Решение по дело №281/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 август 2022 г.
Съдия: Спас Костов Спасов
Дело: 20227200700281
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 304

 

гр. Русе, 30.08.2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Русе, в публичното заседание на 24 август 2022 г. в състав:

 

Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

                              Членове:СПАС СПАСОВ

      ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

 

при секретаря Бисерка Василева и в присъствието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното  от съдията Спасов к.а.н.д. № 281 по описа на съда за 2022 г.,   за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 Образувано е по касационна жалба от началник-отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, чрез юрк. Т., против решение № 354/07.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 2237/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление № 591880/ 06.08.2021 г- с което на осн. чл. 185, ал. 4 от ЗДДС на „НИС Петрол“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон, при неправилно установена фактическа обстановка. Твърди се, че е установено точно както извършеното нарушение, така и релевантната материалноправна норма. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „НИС Петрол“ ЕООД, чрез адв. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за нейната неоснователност и за оставяне в сила на обжалваното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна.

 

 

На 02.06.2021 г. в гр. Русе служители на НАП извършили проверка в търговски обект – бензиностанция, находяща се на бул. “Липник“ № 45, стопанисвана от „НИС Петрол“ ЕООД. Било установено, че дневният оборот, съгласно монтираното в обекта фискално устройство, е в размер на 762,56 лв., а фактическата наличност в касата е 863,60 лв. Установена била положителна разлика в размер 101,04 лв. Проверяващите приели, че извън случаите на продажби не били отбелязани промените в касовата наличност, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. При така направените констатации срещу дружеството бил съставен АУАН. Впоследствие въз снова на акта било постановено обжалваното наказателно постановление.

За да отмени обжалваното НП съдът е извел доводи, че актът и наказателното постановление са съставени в нарушение разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. В случая липсвало текстово описание на нарушението, тъй като не става ясно на какво се дължи установената разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ, респ. точно коя операция не е била отразена в паметта на ФУ - въвеждане или съответно извеждане на пари в или извън касата.

На следващо място съдът е установил, при издирване на санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана имуществената отговорност на дружеството, че административнонаказващия орган е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 4 от ЗДДС, която предвижда наказания за повторно извършване на нарушение по чл.185, ал. 1 от ЗДДС. Последната обаче предвижда налагането на санкция на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.

Наказанието е наложено заради нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройва на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Разпоредбата гласи, че „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“ Разпоредбата не разграничава служебното извеждане или въвеждане на суми, а регистрирането на суми, поради което би било налице разминаване в касовата наличност, но това не води до неотразяване на приходи. Такъв е и процесният случай. АНО изрично е посочил, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Дали разликата е в посока плюс или минус е без значение - това е въпрос, който касае евентуален извод укриването на приходи.

Не е налице и твърдяното разминаване в материалноправната квалификация на нарушението. Макар в диспозитивната част действително да е написано, че се касае за нарушение по чл. 185, ал. 4 от ЗДДС то в мотивната част на акта изрично е посочено, че нарушението е такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 4, вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1, вр. ал. 5, вр. ал. 4 от ЗДДС. Чл. 185, ал. 5 гласи, че при повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Изр. второ визира, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4, поради което настоящият състав не счита, че посочването на чл. 185, ал. 4 ЗДДС в НП променя правната квалификация на нарушението.

Не се споделят и доводите на процесуалния представител на касатора, че АУАН не е бил съставен в присъствие на нарушителя, ев. на свидетелите, доколкото подписи на свидетели и на нарушител присъстват в представения по делото акт. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, предвиждаща, че  наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина

Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят претендирани разноски за две съдебни инстанции в размер на 160 лв. на осн. чл. 27е от  НЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 354/07.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 2237/2021 г. по описа на Районен съд - Русе И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 591880/ 06.08.2021 г. издадено от началник-отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП

ОСЪЖДА „НИС Петрол“ ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите сумата 160 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: