№ 133
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно
гражданско дело № 20215000500558 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Въззивникът „Б. Т.“ ЕООД , редовно призован, се представлява от адв. А.Ч.,
за което представя договор за правна помощ и съдействие и адвокатско
пълномощно.
Въззиваемото Д. за к. у. **************, редовно призовано, се
представлява от адв. М.М., редовно упълномощен от по-рано.
Адв. Ч.: Не се налице процесуални пречки по хода на делото и моля да
дадете ход.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Въззивно производство, образувано по въззивна жалба от „Б. Т.“ ЕООД
– ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение № 260828
от 21.06.2021 г., постановено по гр. д. № 2879/2019 г. по описа на Пловдивски
1
окръжен съд, с което е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 500 лв. и на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП е
задължено да разгласи диспозитива на решението, както и да заплати
разноски.
Адв. Ч.: Поддържам жалбата.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, както е констатирано и в
разпореждането за насрочване на настоящето дело. Оплакванията в жалбата
са за неправилност на обжалваното решение изцяло. Искането е за неговата
отмяна и за отхвърляне на предявения главен иск, както и на акцесорните
искове за разгласяване на решението. Алтернативно се иска намаляване на
обезщетението и присъждане на обезщетението в размер на действително
причинените вреди.
Заявено е искане за спиране на въззивното производство на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на
производството пред Районен съд - Асеновград по повод обжалването на
наказателно постановление № 7459 от 15.04.2020 г. на Заместник-министъра
на културата, от изхода на което административно наказателно дело бил
обусловен и изхода на настоящето производство. Приложено към жалбата е
копие от решение от 13.11.2020 г. по НАХД № 469/2020 г.
В постъпилия в срок писмен отговор на въззивната жалба същата се
оспорва и се моли да бъде оставена без уважение.
Не са заявени нови доказателствени искания.
Адв. Ч.: Във връзка с направеното искане за спиране на настоящето
производство до приключване на НАХД представям и моля да приемете
Решение № 96 от 22.11.2021 г., постановено по НАХД № 300/2021 г. на
Районен съд - Асеновград. Въпросното производство е второ по ред, тъй като
въпросното решение, което преди малко цитирахте и което е приложено към
въззивната жалба, беше обжалвано от заинтересованата страна в това
административно наказателно производство, като касационната инстанция
върна делото за ново разглеждане. С въпросното решение за втори пореден
път е отменено наказателно постановление № 7459 от 15.04.2020 г. на
Заместник-министъра на културата, с което на „Б. Т.“ е наложена
имуществено санкция. Предполагам, че и двете страни ще го обжалват, но
засега нямам представа. В този смисъл поддържам искането за спиране на
2
настоящето дело. Считам, че производството по НАХД № 300/2021 г. на
Районен съд - Асеновград се явява преюдициално по отношение на
настоящето, доколкото ищецът се е позовал именно на извършена проверка от
оправомощено длъжностно лице от Дирекция „Авторски и сродни права“ към
Министерство на културата. Считам, че докато не бъде изяснен спорът с
въпросното наказателно постановление, настоящето производство следва да
бъде спряно, доколкото ищецът се позовава именно на извършена проверка, в
хода на която се твърди да е установено използване на запис на музикалното
произведение.
Отделно от сега изложеното, поддържам и доказателственото искане от
въззивната жалба да бъде назначена СТЕ, като вещото лице, след като се
запознае с приложените по делото документи, да изготви заключение, което
да определи какво би било дължимото възнаграждение за изпълнение на
процесния запис, ако дружеството „Б. Т.“ е имало правоотношения със
сдружение „П.“.
Правя това искане сега, тъй като още с исковата молба сме навели
доводи, че въпросното обезщетение може да бъде изчислено въз основа на
общоизвестната тарифа на сдружение „П.“. Първоинстанционният съд, за
съжаление, въобще не е обсъдил тези наши доводи и е счел, че не са налице
данни, по които може да се изчисли въпросното обезщетение, поради което е
приложил презумптивното такова по ЗАПСП. Аз поддържам, че е 4 стотинки
възнаграждението. Не съм се явявал аз пред първата инстанция, не съм бил
редовно упълномощен и затова сега заявявам искането за СТЕ. Оставам на
преценката на съда. Тарифата на въззиваемото сдружение е публично обявена
в сайта им и е утвърдена. Искаме вещото лице въз основа на тази тарифа и въз
основа на всички факти и обстоятелства да установи, че въз основа на
проверката се твърди, че дадено музикално произведение – запис от него, е
бил възпроизведен в определен времеви интервал от няколко минути секунди,
поради което считаме, че първо би могло да се определи какво би било
дължимото обезщетение и второ, че сумата в размер на 500 лв. със сигурност
не отговаря на така твърдените пропуснати ползи, за които не са въобще
наведени и твърдения в какъв размер биха били, тъй като се твърди, че са
неопределяеми.
Адв. М.: Поддържам отговора на въззивната жалба.
3
Считам, че не са налице основания за допускане на спиране на
настоящето производство. То не зависи от развитието на провежданото
НАХД пред Районен съд Асеновград. При условията на пълно и главно
доказване на първата инстанция бе установен фактът на нарушението не въз
основа на административен акт, а на основание гражданската претенция. Бе
разпитан като свидетел Ч. П. от Министерство на културата, присъствал
лично по време на проверката, който установи релевантните факти. Също така
бе допусната и експертиза за установяване на факта на използване на
въпросния звукозапис. Административното дело, доколкото виждам, е
отменено на основание пороци, допуснати при съставяне на
административния акт, каквито изобщо не са предмет на настоящето
гражданско производство. Предвид това считам, че на това основание не
следва да се допуска спиране на производството. То няма отношение към
гражданския спор, който е предмет на това дело.
Не считам, че следва да се допуска и експертиза за размера на вредите
на две основания. Първото е, че правото да се иска такава експертиза е
преклудирано още на първата инстанция. Това, че в отговора на исковата
молба ответникът е засегнал въпроса не е основание да се счита, че същият е
поискал доказателствено действие, а именно експертиза, поради което това
право е преклудирано. На следващо място, искането е основателно, тъй като
тарифата на Сдружение „П.“ е приложима само и единствено при наличие на
договорни отношения и важи за напред. Прилага се в посочения размер
единствено като се сключва договор за определен период и за определен обем
правомощия с отстъпка. Когато се касае за деликт, както е в случая, тарифата
е неприложима. Както съм посочил в отговора на въззивната жалба,
претендираното обезщетение е определеното по закон, като освен размера на
действително причинените вреди, отговаря на изискването да въздейства
предупредително и възпиращо на всички нарушители. Това също така е
практиката при подобен род дела – да се присъждат обезщетения между 500
лв. и 100 000 лв. за всяко нарушение, като държа да отбележа, че тук
присъденото обезщетение е в минимален размер – това е долният праг, който
законът не допуска да се минава.
Предвид горното, моля да отхвърлите въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение.
4
След съвещание съдът приема за основателно искането за спиране на
настоящето производство до приключването на производството по НАХД №
300/2021 г. по описа на Асеновградски районен съд. Налице е хипотеза по чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно решението по посоченото административно
наказателно дело е по въпроси, обуславящи и настоящето производтво, а
именно въпроса за доказаността на нарушението, който въпрос е
самостоятелно обсъждан в мотивите на представеното в днешното съдебно
заседание решение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложеното към въззивната жалба решение и решение №
96 от 22.11.2021 г. по НАХД 300/2021 г. на Районен съд Асеновград
СПИРА производството по въззивно гражданско дело № 558/2021 г. по
описа на ПАС до приключване с окончателен съдебен акт на производството
по НАХД № 300/2021 г. на Районен съд Асеновград.
Определението за спиране може да се обжалва с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от днес.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:26 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5