№ 14438
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110115887 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,с вх. № 97221 подадена на 19.03.2025 г.
от Т. И. Л., ЕГН ********** срещу Х. А. А., ЕГН: **********, съпруг на молителката и
баща на детето на страните, с искане за налагане на мерки за защита на молителката и на
детето Е.Х.А.-Х. ЕГН: **********, конституиран в производството в качеството му на
пострадал на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, при твърдения да извършен акт на домашно
насилие на 02.01.2025 г. около 22:00 часа в дома на молителката в гр. София, р.н
Кремиковци, кв. Враждебна, ул. 42-ра № 1, изразяващи се в крешене и заплахи за убийство и
побой към молителката в присъствието на детето на страните. В блъскане и дърпане на
момителката, в изклъчване на крака на молителката и късане на дрехите й. В съдебно
заседание молителката поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание потвърдава, че се е държал лошо с
молителката, неговата съпруга Т. на 02.01.2025г. Твръди, че товага са дошли полицай и той
си е тръгнал и от тогава не се е виждал със Т.. Ответника сочи, че не помни какво точно е
казал на молителката, но й е казал лоши неща, освен това сочи, че я блъскал и й е късал
дрехите. Признава, че на случката е присъствал техният син.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
1
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. ”- съгласно това
определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за
него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД:
виновност и противоправност на деянието на извършителя.
В настоящия казус молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от
домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН то е процесуално
легитимирано да търси защита. По делото се установява, че страните са съпрузи /л. 7 от
делото/, предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита от молителката – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Със сезиращата съда молба се търси защита
и за детето на страните, Е.Х.А.-Х. ЕГН: **********, които не е навършил 14 годишна
възраст. Молбата е депозирана от неговата майка, т.е роднина по права линия, поради което
и на основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН, молбата е депозирана от процесуално легитимирано да търси
защита лице, като съдът е конституирал Е.Х.А.-Х. ЕГН: **********, като страна по делото,
в качеството на пострадало лице. По делото не е спорано обстоятелството, че ответника е
баща на детето Е.Х.А.-Х. пради което същото е отделено и като беспорна с доклада на съда,
а е видно и от удостоверение за раждане /л. 8 от делото/. Предвид изложеното ответника
попада в предметния обсег на разпоредбата на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН по отношение на
пострадалия Е. Х. Ал- Хусеин. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок по
чл. 10, ал.1 от ЗЗДН /в редакцията действаща към момента на сезиране на съда/. Предвид
изложеното съдът намира същата за допустима.
Описания в молбата акт представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй
като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е
депозирана в срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмено доказателство – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която подробно е описан процесния акт на домашно насилие по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителката и детето. В случая на акта на домашно насилие не са присъствали очевидци,
тъй е извършен в жилището на молителката, находящо се гр. София, р.н Кремиковци, кв.
Враждебна, ул. 42-ра № 1, предвид което поначало са налице и предпоставките за
уважаване на молбата въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е
изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други доказателства.
По делото са служебно идискани справки за съдимост на страните, от които се установява,
че същите са с чисто съдебно минало. От служебно изисканите справки от ЦПЗ Проф. Н.
Шипковенски се установява, че страните не се водят на отчет. (л. 48 и л. 50 от делото)
По делото е постъпило писмо от ДСП-Оборище в кото е посочено, че е осъщесвен
контакт с молителката, но последната е посочила, че ще се свърже допълнително със
социалния рабоник за уговаряне на удобен за нея час и ден, но последната не е изпълнила
ангажимента си поради което и ДСП – Оборище не е изготвило социален доклад.(л.53 от
2
делото) От постъпилото писмо от Център „Отворена врата“ е посочено че ответника не се е
свързал с тях.(л.55 от делто).
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката
Донка И. Славчева, сестра на молителката. Съдът кредитира и цени показанията на
свидетелката Славчева, преценени и по реда на чл. 172 от ГПК относно последиците от
твърдения акт на домашно насилие. Свидетелката споделя, че живее в една къща със сестра
си. Тя живее на третия етаж от къщата, а сестра й живее на втория. Сочи, че една вечер
януари месец късно вечерта е чула скандал между страните, тропане и викане, като когато е
слязла долу е видяла, баща й да се опитва да ги разтърве, както и че сестра й е със скъсана
блуза. Сочи, че баща й и сестра й са казвали на ответника да се маха. Сочи, че когато е била
долу е чула реплики между страните и псуване на английски език. Сочи и че детето е било
при тях, седяло е гледало е и не е говорело. Показанията на свидетелката напълно
съответстват на твърденията в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както
и на признанието на ответника.
На следващо място следва да се посочи, че признанието, направено от ответника в
откритото съдебно заседание на 07.05.2025 г., представлява признаване на факта за
извършено от него спрямо молителката физическо и психическо насилие на 02.01.2025
година, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК същото следва да се преценява от съда с оглед
на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай признанието на ответника за това,
че е блъскал и късал дрехите на молителката, както и че й е казал лоши думи пред очите на
детето им се подкрепя и от изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН както и
показанията на свидетелката Славчева, която макар да сочи, че не ебила свидетел на акта на
домашно насилие е слязла малко след случая и е възприела последиците от акта на насилие,
освен това е чула скандала между страните.
При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на нормалната
комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна
на ответника към молителката и то в присъствието на детето, с които свои действия е
осъществил домашно насилие под формата на физическо и психическо такова. Съгласно чл.
2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. В конкретния случай се установи, че твърдения акт на
насилие е извършен в присъствието на детето на страните. Предвид изложеното и
съобразявайки представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, събраните по делото
доказателства, признанието на ответника, съдът намира молбата за доказана.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6
3
ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на деянието на ответника,
съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 пр. 1-во и т. 5 ЗЗДН -
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и детето, забрана да доближава молителката. Задължаването на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя – чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите лица, тъй като предвидените в чл. 21,
ал. 3 от ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. За
посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок -
задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово
законово задължение и не е ограничено във времето. Забраната на ответника да
приближава до молителката - чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 от ЗЗДН, ще създаде и
допълнително гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно
насилие. В случая следва да се отбележи, че въпреки, че на ответника е вменено зъдължение
да посещава специализирана програма, същият не я е посещавал, поради което следва да му
се предостави такава възможност. На ответника следва да му бъде забранено да се
приближава до Т. И. Л., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита с рег № 80 от 19.03.2025г., на
основнаие чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на
поведението от страна на ответника.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, като такива се установяват
да са направени в размер на 2000 лева (л.2 от делото), поради което ответника следва да
бъде осъден да заплати направеите от молителката разноски в разме на 2000 лева.
На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по делото по сметна на Софийски районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Х. А. А., ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. И. Л., ЕГН ********** и
на детето Е.Х.А.-Х. ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН Х. А. А., ЕГН:
**********, да не доближава Т. И. Л., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
метра.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Х. А. А., ЕГН: **********, да
4
посещава специализирана програма в "Център за превенция на правонарушенията" при
Асоциация "Деметра", гр. ******** тел. *******, ******, email:
********************@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Х. А. А., ЕГН: **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Х. А. А., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в общ размер от 75.00
(петдесет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Х. А. А., ЕГН: **********, да заплати на
Т. И. Л., ЕГН ********** направените в хода на производството разноски за един адвокат в
размер на 2000,00(две хиляди) лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5