№ 4524
гр. Варна, 19.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20243100100081 по описа за 2024 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото
и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от „КТМ
ЕКС“ЕООД срещу В. С. С. за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата не е собственик на Ателие №9, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор 10135.********* находящо се на третия
етаж в офис сграда в гр.Варна, *******, състоящо се от : две офис
помещения, санитарен възел и кухненски бокс, с площ 65.29 кв.м., при
граници : на същия етаж – 101******; под обекта – 101******** и над обекта
– 101******, стълбище, както и 3.3248 % ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място с идентификатор 101*******
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е получило
владението и фактическата власт върху процесния имот въз основа на
Предварителен договор от 20.08.2014г. за замяна на имоти срещу ценни
книжа, сключен с пълномощник на ответницата. В изпълнение на този
предварителен договор бил изповядан договор за замяна от 25.08.2014г.,
обективиран в НА №34, том IV, рег.№8472, дело №322/2014г. на нот. Светлана
Димова, вписан в СВ под акт№74, том XLVIII, вх.рег.№184574 от 25.08.2014г.
Към момента на изповядване на сделката ответницата била задържана като
ръководител на организирана престъпна група, на основание чл.321 НК.
Твърди се, че считано от 20.08.2014г. „КТМ ЕКС“ЕООД упражнява
владението върху имота, както и понастоящем.
Ответницата предявила иск за прогласяване нищожността на договора за
1
замяна и в условията на евентуалност за прогласяване на неговата
недействителност спрямо нея. По този иск било образувано т.д. №101/2015г.
по описа на ВОС, по което исковете срещу Весела Николова били отхвърлени.
Ответницата предявила иск за разваляна на договора за замяна, на
основание чл.87,ал.3 ЗЗД, по който било образувано т.д. № 553/2018г. по описа
на ВОС, по което искът бил уважен. Сочи се, че въпреки това решение, което
има обратно действие, ответницата не е собственик на процесния имот, тъй
като ищцовото дружество е придобило собствеността на оригинерно
основание, изразяващо се в упражняването на непрекъснато спокойно, и
несмущавано владение от 20.08.2014г. и досега. Сочи се, че дружеството е
добросъвестен владелец, тъй като владее вещта на правно основание годно да
го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Счита, че фактическият
състав на придобивната давност е настъпил на 20.08.2019г.
В срока по чл.131 ГПК ответницата В. С. С. е депозирала отговор на
исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост и
неоснователност на иска.
Излага се, че за навеждането на твърденията на ищеца за придобиване на
имота по давност е налице преклузия, тъй като с изтичане на срока за отговор
по т.д. №553/2018г. на ВОС същият следвало да изчерпи всички възражения
срещу иска по това дело в това число и възраженията за придобиване на имота
по давност. Искът по това дело бил уважен и договорът за замяна бил
развален поради неизпълнение на насрещно задължение за прехвърляне на
акции.
Следващото възражение за недопустимост е с оглед производството по
т.д. №1230/2019г. по описа на ВОС, образувано по иск на В. С. срещу „КТМ
ЕКС“ЕООД за връщане на даденото по договора за замяна при уважаване на
иска за развалянето му. В писмения отговор по това дело „КТМ ЕКС“ЕООД
липсвали възражения за придобиване на имота по давност, считано от
25.08.2014г. до 25.08.2019г. С Решение №2260035/28.11.2023г. по т.д.
31230/2019г. по описа на ВОС искът на В. С. бил уважен, като в мотивите му
било прието, че „КТМ ЕКС“ЕООД не е станало собственик, защото
дружеството не е установило непрекъснато и необезпокоявано владение върху
имота, тъй като с влизане в сила на решението по т.д. №553/2018г. по описа на
ВОС е отпаднало с обратна сила основание за придобиване на имота. Освен
това било прието, че дружеството е недобросъвестен владелец. Счита се, че с
изтичане на срока за подаване на писмен отговор по т.д. №1230/2019г.
2
последващите възражения за придобиване на имота по давност са
преклудирани.
Излагат се и следните съображения за неоснователност на претенцията :
Оспорват се твърденията, че ищцовото дружество е придобило правото
на собственост върху процесното ателие на основание непрекъснато и
несмущавано владение, продължило от 20.08.2014г. Сочи се, че с предявяване
на иска по т.д. №1230/2019г. – 24.07.2019г. придобивната давност е прекъсната
преди изтичане на петгодишния срок. Сочи се, че договорът за замяна е
развален и е отпаднало с обратна сила основанието за придобиване на имота.
Обратното действие на развалянето на договора се сочи да заличава правното
основание като елемент от фактическия състав на установяване на
добросъвестното владение.
Оспорват се твърденията ищцовото дружество да е установило владение
върху имота въз основа на предварителен договор от 20.08.2014г. Твърди се,
че владението е установено след сключване на договора за замяна от
25.08.2014г., като то не било предадено от ответницата, а „КТМ Екс“ ЕООД
самостоятелно установило владението върху имота по неизвестен за нея
начин, докато последната била последователно в болницата и в ареста. Твърди
се, че предварителният договор е антидатиран и бил създаден, за да се
представи за първи път от В.Б.Н. с писмен отговор вх.№1125/16.01.2017г. на
въззивна жалба по т.д. №101/2015г. на ВОС, по която било образувано възз.т.д.
№84/2017г. на Апелативен съд-Варна. Оспорва се датата на този
предварителен договор с твърдения , че същият не е съществувал към
20.08.2014г. , поради и което не било възможно владението върху имота да е
било предадено на тази дата.
Излага се, че възражението за придобиване на имота по давност било
отхвърлено по т.д. №1230/2019г. по описа на ВОС.
По отношение възражението за недопустимост на иска :
Правният интерес от предявяване на положителен отрицателен иск
във всеки случай е конкретен и не винаги се обуславя и зависи
единствено от оспорването на претендираното от ищеца право от страна
на ответника. За правния интерес като положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска съдът изхожда единствено от
фактическите твърдения на ищеца и наличието на съответни
3
предпоставки с оглед спецификата на казуса. В настоящия случай
ищецът твърди, че е собственик на имота въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност като собствеността му се оспорва от ответницата.
Не е налице сочената от ответницата преклузия, както и сила на пресъдено
нещо по отношение на собственическите права относно процесния имот.
Водените съдебни производства както по т.д. №553/2018г. по описа на ВОС и
по т.д. №1290/2019г. по описа на ВОС имат облигационен характер и правото
на собственост не е елемент от фактическия състав на разгледаните по същите
искове с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД и чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД. На тези
съображения възражението се явява несъстоятелно като предявения иск е
допустим и следва да се разгледа по същество.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ответницата, че
носи доказателствена тежест да установи, че е собственик на процесния имот.
УКАЗВА на ответницата, че не сочи придобивно основание за имота,
нито навежда твърдения, че е собственик на същия.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, указва на ищеца, че следва да
докаже твърденията си за валидно придобиване на имота и владението върху
същия за заявения период.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал в
първото по делото заседание.
Произнасянето по искането на ищеца за изискване на т.д. №553/2018г. по
описа на ВОС следва да с е отложи за датата на о.с.з. след посочване на
доказателства, от които цели да се ползва, събрани по това дело, факти и
обстоятелства, които цели да бъдат установени с тях и извършване на
следващата се преценка за допустимост, относимост и необходимост.,
Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА производството по делото за 19.12.2024 г. от 14.00 ч., за
които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на приложените към исковата
молба и отговора писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за изискване на т.д.
№553/2018г. по описа на ВОС за датата на о.с.з.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
5
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6