№ 1701
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110125103 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД– за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи
незаплатени суми по договор по договор за кредит от 18.07.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В условията не
евентуалност са предявени осъдителни искове за същите вземания.
Ищецът твърди, че по договор за потребителски кредит №
3286040/18.07.2018 г., сключен с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД,
последното дружество е предоставило на ответника паричен заем срещу
задължение за връщането му, ведно с дължимите лихви и такси – такса за
разглеждане на кредита и застрахователна премия. Заемодателят предоставил
паричната сума по договора. Ответникът обаче не изпълнил задълженията си
за връщането ѝ. Поради неизпълнение на задължения за погасяване на
вноските по кредита, с покана връчена на 14.12.2020 г. ответникът бил
уведомен за настъпила предсрочна изискуемост. Сочи, че крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 14.07.2022 г. С договор за
1
цесия от 23.06.2020 г., вземането е прехвърлено на ищеца. Претендират се
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по размер, като излага
твърдения, че при определяне размера на исковата претенция не са
съобразени извършени от него плащания.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения по сключен на
20.07.2018 г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и ответника
договор от 18.07.2018 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия
на ищеца.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да е
задължението на ответника да заплати претендираната сума, представляваща
задължение по договор за заем, което предполага доказване на изпълнението
на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост, респ.
предсрочна изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им,
както и релевирано от длъжника неизпълнение.
Установено е от представените писмени доказателства и между
страните по делото не се спори, че на 20.07.2018 г. между Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД и Д. Д. Д. е подписан Договор за потребителски
паричен кредит №3286040/18.07.2018 г., по силата на който на ответника е
предоставена сума в размер на 5 000 лева, начислена е еднократна такса за
разглеждане на кредита в размер на 150 лева, като е дължима и
застрахователна премия в размер на 277,61 лева. Общият размер на
главницата по кредита е определен в размер на 5 427,61 лева, като общата
сума дължима от потребителя е в размер на 6 869,99 лева, при плаваща лихва
с годишен лихвен процент в размер на 11,99 % и ГПР: 14,36 %, която сума
ответникът се е задължил да погаси на 48 месечни вноски, всяка в размер на
143,12 лева, с падежна дата: 14, като първата вноска е дължима на 14.08.2018
г. Видно от представения по делото погасителен план към процесния договор
за кредит, последната вноска е с дата на падеж: 14.07.2022 г.
2
Същевременно от ищеца не се оспорва и се установява от събраните по
делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза, че по договора за потребителски кредит от 20.07.2020 г., от
страна на ответника са извършени плащания, с които са погасени дължими от
ответника суми по договора за кредит. Следователно съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява, че на Д. Д. е предоставена
сумата в размер на 5 000 лева по процесния договор за потребителски кредит,
удостоверено с подпис на кредитополучателя. Налице е и извънсъдебно
признание на обстоятелството, че ответницата е получила сумата по кредита,
а именно твърдение за извършените от същата плащания по договора,
установени и от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по
делото.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, от което се установява, че ответникът е извършил погасяване на
главницата по договора за кредит към Уникредит Кънсюмър Файненсинг
ЕАД в общ размер на 1 428,98 лева, които плащания са извършени в периода
14.08.2018 г. – 14.10.2019 г., като на 14.10.2019 г. е извършено последното
плащане по кредита от страна на кредитополучателя към Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД, след което плащането е преустановено. Вещото
лице дава заключение, че от 14.08.2018 г. кредитополучателят е изпаднал в
забава.
Установено е по делото и това, че с договор за цесия от 23.06.2020 г.
вземането по договора е прехвърлено на ищеца.
С договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице, като за валидността му не се изисква съгласието на длъжника. За да
породи извършеното прехвърляне действие по отношение на същия, следва до
него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедент.
Уведомяването може да бъде извършеното и от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента, както е извършено и в настоящия случай.
Установява се от представените по делото писмени доказателство,
пълномощно от 23.06.2020 г., съобщение, изпратено чрез ЧСИ Неделчо
Митев, съдържащо уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, както и от известие за
3
доставяне, че ответницата на 14.12.2020 г. е надлежно уведомена за
извършената цесия. Това обстоятелство се признава и от ответницата в
отговора на исковата молба, като същата поддържа, че след датата на
уведомяването е извършвала погасяване на задълженията по кредита на новия
кредитор – ищеца.
Установи се също, че ведно с уведомлението за извършена цесия, на
ответника е връчено на 14.12.2020 г. и уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договор за кредит № 3286040/18.07.2018 г.
Съдът приема, че по делото е установено изпълнението на задълженията
на ищеца по сключения между страните договор да предоставяне на парична
сума. Доказателства от ответника за погасяването ѝ, въпреки настъпилата
предсрочна изискуемост и твърдения за погасяване, не са представени. От
изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че след датата на сключване на договора за цесия и придобИ.е на
процесните вземания от ищеца, ответникът е погасил главница в размер на
396,24 лева, но същата е съобразена при предявяване на настоящия иск,
доколкото главницата претендира от ищеца е в размер на 3 602,39 лева, който
размер на непогасената главница, след приспадане на извършените плащания
към Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и към ищеца, вещото лице
потвърждава.
Възражението на ответника за наличието на застрахователно
правоотношение във връзка с процесния договор за кредит е заявено едва в
съдебното дирене, след изслушване на заключението на вещото лице, поради
което същото се явява преклудирано и съдът не следва да го обсъжда. За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че наличието на сключен
договор за застраховка на кредитополучател не освобождава последния от
задължението му за връщане на получените в заем суми. При бездействие от
страна на кредитора, изразяващо се в неподаване на претенция за настъпило
застрахователно събитие, длъжникът по договора /в случая – ответницата/,
разполага с право на иск по чл. 456, ал. 1 във вр. с чл. 383 КЗ.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване
на вземане в размер на 3 602,39 лева, представляваща непогасен остатък от
главница по договор за кредит от 18.07.2018 г. е основателен и следва да бъде
уважен. Следва да бъде присъдена и законна лихва за забава от датата на
4
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи
произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
При този изход на делото, ответникът дължи и сторените от ищеца
разноски в заповедното и исковото производство при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26 и чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес .........., дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР
ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, сумата от 3 602,39 лева, ведно със законна
лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, непогасена главница по
Договор за потребителски паричен кредит № 3286040 от 18.07.2018 г.,
сключен с УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 10.01.2022 г. по ч.гр.д.№
73374/2021 г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес .........., да заплати на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, сумата от
122,05 лева – разноски в заповедното производство, както и 392,05 лева -
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5