№ 15
гр. Шумен, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630202719 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 3056302
на ОДМВР - Шумен, с който на Д. И. Т., ЕГН ********** от гр.Благоевград, на основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката моли съда да отмени издадения електронен фиш, поради изтичане
на 3 годишния давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, което
е погасило възможността да бъде реализирана административнонаказателната й
отговорност. Не излага доводи, с които да оспорва вмененото нарушение и неговото
авторство. С жалбата е направено е искане за присъждане на направените разноски. В
съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Явява се процесуален представител –
адв. П.А. от ШАК, която в хода по същество не излага допълнителни доводи.
Представителят на АНО оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Излага доводи, че визираната в чл.80 ал.1 т.5 от НК
относителна давност е била прекъсвана, поради което към настоящият момент не е изтекла.
Също така не е изтекла и абсолютната давност, регламентирана в чл.81 ал.3 от НК. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима. Съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП ЕФ се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от
ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол. Издаденият ЕФ бил
изпратен за връчване чрез куриерска фирма Стар пост на 30.03.2020г., но бил върнат
невръчен с отметка, че пратката не била потърсена от получателя. С писмо рег.№ 869р –
1370 от 18.02.2023г. процесният ЕФ бил изпратен за връчване от служители на Второ РУ на
МВР – гр.Благоевград. На 17.03.2023г. служител на Първо РУ на МВР – гр.Благоевград,
изготвил докладна записка, в която посочил, че Т. не била открита на адреса за връчване на
ЕФ, както и, че била осъществена връзка със съпруга на лицето по мобилен телефон, който
бил уведомен за издадения на Т. ЕФ. На следващият ден съпругът на Т. се свързал с
полицейския служител по мобилния телефон и го уведомил, че Т. отказва да получи ЕФ, тъй
като се консултирали с адвокат и според тях бил изтекъл давностния срок. Невръченият ЕФ
серия „К” № 3056302 бил върнат в сектор ПП при ОДМВР- Шумен. Съдът намира, че не е
спазена необходимата процедура по чл.189 ал.5 от ЗДвП и не е направено необходимото за
1
връчване на ЕФ на жалбоподателката, поради което обжалвания ЕФ не е влязъл в сила и
депозираната срещу него жалба се явява допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 03.10.2019г. в 15.00 часа в с. Радко Димитриево, обл.Шумен, на ул. „Бургаско
шосе“ до №5, при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч,
с АТСС „ARH CAM S 1“ била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Опел Вектра“ с
рег. № Е 9329 МК - 80 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на
автомобила е Д. И. Т., ЕГН ********** от гр.Благоевград. За заснето нарушение, от
ОДМВР – гр.Шумен бил издаден електронен фиш серия „К” № 3056302, в който при
текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване,
техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 50 км/ч.,
установена скорост на движение от 77 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка
при измерването от «-3км» и превишението от 27 км/ч. Посредством същия, на Д. И. Т. на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Издаденият ЕФ бил изпратен за връчване чрез куриерска фирма Стар пост на 30.03.2020г.,
но бил върнат невръчен с отметка, че пратката не била потърсена от получателя. На
18.02.2023г. процесният ЕФ бил изпратен за връчване от служители на Второ РУ на МВР –
гр.Благоевград. На 17.03.2023г. служител на Първо РУ на МВР – гр.Благоевград, изготвил
докладна записка, в която посочил, че Т. не била открита на адреса за връчване на ЕФ, както
и, че била осъществена връзка със съпруга на лицето по мобилен телефон, който бил
уведомен за издадения на Т. ЕФ. На следващият ден съпругът на Т. се свързал с
полицейския служител по мобилния телефон и го уведомил, че Т. отказва да получи ЕФ, тъй
като се консултирали с адвокат и според тях бил изтекъл давностния срок. Невръченият ЕФ
серия „К” № 3056302 бил върнат в сектор ПП при ОДМВР- Шумен, където в АИС АНД
била отразена дата на връчване на ЕФ серия „К” № 3056302 – 17.03.2023г. Служителите на
сектор ПП при ОДМВР- Шумен приели, че ЕФ е влязъл в сила на 03.04.2023г., поради
което бил изпратен на органите на НАП за събиране на наложената глоба в размер на 100
лева, за което жалбоподателката разбрала на 26.10.2023г. от получено ел. съобщение от
НАП.
В периода след проведеният разговор на полицейския служител от ОДМВР –
Благоевград със съпруга на жалбоподателката, както и след полученото съобщение от НАП
за неплатеното задължение по ЕФ серия „К” № 3056302, жалбоподателката не е
представила в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е
извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени
и възражения по чл.189 ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство - снимка. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания делото
свидетел, тъй като същият пресъздава това което е възприел непосредствено. Приложените
по делото писмени доказателства съдържат информация кореспондираща изцяло с
показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на
извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ЕФ правилно
при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също
така максимално допустима скорост – 50км/ч. Административното нарушение е установено
чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и
е било технически изправно видно от представения Протокол от проверка №75- С -
ИСИ/29.10.2018г. на БИМ.С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по
делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен
участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния
електронен фиш.
В конкретният случай нарушението е установено с автоматизираното техническо
2
средство ARH CAM S 1 представляващо стационарно преносим уред за контрол на
скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. При
използването на системата за контрол контролният орган, независимо че присъства, то той
не се намесва в работата й, а единствено слага начало и край на работния процес като го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на
контрола го демонтира. са спазени изискванията за използване на АТСС. Попълнен е и
съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. В административно – наказателната преписка се
съдържа, както съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, както и снимка на
мястото където е било разположено техническото средство. Отразеното в протокола място
за контрол е идентично с въведената в СПУКС локация, видно от приложения снимков
материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението. В случая не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.
Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се потвърждават от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният
автомобил е собственост на Д. И. Т., ЕГН ********** от гр.Благоевград. Предвид чл. 188
ал. 1 от ЗДвП жалбоподателката в качеството й на собственик се явява
наказателноотговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. Същата не е
посочила пред административно-наказващия орган лице, на което е предоставено
управлението на МПС.
Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.1 от
ЗДвП. Правилно е приложена и съответната административно-наказателна разпоредба на
ЗДвП, а именно чл.182 ал.1 т.3 от закона, предвид установеното превишение от 27 км/ч.
Посочената разпоредба предвижда административно – наказателна отговорност за водачите
на МПС, които превишат разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30
км/ч., а именно глоба в размер на 100 лева.
По отношение доводът за изтекла давност, поради което била погасена възможността
за реализиране на отговорността на жалбоподателката, съдът намира следното: Съгласно
нормата на чл.34 ал.1 б.”в от ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното
започване и развитие на административно-наказателното производство е същото да бъде
инициирано в рамките на законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя
или в рамките на една година от извършване на нарушението. Съгласно практиката на
Административен съд гр.Шумен /Решение №274/25.10.2019 г. по КАНД №266/ 2019 г.,
Решение №118/25.06.2020г. по КАНД № 58/2020г./, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН не
намира приложение по отношение на ЕФ, тъй като е свързана само и единствено с
производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Също така
доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за
погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне
на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС №1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК.
Доколкото се касае за наложено наказание „глоба“, съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК и
чл.81 ал.3 от НК, относителната давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.
Процесното нарушение е извършено на 03.10.2019г., от която дата е започнала да тече
тригодишната относителна давност за извършеното от жалбоподателката нарушение.
Същата е била прекъсвана на 04.10.2019г. с издаването на процесния ЕФ срещу
жалбоподателката, както и с предприетите действия за връчване на ЕФ на 30.03.2020г. чрез
куриерска фирма Стар пост и чрез служители на Първо РУ на МВР – Благоевград, на които
с писмо рег.№ 869р – 1370 от 18.02.2023г. процесния ЕФ е бил изпратен за връчване. След
всяко едно от тези действия е започвала да тече нова тригодишна давност, съгласно чл.81
ал.2 от НК. Към настоящият момент няма изтекъл тригодишен период от извършване на
нарушението, който да не е бил прекъснат, поради което визираната в чл.80 ал.1 т.5 от НК
относителна давност не е изтекла. Регламентирана абсолютна давност в чл.81 ал.3, във
3
връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, в случая също не е изтекла, тъй като от извършване на
нарушението до настоящия момент не са изминали четири години и половина.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от В. Д. – гл. юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО – е осъществил процесуално представителство в едно открито
съдебно заседание, делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност, поради
което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
минималния размер, а именно 80 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
3056302 на ОДМВР - Шумен, с който на Д. И. Т., ЕГН ********** от гр.Благоевград, на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН ********** от гр.Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР -
Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4