№ 95
гр. *****, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233130100190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава „Четиридесет и девета” ГПК
Делото е образувано въз основа на молба подадена С. М. М. с ЕГН
**********, с адрес с. ****, община *****, област ****. В молбата се твърди,
че лицето, което фигурира като баща в удостоверението за раждане на
молителката не е неин биологичен баща, никога не го е срещала и не го
познава. Биологичният й баща се казва В.Й.К. и това е човекът, който я е
отгледал. Преклузивните срокове за оспорване на бащинство са отдавна
изтекли и молителката не може да промени факта, че истинския й баща
никога няма да бъде неин баща формално и официално пред закона и
институциите.
Иска да носи неговото име като бащино и фамилно. Всички близки,
приятели и познати я свързват с В.Й.К. и за тях, както и за нея, това е нейния
баща.
Гореизложеното обосновавало наличие на важни обстоятелства по
смисъла на чл.19 ЗГР, поради което молителят иска да бъде променено
бащиното и фамилното й име от С. М. М. на С. В.К..
От Община ***** и РП ****, ТО *****, редовно уведомени, не е
постъпило писмено становище. Не се явява техен представител в съдебно
заседание, за да изрази становище.
1
В хода на проведеното по делото открито съдебно заседание,
молителят чрез процесуалния си представител поддържа предявената молба и
моли същата да бъде уважена.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетите по делото доказателства: удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане № 0516/13.11.1989 г. от община *****,
копие на лична карта на С. М. се установява, че молителката С. М. М. е
родена на 06.11.1989г. от родители М.Ч.К. и М.Р.С.
От показанията на св.К. и св.К., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че майката на молителката св.К. била в брак с М.
(М.), когато се родила С. затова тя била записана с неговите имена. Преди
раждането на молителката майка й и М. се разделили и св.К. заживяла със
св.К.. Според св.К. и св.К. биологичен баща на молителката е св.К., а не М. С.,
с който била в брак по време на раждане на С.. С. възприемала, че баща й е
св.К., тя пораснала с него и той приема, че тя е негова биологична дъщеря.
Молителката не поддържала връзка с М. С., който е записан като неин баща в
акта й за раждане.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази
приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Молбата е с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР.
Основателността на поисканата промяна по чл.19, ал.1 от ЗГР е
обусловена от алтернативно наличие на поне един от фактическите състави
на този текст - името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или
важни обстоятелства да налагат това.
От друга страна, следва да се съобрази и функцията на имената, дадена
им от закона в чл. 12-14 от ЗГР, а именно: да удостоверят произхода на
лицето, като могат да се образуват само по посочените в тези текстове начини
с изключенията предвидени в тях - когато етническите и семейни традиции на
2
родителите не налагат друго. Тези разпоредби са императивни и не могат да
бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. По този ред имената не
могат да бъдат променяни извън рамките на посочените от закона начини за
образуване на същите. Съобразно с това имената на молителката са
формирани съобразно законовите изисквания на чл.12-14 ЗГР.
Съдът намира, че бащиното и фамилното име на молителката
отговарящи на изискванията на чл.12-14 ЗГР не са осмиващи, опозоряващи,
обществено неудобни и не са налице важни обстоятелства, които да налагат
промяната им. Обстоятелството, че молителката възприема св.К. за свои
биологичен баща и иска да носи неговите имена не е основание за нарушение
на закона. Молителката е имала достатъчно дълъг период от време, за да
оспори произхода си от баща, щом смята, че биологичния й баща не е този,
който е посочен в акта й за раждане, и при установяване със съдебно
решение, че биологичния й баща е св.К. тя би имала пълното законово
основание да носи бащино и фамилно име, образувани от неговите собствено
и фамилно име. Обстоятелствата към настоящ момент не са такива. В случай
на уважаване на молбата на молителката би се стигнало до заобикаляне на
закона, който изисква бащиното и фамилното име на физическите лица да се
образуват по начина указан в чл.12-14 ЗГР, за да указват бащиния произхода
на лицето. В подобен случай би се стигнало до едно противоречие по
отношение на бащиния произход на молителката – в удостоверението й за
раждане е записано едно лице като неин баща, а тя носи имена на друго лице.
В случай, че молителката желае да засвидетелства своята обич и
привързаност към св.К. и намира, че тя произхожда от него може да изрази
тази своя потребност и принадлежност по друг начин, а не желаейки да
промени своето бащино и фамилно име.
Предвид гореизложеното молбата като неоснователна следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийският районен
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. М. с ЕГН **********,
с адрес с. ****, община *****, област ****, с правно основание чл.19 ЗГР за
3
промяна на бащиното и фамилното й име от М. М. на В.К..
Решението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му
на молителя на основание чл. 538 ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
4