П Р
О Т О К О Л № 1324
27.06.2019 г., гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, VІ административен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
секретар: СТАНКА ЖУРНАЛОВА
сложи за разглеждане
докладваното от председателя ЗДРАВКА ДИЕВА
административно дело № 1212 по описа
за 2019
година,
На
именното повикване в 13,39 часа се явиха:
Страните
са редовно уведомени.
Жалбоподателката Д.А.Х. не се явява. Не се
явява и адв. З., пълномощник. От същия на 26 юни 2019 г. е постъпила молба, в
която е заявено, че във връзка с указания от предходно съдебно заседание по
отношение прилагане на чл. 227 от Закона за отбраната и въоръжените сили в
Република България, жалбоподателката оттегля подадената жалба против Заповед №
ЛС-26 от 29.03.2019 г. на Командира на ВФ 32040, на основание чл. 155 ал. 3 от АПК. Моли да се прекрати производството по делото.
Освен това
е заявено, че след приключване на адм. дело № 1142/2019 г. по жалбата срещу Заповед
№ ЛС-25/29.03.2019 г. на Командира на ВФ ** жалбоподателката
ще прецени дали да предяви искова претенция по гражданско-правен ред - във връзка
с възможността за становище по изпращане на жалбата по подсъдност на Районен
съд-Пловдив.
Ответникът
се представлява от гл. юр. Ч. с приложено пълномощно
към молба от 12.06.2019 г.
ЮР. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че са налице процесуалните условия за разглеждане на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото
молбата на жалбоподателката, с която оттегля жалбата
срещу Заповед № ЛС-26/29.03.2019 г. на Командира на ВФ **.
Юр. Ч.: Нямам възражения по
направеното оттегляне на жалбата и искане за прекратяване на съдебното
производство. Поддържам моето становище за недопустимост на жалбата с последици
прекратяване на настоящото съдебно производство.
Предвид възражението за
недопустимост на жалбата и заявеното оттегляне на жалбата, съдът съобрази
следното :
Д.А.Х. обжалва Заповед №
ЛС-26/29.03.2019г., издадена на основание чл.146 т.3, чл.161 т.3, чл.162 т.1,
чл.170 т.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
/ЗОВСРБ/, чл.73, ал.8 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и
въоръжените сили на РБългария /ППЗОВСРБ/ и във връзка
със Заповед № ЛС-25/29.03.2019г., с която е обявен за прекратен договора за
военна служба и освобождаване от длъжност на жалбоподателката.
С оспорената заповед в частта й
по т.1 – са отменени Заповеди №№ ЛС – 37/31.05.2017г. и ЛС-38/19.06.2017г.,
които са били издадени във вр. с отменена по съдебен
ред Заповед № ЛС-36/26.05.2017г. – за прекратяване договор за военна служба,
освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на
военнослужещ, а в частта й по т.2 жалбоподателката е
отчислена от списъчния състав на военно формирование **, считано от
27.05.2017г. и е разпоредено да й се изплатят
полагащите се парични обезщетения на посочените в заповедта основания от
ЗОВСРБ, вкл. е задължен гл.счетоводител да приспадне изплатено вече месечно
възнаграждение на жалбоподателката за посочения в
заповедта период.
В
първото редовно съдебно заседание бе констатирано, че макар в оспорената
заповед да не е вписано изрично правното основание по чл.227 ал.1 ЗОВСРБ,
административният акт се основава на цитираната разпоредба. Според съдебната
практика по отношение заповед от характера на оспорената - заповедта не се
възприема за индивидуален административен акт и във връзка с прилагане на
чл.227 от ЗОВСРБ е възприето, че полагащите се обезщетения за военна служба при
прекратени правоотношения се търсят по общият исков ред пред съответния районен
или окръжен съд в зависимост от размера на претендираното
обезщетение. В тази вр., на жалбоподателката
бе предоставена възможност изрично да заяви поддържа ли жалбата против
заповедта - предмет на настоящото съдебно производство, както и искането за
спиране, респективно да изрази становище за изпращане на жалбата по подсъдност
на Районен съд - Пловдив.
Ответникът поддържа теза за недопустимост на жалбата -
основателна : Оспорената
Заповед № ЛС-26/29.03.2019г. не е индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, а разпореждане по организационно-финансови последици от постановеното със
Заповед № ЛС-25/29.03.2019г. прекратяване на договора за военна служба. Това
разпореждане няма признаците на властническо волеизявление, вкл. не е налице
едностранно създаване на права и задължения, нито непосредствено засягане
правната сфера на военнослужещия. Заповед № ЛС-26/29.03.2019г. е необжалваема по реда на АПК, тъй като урежда гражданскоправните последици от прекратяване на договор за
военна служба между страните по него и пред гражданският съд са предявими претенциите относно правилно определено по
размер, общо и/или по компоненти, полагаемото се обезщетение по чл. 227 ал. 1
ЗОВСРБ.
С първата част на заповедта са отменени предходни заповеди,
идентично уреждащи имуществени последици от заповед за прекратяване на договора
за военна служба, която е отменена, предвид което тази част от заповедта не
създава задължения за адресата, нито засяга – ограничава или отрича права и
интереси. В следващата част на оспорената заповед е постановено отчисляване от
списъчния състав, в изпълнение на предходна заповед на командира на военното
формирование, тоест – е последица от друг акт, като самостоятелно не създава
или засяга права и задължения и не подлежи на самостоятелен контрол. В частта,
с която са отменени предходни идентични заповеди в резултат на отмяна на
заповед за прекратяване на договор за военна служба и в частта, с която жалбоподателката е отчислена от списъчния състав на
военното формирование, заповедта няма характер на самостоятелен административен
акт, подлежащ на обжалване. Същата е акт в изпълнение на предходната заповед за
прекратяване на договора за кадрова военна служба и освобождаване от военна
служба, която поражда неблагоприятните последици. Заповедта за прекратяване на
договора, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, на основание чл. 171 от
ЗОВСРБ и е обжалвана. Оспорената заповед в посочените й части няма
самостоятелно значение и не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като само
привежда в изпълнение вече разпоредените с
предходната заповед последици, без да създава нови такива. При евентуална
отмяна на акта, породил правните последици, ще отпадне и разпореденото
отчисляване, именно поради несамостоятелния му характер /Определение №
1114/2018г., ВАС/.
В останалата си част по т.2 - заповедта определя
имуществените последици от прекратяване на договора за кадрова военна служба –
тоест, касае отношения с гражданскоправен характер. В
тази хипотеза между издалия заповедта и жалбоподателя са налице отношения на равнопоставени лица в гражданско правоотношение, а не
отношения на власт и подчинение между административен орган и задължено лице.
Не са налице характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, тъй като заповедта не е последица от административна дейност, а
касае неизпълнението и последиците на съществувало между страните договорно
правоотношение.
В
случая оспорващото лице оттегли жалбата, което е приоритетното основание за
оставянето й без разглеждане. По отношение заявеното изрично и писмено
оттегляне на жалбата се съобрази, че в молбата е посочен номерът на
образуваното административно дело, номерът на съдебния състав, както и дата на
настоящото съдебно заседание. Молбата, в която е заявено оттегляне на жалбата е
подписана лично от представляващия оспорващото лице с необходимата представителна
власт, съответно на съдържанието на пълномощно на л.26 от делото. Молбата е
подадена от адв.З. в качеството на пълномощник на жалбоподателката, които качества са вписани в молбата и
ясно е посочено, че се оттегля жалбата против Заповед № ЛС-26/29.03.2019г. на
командира на военно формирование 32040.
Молбата
е процесуално законосъобразно предявена - в писмен вид при условията на чл.155
ал.1, ал.3 АПК. Няма пречка да бъде направено волеизявление за оттегляне от
оспорване при висящност на производството по делото,
тъй като процесуалното право не е ограничено със срок за реализацията му.
Извършеното оттегляне на жалбата е в обхвата на абсолютните процесуални
предпоставки за движение на образуваното съдебно производство и волята на
жалбоподателя в случая определя правната последица - прекратяване на съдебното
производство по заявеното правно основание.
На
основание чл. 159 т. 8 от АПК
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.Х.,*** против Заповед № ЛС-26/29.03.2019г. на
командира на военно формирование **и искането за спиране.
Прекратява
производството по адм.дело № 1212 по описа за 2019г.
на Административен съд-Пловдив, VI състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от днес за присъстващата
страна и в 7-дневен срок от получаване на съобщението за неприсъстващата.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 13,45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: