№ 1229/25.03.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9547 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу ответника „В.И." ЕООД, ЕИК:*,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4, обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 224 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4686,88
щатски долара, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
септември 2015 г., сумата от 2498,86 щ.д., представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г., сумата от 811,80 щатски
долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10
дни за 2015 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 1257,55 щатски долара, представляваща
обезщетение за забава върху нетното трудово възнаграждение за месец септември
2015 г., за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., сумата от 670,48 щатски
долара, представляваща обезщетение за забава, изчислено върху нетното трудово
възнаграждение за месец октомври 2015 г. за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018
г., сумата от 217,82 щатски долара, представляваща обезщетение за забава,
изчислено върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г.
за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е работил
на м/к Силвия, ИМО № *, съгласно
индивидуален трудов договор на моряка, сключен на 21.05.2015 г., между него и „В.И."
ЕООД, на длъжност „втори механик на кораб“. Същият се качил на кораба на
23.05.2015 г. Трудовото правоотношение било прекратено на 17.10.2015 г.
Съгласно договора, месечното възнаграждение на ищеца било в размер от 5000,00
щ.д. Видно от вписванията в моряшкия паспорт на Галин Иванов Георгиев, съшият
работил на кораба от 23.05.2015 г. до 17.10.2015 г. Ищецът твърди, че не е
получавал трудовото си възнаграждение за месец септември и октомври 2015 г.,
както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В трудовия договор не
била уговорена продължителност на платения годишен отпуск, поради което тя
следвало да съответства на определената в Наредбата за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя продължителност от 30 дни. Ищецът имал
право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на 10 дни, съответстващ на продължителността
на трудовото му правоотношение. Дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 г., в размер на 10 дни, било признато и от работодателя
в Заповед № * г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят изпаднал и в забава за изплащане на дължимите в полза на ищеца
трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В
трудовия договор не бил уговорен срок за изплащане на трудовото възнаграждение,
поради което падежът на дължимото трудово възнаграждение за месец септември
2015 г. бил 30.09.2015 г., а за месец октомври 2015 г. бил 31.10.2015 г.
доколкото чл. 270, ал. 2 от КТ предвиждал, че трудовото възнаграждение се
изплаща всеки месец, тоест не може да бъде отлагано изплащането на трудовото
възнаграждение за по-дълъг период.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „В.И."
ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК, не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Първото по настоящото дело
открито съдебно заседание е проведено на 25.02.2019 г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил нарочно искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото
книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
При така предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже, че е съществувало действително трудово правоотношение
между страните, в периода, за който се претендира изплащане на трудовото
възнаграждение, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на ищеца
трудово възнаграждение в претендирания размер; че в процесния период ищецът реално е полагал труд при
ответника; изпадане в забава на ответника; размерът на дължимите трудови
възнаграждения и обезщетения; че трудовият договор е прекратен; датата на
настъпване на изискуемостта на задълженията и размера на мораторната
лихва.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, а
именно: индивидуален трудов договор на моряка от 21.05.2015 г. на С.В., моряшки
паспорт на С.В., справка за дължими суми към 23.11.2015 г. издадена от
работодателя, Заповед № *
г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
По изложените съображения съдът приема, че
предявените искове са вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът приема,
че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковите
претенции следва да се уважат по този ред.
Доколкото
на основание чл. 83, ал.1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ,
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Варненския районен съд сумата 736,84 лв., представляваща дължимата
държавна такса в производството (497,25
лв. по
иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ; 56,17
лв. по
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ; 133,42
лв. по
иска за заплащане на обезщетение за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение и 50,00 лв. по иска за заплащане на обезщетение за забава върху
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск), на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
Разноски
не се претендират, съответно съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „В.И." ЕООД,
ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
7185,74 щатски долара, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за септември и октомври 2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т.2 от КТ; сумата 1257,55 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху нетното
трудово възнаграждение за месец септември 2015 г., за периода 18.10.2015 г. -
07.06.2018 г., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД; 670,48 щатски долара, представляваща обезщетение за
забава, изчислено върху нетното трудово възнаграждение за месец октомври 2015
г. за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД; сумата 811,80
щатски долара,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2015
г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 224, ал.1 от КТ; сумата 217,82
щатски долара, представляваща обезщетение за забава, изчислено върху
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. за периода
18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.И."
ЕООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 736,84 лв., представляваща
разноски за държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 от ГПК.
Съобщението до ответника, ведно с решението да се приложи към делото като редовно връчено на
основание чл. 50, ал.2 от ГПК, без да се изпраща фактически.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: