РЕШЕНИЕ
№ 2534
гр. Пловдив, 06.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шести
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 3715 по
описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалният кодекс (АПК) във връзка с чл. 111, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по жалба от В.Д.З., ЕГН ********** – подсъдими,
пребиваващ в затвора - Пловдив, срещу заповед № Л-3049 от 26.11.2019 г. на началника
на затвора – Пловдив , с която на основание чл. 101, т.7 вр.
чл. 257, ал. 3 от ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание - три денонощия
изолиране в наказателна килия.
В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че не е извършено нарушението, за което е наложено
дисциплинарното наказание. Твърди се, че наказващият орган не е изследвал
всички относими за случая факти и обстоятелства, поради което е достигнал до
погрешни изводи. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
3. Ответникът по делото – началникът на затвора Пловдив,
чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. На 11.11.2019 г., в 21:30
часа на пост № 5, ст. 58 в затвора - Пловдив е извършено претърсване и обиск на
л.св. от стаята. Открит е мобилен телефон „Алкател“, собственост на л.св. Г. И.
В., като същият телефон бил ползван и от л.св. Д. А. С.и подс.
В.Д.З.. Установено е нарушение на чл. 97, т. 3 вр.
чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. За претърсването и обискът длъжностни лица в
затвора са съставили протокол № 1 от 11.11.2019 г. в
присъствието на свидетеля Г. И. В.. Протоколът е подписан от обискираното лице
- л.св. Д. А. С., съставилите го длъжностни лица и присъствалия свидетел.
Данните за
нарушението са обективирани в Докладна записка с №
4398/12.11.2019 г. на Х. Г. В.– надзирател в затвора - Пловдив.
В хода на
проверката са снети обясненията на л. св. Г. И. В., И. П. В., П. Й. Г.и Д. А.
С. Лишените от свобода В., В. и Г. са заявил, че на
11.11.2019г., в 21:30 – 21:40 ч. при тараж е открит телефон в задния джоб на л. св. Д. А. С. В.
е пояснил, че е ползвал телефона веднъж, както и че същият телефон бил даден от
С. на В.З., за да го ползва за лични облаги. С. е потвърдил, че телефонът е бил
намерен в дънките му, както и че същият е бил ползван
многократно и от В.З..
При тази
фактическа обстановка е изразено становище на инспектор СДВР К. И.до началника
на затвора, с което е предложено В.Д.З. да бъде наказан на основание чл. 101,
т.7 от ЗИНЗС с изолиране в наказателна килия за срок от три дни, за извършено
нарушение на чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС
7. Със заповед № Л-3049 от 26.11.2019 г. началникът на
затвора - Пловдив, на основание чл. 101 т.7 във вр.
чл. 257, ал. 3 от ЗИНЗС, за нарушение на чл. 97, т.3 във вр.
с чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, е наложил на В.Д.З. дисциплинарно наказание
"изолиране в наказателна килия за срок от три денонощия".
8. В хода на
съдебното производство се ангажираха дозактелства, че
на В.Д.З. със заповеди № Л-3049/26.11.2019г., № 2055/16.11.2018г., №
Л-1647/21.06.2019г., № Л-1537/11.06.2019г. и № 1923/26.10.2018г. са налагани и
предходни дисциплинарни наказания всичките с парно основание по чл. 100, ал.2,
т.5 от ЗИНЗС. Жалбоподателят заявява изрично, че не е оспорил същите по съдебен
ред, поради което следва да се приемат за влезли в законна сила.
Представен
бе също и протокол № 4763/26.11.2019г. в който е отразено, че оспорващия е
изслушан във връзка с установеното нарушение.
IV. За правото:
9. Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 97, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да притежават, ползват
или държат при себе си мобилен телефон или части от тях.
Разпоредбата
на чл. 257, ал. 3 от ЗИНЗС предвижда, че обвиняемите и подсъдимите в затворите
могат да бъдат наказвани или награждавани с наградите и наказанията, предвидени
в този закон.
Съгласно чл.
100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или
бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода. По смисъла на ал. 2 от
същата правна норма за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.
Сред
дисциплинарните наказания в чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е предвидено изолиране в
наказателна килия за срок до 14 денонощия.
Съгласно чл.
102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на
лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му
състояние. Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат
само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8,
както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
По правилото
на чл. 106, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания не се налагат, ако
е изтекла една година от извършване на нарушението или два месеца от
откриването му. Наложените дисциплинарни наказания не се изпълняват, ако са
изтекли три месеца от издаването на заповедта.
Според чл.
104, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарните
наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора
10. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма, без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
норми и целта на закона.
В случая се
касае за неспазване на забраната по чл. 97, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС, представляващо
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, за което
са налице данни да е извършено в условията на системност. Доказателствата по
делото сочат че оспорващия многократно е наказван за неизпълнение на
задълженията и неспазване на ограниченията, предвидени в закона.
Съдът не
констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното
нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в
чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. Към административната
преписка са приложени писмено обяснение от лишени от свобода лица, обитаващи
стаята в която е настанен оспорващия, които кореспондират с приетата за
установена от наказващия орган фактическа обстановка. По делото е ангажиран
изричен акт, обективиращ изслушването на нарушителя
по реда на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС. Макар същият да оспорва обстоятелството че
е дал обяснения, след като не отрича че по случая е бил изслушан от началника
на затвора, пред който е отрекъл извършването на нарушението, съдът намира че
процедурата е спазена. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелни
основания за отмяна. Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния
закон и с неговата цел. Приетата от наказващия орган фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в
хода на извършване на проверката. Правилно и законосъобразно е наложено на
жалбоподателя предвиденото в закона дисциплинарно наказание за извършеното от
него дисциплинарно нарушение. При определяне вида и размера на дисциплинарното
наказание ответникът е взел предвид характера и тежестта на извършеното
нарушение, отношението на лишения от свобода към него, предишни налагани
дисциплинарни наказания и данните за извършени от него системни нарушения на
ЗИНЗС. Размерът на наказанието се явява съразмерно и адекватно на степента на
нарушението и преследваната от закона цел, без да засяга прекомерно правната
сфера на нарушителя.
11. Мотивиран от горното, при
проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е
валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. За разноските
12. Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА заповед № Л-3049 от 26.11.2019 г.
на началника на затвора – Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: