Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5051 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.Д.П. ЕГН **********
***, подадена чрез адв. И.З. от АС Сливен, против НП
№ 20-0819-004389 от 19.11.2020год. на началника на група в сектор ПП при ОД на
МВР Варна, с което му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 200лв. на основание чл. 177, ал.6, пр.2 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 145, ал.2 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, сочи че нарушението за което е наложена санкцията е
обективно и субективно несъставомерно и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба
от същия депозирана чрез адв. И.З., в която се
изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП и се отправя искане
за отмяна на същото. Претендира се присъждане и на адвокатско възнаграждение, а
алтернативно се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
ответната страна и се отправя искане за намаляване на същото до предвидения в
чл. 37 от ЗПП минимален размер. В молбата се сочи, че въззивникът не е приобретател
на МПС-то посочено в НП и не би могъл да бъде субект на адм.наказателна
отговорност за нарушение по чл. 145, а.2 от ЗДП. Сочи, че приобретател било ЮЛ
„Експертсис“ ООД върху което лежало и задължението да регистрира ППС-то.
Отделно от това сочи, че с посочения в НП договор не се прехвърляла
собствеността на автомобила, а бил договор за преобразуване на дружество чрез
отделяне, който имал действие от момента на вписването му в ТР, което вписване
било станало на 11.09.2020год.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище
за неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли
съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско
възнаграждение за ответната страна в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2018год. в гр.Варна бил
сключен договор между „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна ЕИК 8312578900023 и „Сайтрон“ ООД ЕИК ********* по силата на който „ОББ Интерлийз“
ЕАД – клон Варна прехвърляло правото на собственост на „Сайтрон“
ООД върху т.а. „Рено Канго“ с рег.№ В5126КН.
На 29.04.2020год. в гр.Варна
между „Сайтрон“ ООД, ЕИК ********* (преобразуващо се
дружество) и Експертсис“ ООД ЕИК ********* (приемащо дружество) представлявано
от въззивника Д.Д.П. – управител, бил сключен договор
за преобразуване чрез отделяне съобразно чл. 262в от ТЗ. В т.10 от посочения
договор били уредени имуществените отношения между двете дружества като в
т.10.2 изрично било описано, че действията на преобразуващото се дружество,
отнасящи се до активите, които ще преминат към приемащото дружеството ще се
считат за извършени за сметка на приемащото дружество, считано от датата на
вписване на преобразуването в ТР.
На 20.10.2020год. в пункт за
регистрация на ППС към сектор ПП при ОД на МВР Варна, упълномощено лице
представило за регистрация т.а. „Рено Канго“ с рег.№
В5126КН. Ведно с автомобила бил представен и договора за преобразуване на
дружество сключен на 29.04.2020год. Договорът бил представен на св. А.П. –
началник група „Регистрация на ППС“ към Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна. Същият
преценил, че е налице извършено нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДП тъй като
автомобилът не бил пререгистриран в едномесечен срок от придобиването и
предложил на лицето упълномощено да регистрира автомобила да състави фиш.
Последното отказало.
На 21.10.2020год. св. П.
съставил срещу въззивника АУАН бл. № 378537 в който посочил че същият е нарушил
разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗДП, тъй като на 20.10.2020год. около 16:30ч.
в гр.Варна, пункта за регистрация на ППС към с-р „ПП“ при ОД на МВР Варна, било
установено, че в качеството си на управител на Експертсис“ ООД с ЕИК **** не е
спазил законоустановения едномесечен срок в който е длъжен да извърши
регистрация на т.а. „Рено Канго“ с рег.№ В5126КН,
собственост на фирмата.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който го подписал вписвайки че има възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
писмени възражения срещу АУАН не постъпили.
На 19.11.2020год., въз основа на
АУАН, началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП като
е възприел изцяло фактическите констатации изложени в него, допълнил, че МПС-то
било собственост на фирмата по договор рег.№ 1273/29.04.2020год. на нотариус №
149, посочил ,че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗДП и
на основание чл. 177, ал.6, пр.2 от същия закон му наложил адм.
наказание глоба в размер на 200лв.
НП било връчено лично на
жалбоподателя на 01.12.2020год.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие е разпитан актосъставителя А.П.,
който в показанията си пред съда възпроизвежда констатациите вписани в акта с
нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на Министъра на вътрешните
работи, Заповед № 8121з-/825/19.07.2019год. та същия министър, справка по
история на ППС с рег.№ В5126КН, договор сключен на 25.06.2018год. между „ОББ
Интерлийз“ ЕАД – клон Варна ЕИК 8312578900023 и „Сайтрон“
ООД ЕИК *********, договор за преобразуване сключен на 29.04.2020год. между „Сайтрон“ ООД, ЕИК ********* (преобразуващо се дружество) и
Експертсис“ ООД ЕИК ********* (приемащо дружество) представлявано от въззивника
Д.Д.П. – управител, справка за собственост на МПС от
АИС КАТ както и справка за нарушител.
Горната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от всички събрани по делото доказателства, както
писмени, така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се
кредитират от съда изцяло с доверие.
Като логични и незаинтересовани
от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. П..
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, поради което и е допустима и е приета от съда за разглеждане
по същество.
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица, а НП е издадено и в срока по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче съдът
констатира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на процесуалните правила –
чл.40, чл.42, т.3, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Съобразно цитираните
разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са
посочени доказателствата, които го подкрепят.
Видно от обстоятелствената част на АУАН, в
същата липсват дата и място на извършване на нарушението. Посочени са само дата
и място на установяване на нарушението като липсват и обстоятелствата при които
е било извършено нарушението. От фактическа страна е посочено само че
въззивникът е управител на фирма и като такъв не бил спазил едномесечния срок
да регистрира МПС **** собственост на фирмата. Липсват факти свързани с това
как (на какво основание) и кога е бил придобит автомобила. Последните факти са
съществен елемент от обективната съставомерност на нарушението по чл. 145, ал.2
от ЗДП и липсата им води до пълна неяснота във волята актосъставителя досежно
това въз основа на какви факти е приел наличието на извършено нарушение и кога
е извършено то. Нещо повече въззивникът е санкциониран за нарушение на чл.145,
ал.2 от ЗДП който вменява в задължение на приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба. В случая освен че в акта не е
посочена дата на придобиване на МПС-то ами не е посочено и седалището на
фирмата вписано в ТР, което е от значение и за мястото на извършване на
нарушението.
Същите нарушения са допуснати и
от АНО при изготвяне на НП. В него АНО единствено е допълнил,че МПС-то е собственост на фирмата на която е
управител въззивника съобразно договор рег. № 1273/29.04.2020год. Отново липсва
яснота досежно дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е извършено
нарушението. Следва да се отбележи, че в НП АНО макар и да е посочил договор от
конкретна дата не е упоменал характера на този договор, а видно от приложения
към АНП такъв той не е обикновен договор за покупко-продажба. Касае се за
договор за преобразуване на търговско дружество чрез отделяне който се урежда
от правилата на ТЗ и при който датата на сключване на договора не всякога, дори
почти никога, не съвпада с датата на прехвърляне на собствеността. А датата на
придобиване на собствеността е съществен елемент от обективната съставомерност
на това нарушение. Пълното, точно и ясно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го
подкрепят и основно дата на нарушението освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Същият е лишен от възможността да разбере в какво точно е
обвинен и при какви приети за установени факти. Горното налага и отмяна на НП
на процесуално основание.
Доколкото с НП на въззивника е
наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 145, ал.2 от ЗДП съдът след
преценка на събраните по делото доказателства счете, че НП е издадено и в
нарушение на материалния закон.
Както бе посочено по-горе в
мотивите нормата на чл. 145, ал.2 от ЗДП вменява в задължение на приобретателят
на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Съответно нормата на чл. 177, ал.6, пр.2 от ЗДП предвижда санкция за лице,
което не изпълни задължение по чл.
145, ал. 2.
В случая по делото липсват
доказателства въззивникът да е приобретател, да е придобил МПС-то описано в НП
– т.а. „Рено Канго“ с рег.№ В5126КН.
От
приложените по делото два договора (налични към АНП и известни на контролните
органи още към момента на установяване на нарушението) се установява, че приобретател
на МПС-то е ЮЛ „Експертсис“ ООД. В тази връзка ако и да е било осъществено
нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДП то субект на това нарушение, съответно лице,
което следва да понесе и санкцията е именно ЮЛ собственик на автомобила, а не
неговия управител, както е подходено в случая. Следва
да се отбележи, че в случая в нормата на чл. 177, ал.6 от ЗДП е предвидена и
изрична санкция за ЮЛ.
При
положение, че разпоредбата на чл.
145, ал. 2 от ЗДП изрично очертава кръга на задължените лица и това са
собствениците или приобретателите на ППС, а санкционната разпоредба на чл.
177, ал. 6 пр. 2 от ЗДП изрично предвижда имуществено санкциониране на
юридически лица, извършители на нарушение по чл.
145, ал. 2 от ЗДП, то още изначално неправилно е бил определен субекта на
административното нарушение, поради което и НП се явява издадено и в нарушение
на материалния закон.
За
пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че в случая доколкото
собствеността върху конкретното МПС е била прехвърлена (придобита) въз основа
на договор за преобразуване чрез отделяне, то датата на придобиване се явява
датата на вписване на преобразуването в ТР, съобразно нормата на чл. 263ж от ТЗ и от тази дата за приобретателят
започва да тече срока по чл. 145, ал.2 от ЗДП. В случая след справка в ТР съдът
констатира, че процесният договор за преобразуване
чрез отделяне е бил вписан в ТР на 11.09.2020год. и съобразно посочената
по-горе норма от ЗДП приобретателят „Експертсис“ ООД е следвало да регистрира новопридобитото МПС в срок до 12.10.2020год. (доколкото
11.10.2020год- е неприсъствен ден). И доколкото това няма спор ,че не било
сторено, то нарушението осъществено от ЮЛ собственик на автомобила е извършено
на 13.10.2020год. (първия ден след изтичане на срока), доколкото нарушението е
формално, на просто извършено и съобразно константата съдебна практика до
изтичане на срока е несъставомерно, а е довършено в първия ден след това.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е издадено в
нарушение на закона, същото страда от порои, които го правят процесуално
недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По
искането на въззиваемата страна.
С
оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес.
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски.
С оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл.
63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице доказателства
(договор за правна помощ) за направени от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 300лв., която сума е равна
на определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид
работа определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 68 от 31.07.2020год./ в редакцията към
момента на сключване на договора за правна помощ (03.12.2020), съдът счете, че
направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за
определяне на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на
въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в
пълен размер – 300лв.. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на
въззивника от ОД МВР Варна.
Водим
от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0819-004389 от 19.11.2020год. на Началника на група в към ОД МВР Варна
сектор ПП с което на Д.Д.П. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 177, ал.6 пр.2 от ЗДП е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл.145, ал.2 от
ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да
заплати на Д.Д.П. ЕГН **********, с адрес *** сума в
размер на 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: