№ 14999
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110164445 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу В. К. Г. за сумата 331,43 лева - цена на доставена топлинна енергия за период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „В. 1“, бл.*** аб.
№295395, ведно със законна лихва за период от 10.07.2023г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата 59,47 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2020г. до
22.06.2023г., сумата от 28,30 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 10.07.2023г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 5,81 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от
16.07.2020г. до 22.06.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 38410/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Възразява, че не е доказано качеството й на клиент на топлинна енергия спрямо
процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва реална доставка на ТЕ
в процесния имот на претендираната стойност. Оспорва активната материалноправна легитимация
на ищеца за вземането за цена за предоставена услуга дялово разпределение. Позовава се на
решение № 4777/13.04.2018г. на ВАС по адм. дело № 1372/2016г., с което занапред е отменена
формулата за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на ЕС.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетите по делото доказателства – договор за продажба на жилище, сключен по реда на
чл.9а от Указа за създаване на жилищен фонд МНО № 67, том XXXI от 25.02.1993г. (л.163) и
удостоверение за идентичност от Столична община, район „В.“ (л.18), се установява, че
процесният имот е придобит от ответницата. По делото няма данни и твърдения след придобиване
на собствеността върху имота ответницата да се е разпореждала със същия или на друго основание
да е загубила собствеността си върху същия. При това съдът приема, че през процесния период
ответницата е имала качеството на клиент на ТЕ за битови нужди спрямо процесния имот.
Неоснователно се възразява, че за възникване на договорно правоотношение с клиент на ТЕ за
битови нужди е необходимо сключване на писмен договор с топлопреносното дружество. Правната
уредба в Закона за енергетиката уредба не предвижда такова условие за възникване на договорното
правоотношение между страните, като обуславящо е единствено правото на собственост или вещно
право на ползване върху имота – арг. чл.153 ЗЕ. Нормите на чл.146, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.146б ЗЕ, на
които се позовава ответната страна, предвиждащи сключване на писмен договор между доставчик
на топлинна енергия и клиент на топлинна енергия, не намират приложение в случая, защото
ищецът е топлопреносно предприятие, а не доставчик на топлинна енергия по смисъла на чл.149а,
ал.2 ЗЕ, чийто статут за пръв път е предвиден с изменението на Закона за енергетиката, обн. ДВ,
бр.74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006г. Ищецът като топлопреносно предприятие експлоатира
топлопреносната мрежа (чл.129, ал.1 ЗЕ) и има задължение да снабдява с топлинна енергия
клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа (чл.130, т.1 ЗЕ). Доставчикът на топлинна
енергия е лице, което по решение на етажните собственици продава топлинна енергия на клиенти
на ТЕ в сграда – етажна собственост, като сключва писмен договор с топлопреносното предприятие
- чл.149а, ал.1 и ал.2, чл.149, ал.1, т.5 ЗЕ и чл.40 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.).
В случая снабдяването на клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ищеца –
топлопреносно предприятие, а не от доставчик на ТЕ по смисъла на чл.149а. ал.2 ЗЕ, арг. чл.37 от
от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.), поради което в случая за топлоснабдяването не е
необходимо сключване на писмен договор с клиентите в сграда - етажна собственост.
Уредбата в ЗЕ – чл.153 ЗЕ, относно това, че договорно правоотношение между клиент на ТЕ и
топлопреносното дружество възниква без писмен договор е специална и изключва общата уредба
на договорните правоотношения по ЗЗД. Общите условия по договора за продажба на ТЕ на
клиенти за битови нужди влизат в сила след изтичане на 30 дни от публикуването им, без да е
необходимо изрично писмено приемане – чл.150, ал.2 ЗЕ, която норма също е специална и не
намират приложение правилата за обвързване на потребителите от общите условия по друг вид
потребителски договори – чл.147а ЗЗП. Правото на Европейския съюз не предвижда забрана за
уредения в ЗЕ начин за сключване на договор между клиентите на ТЕ за битови нужди и
топлопреносното предприятие, т.е. без изрично сключване на писмен договор, а само въз основа на
придобиване на вещни права (на собственост или на ползване) върху имота. Директива 2011/83/ЕС
относно правата на потребителите (чл.3, пар.5) не засяга националното общо договорно право като
2
правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото
аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива. В това отношение в
съображение 14 от Директивата се уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което
урежда например материята относно сключването или действителността на договора, в частност
при липсата на съгласие за сключване на договора. При това в случая не може да става въпрос за
това, че националната уредба относно сключване на договора между страните без изискване за
писмена форма е в противоречие с европейското право. В този смисъл са и мотивите в решение по
преюдициално запитване на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17, което
решение е задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК.
От изложеното следва, че през процесния период страните са обвързани от облигационно
правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при
публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по
системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума
за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен
дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така
за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за
доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е начислявана и не е
ползвана топлинна енергия за отопление на имот, защото радиаторите в имота са били
затапени/демонтирани. Щрангът за топла вода е затапен. Начислявана е топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация.
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия
през процесния период възлиза на сумата от 234,02 лева, формирана като сбор между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 232 лева и сума за доплащане
като резултат от изравнителни сметки в размер на 2,02 лева.
Ирелевантно е позоваването на решение от 13.04.2018г. по адм.д. № 1372/2016г. по описа на
ВАС, с което е отменена формулата за дяловото разпределение на топлинна енергия в сгради
етажна собственост. През процесния период е приложима Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г., а цитираното решение на ВАС се отнася до
отмяна на разпоредби от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.).
Не се твърди и не установява плащане на претендираните задължения.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
3
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 10.07.2023г., когато течението на давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД). При това
по отношение на най – старото претендирано вземане – това за м.05.2020г., давността е започнала
да тече на 16.07.2020г. и изтича на 16.07.2023г., т.е. след завеждане на делото, от което следва, че
вземането за цена за топлинна енергия не е погасено по давност.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период е издадена на 31 – ви
юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то на 15 – ти септември в
съответната година клиентът на ТЕ е изпадал в забава за плащане на задължението на реално
потребеното количество ТЕ за съответния отчетен период. При това ответниците са изпаднали в
забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия и за процесния период дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Определен от съда на основание чл.162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на сумата от 42 лева.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 234,02 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата
от 42 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Директ“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
4
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици от
23.05.2002г. и договор № 270 от 03.09.2002г. между етажните собственици и третото лице –
помагач, което дружество е избрано от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“. В посочения договор са уговорени и абонаментни такси (раздел „Цени и начин на
плащане“). Следва да се посочи, че този договор не може да бъде източник на задълженията за
размер на услугата дялово разпределение през процесния период, защото така сключеният договор
между етажните собственици и топлинния счетоводител (лицето, извършващо дяловото
разпределение) се счита прекратен със сключване на договор между топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие сключва договор с лицето по чл. 139б, с
което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в договорни отношения за отоплителен сезон
2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят лицето, което до влизане в сила на наредбата е
извършвало дяловото разпределение, при спазване на разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ.
Размерът редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително
определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и
представените от третото лице – помагач документи – индивидуални справки за отопление и топла
вода относно процесния имот през процесния период и протоколи за отчет, е видно, че относно
процесния имот е доставена услугата дялово разпредение, като са изготвени изравнителни сметки,
а отчетът на водомера за топла вода не е извършен спрямо процесния имот поради неосигурен
достъп. За посочените услуги съгласно чл.36, ал.1 ОУ се дължи цена за услугата дялово
разпредление. При това искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като
поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма
твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да са бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
5
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като за
настоящото производство от разноски в общ размер от 725 лева (държавна такса, депозит за вещо
лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца
съразмерно с уважената част от исковете се следват разноски от 519,13 лева. За заповедното
производство от разноски в общ размер от 75 лева (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение) съразмерно на ищеца се следват разноски в размер на 53,70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В. К. Г., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Младост 1а“ бл.502, вх.1, ап.21 – адв. Х., дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23
Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 234,02 лева - цена на
доставена топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. до имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. „В. 1“, бл.*** аб. №295395, ведно със законна лихва за период от 10.07.2023г. (дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата
от 42 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
период от 15.09.2020г. до 22.06.2023г. и сумата от 28,30 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от
10.07.2023г. (подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 331,43 лева, иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 59,47 лева и изцяло
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5,81 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цена за услуга дялово разпределение за период от 16.07.2020г. до 22.06.2023г.
ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Младост 1а“ бл.502,
вх.1, ап.21 – адв. Х., да плати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
519,13 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 53,70 лева – разноски за
заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач -
„Директ“ ЕООД, *********, с адрес гр.София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6