№ 3299
гр. Варна, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110115808 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ВИК“ ООД срещу Л. И. Л.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 786/09.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10882/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, 46 с-в, за сумата от 284,01 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 04.10.2021 г. до 03.05.2022
г. по партида с абонатен номер ***а обект – имот, находящ се в ****, и сумата от 13,34
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2021 г. до 08.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.08.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищцовото дружество ВИК” ООД твърди в исковата молба, че ответникът в
качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот,
находящ се в ****, с абонатен номер ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги,
които не е заплатил. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал.
1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Навежда се довод, че процесната сума за главница представлява служебно начислено
количество вода, съгласно методика, регламентирана в чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. на МРРБ. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е
оспорил чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на
МРРБ отчетеното количество ВиК услуги. В този смисъл моли за уважаване на
предявените искове и претендира присъждане на направените съдебни разноски.
С уточняваща молба от 28.04.2023 г. се посочва, че операторът е начислил
служебното количество вода на основание чл. 24, ал. 4 ОУ, тъй като ответникът е
отказал да осигури достъп на длъжностните лица за извършване на отчет на СТИ, за
което са съставени съответните протоколи. В открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца пояснява, че количеството вода е начислявано
въз основа на броя обитатели, като е ограничавано до разликата, която се търси от
главния водомер, т.е. разликата между главния и сбора на индивидуалните водомери,
1
като се поддържа, че в това жилище са трима обитателите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Л. И. Л., чрез назначения му особен представител адв. Е. С., с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи,
че не са представени доказателства, от които да е видно как са образувани, респ.
отчетени задълженията за потребление на вода. Оспорва приложената към исковата
молба справка като едностранно съставена и обективираща единствено изявлението на
ищеца. Навежда довод, че не е настъпил падежът на плащане на процесните
задължения, предвид липсата на представени фактури. Оспорва се качеството на
потребител на ответника на ВиК услуги. Счита, че не е ясно дали счетоводството на
ВиК дружеството отразява вярно и честно, систематично и хронологично действително
потребената вода, съгласно действителните показатели на измервателно-отчетния уред
– водомер, както и дали последният отговаря на техническите и законови изисквания.
При тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви
исковете е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед
и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за
които е издадена оспорената заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното
задължение да установи наличието на действително облигационно правоотношение
между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен номер ***а обект, находящ
се на адрес находящ се в ****, предоставянето от ищеца на потребителя на посочените
водоснабдителни и канализационни услуги, както и наличието на предпоставките за
приложението на методиката за служебно начисляване на количество вода, на която се
позовава ищецът, принадлежи на ищеца. Изрично съдът е указал в проекта за доклад на
делото с Определение № 4575/18.04.2023 г., обявен за окончателен в о.с.з. на
15.06.2023 г., че ищецът не сочи доказателства относно тези обстоятелства.
По делото е представена справка за недобора на частен абонат от 02.11.2021 г.
до 08.08.2022 г., едностранно съставена от ищцовото дружество, в която за абонат Л.
И. Л. са отразени задължения за периода 04.10.2021 г. – 03.05.2022 г. в размер на
360,69 лв. за главница и 13,34 лв. за лихва.
Приобщени към доказателствения материал по делото са Констативен протокол
№ 138/01.11.2021 г. и Констативен протокол № 009/05.01.2022 г., според които на
01.11.2021 г. и 05.01.2022 г. служители на ищцовото дружество са посетили адреса на
потребление в г**** за отчет на водомера и оглед на водомерното положение, но и при
двете посещения е отказано да бъде осигурен достъп за отчет на водомера и за
получаване на сведение за ремонт на същия, като протоколите са подписани от
съставителя и още едно длъжностно лице като свидетел.
От заключението на назначената по делото и приета съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че в счетоводството на дружеството ищец фигурира задължение за
заплащане на ВиК услуги на партида с номер *** в общ размер от 284.01 лв. по
фактури № 11155440662/0222.11.2021 г. на стойност 45,50 лв., №
**********/02.12.2021 г. на стойност 45,50 лв., № **********/06.01.2022 г. на стойност
45,50 лв., № **********/02.02.2022 г. на стойност 45,50 лв., № **********/02.03.2022
г. на стойност 45,50 лв., № **********/01.04.2022 г. на стойност 11 лв., №
**********/05.04.2022 г. на стойност 42,26 лв. и № **********/04.05.2022 г. на
2
стойност 3,25 лв., и лихва за забава върху тях в размер на 13,34 лв. за периода от
падежа на всяка фактура до 08.08.2022 г. Не са отразени плащания, извършени след
датата на подаване на заявлението в съда по процесните фактури. Изяснява се от
заключението на вещото лице и направените от него пояснения при изслушването му в
о.с.з., проведено на 06.10.2023 г., че от предоставената му информация експертът не е
могъл да установи при кой от вариантите за служебно начисление на вода според
Наредба № 4 от 14.09.20004 г. и ОУ на ВиК оператора е сформирано количеството
вода, като не може да определи дали това количество представлява разликата от
общото потребление, предвид обстоятелството, че многократно са начислявани по 14
куб.м. месечно.
Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор ВИК” ООД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. В чл. 2, ал. 1 от същите е дадена дефиниция на потребител на ВиК
услуги, според която потребители са юридически или физически лица – собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, както и юридически и или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. За да бъдат предоставяни ВиК услугите следва да бъде
открита партида на потребителя при условията на чл. 59 от ОУ. Така в ал. 2 на
посочената разпоредба е въведено изискването потребителят да подаде заявление по
образец и да представи за справка документи, съдържащи данни за идентифицирането
му, а според ал. 6 при въвеждане на нова сграда в режим на етажна собственост, ВиК
операторът изисква от възложителя разрешение за ползване и данни за собствениците и
стартира процедура по служебно откриване на индивидуални партиди.
В представените по делото общи условия на дружеството ищец е посочено, че
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета, като при неосигуряване на представител отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде длъжностно лице на ВиК оператора, освен в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет – арг. чл. 23, ал. 4 от ОУ.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, чл. 4 - 6 от Наредбата при
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане, като при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които
могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В този смисъл са и
разпоредбите в ОУ на ищцовото дружество – чл. 24 и чл. 49 от ОУ.
От ищеца не бяха ангажирани доказателства, въпреки разпределената му
доказателствена тежест, относно правнорелевантното обстоятелство, че между
страните съществува облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с
абонатен номер ***а обект, находящ се на адрес находящ се в ****. С оглед изричното
оспорване от страна на ответника, че е потребител на ВиК услуги за конкретния обект,
3
ищецът следваше да установи чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК това обстоятелство, като представи подадено от ответника заявление по
образец за откриване на партида или друг писмен документ удостоверяващ,
възникването на договорно правоотношение с ответника за процесния водоснабден
обект – арг. чл. 59, ал. 3 от ОУ. Отразяването в едностранно съставените от ищеца
документи (справка за недобора и констативни протоколи), че партидата се води на
името на ответника, също не води до категоричен извод, че той в действителност е
потребител на ВиК услуги за този обект, т.е., че е собственик, ползвател или
притежател на вещно право на строеж за процесния обект, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена
сила при оспорването им от ответника, доколкото установяват единствено изгодни за
издателя си обстоятелства.
Не се установи по делото по категоричен начин и точното изчисляване на
служебната консумация по предвидения в Общите условия и Наредба № 4 от
14.09.2004 г. на МРРБ ред, доколкото ищецът се позовава като основание за
служебното начисление на количество вода на отказ на абоната да предостави достъп
до водомера за отчитане, в който случай количеството вода следва да се изчисли по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до
предишен отчет, но не по дълъг от 6 месеца – арг. чл. 49 от ОУ, а същевременно
поддържа, че служебното количество вода е определено според броя на обитателите в
обекта, която хипотеза е приложима при липса на индивидуални водомери, съгласно
чл. 25, ал. 8 от ОУ, която предвижда начисление по 6 куб. м. при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като същото
се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м. за всеки обитател. Следва да се отчете, че
представените от ищеца констативни протоколи се съдържа отбелязване, че на
потребителя е следвало да бъде връчено сведение за ремонт на водомера. При
констатирана неизправност на водомера, както чл. 33 от Наредба №4/14.09. 2004 г.,
така и ОУ предвиждат задължение на оператора на ВиК мрежата да уведоми
потребителя за констатираната неизправност преди да приложи методика за
компенсиране на обективно неотчетено потребление. Целта на тази уредба е да
балансира интересите на потребителя, който има задължение да поддържа своята
вътрешна водопроводна мрежа с изправен индивидуален водомер за да заплаща само
реално консумираното потребление, без да носи риск от разпределяне на задълженията
според методиката, прилагана за обекти без индивидуални водомери, съответно и
интересът на доставчика да отчита текущо броячите на изправните уреди и да
поддържа и контролира средствата за отчет. Нормативната уредба допуска
потреблението да се остойностява временно (за срока на предписанието) или по
показания на монтиран оборотен водомер (каквито данни по делото няма) или по
средномесечен разход за предходен период на годината (чл. 26, ал. 2 от ОУ), а едва
след пропускане на този срок, потребителят да бъде третиран като клиент без
индивидуален водомер и съответно доставените до него количества да се определят по
методиката на чл. 25, ал. 8 от ОУ.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е установено
правилното приложение за служебно определяне на ползваните количества ВиК
услуги, като включително вещото лице е било поставено в невъзможност да установи
как и при какви показатели е формирано количеството служебно начислена вода за
процесния период.
При тези правни съображения съдът намира предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД за неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно
4
задължението за заплащане ползвани ВиК услуги. С оглед обаче акцесорния характер
на претенцията и предвид неоснователността на главното вземане, то и искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява неоснователен и като такъв също следва да
бъде отхвърлен.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ВИК“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, срещу Л. И. Л., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86
ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед
№ 786/09.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10882/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 46
с-в, за сумата от 284,01 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги за периода от 04.10.2021 г. до 03.05.2022 г. по партида с абонатен номер ***а
обект – имот, находящ се в ****, и сумата от 13,34 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 02.12.2021 г. до 08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.08.2022 г., до
окончателното погасяване на задължението.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5