Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.11.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на тринадесети октомври година 2020
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Ваня Ружина
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13664 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са четири субективно съединени иска с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
П.П.А. ЕГН ********** и Е.П.А. ЕГН **********, чрез
пълномощника им адв. Ст. Б. -САК, с която са предявени субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „А.“ АД, да заплати:
- на П.П.А. сумата от 40 000 лева, частично
от глобална сума от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди при ПТП настъпило на
23.10.2016г. по вина н водачана на л.а. Форд Галакси“, ДК № *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и сумата от 79.90
лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от извършени
медицински разходи, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
- на Е.П.А. сумата от 20 000 лева, частично
от глобална сума от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди при ПТП настъпило на 23.10.2016г., по
вина н водачана на л.а. Форд Галакси“, ДК № *******, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника
както и сумата от 135.20 лева представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от сторени медицински разходи, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
вземането. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.12.2016г. около
16:15 часа в гр. София на бул. „Мария Луиза” срещу № 17 е настъпило ПТП между
л.а. „Форд Галакси“, ДК № *******, управляван от С.И.С. и л.а. „Шевролет
Матиз“, ДК № *******, управляван от М.Ж.П.. Твърди се, че л.а. Форд Галакси, ДК
№ ******* се движил по бул. „Мария Луиза” и срещу № 17, при извършване на
забранена маневра завиване в обратна посока и пресичане на пътна маркировк М-1
от ЗДвП, отнел предимството и станал причина за ПТП с л.а. Шевролет Матиз, ДК №
*******, движещ се по пътно платно от лявата му страна.
Твърди се, че за събитието бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1174/23.12.2016г.,
като на виновния за ПТП водач - С.И.С. е съставен АУАН № 538906/23.12.2016г. и
издадено НП № 16-4332-025331/25.01.2017г. на СДВР.
Посочват, че в резултат на настъпилото ПТП са
пострадали ищците П.А. и Е.А., които са пътували в л.а. „Шевролет Матиз“, ДК № *******.
П.А. е транспортирана по спешност до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД. Пострадалата
e получила удар в главата, в областта на шията и гърба, таза, лява подбедрица и
натъртвания по тялото. Установено било, че при П.А. е налице: контузия на таза
и контузия на поясната област, кръвонасядания с неправилна форма, кафеникаво
зеленикав цвят и размери 9.5 / 6.5 см. по лява подбедрица. П. А.получила и увреждане
в областта на шията и гърба. Поставена била яка на шията, за около месец. Поради разтягане в областта на
шията, за три месеца пострадалата не можела да движи горната част на тялото. Освен
оток, ограничени движения изпитвала и силни болки при движение. Получавала
чести главоболия, замаяност и загуба на координация. Твърди се, че последиците от
травмата на шията продължавали и към момента на предявяване на иска . Сочи се,
че при образно изследване от 07.06.2018г. се установила изправена физиологична
лордоза и начални остеофити по задните ръбове на С5-6 - начална
цервикоспондилоза. П.А. изпитвала болки в шията. От удара на главата П.А.
получила леко мозъчно сътресение. Първите седмици след инцидента изпитва гадене
и постоянна отпадналост, световъртеж, проблеми със съня, главоболие.
От удара на главата П.А. получила и голяма
разкъсно-контузна рана около 5 см. с дъговидна форма в областта на дясна вежда
(на границата средна вътрешна трета и по челото в същата област), която е зашита
с 13 шева. Раната била с неравни ръбове и изпъкнала част на дъгата. Тъканите
били с мораво кафеникав цвят, поради кръвонасядания. В челната област на
главата, вдясно на границата на не/окосмена кожа имала кафеникаво
кръвонасядане, с размери 2/3 см. И при най-леко докосване в областта на раната
изпитвала болки. И към момента на място останал голям обезобразяващ белег. Сочи се, че белегът е силно забележим и
загрозяващ за лицето. Твърди се, че ищцата П.А. получила и контузия на дясно
око. Оказана и е специализирана медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”
ЕАД, където е установена контузия на очната ябълка и околоочната област. При
контролните прегледи (26.01.2017г.) е установен келоиден цикатрикс - груб
цикатрикс на кожата на горния клепач инфронтална област, наличие на оток на
горния клепач и продължително сълзене на дясното око, лимфен едем на горния
клепач. При контролен преглед от 07.06.2018г. се установило влошаване на
здравословното състояние на пострадалата във връзка е травмата на дясно око и клепачи.
Наличие на спадане на горния клепач, стеснена клепачна цепка, нарушено зрение. Твърди
се, че П. А. получила и постравматично стресово разстройство, висока тревожност
и безпокойство, кошмари. Прилага предписаното и от психиатър медикаментозно
лечение с успокоителни за период около два месеца след ПТП. Сочи се още, че ищцата
за период около месец поради имобилизацията не можела да се обслужва и се
налагало да и помагат близките.Притеснявала се, че не може да изпълнява
ежедневните си задачи и да се грижи за своето дете на 4 г. Поради белезите
изпитвала чувство на малоценност и проблеми в социалните контакти. Сочи, че за
проведеното на П.А. лечение и медицински прегледи са направени и разходи от
ищцата в общ размер на 79,90 лева, за шийна яка и медицински прегледи.
Относно ищцата Е.А. се твърди, че след ПТП постъпила в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД със силно главоболие, обърканост, гадене и
замяност. Твърди се, че Е. А.получила удар в главата, в шията и гърба, в дясното рамо, лява подбедрица
и коляно, натъртвания по тялото. Пострадалата претърпява контузия на дясната
хумеро-скапуларна (раменна) става. Поставена била имобилизационна шина за около
месец. Имобилизацията преминавала през дясното рамо. Имала оток в областта на
травмата, ограничени и болезнени движения. Твръди се, че Е. получали травма в
областта на шията и гърба. Поставена била яка на шията за около месец.
Установено била дисторзия на шията, оток, ограничени движения в тази област. За
три месеца пострадалата не може да движи нормално своята горна част на тялото.
Твърди се, че Е.А. претърпяла и леко мозъчно сътресение, изпитвала гадене,
отпадналост за първите седмици след произшествието. Имлаа постоянно главоболие
и дразнене от светлина. Проведено било лечение с аналгетици. Е.А. получила и
открита рана по окосмената част на главата /в областта на челото/, охлузване и
хематом вдясно теменно на главата. При Е.А. имало и контузия на лявото коляно с
кръвонасядане, с мораво кафеникаво зеленикав цвят, неправилна фоорма и размери
9.5 /7.5 см. По лявата подбедрица, имала
кръвонасядане, с кафеникаво зеленикав цвят и размери 7/4 см. Коляното било силно
оточно и болезнено. За период от около два месец не можела да се движи нормално
и изпитва силни болки при движение. Твърди се, че в резултат на инцидента Ек. А.
получила постравматично стресово разстройство, тревожност, безпокойство,
безсъние. За проведеното на Е.А. лечение били направени и разходи в общ размер
на 135,20 лева, за шийна яка и ортеза за горен крайник и такса медицински преглед.
Твърди се, че към датата на ПТП 0-23.12.2016г. за л.а.
„Форд Галакси“, ДК № ******* е налице сключена ЗЗ „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със З. „А.” АД с полица № BG/11/116002496461 от 24.09.2016г. с
покритие от 24.09.2016г. до 23.09.2017г.
Сочи се, че ищците са предявили към З. „А.” АД претенции
с вх. № 100-219/20.01.2017г. за изплащане на застрахователни обезщетения за
причинените им имуществени и неимуществени вреди, като е заведена щета №
10017100100321Н за П.А. и щета № 10017100100323Н за Е.А., като заявяват, че към
момента не са им изплатени такива.
В срока по чл.367 ГПК ответното З. „А.” АД чрез юрк.Н.Д.,
е депозирало отговор на исковата молба, в
който исковите претенции са оспорени по основание и размер. Не се оспорва
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът
навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, като твърди, че са пътували без поставени предпазни колани.
Твърди, че вина за ПТП има водачът на л.а.„Шевролет Матиз“, per. № *******, М.
Ж. П., тъй като е шофирал в нарушение на правилата за движение, пресичайки
платното за движение на непозволено за това място. Твърди, че водачът на л.а.
„Шевролет Матиз“, per. № *******, М.Ж.П. е пряк причинител на уврежданията,
доколкото в резултат на негови неправомерни действия - пресичане на пътна
маркировка М1, е създал предпоставките за настъпването на ПТП, за което му е съставен
АУАН № 538907/23.12.2016г. Оспорена е пасивната процесуална легитимация на
ответника, с твърдението, че отговорността на прекият причинител на вредата е
застрахована от ЗК „Лев Инс“ АД по полица № 22116002588817.
В срока по чл.372 ГПК е депозирана допълнителна ИМ, в
която ищците оспорват възраженията на ответника, като неоснователни.
По реда на чл.373 ГПК ответното дружество е депозирало
отговор на ДИМ, в който поддържа заявените оспорвания.
В съдебно заседание ищците чрез пълномощника
си адв. Б. поддържа предявените искове. Представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответникът чрез юрк. Д. оспорва предявените искове. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, I-7 състав,
като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото
доказателства, по реда на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приетия Констативен протокол за ПТП № 1174 / 23.12.2016г. на СДВР се
установява, че на 23.12.2016г., около 16:15 часа в гр. София на бул.Мария Луиза
настъпило ПТП между л.а. „Форд Галакси“ с рег. № *******, управляван от С.И.С.,***
Луиза с посока към ул. Екзарх Йосиф и срещу № 17, при извършване на маневра завиване
в обратна посока, пресекъл пътна маркировка М-1 от ЗДвП, отнел предимството и
става причина за ПТП в съвина с пресеклия пътна маркировка М-1 от ЗДвП и
попътно движещ се от лявата му страна лек автомобил „Шевролет Матиз“ с рег. № *******,
управляван от М.Ж.П.. В протокола за ПТП като пострадали са посочени - П.П.А. с
контузия и рана на челото, контузия в ломбалната област и Е.П.А. с два бр.
контузия на челото и контузия в ломбалната област – пътници в л.а.„Шевролет Матиз“
с рег. № *******.
/л.15-16 от делото/
По
делото са приети неоспорени 3 бр. фактури, с касови бонове на обща стойност 79.90
лева за платени от ищцата П.А. потребителска такса, медицински изделия и медицински
преглед. /л. 39-41 от делото/
Приети
и две фактури издадени от „Орторех“ ЕООД, ведно с касови бонове на обща
стойност 135.20 лева за заплатени от ищцата Е.А. - ортеза
горен крайник и медицински преглед. /л. 52-53 от делото/
Представена
е и претенция с вх. № 100-219 от 20.01.2017г., съгласно която ищците П.А. и Е.А.
са предявили пред ответното З. „А.” АД искане за изплащане на обезщетение за
претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП от
23.12.2016. /л.54-57/
Приобщена е административно накзателна
преписка, съдържаща АУАН № 538906/ 23.12.2016г.
на СДВР, отдел ПП и Наказателно постановление № 16-4332-025331 от 25.01.2017г.
на СДВР, съгласно които С.И.С. на
23.12.2016г. при управление на л.а.
„Форд Галакси“ с рег. № ******* в гр.София, по бул.Мария Луиза срещу №17 и
извършване на маневра завиване в обратна посока пресекъл пътна маркировка М-1
от ЗДвП, отнел предимството и станал причина за ПТП, с което е нарушил чл.
6, т.1 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание глоба. НП №16-4332-025331
от 25.01.2017г. е влязло в сила на на 28.02.2017г./л. 133-134 от делото/
От приетите АУАН № 538907 от 23.12.2016г. на СДВР, отдел ПП и
Наказателно постановление № 16-4332-025332 от 25.01.2017г. на СДВР, е видно, че
спрямо М.Ж.П. е наложена глоба, за извършено на 23.12.2016г. при управление на л.а. .„Шевролет Матиз“ с
рег. № ******* нарушение по чл. 6, т.1
от ЗДвП, поради пресичане на пътна маркировка М-1. /л. 124-125 от делото/
Видно от болнични листове от 27.12.2016г. и от 10.01.2017г. на ГППМП 22 ООД, ищцата П.А. е
била в отпуск по болест поради временна в периода от 27.12.2016г. до 24.01.2017г.
/л.50-51 от делото/
За установяване на неимуществените вреди на двете ищци е назначена съдебно
медицинска експертиза.
От приетото неоспорено заключение на СМЕ с в.л. д-р В. М. М. –спец. невролог, се
установява, че при ПТП П.А. е получила следните травматични увреждания:
разкъсноконтузна рана в областта на дясната вежда и горния клепач на дясното
око; кръвонасядане и оток на горния и долен клепач; контузия с кръвонасядане на
лявата подбедрица; контузия на таза; контузия на поясната област;
посттравматично стресово разстройство. Обосновано е, че тези увреждания са
получени в резултат на удар върху твърди тъпи предмети и са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Сочи се, че разкъсноконтузната рана на лицето на ищцата П.А. е
обработена хирургично и е зашита, като е
останал белег, който е причинил обективно загрозяване на лицето, но няма данни за увреда на зрителната
функция. Останалите увреждания са по типа на леки телесни увреди
причиняващи временни неприятни усещания и видно от медицинската документация са
се повлияли добре от предписаното лечение. Посочено е в заключението на СМЕ, че
раната по лицето на П.А. е била с дължина 4,5 см. и дълбока защото е претъпяла
първична хирургична обработка с шев превръзка и проследяване от специалист
офталмолог.
От заключението на СМЕ се установавя, че при ПТП от 23.12.2020г. ищцата Е.А.
е получила разкъсноконтузна рана в окосмената част на дясната челна
област,охлузни рани и кръвонасядания по кожата на челото в дясно; навяхване на
шията; контузия на дясната раменна става; кръвонасядания в областта на лявото
коляно и подбедрица; посттравматично стресово разстройство. Вещото лице
обосновава, че тези увреждания са получени в резултат на удар върху твърди тъпи
предмети и са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Получените от Е.А. травматични увреждания
могат да се определят като леки телесни увреди, които са причинили временно
болки в контузените места, но имат благоприятна прогноза и добро повлияване от
приложеното лечение завършило с пълно възстановяване. Малката разкъсноконтузна
рана /0,6 см/ в окосмената част на главата е претърпяла хирургична обработка,
но дори да остане малък белег не причинява загрозяване поради това, че е в
окосмената част. В заключението на СМЕ е
обоснован извод, че между настъпилото на 23.12.2016г. ПТП и получените телесни
увреждания при ищцитне има пряка причинно-следствена връзка. Обосновано е още, че представените
от двете пострадали лица документи за разходи за лечение, са напълно относими
към получените телесни увреждания.
В проведеното на 03.12.2019г.
о.с.з., вещото лице д-р М. допълва, че ищцата П. може да е имала навяхване в
областта на шията, но не е дала данни за болки в шийната област, като в листа
от спешното отделение не е отбелязана травма в тази област на гръбнака. Според
вещото лице, ЯМР изследването от 7 юни 2018 г. показва дегенаративни промени в
шийния гръбнак, които не са свързани с пътния инцидент. Според вещото лице при ищцата
П. няма данни за мозъчно сътресения. Д-р М. добава, че ищцата Е. е имала
оплаквания от болки в шията, затова е поставена шийна яка. Предполага
се, че при такъв удар с получаване на разкъсно-контузно рана и камшичния удар
вследствие на сблъсъка се получава навяхване на шията, но няма остатъчен ефект
от тази травма при ищцата. Данни за полученото посттравматично стресово
разстройство при ищцата Е. има от представена документация от психиатър за
наличие на такова. Това посттравматично стресово разстройство се изразява в
тревожност, главоболие, безсъние, изтръпване, страх да пътува.
Съдът възприема заключението на СМЕ с
вещо лице д-р В.М., като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени
писмени доказателства.
По искане на ищцовата страна е
допуснато изслушването на Допълнителна СМЕ с в.л. д-р В. М.. От приетото
заключение на ДСМЕ се установява, че П.А. е провела санаториално- курортно
лечение в хотел Средец, к.к Слънчев бряг по програмата на НОИ насочена с
направление от д-р Д.с диагноза : Увреждане на лумбосакралния плексус. На
27.07.2018г. е издаден медицински документ от д-р Д. Александрова- терапевт:
Насочена за рехабилитация след проведено лечение с частичен ефект. Изписана с
подобрение- овладян болков синдром, увеличен обем на движение в поясния отдел. Изразен функционален дефицит в поясен отдел на
гр. стълб.Добър рехабилитационен потенциал. Провела лазертерапия, частичен
масаж, подводен масаж, електростимулация. Изписана с подобрение- овладян болков
синдром,увеличен обем на движение в поясния отдел, подобрен мускулен тонус.
Вещото лице д-р М. формира извод, че
като участник в ПТП на 23.12.2016г. П.А. е получила контузия на таза и контузия
на кръста, като до м. 07.2018г. липсват данни да е провеждала лечение и
изследване на лумбалния отдел на гр. стълб или на тазовите кости. Шест месеца
след претърпяното ПТП провежда санаториално лечение за увреждане на ЛС плексус
като липсват данни за проведено невроизобразяващо изследване на поясната
област, както и задължителното електромиографско изследване което да докаже
тази диагноза. Една година по-късно е провела същото лечение със същите
показания, отново през тази година липсва документация за медикаментозно или
физиотерапевтично лечение, наблюдение от невролог или физиотерапевт или данни от
ЕМГ или рентгеново изследване които биха могли да дадат прогноза. Д-р М.
пояснява, че контузията на кръста не означава непременно увреждане на ЛС
плексус. Обикновено той се засяга при обострена дискова болест или възпаление,
за които обективни данни няма. В горепосочените медицински документи не се
описват проблеми с шията. Контузията на таза и поясната област при П.А. вещото
лице квалифицира като леки телесни увреди причиняващи временно неприятни
усещания като болки, изтръпвания или функционален дефицит и имат добра
прогноза.
Относно ищцата Е.А. в залючението се
сочи, че е провела санаториално- курортно лечение в хотел Средец, к.к Слънчев бряг по програмата на НОИ
насочена с направление от д-р Д.с диагноза: Увреждане на брахиалния плексус. На
27.07.2018г. е издаден документ от д- р Пеева физиотерапевт: Насочена за
рехабилитация след проведено амбулаторно лечение с частичен ефект. Подобно
лечение поради същите оплаквания и със същата диагноза е провела 1 година
по-късно като лекуващия лекар- физиотерапевт е описал намалена сетивност /
хипестезия/ по С4-6 дерматоми двустранно и шиен вертебрален синдром. В резултат
на процесното ПТП Е.А. е получила навяхване на шията и контузия на дясната
раменна става. Това са леки телесни увреди, които са причинили временно болка,
но имат добра прогноза и пълно възстановяване.
Съдът възприема заключението на
допълнителна СМЕ с вещо лице д-р В.М., като обективно и компетентно.
За установяване на механизма на ПТП
е назначена и излушана САТЕ. От приетото
неоспорено заключение на САТЕ с в.л. инж. К.Г., се установява следния най -вероятен механизъм на
ПТП:
На 23.12.2016 год., около 16:15 ч. в
гр. София по бул. „Княгиня Мария Луиза“ се е движил лек автомобил „Форд
Галакси“ с per. № *******, управляван от С.И. *** към ул. „Екзарх Йосиф“ в
пътната лента вдясно от трамвайното трасе при светло дневно време, суха
асфалтова настилка със скорост от порядъка на 15 км/ч. Попътно и успоредно на
л.а. „Форд“, върху линиите на трамвайното трасе в посока ул. „Екзарх Йосиф“ и
частично в ивицата вдясно от него, се е движил лек автомобил „Шевролет Матиз“ с
per. № ******* и водач М.Ж.П. със скорост около 15 км/ч и на разстояние около 2
- 3 м зад него. При приближаване района около № 17 /срещу ЦУМ/ водачът на л.а.
„Форд“ предприел маневра за извършване на „завой
в обратна посока“, пресича разделителната линия и навлиза в ивицата преди
трамвайните релси и в пространството между двата коловоза на трасето. Настъпил
е сблъсък между двата автомобила на определеното място на удара, реализиран с
предните им части. Сочи се, че ударът е: за л.а. „Шевролет“ - челен ексцентричен
с предните му десни състави; за л.а. „Форд“ - страничен кос по предната му лава
част в зоната на преден ляв калник и предно ляво колело. Инж. Г. посочва, че водачът
на л.а. „Форд Галакси“ е разполагал с възможност да не допусне процесното ПТП, ако
не беше навлизал в пространството вляво от единичната непрекъсната линия,
обозначаваща района на трамвайното трасе, при следните възможни действия:
- да бе продължил движението на
автомобила в пътната лента, по която се е движил до място по бул. „Мария
Луиза“, където е възможно извършването на маневрата „обратен завой“;
- при решението му да извърши маневрата,
да бе изчакал преминаването на движещия се автомобил успоредно и в ляво от него
и едва след преминаването му да беше продължил маневрата „обратен завой“.
Вещото лице сочи, че по време на процесното ПТП, двете пътнички в л.а.
„Шевролет Матиз“ са заемали: Е.П.А. - предна дясна седалка; П.П.А. - задно
място.
В проведеното на 03.12.2019г. о.с.з.
в.л. инж. Г. допълва, че в констативния
протокол, както и в сведенията, които са дали двамата водачи по повод на
съставените им АУАН-и, е отбелязано, че лекия автомобил „Форд Галакси“ се е
движил в пътната лента, която е една, само в посока към ул. „Екзарх Йосиф“ и в
дясно е имало паркирани автомобили. Това стеснява коридора за преминаване на
автомобила. При широчината на пътната лента не е възможно другият л.а.„Шевролет“
да извърши заобикаляне без да навлезе в трамвайното трасе. Вещото лица сочи, че
л.а.„Форд“ е бил частично върху трамвайното трасе и върху тази ивица вляво от
непрекъсната разделителна линия. С лявото странично огледало водачът на л.а.„Форд“
е могъл при оглеждане да възприеме в ляво движещия се л.а.„Шевролет“. Въз
основа на деформациите по автомобилите и пътните условия, е установено, че
скоростите на автомобилите са били ниски. От порядъка на 15 км/ч. лекият
автомобил „Форд“, минавайки пред „Шевролет“, за автомобил „Шевролет“ ударът е
бил стопиращ. При тази ниска скорост водачът на „Шевролет“ не е имал възможност
да извърши никакви други движения, в смисъл да отиде още напред или да ротира
на по-голям ъгъл. Сочи, че тежестта на лекия автомобил „Форд“ значително
превишава тежестта на лекия автомобил „Шевролет“.
По искане на ответната страна е
допуснато изслушването на КСМАТЕ с вещи лица инж. К.Г. и д-р В.М., оспорено от
ищцовата страна относно извода касещ предпазните колани. В заключението на
КСМАЕ си сочи, че преди ПТП двата леки автомобила са се движили по бул. „Мария
Луиза“ в посока от бул. „Тодор Александров“ към ул. „Екзарх Йосиф“ в условия на
интензивно движение и паркирани автомобила върху дясната пътна лента, считано
за посоката им на движение, при което:
- л.а. „Форд Галакси“ се е движел в
пътната лента за движение със скорост от порядъка на 15 км/ч;
- л.а. „Шевролет Матиз“ се е движел
частично върху трамвайното трасе в посока ул. „Екзарх Йосиф“ и върху ивицата
между него и дясната пътна лента. Мястото на удара се намира: по дължина на пътното платно - на около 80
метра след пътното платно на бул. „Тодор Александров“, считано в посоката на
движение на автомобилите към ул. „Екзарх Йосиф“.
- по широчина на пътното платно — на
около 5,50 - 6,50 метра вляво от десния край на пътното платно, считано в
същата посока. Обоснован е извод, че в конкретната пътна ситуация, водачът на л.а.
„Шевролет Матиз“ не е разполагал с технически възможности да предотврати
настъпването на удара чрез екстрено спиране, или други маневри с управлението
на автомобила. Водачът на л.а. „Форд Галакси“ е пресякъл непрекъсната разделителна
линия вляво без да се огледа и убеди, че няма да стане опасност за движението
към този момент.Водачът на л.а. „Шевролет Матиз“ се е движил частично
разположен върху трамвайното трасе и частично върху ивицата вдясно от нето до
разделителната линия. Той не е възприел л.а. „Форд“ до момента на удара, респ.
не е предприемала действия с органите за управление. Експертизата обосновава, че причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а. „Форд
Галакси“ в коридора, по който се е движел л.а. „Шевролет Матиз“, като същото е
настъпило при интензивно движение в пиков час от трафика по бул. „Мария Луиза“,
което ограничава техническите възможности на водачите за предотвратяване на
произшествието. Вещите лица сочат, че от предоставената медицинска документация липсват данни пострадалите да
са получили т. нар. „коланна травма”, тъй като при поставен обезопасителен
колан се получава характерен отпечатък с кръвонасядане върху кожата на гърдите
от притискането на гръдния кош в предпазния колан. При процесното ПТП П.А. е
получила следните увреждания: разкъсноконтузна рана в областта на дясната вежда
и кръвонасядания в дясната очна и околоочна област; контузия с кръвонасядания
на лявата подбедрица; контузия на таза; контузия на поясната област. Е.А. е
получила: разкъсноконтузна рана с кръвонасядане и охлузване в дясната челна
област; навяхване на шията; кръвонасядане в областта на лявото коляно и
подбедрица; контузия на дясната раменна става. Експертите заявяват, че ако ищците са били с
поставени предпазни колани - нямаше да получат в този вид гореописаните
травматични увреждания. Пострадалите са
влезли в контакт с: на предна дясна седалка - с арматурното табло и поради
незначителния ексцентрицитет на удара, но при ниски скорости на движение и с
предна дясна колонка;
на задно място - не е ясно кое - с облегалките на
предните седалки. Сочи се, че поради липса на поставен предпазен колан
пострадалите са получили разкъсноконтузна рана и кръвонасядания в областта на
дясното око и околоочна област като при удара се е ударила главата в
арматурното табло или друг твърд предмет в купето на автомобила. Навяхването на
шията се получава при т.нар.” камшичен удар”.Останалите травматични увреждания-
кръвонасядане на лявата подбедрица, контузията на таза и контузията на поясната
област са получени в резултат на удар в тъпи предмети в долната част на
автомобилното купе.Според вещите лица липсата на предпазен обезопасителен колан
е причина за: разкъсноконтузната рана на челото и горния клепач на дясното око
довела до образуване на траен белег в тази област и загрозяване при П.А. и разкъсноконтузната
рана в областта на челото в дясно, навяхването на шията и контузията на дясното
рамо при Е.А.. Сочи се, че останалите описани увреждания -кръвонасядане на
лявата подбедрица и лявото коляно и контузиите на таза и кръста могат да се
получат и с предпазен колан при движения на тялото в странична посока
предизвикано от кинетичната енергия на удара.
Съдът възприема заключението на КСМАТЕ с вещи лица
инж. К.Г. и д-р В.М., като обективно и компетентно дадено.
Събрани
са гласни доказателства за неимуществените вреди, чрез разпит на свидетеля Н.В.А.
– майка на ищците. Свид. А. сочи в показанията си, че ПТП се случило на 23
декември.. Чакала ги да се приберат от пазар по-бързо, но те дошли след 22:00
часа, тъй като са били в болница Пирогов. Прибрали се бинтовани, окървавени,
със синини. П. била ударена по лицето с тринадесет шева. Свидетелката сочи, че
след ПТП П. е носила шийна яка. И на двете и дъщери били дадени яки за
имобизация. Според свидетелката и двете били с мозъчно сътресение. Те не можели
да се движат, имали силен световъртеж и главоболие. Помагала им за ходене до тоалетна. За около
месец им били предписани и медикаменти. Е. свалила обездвижващата превръзка
по-рано –на третата седмица. След като свалили яките имали силни болки, приемали
обезболяващи. Получили разтягания, натъртвания и трудности в движението. След
ПТП и двете ходили на физиотерапия по програма на НОИ за раздвижване и терапия.
Преди това нямал никакви оплаквания. Свидетелката посочва, че и към днешна дата
имат оплаквания вследствие на ПТП. Не можели да издържат на натоварване. П. имала
проблеми с окото, ако го натоварела започвало да сълзи. Клепачът ú се
притварял и този процес ще се увеличава с възрастта
Показанията на свидетелят Н.В.А.,
съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но доколкото почиват на преките им лични
впечатления, кореспондират с писмените доказателства и СМЕ им дава вяра.
Свид.
Р.Н./леля на ищците/ сочи в показанията си, че след претъпяното ПТП видяла
племениците си да лежат в синини и с яки, не можели да стават, виело им се
свят. Взела малката, защото на майка й и се виело свят и не можела да ходи.
Николова посочва, че се редували с Н.за грижите и пазара. Водила ги до
тоалетна. Зле се отразило на Поли, защото не можела да си гушне детето, тъй
като когато се наведе и се вие свят. Белегът я смущавал, ходела с бретон защото
мисли, че всички я гледат в него. Оплаквала се от болки в гърба, таза, синини
по колената. Катето я боляло рамото. При промяната на времето също се оплакват
от болка.
Показанията
на свидетелят Р.Н.Николова, съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава
вяра доколкото почиват на преките им лични впечатления и кореспондират с
писмените доказателства и СМЕ.
По
почин на ищците е допуснат до разпит и свидетелят М.Ж.П.. Свидетелят посочва,
че на сочената дата управлявал лек автомобил „Шевролет“ такси. Помни ПТП, което
станало на бул. „Мария Луиза“ към 17 ч., било тъмно. В платното за движение
пред ЦУМ имало паркирани коли, които препятствали движението, за това бил
принуден да шофира частично върху трамвайните релси и да пресече маркировка А1
– непресечена линия. По булеварда имало кола на аварийни. Пуснал мигач и
погледнал в странично огледало, за да види дали не идва трамвай и да заобиколи
другия автомобил. Водачът на лекия автомобил, който се опитал да заобиколи в
този момент тръгнал да прави обратен завой. Свидетелят посочва, че след като завил
по булеварда се е движил с 20-30 км/ч. в последния момент видял спрялата кола.
Пред него имало други автомобили, които го заобикаляли. Направил опит да
избегне удара, завил наляво и се озовал в платното за насрещно движение. С
маневрата си другият водач го доизместил. Неговият автомобил е ударен в предна
дясна част.
По
искане на ответната страна по делто е изслушан и свидетелят С.И.С.. Същият сочи,
че това ПТП станало преди Коледа през 2016г., направил ляв завой по бул. „Мария
Луиза“ към Лъвов мост. Управлявал л.а. „Форд Галакси“. Спрял, за да слезе баща му
от колата и искал някъде да го изчака. Потеглил към халите. На Халите, кола
направила обратен завой, който е неправилен и той решил да влезе в паркинга
срещу ЦУМ. Погледнал в лявото огледало, подал мигач и завил. В момента, в който
завил от насрещната трамвайна линия го ударило такси. Свидетелят заявява, че и
двамата били виновни. Той нямал право на ляв завой към паркинга. В таксито имало
две жени. Едната от тях си ударила лицето в страничната колонка – текло й кръв.
Страните не спорят, а и същото е отделено като безспорно по делото, че
към датата на ПТП – 23.12.2016г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, с ответника З. „А.“ АД,
за л.а.
„Форд Галакси“, ДК № ******* с полица № BG/11/116002496461 от 24.09.2016г. с
покритие от 24.09.2016г. до 23.09.2017г.
От
представената и приета по делото писмена претенция се установява, че ищците са
сезирали ответното застрахователно дружество със застрахователна претенция вх. №
100-219 от 20.01.2017г. за изплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди. /л.54-57 от делото/
Така
установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените при
условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са
налице – писмена претенция вх. № 100-219 от 20.01.2017г. на л. 54-57 от делото.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./
противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия състав на деликта.
Безспорно се
установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие на – 23.12.2016
г., при което са пострадали ищците П.А. и Е.А.. Съвкупния анализ на приетите
неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от
страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.6, т. 1 от ЗДвП -" Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.“
Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар
и причинените увреждания на ищците. В приетото по делото КСМАТЕ с вещи лица
инж. Г. и д-р М. е прието, че причина за
настъпване на процесното ПТП, е навлизането на л.а. „Форд Галакси“ в коридора, по който се е движел л.а.
„Шевролет Матиз“.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние
от водача на лекия автомобил „Форд Галакси“ С.И.С..
По отношение
на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество:
не е спорно между страните, че З. „А.“ АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на
автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени са поделото
(СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
Относно
прекия иск на
П.П.А.: Претърпените от ищцата П.А. неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т.11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Предвид
задължителните указания по т.11 от ППВС № 4/1968 год., съдът съобрази
обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, размерът, видът и обемът на уврежданията, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. В конкретният случай, съдът
съобрази възрастта на пострадалата към момента на произшествието – 38 г.,
характера на травмата - разкъсноконтузна
рана в областта на дясната вежда и горния клепач на дясното око, кръвонасядане
и оток на горния и долния клепач; контузия с кръвонасядане на лявата подбедрица
и контузия на поясната област; обективно загрозяващият белег на лицето на П.А.
смущаващ социалните и контакти, продължителността на лечението и
възстановителния период, през който ищцата е търпяла болки и страдания, битови
неудобства, затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието. Причинените увреждания на ищцата П.А.,
горните обстоятелства, ценени в тяхната
съвкупност и при съобразяване с лимитите на ГО за релевирания период и
икономическата конюнктура в страната към момента на застрахователното събитие – 2016г., мотивират съдът да приеме, че сумата от 30 000
лв. представлява адекватно обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на тези вреди. Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди доколкото е възможно неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
Относно прекия иск на Е.П.А.:
Претърпените от
ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при
излагане на фактическата страна по казуса. Обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това,
съдът съобразява обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
размерът, видът и обемът на причинените неимуществени вреди. В конкретният
случай, съдът съобрази младата възраст на пострадалата ищца към момента на
произшествието – 29 години, установените травматични
увреждания – разкъсноконтузна рана в окосмената част на дясната челна област,
охлузни рани и кръвонасядания по кожата на челото в дясно; навяхване на шията;
контузия на дясна раменна става; кръвонасядане в областта на лявото коляно и
подбедрица, претърпените болки и страдания от увреждането, неудобствата от
личен и битов характер.
Съобразено бе и негативното отражение
от реализирания деликт в психологически план, изразяващо се в ограничение на
социалните контакти, но и обстоятелството, че при ищцата Е.А. не са
установени трайни остатъчни увреди.
Причинените
увреждания на ищцата Е.А., изброените по –горе обективни обстоятелства, ценени
в тяхната съвкупност и при съобразяване с лимитите на ГО за релевирания период
и икономическата конюнктура в страната към момента на застрахователното събитие – 2016г., мотивират съдът да приеме, че сумата от 15
000 лв. представлява адекватно обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства на установения в
чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия,
дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищците П.А. и Е.А., които са била без поставени обезопасителни колани, в
нарушение на чл.137а ЗДвП. От приетата и неоспорена КСМАТЕ, се установи, че в
към момента на ПТП двете ищците са били без поставени предпазни колани. Вещите
лица обосноваха еднозначен извод, че при наличие на поставени обезопасителни
колани ищците не биха получили констатираните травматични увреждания, а именно разкъсноконтузна
рана в областта на лицето или контузия на дясната раменна става. Доколкото експертизата
приема, че при поставен предпазен колан не може да се получи разкъсноконтузна
рана в областта на лицето или контузия на дясната раменна става, настоящия
състав определя по 20% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна
на ищците П.А. и Е.А..
На
ищцата П.А. след приспадане от размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди от 30 000лв., на сума съответна на степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, дължимото обезщетение
е в размер на сумата от 24 000 лв. За
горницата от определения до размера от 30 000лв., предявения иск следва да
бъде отхвърлен поради установено съпричиняване, а до предявения размер от 40 000лв.,
частичен от 60 000 лева, като неоснователен.
На ищцата Е.А. след приспадане от размера на
определеното обезщетение от 15 000лв., на сума съответна на степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, дължимото обезщетение
е в размер на сумата от 12 000 лв. за неимуществени вреди. За горницата от
определения до размера от 15 000лв., предявения иск следва да бъде отхвърлен
поради установено съпричиняване, а до пълния предявен размер от 20 000лв., като
неоснователен.
По
имуществените вреди:
По предявените
искове в общ размер на 215.10 лв., претендирани като обезщетение за претърпени
от ищците имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени медицински
консумативи, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 5 броя
фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 215.10 лева, се установява, че ищците
са заплатили медицински изделия и медицински прегледи. В приетото по делото
СМЕ, изготвено от вещо лице д-р М. е прието, че направените разходи по
представените фактури са относими към проведеното лечение на П.А. и Е.А..
Предявените искове за имуществени вреди, след
редуциране размера на определените обезщетения, с процент съответен на степента
на съпричиняване следва да бъдат уважени, както следва:
за П.А. -
сумата от 63.92 лева;
за Е.А. –
сумата от 108.16 лева.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността и доказаността на главната
претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Неоснователно е обаче искането за
присъждане на лихва за забава за имуществени и неимуществените вреди, считано
от датата на увреждането.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В случая 3-месечният срок е изтекъл на 19.04.2017 г. и
от 20.04.2017 г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва
върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението
за имуществени и неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен за периода от 23.12.2016 г.,
до 19.04.2017 г. и уважен,
считано от 20.04.2017 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на двете
страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата П.А. сумата от 2 030.54
лв. съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената част
от исковете. /Общо сторените разноски от ищца са 3 382 лева, от които 1 650
лева заплатена държавна такса и 1 732 лева - адвокатско възнаграждение./
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Е.А. сумата от 1 794 лв.
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената част от
исковете. /Общо сторените разноски от ищца са 2 984 лева, от които 850 лева
заплатена държавна такса, 1 134 лева - адвокатско възнаграждение, 400 лева
депозит за СМЕ, 300 лева депозит САТе и 300 лева депозит за допълнителна СМЕ./
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сумата от 313.43 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално
на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на П.П.А., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата
от 24 000 /двадесет и четири хиляди/лв. – представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 23.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.04.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения до размера от 30 000лв., поради установено съпричиняване, а до
пълния предявен размер от 40 000лв., част от 60 000 лева, като
неоснователен, както и претенцията за лихва в периода от 23.12.2016 г. до 19.04.2017
г.
ОСЪЖДА З. “А.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на П.П.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 63.92 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законна лихва, считано от
20.04.2017г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 79.90 лева, поради
установено съпричиняване, както и претенцията за лихва за периода от 23.12.2016
г. до 19.04.2017 г.
ОСЪЖДА З. “А.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Е.П.А.,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 12
000 /дванадесет хиляди/ лв. – представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на ПТП от 23.12.2016г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.04.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдения до размера от 15 000лв., поради установено
съпричиняване, а до пълния предявен размер от 20 000лв., като част от 30 000
лева, като неоснователен, както и
претенцията за лихва в периода от 23.12.2016 г. до 19.04.2017 г.
ОСЪЖДА З. “А.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.П.А., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 108.16 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение, ведно със законна лихва, считано от 20.04.2017г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до пълния предявен размер от 135.20 лева, поради
установено съпричиняване, както и претенцията за лихва за периода от 23.12.2016
г. до 19.04.2017 г.
ОСЪЖДА З. “А.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.П.А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2 030.54 лева разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. “А.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Е.П.А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 1 794.41 лева разноски
по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.П.А., ЕГН ********** и Е.П.А., ЕГН **********, да заплатят на З. “А.” АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по
делото в общ размер на 313.43 лв.
Присъдените на ищците суми могат да се
заплатят по банкова сметка ***.58 и л.59
от делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: