№ 1007
гр. П***, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101461 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от СТ. СП. ТР., ЕГН
**********, с адрес: гр. П*** ул. „Н*** Ц***“ № ***, подадена чрез адв. Б.М., с адрес за
призоваване: гр. П***, ул. „Р*** Д***“ № ***, ет***, ст. ***, против общ. П***, с адрес: гр.
П*** бул. „Б***“ № 2, ЕИК: ***, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
претърпените от него имуществени и неимуществени щети, както следва: имуществени
щети, представляващи заплатените консумативи за направената му операция, които не се
поемат по здравна каса в размер на 1390 лева за закупена „заключена прок. плака със седем
отвора; заплатените в периода на лечението му лекарства - Ф***, Н***, К*** и О*** в
размер на 1000 лева предписани му надлежно от лекуващия лекар; сумата в размер на
1720,69 лева /искът е изменен в съдебното заседание/, представляваща разлика между
трудовото възнаграждение, което получавал във фирма „Р***“ ООД — П*** и
обезщетението, което получил за отпуска по болест за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г..
Неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, продължили повече от година и
ограничения в движението му - трайна последица до края на живота му, които оценява на 20
000 лева.
В исковата молба се твърди, че от години е с призната инвалидност 50%, но с право
на работа. Последната му месторабота била в складовата база на фирма „Р***“ ООД - П***.
Сочи, че винаги ходил и се връщал от работа с велосипед без да му е била необходима
чужда помощ или присъствие на придружител. Имал пълна самостоятелност във всички
нормални човешки действия и дейности.
Твърди, че на 07.04.2020 г. към 17,30 часа, се връщал от работа по ул. „Д.Д***в“ в гр.
П***. Сочи, че си карал спокойно велосипеда към дома си, когато зад него се разнесъл
1
яростен кучешки лай. Пет доста големи бездомни кучета, от неизвестни за него породи, но
различни на вид и с маркировка по ушите, тичали след колелото му и точно, където била
отбивката за задния вход на магазин „К***“ се нахвърлили върху него, като го съборили от
колелото и го връхлетели - започнали да му дърпат дрехите, да скачат върху него, да се
опитват да го захапят. Ищецът нямал сили да се изправя и да ги прогони, защото усещал
силна болка в левия си крак, от която му причернявало пред очите. Малко по-късно чул
силни викове на хора, които се приближили и успели да отблъснат и прогонят кучетата от
него. Посочва, че били двама души, които се опитали да му помогнат да се изправи, но не
успели, защото болките били много силни и нетърпими. Единият от тях повикал линейка по
своя телефон, която дошла малко по-късно и го откарала в „Спешно отделение“ на МБАЛ
П***, където бих хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология за периода
07.04.-16.04.2020 г. с диагноза „Счупване на горния край на тибията /голям пищял/“. На
08.04.2020 г. му била направена операция - „Открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация. тибия и фибула“, по време на която е установена „Мултифрагментна вътреставна
фрактура на задно и латерално тибиални плата“ и му е поставена „заключенпрок. тибиална
плака със седем отвора“.
Твърди, че след изписването му от отделението бил приет в Отделение по
физиотерапия, където се лекувал от 16.04.2020 г. до 23.04.2020 г., а след това
възстановяването му продължило в домашни условия, като бил в отпуск по болест от
инцидента на 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г.
Сочи, че след изписването му от болничното заведение на 23.04.2020г. нямало как да
се прибера в дома си, тъй като домът му се намирал на третия етаж в сграда на ул. „Н***
Ц***“ № *** в гр. П***, в която нямало асансьор, което наложило да бъде закаран в
наследствената ни къща в гр. С***, където 7 месеца полагали грижи за него майка му и
сестра му.
Твърди, че всичко това довело до крайно неблагоприятни последици за ежедневието
му, поради невъзможността да се придвижва и обслужвам сам. Наложило се да ангажира за
това майка си и сестра си. Сочи, че бил на легло 7 месеца, като за всяка физиологична и
хигиеннна нужда през денонощието бил обслужван от тях. От нападението на бездомните
кучета в един продължителен период, почти до края на м. Декември 2020 г. освен
постоянната нужда от чужда помощ изпитвал силни болки не само в оперирания крак, а и по
цялото си тяло, поради принудителната му прострация. Страданието му било
продължително, тъй като болките не отминавали самостоятелно, а само след употреба на
болкоуспокояващи медикаменти, които продължавал да ползва и до сега. След прекратяване
на отпуска му по болест се оказало, че няма как да продължава да работи, което
допълнително усложнило живота му. Освен това във връзка с това му състояние му били
изписани и други медикаменти - Ф***, Н***, К*** и О***. Претендира адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Ангажира доказателства
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от
адвокат Б.М. от АК П***, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира
2
писмени бележки.
В срока по чл.131 ГПК общ. П*** е депозирала отговор, в който твърди, че
предявеният иск от СТ. СП. ТР. е допустим, но неоснователен.
Твърди, че общ. П*** не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй
като е налице трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2, т.1 от КСО и ищецът следва да
претендира обезщетение по реда на чл.200 КТ от работодателя. Разпоредбата на чл.55, ал.1
от КСО давала легално определение на понятието „трудова злополука“ като чл.55, ал.2, т.1
от КСО приравнява на трудова по смисъла на ал.1 и злополуката, станала с осигурен по
чл.4, ал.1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място
до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен
характер. Сочи, че видно от исковата молба Т. е пострадал при връщане от работа, поради
което отговорен е работодателя - „Р***“ ООД и той следва да бъде пасивно легитимиран.
Работодателят е посочен както в исковата молба, така и в Експертно решение №
1781/13.04.2020 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ П*** АД и във всички болнични
листове, издадени в периода от 16.04.2020 г. до 08.03.2021 г.
Посочва, че в случай, че съдът приеме, че следва да се приложи ЗЗД, заявява че не е
налице основание за гаранционно-обезпечителната отговорност на Общината. Тази
отговорност е за вреди, причинени при или по повод изпълнение на работата, извършвана от
лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил същата. В настоящия случай Общината
не е възложител на работата, за да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД. Сочи, че общ. П*** е
юридическо лице и като такова не може да носи отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 от ЗЗД. В тази хипотеза отговорността е само на физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. /В този смисъл е
Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС./ Твърди, че Общината би била отговорна
за вреди от безстопанствени кучета, ако нейните служители не са положили дължимата
грижа. Освен твърдението на ищеца в исковата молба, че са го гонили „пет доста големи
бездомни кучета“, други данни в тази насока нямало. Нямало данни кучетата да са увредили
ищеца - няма ухапвания, одрасквания, разкъсвания и други, които да са описани в
епикризата; там е налице единствено „счупване на горния край на тибията (голям пищял),
закрито“. Сочи, че по делото липсват доказателства, че ищецът е претърпял вреди от тези
пет големи бездомни кучета. Посочва, че не е налице и противоправно поведение на общ.
П***, както и липсва пряка причинна връзка между поведението на Общината и
настъпилите вреди.
Сочи, че по делото липсвали доказателства за закупуване на лекарства за периода на
лечението в размер на 1000 лева, както и на писмени доказателства относно сумата от 1320
лева.
Твърди, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди била прекомерно
завишена. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, тъй като същият е чул кучешки лай, но е продължил да кара велосипеда си, с което е
създал реална възможност за настъпване на вредата.
3
В проведеното съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт С*** Г***,
която моли съда да отхвърли предявените искове. Депозира писмени бележки.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото Експертни решения № 1615/19.04.2017 г. и №
1781/13.04.2020 г. се установява, че ищецът е с 50 % трайно намалена работоспособност с
водеща диагноза лека умствена изостаналост. По делото са приложени два броя епикризи,
издадени от „МБАЛ – П***“ АД, отделение „ОТО“ и „ОФТП“ – стационар. От първата се
установява, че ищецът е хоспитализиран в болничното заведение на 07.04.2020 г. и изписан
на 16.04.2020 г. с окончателна диагноза счупване на горния край на тибията /голям пищял/,
закрито, че на 08.04.2020 г. е извършена операция. От втората епикриза се установява, че
ищецът постъпил в 16.04.2020 г. в отделение „ОФТР“ и изписан на 23.04.2020 г.. Посочено
е, че окончателната диагноза е лечение, включващо други видове рехабилитационни
процедури, както и проведената терапия, хода на заболяването, проведените инвазивни
диогностични и терапевтични процедури и изхода на заболяването и препоръки и
назначения във връзка със заболяването.
По делото са приложени болнични листи касаещи процесния период, в които е
посочена диагноза „Счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито. Единствено
в болничен лист № Е20201601305 е посочена диагноза „Последици от други счупвания на
долен крайник.
От фактура № **********/08.04.2020 г. приложена на л.*** от дело се установява, че
ищецът е заплатил сумата в размер на 1390 лева за закупуването на „Заключен
прок.тибиална плака – 7 отвора“. Приложен е и фискален бон за извършеното плащане от
същата дата. Приложена е рецепта /л.27/, в която са посочени лекарствата, които следва да
приема ищеца, както и срокът на приемане.
От заключението на приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените въпроси се
установява, че ищецът е получил счупване на горния край на тибията (голям пищял).
Мултифрагментна вътреставна фрактура (счупване) на задно и латерално тибиални плата.
На 08.04.2020 година от 10,30 часа до 14,00 часа С.Т. е опериран със спинална анестизия и
му е извършено: Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
След зарастването на костните фрагменти пострадалият С.Т. е осъществил рехабилитация и
физиотерапия /уточнено е в съдебното заседание, че тази рехабилитация и физиотерапия са
извършени непосредствено след изписването му от отделение „ОТО“. Посочва, че металните
импланти не са извадени, като в съдебното заседание сочи, че те създават трудност на
ищеца и е следва същите да бъдат премахнати, ако не поне част от тях. Вещото лице сочи, че
болките и страданията се били най-силни непосредствено след получаване на травмата на
лявото коляно. Постепенно те са намалявали по сила и интензитет до момента, в който се е
образувал съединителнотъканен мазол, който е обхванал краищата на костните фрагменти и
4
така болката се е притъпила. Със зарастването на счупени кости на лявото коляно болката е
значително поносима и силно намалена. Посочил е, че след премахването на металните
импланти би трябвало болките и страданията да изчезнат напълно и след добро раздвижване
(рехабилитация) да се възстанови в пълен обем движенията в лявото коляно. ВЛ е посочило,
че болките са продължили повече от година и 6 месеца /по данни на ищеца/, както и че към
момента на прегледа ищецът трудно кляка с лявото коляно и има болезненост в него, като
след премахването на металните импланти би трябвало болките и страданията да изчезнат
напълно и след добро раздвижване (рехабилитация) да се възстанови в пълен обем
движенията в лявото коляно. Всички изписани лекарствени средства за лечението на ищеца
били в общ размер на 257,24 лева.
В съдебното заседание вещото лице изяснява, че в момента на получаване на
травмата се получавало остра и силна болка, която при движение на крайника се засилва и
тази болка траела до момента, в който ищецът е постъпил в здравното заведение, където се
извършва обезболяване, независимо от естеството на болката. Сочи, че след извършване на
операцията и в момента на извършването й ищецът е под наркоза и не усеща болка и
страдание, като след преминаването на упойката отново може да има болезненост в областта
на оперативната интервенция и в счупените костни фрагменти. След това след двадесет,
двадесет и няколко дни до момента, в който се появява съединителнотъканен калус
болезнеността намалявала, като съществува, но не е толкова остра и силна. След това ВЛ
изяснява, че започвало протичането на оздравителния процес и след като настъпи пълна
осификация, т. е. костните фрагменти сраснат един към друг болезнеността става най-малка.
Сочи, че в по-следващ етап, когато започвало раздвижване, свалят се имобилизацията на
пострадалия, тогава при движение настъпвала известна болезненост, но са от страна на
металните импланти заложени в крака на пострадалия. Споделя, че не е открил медицински
документи, от които да установи дали ищецът е извършил рехабилитация, освен тази
непосредствено след операцията. Изяснява, че имплантите водят до болезненост при
движение и е следва да бъдат премахнати. Посочва, че този вид счупване на костите би
трябвало да зарасне в рамките на 4-5 максимум 6 месеца. Изяснява, че пострадалият е на
легло, но може и да става да се придвижва с патерици, с количка. Първите дни трябва да
лежи, за да може да се възстанови срастването, след това може да се движи. Водещото
заболяване, за което е трудоустроен не му оказвало влияние. Вещото лице посочва, че в
самата медицинска документация не е попаднал на това, колко време е траела гипсовата
имобилизация. Посочва, че при прегледа не е констатирал ухапвания от кучета и животни,
като травмите ги е получил от падането от колелото или с колелото на терена.
От заключението на приетата по делото ССчЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените въпроси се
установява, че ищецът е бил назначен в „Р***" ООД на длъжност „общ работник", считано
от 24.01.2020 г. на 4 часов работен ден с основно възнаграждение 305,00 лева и освободен
от работа на 06.04.2021 г.. Последното получено брутно трудово възнаграждение от ищеца е
за месец март 2020 г., в който месец са отработени 21 р.д. е размер на 305,00 лева. Вещото
5
лице е посочило, че във ведомостта за месец април 2020 г. работодателят е начислил
обезщетение по болест за първите 3 работни дни в размер на 32,03 лева. Вещото лице
подробно е посочило издадените болнични листове на ищеца и полученото обезщетение по
болест от НОИ, което е било в общ размер на 1860,80 лев, както и че по последните 4
болнични листа не е изплащано обезщетение по болест. Вещото лице е посочило, че във
ведомостта за месец април 2020 г. работодателя е начислил обезщетение по болест за
първите 3 работни дни в размер на 32,03 лева. Установява се, че за периода от 07.04.2020 г.
до 01.04.2021 г., ако ищецът е работил на трудов договор, би получил следното
възнаграждение: за м.04.2020 г. – 244,00 лева /от 7.04.2020 г. до 30.04.2020 - 16 р.д/ ; за
периода от м. май 2020 г. до м. март 2021 г. - 3 355,00 лева /11 м. х 305,00 лева/ и за м. април
– 14,52 лева /за 1 ден/ или общо възнаграждение за целия период - 3 613,52 лева като разлика
между следващото се възнаграждение и изплатеното обезщетение по болест за периода
07.04.2020 г. - 01.04.2021 г. е в размер на 1 720,69 лева. В проведеното съдебно заседание
вещото лице изясни, че за периода от 03.12.2020 г. до 01.04.2021 г. ищецът е бил в болничен
и не е получавал трудово възнаграждение, както и че не е установил ищецът да е получавал
някакви видове обезщетения за прекратяване на трудовия договор.
За изясняване на фактическа обстановка по делото са допуснати до разпит трима
свидетели по искане на ищеца - Т*** Н*** Ш***, Л*** С*** С*** и Е*** С*** Т.а.
От показанията на свидетеля Ш*** се установява, че на 07.04.2020 г. бил в
лечебницата за отглеждане на животни, която се намира на ул. „Д*** Д***в“, до К***.
Посочва, че около 17:00 часа – 17:30 часа чул лай на кучета и излезнал отвън, защото било
близо уличното платно, което е непосредствено до лечебницата и видял, че четири или пет
кучета нападат един колоездач - ищецът. Изяснява, че кучетата го завъртяли, посягали да го
хапят и той паднал от колелото и те се нахвърлили върху него. Посочва, че ищецът викал за
помощ. Свидетелят се опитал да му помогне, но тръгвайки към пострадалия, две от кучетата
тръгнали й към него, а другите три към ищеца. Изяснява, че ищецът бил паднал до бордюра.
Сочи, че имало още едно момче, което се притекло на помощ. Свидетелят заедно с другото
момче били разгонили кучетата и се обадил на телефон 112, след което дошла линейката и
качили пострадалия. Свидетелят сочи, че причината да се качи на линейката е било
състоянието на ищеца – „защото той беше така ударен, беше безпомощен от падането.“.
Споделя, че кучетата били безстопанствени, нямали повод. Били нахапали пострадалия по
ръцете и където можели да го стигнат. Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост
като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. В
частта, в която заявява, че кучетата били нахапали пострадалия съдът намира същите за
неотносими, тъй като няма наведени такива твърдения в ИМ.
Свидетелката С*** изяснява, че познава ищеца, както и че е запозната с инцидента,
тъй като тогава работила в „МБАЛ П***“ операционна сестра и присъствала на операцията
му. Споделя, че операцията продължи по-дълго от нормалното, тъй като имало счупване под
коляното и самата фрактура е не само на едно место, а на няколко парчета и било вътре-
ставно, където били поставили импланти, закупени от ищеца, тъй като Здравната каса не ги
6
поема. Посочва, че лекуващия лекар преценил да го остави по-дълго в отделението,
отколкото е предвидено по пътека – 6 дни, след което го свалили за физиотерапия, за
раздвижване. Посочва, че ищецът е малко по-тежък на килограми и му било трудно
придвижването, трудно свикнал с патериците. Бил отишъл да се възстановява в гр. С***,
тъй като апартаментът в гр. П*** бил на третия или четвъртия етаж. Там е ходила два пъти
за превръзки заедно с лекуващия лекар. Болките продължавали и след изписването, тъй като
и се обаждали по телефона, както и на доктора. Споделя, че изписвали болкоуспокояващи
на ищеца като докторът й обяснил, че това счупване води до артроза, тъй като е вътрешно-
ставно и най-вероятно за в бъдеще докторът предполагал, че може би ще се наложи и смяна
на колянната става. Твърди, че металните планки все още не са извадени. Изяснява за
случилото, при което ищецът е паднал, като посочва, че това го знае именно от него –
„Стефан преди операцията той ми разказа, че е се е връщал от работа и са го нападнали
улични кучета и че е паднал с колелото на тротоара и при самото падане е почувствал тази
болка.“. Сочи, че колегите не са й съобщили ищецът да бил употребил алкохол, както и да
има препоръка имплантите да бъдат извадени. Изяснява, че когато е ходила в гр. С***
„някъде един месец след операцията“, ищецът не е бил в състояние да се обслужва сам, бил
е на легло, като го карали с патериците само да става. Споделя, че не може да си спомни
кога е свалена шината на ищеца. Сочи, че имало усложнения и претърпял втора операция,
както и че след свалянето на конците ходил отново на рехабилитация.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в цялост като логични последователни
и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, с изключение в частта, в която
заявява, че ищецът е претърпял втора операция поради усложнения и че след свалянето на
конците ходил отново на рехабилитация. В тази част същите не се подкрепят от никакви
доказателства. Категорично от СМЕ експертиза се установи, че ищецът е бил на
рехабилитация само непосредствено след операцията. Не бяха ангажирани доказателства и
да е претърпявал втора операция. В този смисъл съдът не споделя доводите на ответника, че
не следва да кредитира показанията на свидетелката, тъй като си противоречали, защото не
си спомняла дали кракът му е гипсиран или не. Свидетелката посочи, че е имало поставена
шина, като не може да си спомни кога е била свалена. Съвсем логично е с оглед на
изминалия период от време – близо една година и половина от инцидента, свидетелката да
не си спомня определели обстоятелства.
От показанията на свидетелката Е*** Т.а, която съдът цени съобразно разпоредбата
на чл.172 ГПК се установява, че е сестра на ищеца и живеят с него в едно домакинство,
заедно с майка им. Посочва, че ищецът работил нерегламентирано, когато го повикат сутрин
или на обяд, но по 4 часа дневно. На 07.04.2020 г. точно трябвало да почне работа в
Локдауна, получил обаждане по телефона и отишъл с колелото си да види кога и какво ще
работи. Изяснява, че е получила обаждане от брат си, със съдържание „Како, паднах, не знам
какво ми е, дойде линейка карат ме в Бърза помощ“. След това свидетелката посочва, че
отишла в болницата. Споделя, че брат й бил на носилка и й обяснил, че са го нападнали
кучета, бутнали са го от колелото. Изяснява какво точно се е случило с брат, когато бил
7
нападнат от кучетата, както и че едно от лицата, които му помогнало било докарало
колелото му в болницата. Посочва, че престоят на брат й бил продължен от лекуващия
лекар, след което започнали физиотерапия. Споделя, че през целия период, в който е бил в
болницата е приемал болкоуспокояващи, като е продължил да ги приема и след изписването.
Изяснява причината да отидат да живеят в гр. С***. Твърди, че тя се е грижила основана за
брат си, тъй като майка им била със сменени стави и се придвижвала трудно. През това
време изпитвал болка и освен всички лекарства, които били по схема му давали и
обезболяващи. Споделя, че не му е било разрешено да стъпи, за да не размести импланта.
След като го прибрали от болницата ищецът бил 3 месеца с гипс, който сваляли, за да му
правят превръзка и пак го слагали, като го залепвали с лепенки. Изяснява, че това не бил
традиционен гипс. След 3-я месец бил с проходилка. Посочва, че освен рехабилитация в
болницата вкъщи не са правили, тъй като им било казано какво упражнения да правят.
Заявява, че докато брат й бил в болницата му правили два пъти рехабилитация, както и че
му била правена и втора операция да му се извадят „болтчета“ от крака. Споделя, че в
момента пиел само обезболяващи, когато му се преуморил кракът. Сочи, че не са го водили
на контролни прегледи, тъй като лекарят и сестрата идвали няколко пъти в гр. С*** да му
свалят конци и да му правят превръзки, като присъствала на тези прегледи. Сочи, че лекарят
не му е казвал да му бъдат премахнати имплантите. Заявява, че в момента ищецът не може
въобще да кляка, както и че кракът с импланта е оттекъл. Ходил много трудно, куцал бил с
бастун, изморявал му се кракът ако го натовари малко повече и поради всичко му било
ограничено придвижването. Последно ходили при д-р Недевски, може би преди 3 месеца,
който е лекуващият му лекар и казал, „че тези импланти не следва да се махат на този етап,
по-нататък, тъй като счупването е много сериозно.“.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства, с изключение на частта, в която
заявява, че ищецът е претърпял и втора операция и е ходил два пъти на рехабилитация. В
тази част същите не се подкрепят от никакви писмени доказателства и в частност СМЕ.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд П*** е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на
когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.3 от Постановление № 4/1975
г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
8
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Във връзка с горното са неоснователни
възраженията на ответника, че не следва да отговаря за причинените вреди на ищеца.
За да възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствени
кучета срещу община П*** за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – арг. чл.45, ал.1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от
делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от община
П*** чрез своето действие или бездействие.
По категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства се установява правнорелевантното обстоятелство, че на 07.04.2020 г., около 17:30
часа ищецът управлявайки велосипеда си по ул. „Д. Д***в“ в гр. П*** е нападнат от пет
кучета, като се нахвърлили върху него, поради което бил съборен от колелото и го
връхлетели. Във връзка с падането от колелото ищецът е получил счупване на горния край
на тибията (голям пищял). Мултифрагментна вътреставна фрактура (счупване) на задно и
латерално тибиални плата. Бил откаран в „Спешно отделение“ на МБАЛ П***, където бих
хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология за периода 07.04.-16.042020 г.,
където на 08.04.2020 г. от 10,30 часа до 14,00 часа е бил опериран със спинална анестизия и
му е извършено: Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула,
както и че след изписването му от отделението бил приет в Отделение по физиотерапия,
където се лекувал от 16.04.2020 г. до 23.04.2020 г., а след това възстановяването му
продължило в домашни условия, като бил в отпуск по болест от инцидента на 07.04.2020 г.
до 01.04.2021 г.. При изслушването на вещото лице в о.с.з. се изясни механизма на
получаване на травмата - от падането от колелото или с колелото на терена. Във връзка с
всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че полученото травматично увреждане
на ищеца е именно причинено в резултата на поведението на петте на брой кучета, които са
настигнали ищеца, който е управлявал своя велосипед и се нахвърлили върху него, в
резултат на което е паднал и е получил травматичните увреждания.
Един от основните спорни въпроси в настоящото производство е дали кучетата
9
съборили ищеца са безстопанствени. респ. дали общината чрез своите поделения и служби е
изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху
безстопанствените кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на общината – за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите.
От показанията на свидетеля Т*** Н*** Ш***, очевидец на инцидента, по несъмнен
и безспорен начин се установява, че кучетата, които нападнали ищеца били безстопанствени
„Кучетата нямаха повод, те бяха безстопанствени. Навсякъде в града има такива, ако се
разходите ще ги видите и в Градската градина, и по кръстовища, и по улици.“. Свидетелят
изяснява, че случката била „страшна картинка“, както и че „ако не бяхме ние с другото
момче тези кучета щяха да го направят на нищо човека.“
По делото липсват дори и индиции, че тези кучета са били със стопанин, респ. някой,
който да се е грижил за тях. В случай, че кучетата, които са проявили агресия, са имали
стопанин, логично е свидетелят, а и ищеца да са могли да разпознаят животните, респ.
техния стопанин, макар и пострадалият да е била в стрес от изживяното. Напротив, изясни
се, че ищецът е съборен от безстопанствени кучета, върху които общината чрез своите
служби и служители е следвало да упражнява надзор.
В този смисъл по същество са и мотивите към Решение № 262/11.05.2010 г. по гр.д.
№ 1155/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК „Съдът е
длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от
буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската
логика и опитните правила. Тъй като безстопанствените кучета нямат определена визуална
характеристика, е разбираемо, че свидетелят Ш***, очевидец на инцидента, не би могъл
категорично да определи кучетата като безстопанствени, но фактът, че те са нападнали
ищеца на улицата и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на
кучетата, е индиция, че кучетата са безстопанствени. Показанията на свидетеля, насочват
към логическия извод, че се касае за нападение от безстопанствени кучета. В подкрепа на
горното твърдение са и показанията на другите двама свидетели, които споделят, че са
разбрали от ищеца, че кучетата, които му се нахвърлили и го бутнали от велосипеда били
безстопанствени/улични кучета. Във връзка с изложеното се явява и неоснователно
твърдението на ответника, че не е доказано по безспорен начин, че кучетата, които са
нападнали ищеца са безстопанствени. Важно е да се посочи, че от ответната страна не бяха
ангажирани никакви доказателства да оборят това твърдение на ищеца.
Едва с писмените бележки по делото ответникът заявява, че общинските служители
не са бездействали, а са предприели и продължават да предприемат предписаните от закона
мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, изпълнявайки стриктно и с
необходимата грижа задълженията им, които произтичат от ЗЗЖ, но тези твърдения не са
подкрепени от никакви доказателства. Съдът не дължи произнасяне по това възражение, тъй
като не е своевременно релевирано в процеса. ГПК /Обн. ДВ бл. 59/20.07.2007 г., в сила от
01.03.2008 г. /, въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от
10
страните, включително ранна преклузия за ответника да противопоставя възражения, да
посочва и оспорва доказателства, но все пак за пълнота следва да посочи следното:
Съгласно чл.40, ал.3 и ал.4 Закон за защита на животните /ЗЗЖ/, Общинските съвети
приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета на съответната община, като кметовете
организират изпълнението и внасят отчет до Изпълнителния директор на Българската
агенция по безопасност на храните. Безстопанствените животни се настаняват от органите и
организациите по чл.40, ал.4 и 6 в приюти, регистрирани по чл.137, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност; Органите на местната власт изграждат приюти за
безстопанствени животни и Кметовете на населените места отговарят за дейността на
приютите по ал.2 /чл.41, ал.1-3 ЗЗЖ/. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено
целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха
за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са
длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти. Следователно, основната мярка за надзор е именно
настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. чл.41, ал.1-3 ЗЗЖ, като само по изключение се
допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.47, ал.3 ЗЗЖ. Ако е било
проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна
преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да
ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган –
кмета.
По делото не са представени никакви доказателства от ответника, че е предприел
някакви действия касаещи овладяването на популацията на безстопанствените кучета.
В приложените писмени бележки, процесуалният представител на ответника е
посочил, че липсата на приют, общинско предприятие или договор със съществуващо
такова не означавало, че предприетите мерки нямало да доведат до желания ефект, тъй като
целеният от закона резултата не е премахване на кучетата….Дори да се приеме, че общината
няма приют, това не я освобождава от отговорността за вредите, нанасяни от тези кучета на
гражданите, нападани и/или хапани от тях. Това е така, тъй като целта на всяка една
въведена с нормативен акт правна норма е да поражда съответни полезни за обществото
последици, постигайки определени цели, които в конкретния случай се изразяват в това
жителите на общината да не стават жертви на агресията на популацията от бездомни кучета
- арг. чл.50, т.2 ЗЗЖ. Затова и следва да се приеме, че предприетите мерки по изпълнението
на планове и стратегии биха били достатъчни да освободят общината от отговорност едва
тогава, когато се преустановят инцидентите с нападения на кучета върху хора. Докато целта
на закона не бъде постигната и хората и обществото, чиито интереси следва да брани
Общината, продължават да търпят вреди, същата следва да поеме тежестта да ги обезщетява
11
по реда на деликтната отговорност. Поради тези причини доводът, че община П*** не
следва да носи отговорност за вредите от нападението, тъй като служителите изпълнявали
стриктно закона, не може да бъде споделен. Следователно, доказано е виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение на община П***, чрез своите
служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината,
незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият
състав, обуславящ възникването на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната
община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
По отношение на другото възражение, че общ. П*** не е пасивно легитимирана да
отговаря по предявения иск, тъй като е налице трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2,
т.1 от КСО и ищецът следва да претендира обезщетение по реда на чл.200 КТ от
работодателя.
Характерът на злополуката като "трудова" следва да бъде установен по предвидения
в чл.57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки, само с влязло в сила разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО, което
представлява индивидуален административен акт. Този специален административен ред за
установяване на трудова злополука е задължителен, за да се приеме, че такава е налице и че
е недопустимо злополуката да се установява от съда в процеса по чл.200, ал.1 КТ, което с
още по-голяма сила води до извода, че в настоящото производство отново е недопустимо да
се изследва въпроса дали злополуката е трудова или не. Все пак следва да се посочи, че няма
никакви твърдения в ИМ, че именно това е обичайният маршрут на ищеца за отиване,
респективно прибиране от работното си място. Във връзка с изложеното е неоснователно
направеното възражение от ответника.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
от процесния деликт на ищеца са причинени телесни увреждания, изразяващи се във
счупване на горния край на тибията (голям пищял). Мултифрагментна вътреставна фрактура
(счупване) на задно и латерално тибиални плата, че на 08.04.2020 г. от 10,30 часа до 14,00
часа е бил опериран със спинална анестизия и му е извършено: Открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, както и че след изписването му от
отделението бил приет в Отделение по физиотерапия, където се лекувал от 16.04.2020 г. до
23.04.2020 г., а след това възстановяването му продължило в домашни условия, като според
свидетелките показания ищецът и към настоящия момент имал болки и е приемал
обезпокоителни.
12
От събраните доказателства и назначената СМЕ се установява, че травмата на ищеца
е причинила трайно затрудняване на движението на долния крайник. Тази фактическа
констатация съответства на уврежданията на здравето, което се квалифицира като средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. От събраните доказателства безспорно се
установява, че ищецът е изживял изключително силни болки и страдания. В съдебното
заседание вещото лице изяснява, че в момента на получаване на травмата се получавало
остра и силна болка, която при движение на крайника се засилва и тази болка траела до
момента, в който ищецът е постъпил в здравното заведение, където се извършва
обезболяване, независимо от естеството на болката. Сочи, че след извършване на операцията
и в момента на извършването й ищецът е под наркоза и не усеща болка и страдание. Важно
е да се посочи, че причината за намаляването на болката в този момент е именно т.н.
„наркоза“ от ВЛ, а не отслабване на самата болка. ВЛ посочва и, че след преминаването на
упойката отново може да има болезненост в областта на оперативната интервенция и в
счупените костни фрагменти. След това след двадесет, двадедесет и няколко дни до
момента, в който се появява съединителнотъканен калус болезнеността намалявала, като
съществува, но не е толкова остра и силна. Изяснява и, че при този вид счупване на костите
би трябвало да зарасне в рамките на 4-5 максимум 6 месеца. От събраните гласни
доказателствени средства – чрез разпита на свидетелите Л*** С*** и Е*** Т.а, който съдът
прецени с особено внимание, с оглед приятелските взаимоотношения на първия свидетел с
ищеца и роднинските връзки, между ищеца и втория свидетел – негова сестра, се
потвърждава, че ищецът е била настанен в „МБАЛ П***“, както и за наличието на телесно
увреждане. И двамата свидетели твърдят, че ищецът е имал силни болки, че е бил на легло и
е имал трудности при придвижването си. Свидетелстват, че възстановяването му е
продължило и след изписването му от болницата, като болките продължават и към
настоящия момент, поради което се налагало да приема обезболяващи. Не на последно
място следва да бъде съобразен и броя на безстопанствените кучета, които са нападнали
ищеца, а именно пет. При така установените правнорелевантни обстоятелства районният
съд приема, че адекватното заместващо обезщетение за болките и страданията, преживени
от пострадалия, следва да бъде в размер от 13 000 лева.
По делото са представени писмени доказателства от ищеца, от които се установява,
че е заплатил следните суми във връзка с лечението си – 1 349 лева видно от фактура №
**********/08.04.2020 г. приложена на л.25 за закупуването на „Заключен прок.тибиална
плака – 7 отвора“. Приложен е и фискален бон за извършеното плащане от същата дата.
Сторените разноски представляват пряка и непосредствена последица от виновното
поведение на служител на общинната, който чрез своето бездействие е допуснал агресивни
бездомни кучета, намиращи се под надзора на ответника, с поведението си да причинят
телесното увреждане на ищеца. В този смисъл, ако служителите на ответната община бяха
изпълнили своите правни задължения за улавяне и недопускане на агресивни кучета на
територията на общината, ищеца не би пострадал и не би заплащала сторените от него
разходи в посочения размер.
13
По искането ищеца да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 1000
лева, представляваща заплатени в периода на лечението му лекарства – Ф***, Н***, К*** и
О***, предписани му надлежно от лекуващия лекар, съдът намира, че същото следва да бъде
оставено без уважение. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от ищеца, че е
закупил посочените лекарства. Приложена е рецепта /л.27/, в която са посочени лекарствата,
които следва да приема, както и срокът на приемане, но не и документи удостоверяващи
тяхното закупуване. Безспорно от заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че
изписаните лекарствени средства на С.Т. са на обща стойност 257,24 лева, но от това не се
установява, че са й закупени.
По отношение претенцията за сумата в размер на 1720,69 лева, представляваща
разлика между трудовото възнаграждение, което получавал във фирма „Р***“ ООД — П***
и обезщетението което получил за отпуска по болест за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021
г., съдът намира, че е в пряка и непосредствена последица от виновното поведение на
служител/и на общинната, който чрез своето бездействие е допуснал/и агресивни бездомни
кучета, намиращи се под надзора на ответника, с поведението си да причинят телесни
увреждания на ищеца, което е довело до невъзможността на ищеца да полага труд,
респективно да получава уговореното си трудово възнаграждение в пълен размер. От
заключението на ССчЕ се установява, че разликата между следващото се възнаграждение и
изплатеното обезщетение по болест за периода 07.04.2020 г. - 01.04.2021 г. е в размер на 1
720,69 лева, толкова колкото е й претенцията. Във връзка с горното, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че след като НОИ не е изплащал обезщетения по
издадените на ищеца болнични листове за периода от месец декември 2020 г. до месец март
2021 г. вкл. ищецът не е бил в болничен и претенцията за горните месеци се явявала
неоснователна. По отношение на четирите болнични листа, се доказа от заключението на ВЛ
по ССчЕ, че НОИ не е изплащал обезщетение на ищеца, както и че ищецът не е получават
трудово възнаграждение за този период, но също така се установи и, че са този период месец
декември 2020 г. до месец март 2021 г. вкл. ищецът е бил в „болничен“. Поради тази
причина и то на още по-голямо основание ищецът следва да бъде обезщетен от причинителя
на вредата, довела до невъзможността да полага труд, респективно да получи трудово
възнаграждение, тъй като както беше посочено, това е в пряка и непосредствена последица
от виновното поведение на служител/и на общинната.
В ОИМ ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, тъй като същият е чул кучешки лай, но е продължил да кара
велосипеда си, с което е създал реална възможност за настъпване на вредата. Съдът намира
възражението за неоснователно и недоказано. Житейски логично е след като ищецът е чул
кучешкия лай на петте безстопанствени кучета да продължи да кара велосипеда си с
надеждата, че няма да го нападнат. На следващо място ответникът не ангажира никакви
доказателства, от които да се установи, че дори ответникът да е спрял, то безстопанствените
кучета са щели да причинят по малки по размер вреди от причинените на ищеца.
В настоящия случай ищеца се представлява от адвокат Б.М. от АК П***, като е
14
налице и своевременно заявено искане за присъждане на разноски - присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Във
връзка с горното в полза на процесуалния представител следва да бъде определено
възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на общо от 1252,32 лева.
Съразмерно уважената част от исковата претенция, в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 837,47 лева - чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 179,17 лева, съразмерно на отхвърлената част
на исковите претенции.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на съда държавна
такса съразмерно на уважената част от исковете – в размер на 644,43 лева, както и сумата в
размер на 254,25 лева сторени разноски за съдебни експертизи.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община П***, с адрес: гр. П*** бул. „Б***“ № 2, ЕИК: ***,
представлявана от кмета Тодор Попов, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СП. ТР., ЕГН **********, с
адрес: гр. П*** ул. „Н*** Ц***“ № *** сумата в размер на 13 000 лева /тринадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени му на 07.04.2020 г. в резултат на нападение на безстопанствени
кучета, в следствие на което е получил счупване на горния край на тибията /голям пищял/
закрито; сумата в размер на 1390 лева /хиляди триста и деветдесет лева/ - имуществени
щети, представляващи заплатените консумативи за направената на ищеца операция -
закупена „заключена прок. плака със седем отвора и сумата в размер на 1720,69 лева /хиляда
седемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща разлика между
трудовото възнаграждение, което е получавал ищецът във фирма „Р***“ ООД — П*** и
обезщетението което е получил за отпуска по болест за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021
г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неимуществени вреди за разликата над
присъдените 13 000 лева до претендираните 20 000 лева и иска за заплащане на сумата в
размер на 1000 лева, имуществени вреди за заплатените от ищеца в периода на лечението му
лекарства - Ф***, Н***, К*** и О***, надлежно предписани му от лекуващия лекар КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Община П***, с адрес: гр. П*** бул. „Б***“ № ***, ЕИК: ***,
представлявана от кмета Тодор Попов да заплати на адвокат Б.М., с адрес на кантора: гр.
П***, ул. „Р*** Д***“ № ***, ет***, ст.***, адвокатско възнаграждение в размер на 837,47
лева.
ОСЪЖДА СТ. СП. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр. П*** ул. „Н*** Ц***“ № *** да
15
заплати на Община П***, с адрес: гр. П*** бул. „Б***“ № ***, ЕИК: ***, представлявана от
кмета Тодор Попов сумата в размер на 179,17 лева за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Община П***, с адрес: гр. П*** бул. „Б***“ № ***, ЕИК: ***,
представлявана от кмета Тодор Попов, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на
РС П*** сумата в размер на 644,43 лева, представляваща дължимата държавна такса, както
и сумата в размер на 254,25 лева сторени разноски за съдебни експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – П*** в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
16