О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №    350

гр.Сливен,  05.04. 2018  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри    граждански състав     в публично съдебно заседание на  шести март две хиляди и  осемнадесета   година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1281/2013 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Производството е образувано  по Молба на „АСФА” ООД с която моли съда да измени  постановената привременна мярка относно заплащане на обезщетение за еднолично ползване на съсобствен имот и е с правно основание чл. 344, ал. 3 от ГПК.  

В молбата се твърди, че   на 18 декември 2017 г. била връчена Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 1220/2017 г. на ЧСИ Павел Георгиев съгласно която  били осъдени да заплащат на съделителите МАРИЯНА С.Х. и И.К.Х.  ежемесечно обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Твърдица   в размер на 336.50 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение за съдебна делба – 28 март 2014 г. до окончателното извършване на делбата.

            Видно от Поканата за доброволно изпълнение дължимите суми към датата на депозиране на Поканата били както следва: 15 142.50 лева – главница, 2 836.27 лева – лихви, 460 лева – разноски,  90 лева – разноски по изп. дело  и 1 591.60 лева – разноски, съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ или  всички дължими суми възлизат в размер на 20 120.77 лева.

            След постановяване на съдебното решение по допускане на делбата били налице изменения в обстановката, касаещи  допуснатата  от съда привременна мярка относно правото на ползване на имота, съответно дължимото обезщетение за лишаване от правото на ползване.  На 23 октомври 2015 г. на съделителите  МАРИЯНА С.Х. и И.К.Х.  била връчена  Нотариална покана рег. № 125, том І на нотариус К. ТОДОРОВА с която същите са поканени да ползват имота като изрично било заявено, че имотът е абсолютно свободен и е на разположение за ползване от тяхна страна.  Заявяват, че не са получили Отговор  на Нотариалната покана, което установява по безспорен начин, че те не желаят да ползват имота, а имат претенции за парично обезщетение, което е явно в прекомерно голям размер, надхвърлящ дори пазарната оценка на техния дал в размер на 20 000 лева. 

            Въпреки изричната покана от тяхна страна другите съделители въобще не изразили намерение да ползват имота, поради което следвало да се приеме, че претенцията за лишаване от правото на ползване, считано  от 23 октомври 2015г. до настоящия момент била изцяло неоснователна.

            Била налице  груба злоупотреба с процесуалните права на взискателите по изп. дело, тъй като същите претендират наем за период, който не дължат и фактически претенцията за наем за посочения период реално надвишава дори пазарната оценка на  недвижимия имот ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО в гр. Твърдица.

            Пазарната оценка на имота  върху която имат права другите съделители била в размер на 20 000 лева, а само за година и нещо обезщетението за лишаване от право на ползване  надхвърляло тази сума, което доказвало, че обезщетението било несправедливо надвишено.

Заявява, че тъй като не бил посочен падеж на плащане на това обезщетение фактически до сега не е заплащано такова.  За обезщетение за посочения период  узнали едва на 19 декември 2017 г. когато им била връчена Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ. 

Ответното дружество- „АСФА” ООД чрез своя Управител Димитър Димитров и процесуалния си представител адв. И.П. ***,   поддържа  подадената молба  с правно основание чл. 344 , ал. 3 отГПК във вр. С чл. 344, ал. 2 от ГПК и счита че е налице изменение на обстоятелствата, послужили за основание за постановяване на Решението от 28 февруари 2014 г. имащо характер на определение досежно привременната мярка относно ползването на имота.      

          Ищците – М.С.Х., редовно призована не се явява.  И.К.Х.,  редовно призован се явява лично. За двамата се явява адв. Л.Д. ***, която    счита, а и било заявено в Отговора им, че Молбата предмет на настоящото съдебно заседание е неоснователна.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С решение № 166 от 28 февруари 2014 г. СлРС  е допуснал до съдебна делба НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр. Твърдица с идентиф. № 72165.507.2136 по КК и КР на гр. Твърдица, както и е уважил привременната мярка, касаеща ползването на имота  са осъдени да заплащат на съделителите МАРИЯНА С.Х. и И.К.Х. ежемесечно обезщетение  за ползването на съсобствения недвижим имот общо в размер на 336.40 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното извършване на делбата.   Това съдебно решение, имащо  характер на  определение е  потвърдено от състав на СлОС.  С  Определение  № 270/28.04.2014 г. по въз. Ч.гр.д. № 255/2014 г., състав на СлОС е отменил решението на СлРС в частта, имаща характер на определение , с която е осъдено „Асфа” ООД да заплаща на М.С.Х. и И.К.Х. ежемесечно обезщетение по чл. 344, ал.2 от ГПК за ползването на съсобствения недвижим имот в размер на 336.50 леав, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата и вместо това „Асфа” ООД е осъдено да заплаща на М.Х. ежемесечно обезщетени по чл. 344, ал.2 от ГПК в размер на 252.38 лв. и на И.Х. обезщетение в размер на  84.12 лева месечно, считано от влизане в сила на определението.

На 23.10.2015 г.  на съделителите  М.С.Х. и И.Х.Х. е връчена  нотариална покана от   Кирил Георгиев Киров – управител на  ответното дружество в която  е вписано, че страните са съсобственици на недвижимия имот, предмет на делбата и достъпът до него  е абсолютно свободен.Поканени са да проявят интерес  за състоянието  на имота и да упражнят правото си на собственост. Нотариалната покана е връчена с обратна разписка на  М.Х..

Към молбата са приложени доказателства, от които е видно, че  е образувано изпълнително дело № 1220/2017 г. на ЧСИ Павел Георгиев въз основа на изпълнителен лист от 31.10.2017 г. по силата на който „АСФА” ООД е осъдено да заплаща на М.С.Х. и И.К.Х. ежемесечно обезщетение по чл. 344, ал.2 от ГПК за ползването на съсобствен недвижим имот в размер на 336.50 лева месечно.

Допуснато е изслушване на Управителя на „АСФА” ООД Димитър ДИМИТРОВ, който заявява, че е  Управител на дружеството от  м. март 2014 г. и от  по – рано  там всеки има право да влезе и всеки влиза в имота. Там имало направен временен път за преминаване от ромите. Дружеството наистина държало инертни материали около 200 кв.м. от целия имот, в имота имало и навес на ОУ „Пътно управление”, който бил заключен.  Навесът бил голям около 300 – 400 кв.м. Не е възпрепятствал  правото на никого да си ползва имота. Научил за това съдебно решение,  когато дошъл изпълнителният лист и предприел мерки.  Знаел, че има дело, което се води,  но не знаел,  че се е стигнало до тук и има осъдителна присъда за наем.  Договори с ОУ „Пътно управление”  не се сключвали,  дружеството работело като подизпълнител на „Пътно поддържане – Сливен” ЕООД във връзка със зимното почистване на територията на републиканската пътна мрежа  - Твърдица, но там не се изисквало да се посочват вече бази от подизпълнителя, а от главния изпълнител. Те ползвали мястото да държат пясък там, но не цялото място.     

В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства, като свид. СТОЙЧЕВ заявява, че работи в „АСФА” ООД, в базата в Твърдица от 2007 г.  Дружеството имало  две бази  в с. Ръжна и в Твърдица.   Не може да посочи границите на имота, тъй като не било оградено.  Дружеството ползвало имот 1146 основно.  В имота имало навес, който използва  за машините.  От другия имот  ползвали 200-300 кв.м. единствено и само през зимния период от м. ноември до м. март.    Имотът представлявал  нещо като поле и не било оградено от никъде.    В имота имало постройка на АПИ и те  имали складиран техен пясък и някакви боклуци, които са от както ги помнел.  Постройката била около 450 кв.м.   Имало друго съоръжение,  което се ползвало  за ремонт на автомобили и се ползвало от граждани на Твърдица по всяко време на денонощието.  От много време имало изграден черен път, който се ползвал от всички жители на квартала – северно от парцела.  Роми били.  Не знае дали другите съделители  са проявявали интерес към имота. Той лично не е виждал ищецът да влиза в имота, но преди време понеже зад постройката имало  дърва  господин Х. дошъл да товари дърва.  Дървата били на границата на имота, но  той можело да влезе единствено през спорния имот, тъй като не било заградено.  Никой не бил пречил на никой да влиза в имота. Пътно управление си ползвал навеса, спирали техни коли там. Имали десетки сигнали за роми,  които идвали да вземат пясък и на никой не били правили проблем, че вземат една количка пясък. Те ползвали  част от имота,  близо до сградата, собственост на Пътно управление.  Влизали в имота от улицата, но на другите страни нямало ограда и имало достъп абсолютно от всякъде.  Х. преди 4 години влизал в имота за дървата. Това била информация от техен дежурен, лично не го е виждал. Бил отговорник и му подавали информация,  имало и сигнал до полицията.  Бил Технически ръководител във фирмата и отговарял  за този обект. Отговарял и за количествата, които се съхраняват там.   

Свид.  И.:  Работи в гр. Твърдица в  „АСФА” ООД на същото място от 2001 г.  Бил шофьор и тракторист, преди това бил към „Пътно поддържане” ЕООД – Нова Загора.  Парцел 1146 не знае на кого е,  но фирмата притежавала дял. Всички клетки за автомобили ги притежавала фирмата с прилежащата площ. Свидетелят посочва  Сградата  в   парцел 1146 за сграда на „Пътно управление”  - Сливен.  Фирмата притежавала  дял  от парцел 63. Сграда ХХVІІ била метален склад,  собственост на Гл. управление пътища.  Влизали в имота от пътя, ползвали около 150 – 200 кв.м.,  където имало складиран пясък. Пясъка бил складиран  по-  близо до улицата,  на не повече от 20 м. от улицата.  Към имота имало свободен достъп отвсякъде, мястото не било заградено.  От както бил почнал работа от 2001 г.  не било заградено мястото, преди това имали  сгур за нуждите на Гл. управление пътища тогава.  ОУ „Пътно управление”  ползвало металния склад,  имали и метален канал за леки автомобили, който всеки имал възможност да ползва. Външни лица влизали в имота безпрепятствено. Х. имал достъп до имота по всяко време.  Дружеството нямало как да е възпрепятства  ползването на имота от ищците. При положение, че не било заградено нямало  как да го възпрепятства. 

Свид.  И.:   Мястото било асфалтирано, имало някаква част асфалт,  от както бил започнал работа я имало.   Абсолютно всякакви лица посещавали имота без значение на произход, можело да се посети от всеки един човек. Нямало  как да възпрепятстват когото и да било.  Виждал е ищеца, идвал е  при тях работниците да  им се кара, че са в имота му.  От 2001 – 2003 г.   бил към „Пътно поддържане”  -  Нова Загора, 2003 г.   започнал в ЕТ „АСФА”, 2006 г. се преименувало в „АСФА” ООД.  Дружеството имало грейдер, който държали в другата собственост на фирмата. Грейдера   бил и в имота,  който е съсобственост между страните. Това била пътно поддържаща машина.  Преди това била 4 години в Николаево, човека който го карал починал, грейдера  стоял в тях.  Грейдера от есента  на 2017 г.  бил в този имот до м. януари 2018 г.  Рампата за ремонт на автомобили не ползвали. Те ползвали  гаражните клетки, там имало канал.  Дружеството съхранявало  машините в съседния имот,  където били гаражните клетки, който бил заграден и се охранявал с алармена система.

Свид.  КОЛЕВ заявява, че неговата работа била такава, че обикалял целия град. Преди това бил полицай и бил пенсионер, продължава  да работи в Бежански лагер – с.  Баня и пътя му минавал покрай този имот. За този имот знаел от много време, че е на И.Х..  И.Х.  не е ползвал имота понеже се ползвал от „Пътно управление” – Нова Загора  и след това го взела фирма „АСФА” ООД, мисли че бил  с Управител – Киро Киров. Те го ползвали, там имало струпан пясък, имало един голям хангар – хале, не знае  на кого е. Предполага, че е на фирмата, но не е сигурен.  2017 г. в  имота имало купчини пясък,   приблизително  около 500 кв.м.  дали са повече или по-малко не може да каже, така го оприличавал. В имота  е виждал да влизат грейдер и  товарни машини. Грейдера  от преди 4 месеца го махнали.  Познава  И., който бил в залата,   той бил работник в тази фирмата,  карал трактор  с гребло, с който почиствал пътя.  Като полицай работел от 1984 – 2010 г.  след това в Бежански лагер от 2011 г.,   който се намирал в с. Баня.  На всеки три дни пътувал, а ходел и до запалския  квартал,  където имал приятели.  На предявената скица  /посочва адм. сграда 1146/   имало два портала на „Пътно управление”, така се знаело /посочва празния имот/, който бил запълнен с пясък, имало навремето и сгурия, тъй като се спряло да се хвърля сгурия вече нямало. Имотът бил около 3 декара.  Имало ламаринена сграда, която не знае чия собственост е. Не знае „АСФА” ООД колко квадрата ползвали.   Влизали всякакви лица в имота, защото имота бил разграден. Бил заграден,  сега е разграден.  Посещавал е и другата база, където били клетките на пътното.  

 Свид.  КОЕВ познава  И.Х. от години. Знае имота от много години, защото навремето се ползвал от държавата  за сгур, пясък за опесачаване на пътищата на града. В последствие  след разпродажбата на земите този имот се ползвал от частна фирма, частен наемател от много години  15-16-17 години.  Предназначението му било абсолютно същото,  там се стоварвали инертни материали и се ползвали за опесачаване на пътищата през зимата.  Фирмата,  която ползвала имота е „АСФА” ООД – Стара Загора, наемателя не го познавал знаел,  че се казва Кирчо Киров. Смята, че „АСФА” ООД е наемател, щом те разтоварвали материала там.  Виждал е транспортни машини там, защото  постоянно минавал от там,  всеки ден минавал, виждал е машини да разтоварват, имало желязна постройка в имота, естакада,  имало повреден автомобил там ЗИЛ.  Имали и грейдер, сега мисли, че го нямало там, но до скоро бил.  Тези момчета в залата ги познавал визуално знае,  че работят във фирмата, но какво точно не знае.  Виждал   ги на обекта,   но точно какво работят не знае.  В имота имало складиран пясък,  имало две грамади пясък, не може да прецени каква квадратура заемал,  не бил повече от половината от имота. Бил от Твърдица, знаел за тези имоти. По предявената скица, заявява, че  не може да се ориентира.    На западната страна,  където свършвала постройката се намирала  естакадата, а малко на север се намирала желязната постройка, която била затворена.  Пясъкът се намирал от западната страна на металната постройка, там били двете грамади пясък, всичко друго било пръснат пясък. Мястото било заградено, от едната страна сега било заградено, от другите разградено. Имало портал   до постройката на пътното, влизало се с автомобилите и се изсипвал там пясъка.    Не знае дали трети лица влизат в имота.  Свободно можело да се влиза в имота.    

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По реда на чл. 344, ал.2 от ГПК, съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Началният момент на плащането на обезщетението е определен в закона - считано от влизане в сила на определението.  Присъждане на обезщетение по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК има характер на привременна мярка досежно ползването.

В случая, при постановяване на съдебния акт за допускане на делбата , съдът се е произнесъл относно сумите, които ответното дружество да заплаща на другите съделители за ползването на съсобствения недвижим имот. Определението на СлОС е влязло в законна сила  на 28.04.2014 г. и това е началния момент за възникване на задължението на „Асфа” ООД да заплаща обезщетение  на ищците за еднолично ползване на допуснатия до делба имот.

 Предпоставките за получаване на обезщетение са съделителят да е лишен от възможността да ползва съсобствения имот, имотът да се ползва от друг съделител и да е невъзможно реалното разпределение на ползването на съсобствения имот. Възможността постановените привременни да бъдат изменени от съда, който ги е постановил е уредена в чл. 344, ал.3, пр. 3 от ГПК , каквото и искане е направено от ответното дружество.   

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че в съсобствения имот ответното дружество съхранява инертни материали- пясък и др. Едната група свидетели твърдят , че площта , върху която са складирани тези материали е около 200- 300 кв., а свидетелите от ищцовата страна, че тази площ  е около 500 кв.  Установи се още, че имотът, предмет на делбата не е ограден и всеки има достъп до него.  До скоро в имота имало и грейдер.

Към момента на постановяване на решението по допускане на делбата , с което е определено и обезщетение за еднолично ползване на имота, същият е бил ограден, имало е портал  и ищците не са имали достъп до него.

С изпратената нотариална покана през м. октомври 2015 г. ищците са уведомени, че достъпът до имота е абсолютно свободен, без ограда, няма охранително- пропусквателен режим. Поканени са да проявят интерес  за състоянието  на имота и да упражнят правото си на собственост.

Установи се, от приетата като доказателство скица, че в имота има сграда, която се ползва от АПИ, без да е установено чия собственост е.

Дори да се приеме, че ответното дружество ползва  около 500 кв.м. от имота за складиране на пясък, както се твърди от свидетелите на ищцовата страна, то по никакъв начин не се възпрепятства достъпа и ползването на имота от другите съделители. Ответното дружество е собственик на 1/3 ид. част от имота и тази част, която се ползва от него не надвишава квотата му от правото на собственост при положение, че делбеният имот е с площ  3365 кв.м. 

Целта на нормата на чл. 344, ал.2 от ГПК е  да се задължи ползващия съделител да заплаща съответната сума на неползващия съделител, респ. да се разпредели между съделителите ползването на делбените имоти съобразно квотите им в съсобствеността. Ето защо, с тази мярка не би могло да се задължи единият съделител да ползва  целия имот, като бъде осъден да заплати съответната сума на другите съделители.

            Ползване на имота от съсобственик по смисъла на чл. 344, ал.2 от ГПК представлява всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата си, несъбирайки добиви или граждански плодове, без значение по какъв начин се осъществява това поведение. В случая ищците са уведомени, че достъпът до имота е свободен и биха могли да упражнят правата си като съсобственици.

          С оглед изложеното, съдът приема, че са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определена привременната мярка по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК, изразяваща се в осъждането на ответното дружество да заплаща  на  двамата съделители обезщетение за ползването на имота след 23.10.2015 г.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

            ИЗМЕНЯ  определение по чл. 344, ал.2 от ГПК постановено по въз. ч.гр.д.  № 255/2014 г. на СлОС от 28.04.2014 г. като   ОСЪЖДА  „АСФА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Атанас Кожухаров” 15- А- 33 да заплаща на  М.С.Х. с ЕГН ********** *** ежемесечно обезщетение за ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 72165.507.2136 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Твърдица с площ 3365 кв.м. в размер на 252.38 лв., считано от  28.04.2014 г. до 23.10.2015 г. и  да заплаща на И.К.Х.  с ЕГН ********** *** ежемесечно обезщетение за ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 72165.507.2136 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Твърдица с площ 3365 кв.м. в размер на 84.12 лв., считано от  28.04.2014 г. до 23.10.2015 г.            

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: