свидетелите С.
и И., че нямат спомен за конкретната проверка, предвид изминалият период от
време от датата на деянието до датата на разпит в с.з. и естеството на работата
на тези свидетели.
Съдът напълно кредитира заключенията на изготвените по делото
КСППЕ, като компетентни и безпристрастни, като напълно кредитира
писмените доказателства по делото и приобщеният на диск запис от тел.112.
Съдът счита, че гореизложената фактическа обстановка се установява
от безспорно от събраните в хода на съдебното производство доказателства
гласни доказателства- показанията на свидетелите А. Х., Н.Ч./ с бивше
фамилно име Х./ С.Г./ към датата на деянието с фамилно име В./, А. Х., С.С.,
В. и Б. в кредитираните от съда части, СППЕ, справка за съдимост и
останалите приобщени по делото писмени доказателства, както и5 от
приобщеният на диск запис на подаден сигнал на тел.112.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания
и кредитиран от съда доказателствен материал, съдът установи от правна
страна, че с поведението си подс.С. безспорно е осъществил престъпление по
чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК като на 30.08.2019 г. в гр. Варна се заканил на АС.
Н. ХР. с убийство, като го гонел, размахвал нож и крещял думите „ще ви убия
всичките", като заканата би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й.

Обект на престъплението е личната свобода на гражданите, с извършване
на престъплението се цели промяна на поведението и действията на
заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.

От обективна страна заканата е обективирана, както с думи, така и с
действия и същата е насочена спрямо определено лице - св.А. Х., който я е
6
възприело непосредствено.

От обективна страна заканата е била от естество да възбуди основателен
страх от осъществяването й. В конкретния случай заканите с убийство
отправени спрямо пострадалия са с действия и с думи, отправени в
множествено число, които са били от естество не само да възбудят страх у
засегнатия, но и действително са възбудили такъв.

От субективна страна деянието се характеризира с пряк умисъл,
доколкото подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на неговия резултат и е искал
неговото настъпване, отправяйки словесни закани за убийство и гонейки
пострадалия с нож в ръка.

По отношение възраженията на защитата съдът не споделя
становището, че по делото не са събрани категорични доказателства относно
извършването на деянието, тъй като от кредитираните от съда и посочени по-
горе писмени и гласни доказателства се установи фактическа обстановка,
идентична с описаната в обстоятелствената част на ОА, очертаваща състав на
деяние по чл.144 ал.3вр.ал.1 от НК.
В действителност се установи от изслушаният запис от тел.112, че гр.
ищец и частен обвинител е заявила, че подсъдимият :“иска да ги бие“, но
видно от материалите по делото, същата е без образование, като настоящият
съдебен състав и страните по делото добиха и лични впечатления относно
това, че същата не владее добре българският език, поради което и не е в
състояние да се изразява по точен начин.Това е видно и от изслушаният
сигнал и забележките от оператора по отношение на изказът на гр. ищец и
ч.о., а и самата тя обяснява този изказ със състоянието на силен стрес, в който
се е намирала за собственият си живот и живота на близките си.Няма как да се
приеме, че лице, което държи в ръката си нож и отправя закани ,че ще убие
някого, би искал само да :“бие“ лицата, към които отправя заканите.В
действителност са констатирани минимални несъответствия в свидетелските
показания, но горното е обяснимо с изминалият период от време от датата на
деянието до датата на разпит на свидетелите в с.з. и не се разколебава
доказаността на релевантните по делото факти.
Обяснимо е, че ако едно лице е заплашвано с убийство, гонено от друго
лице, държащо нож в ръката си, едва ли би акцентирало вниманието си върху
дължината на ножа и това, в коя ръка нападателят го държи, поради което и
тези възражения на защитата не се споделят.
Ирелевантни са и възраженията, дали изпращаните заплашителни
съобщения са с религиозно съдържание, след като съдържат и заплашителна
7
насока.
Предвид горното съдът прецени, че деянието е доказано както от
обективна, така и от субективна страна, поради което призна подсъдимият за
виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен от ВРП.

При определяне наказанието на подсъдимият, съдът съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия чистото съдебно
минало, изминалият период от време не по вина на подсъдимия, както и
обстоятелството, че формирането на умисъла за реализираното престъпно
поведение е формиран вследствие на претърпяна лична драма. Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство бе съобразена
упоритостта на извършването му и фактът, че на инцидента е присъствало и
малолетно дете. Поради изложените съображения като взе предвид, че
деянието е извършено от подсъдимия при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът му наложи наказание, предвидено в
разпоредбата на чл. 144, ал.3 от НК "лишаване от свобода" в минималния
размер от три месеца, което приема за необходимо и достатъчно за постигане
целите на специалната и генерална превенция.
Като взе предвид, че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към
момента на осъществяване на деянието, са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК и като съобрази, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото, съдът отложи
изтърпяването на санкцията с изпитателен срок от три години.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания и кредитиран от съда доказателствен материал, съдът установи от
правна страна, че с поведението си подс.С. безспорно е осъществил
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК като на 30.08.2019 г. в гр. Варна
Варна се заканил на Н. Г. ХР. с убийство, като я гонел, размахвал нож и
крещял думите „ще ви убия всичките", като заканата би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й.

Обект на престъплението е личната свобода на гражданите, с
извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията
на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.

От обективна страна заканата е обективирана, както с думи, така и с
действия и същата е насочена спрямо определено лице - св.Н. Х./ към
настоящия момент Ч./, което я е възприело непосредствено.

8
От обективна страна заканата е била от естество да възбуди
основателен страх от осъществяването й. В конкретния случай заканите с
убийство отправени спрямо пострадалата са с действия и с думи, отправени в
множествено число, които са били от естество не само да възбудят страх у
засегнатия, но и действително са възбудили такъв.

От субективна страна деянието се характеризира с пряк умисъл,
доколкото подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на неговия резултат и е искал
неговото настъпване, отправяйки словесни закани за убийство и гонейки
пострадалата с нож в ръка.

Аргументите на съда, да не споделя становището на защитникът, че
липсват доказателства за осъществен състав на престъпление по отношение
на Н. Х., са идентични с изложените по отношение обвинението на
пострадалия А.Х., поради което съдът не счита за нужно да ги преповтаря.
При определяне наказанието на подсъдимият, съдът съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия чистото съдебно
минало, изминалият период от време не по вина на подсъдимия, както и
обстоятелството, че формирането на умисъла за реализираното престъпно
поведение е формиран вследствие на претърпяна лична драма. Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство бе съобразена
упоритостта на извършването му и фактът, че на инцидента е присъствало и
малолетно дете. Поради изложените съображения като взе предвид, че
деянието е извършено от подсъдимия при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът му наложи наказание, предвидено в
разпоредбата на чл. 144, ал.3 от НК "лишаване от свобода" в минималния
размер от три месеца, което приема за необходимо и достатъчно за постигане
целите на специалната и генерална превенция.
Като взе предвид, че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към
момента на осъществяване на деянието, са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК и като съобрази, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото, съдът отложи
изтърпяването на санкцията с изпитателен срок от три години.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания
и кредитиран от съда доказателствен материал, съдът установи от правна
страна, че с поведението си подс.С. безспорно е осъществил престъпление по
чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК като на 30.08.2019 г. в гр. Варна Варна се заканил
на С.М. В. с убийство, като я гонел, размахвал нож и крещял думите „ще ви
убия всичките", като заканата би могла да възбуди основателен страх за
9
осъществяването й.

Обект на престъплението е личната свобода на гражданите, с
извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията
на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.

От обективна страна заканата е обективирана, както с думи, така и с
действия и същата е насочена спрямо определено лице - св.С. В./ към
настоящия момент Г./, което я е възприело непосредствено.

От обективна страна заканата е била от естество да възбуди
основателен страх от осъществяването й. В конкретния случай заканите с
убийство отправени спрямо пострадалата са с действия и с думи, отправени в
множествено число, които са били от естество не само да възбудят страх у
засегнатия, но и действително са възбудили такъв.

От субективна страна деянието се характеризира с пряк умисъл,
доколкото подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на неговия резултат и е искал
неговото настъпване, отправяйки словесни закани за убийство и гонейки
пострадалата с нож в ръка.
Аргументите на съда, да не споделя становището на защитникът, че
липсват доказателства за осъществен състав на престъпление по отношение
на С. В., са идентични с изложените по отношение обвинението на
пострадалия А.Х., поради което съдът не счита за нужно да ги преповтаря.
При определяне наказанието на подсъдимият, съдът съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия чистото съдебно
минало, изминалият период от време не по вина на подсъдимия, както и
обстоятелството, че формирането на умисъла за реализираното престъпно
поведение е формиран вследствие на претърпяна лична драма. Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство бе съобразена
упоритостта на извършването му и фактът, че на инцидента е присъствало и5
малолетно дете. Поради изложените съображения като взе предвид, че
деянието е извършено от подсъдимия при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът му наложи наказание, предвидено в
разпоредбата на чл. 144, ал.3 от НК "лишаване от свобода" в минималния
размер от три месеца, което приема за необходимо и достатъчно за постигане
целите на специалната и генерална превенция.
Като взе предвид, че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към
момента на осъществяване на деянието, са налице предпоставките на чл. 66,
10
ал. 1 от НК и като съобрази, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото, съдът отложи
изтърпяването на санкцията с изпитателен срок от три години.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подс.С. най-тежкото от
така наложените наказания, а именно наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца, чието изпълнение отложи с изпитателен срок от три години на
основание чл.66 ал.1 от НК.

Относно предявения граждански иск, съдът установи следното:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличието на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена
последица от деянието - както имуществените, така и неимуществените.
Претендираните морални вреди, които са от категорията на неимуществените,
са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение,
се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства - начин и обстановка при
осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и характера на вредните
последици.

Относно предявения граждански иск срещу подсъдимия, съдът намира,
че в резултат на процесното противоправно деяние по чл. 144, ал.3 от НК и в
пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия, гражданския ищец Н.
Х./ към момента Ч./ е претърпял неимуществени вреди - страдания и други
отрицателни емоционални преживявания, а именно страх за собствения си
живот и този на негови близки. Като взе предвид обаче краткия период на
изживяване на отрицателните емоции и липсата на доказателства за сериозни
последствия за психиката на пострадалата/ видно от заключението на СППЕ/,
респ. проява на постравматичен стрес, съдът заключи, че с оглед принципа на
справедливост следва да уважи предявения иск срещу подсъдимия до сумата
от 1500/ хиляда и петстотин/ лева, а до пълния му размер от 10000 / десет
хиляди/ лева да остави без уважение предявената претенция, като
неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест
на подсъдимия бяха възложени разноските по делото както и: сумата от 60
лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважения граждански иск.
11

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



Съдия при ВРС.
12
Съобщи за изтекли лични данни