Определение по дело №570/2020 на Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№

 

                                                   05.08.2020г., гр. Хасково

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на пети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          

                                                                      СЪДИЯ: Росица Чиркалева

 

 

разгледа докладваното от съдията и адм.дело № 570/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:     

  

  Производството е образувано по жалба на А.М.А. ***. В разпокъсано и смислово неподредено изложение се предявява недоволство от бездействието на кмет и зам. кмет на Община Хасково, както и на председателя на Общински съвет Хасково,  относно отправено от А. ***, за промяна в Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково и във връзка с последващите  разговори със зам. кмет на Община Хасково и председател на Общински съвет Хасково в тази насока. Сочи се и наличието на възприети от А. обиди от страна на г-н Л. М.– началник служба „Общинска собственост“ и се предявява претенция за обезщетение от всички тези лица в общ размер на 50 000 лв. за накърнен морал и достойнство.

Отправя се искане до съда, посочените лица да понесат административно наказание, както и да бъдат отстранени от длъжност за неизпълнението и неспазването на служебните си задължения.

Иска се освобождаване от ДТ за воденото производство, като се представя декларация за семейно и имотно състояние.  

Иска се и отвод на настоящият съдебен състав по изложени в „халба“ вх. № 3942/15.07.20г. обстоятелства.

При извършената от съда служебна проверка за редовността и допустимост на оспорването на основанията по чл. 159 от АПК, Административен съд – Хасково констатира следното:

С оглед представените от жалбоподателката доказателства, във връзка със семейното и имотното й състояние, по отношение на същата следва да бъде признато, че не разполага с необходимите средства за заплащане на дължимата държавна такса и да бъде освободена от нея.

По изложени в „халба“ вх. № 3942/15.07.20г. обстоятелства, с искане за отвод на настоящият съдебен състав, намира същото за неоснователно. Изложеното от жалбоподателката не води на извод за наличие на която и да било от предпоставките по чл. 22 , ал.1, т.1-5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, при които съдът е длъжен да се отведе, нито пък за наличие на обстоятелства пораждащи основателни съмнения за безпристрастното решаване на спора по смисъла на чл. 21, ал.1, т.6 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Ето защо искането за отвод следва да бъде оставено без уважение.  

Упражняването на правото на жалба е възможно при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуална допустимост на съдебното производство. По аргумент от чл.159, т.1 от АПК, една от тези процесуални предпоставки е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност. На съдебен контрол по реда на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове, както и изрично посочените в чл.128, ал.1 от АПК актове, действия и бездействия на администрацията.

От анализа на изложените в жалбата твърдения следва извод, че същата не е насочена срещу законосъобразността на конкретен индивидуален, общ или нормативен административен акт. Същата съдържа доводи за незаконосъобразно бездействие от страна на Кмета на Община Хасково, Зам. кмета  на Община Хасково и Председател на Общински съвет Хасково, изразяващо се в липса на предприети действия по промяна на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, така че същата да даде възможност на жалбоподателката да закупи предоставеното й за ползване общинско жилище.        

В тази връзка следва да се посочи, че за да е налице годно на оспорване бездействие на административен орган по смисъла на чл. 256 от АПК, трябва да е налице задължение на същият този орган за действие произтичащо пряко от нормативен акт или по силата на закона. В конкретния случай, търсеното от жалбоподателката действие не следва нито по силата на нормативен акт, нито по силата на закона. Видно от приложените към жалбата доказателства, жалбоподателката е подала предложение до Кмета на Община Хасково за внасяне на докладна записка за изменение на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково. Дали ще предприеме такива действия или не е въпрос на оперативна самостоятелност и преценка на административният орган. Последното води на извод, че по направеното от жалбоподателката предложение административните органи посочени в жалбата не са могли да формират бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, доколкото същите не са задължени да предприемат конкретни действия.

Следва също така да се посочи, че отправеното до съда искане не е да бъде обявено за незаконосъобразно определено бездействие и да бъде задължен конкретен административен орган да предприеме съответното действие, какъвто е смисъла на защитата по реда на чл. 256 от АПК, а е да бъде наложено административно наказание и да бъдат отстранени от длъжност посочените административни органи.

В отговор на последното, следва да се спомене, че правомощията на административните съдилища са правораздавателни и са ограничение по предметен обхват, съобразно нормата на чл. 128, ал.1 от АПК, като същите не разполагат с административно наказателни и дисциплинарно наказателни функции. В действителност нормата на чл. 306 от АПК дава правомощие на председателя на съответния административен съд да наложи административно наказание на длъжностно лице неизпълнило задължение по влязъл в сила съдебен акт, съгласно чл. 304 от АПК, но в конкретния случай не се сочат факти в тази насока.   

Така изложеното говори за липса на годен предмет на оспорване.

По отношение на предявената претенция за обезщетение от 50 000 лв. за морал и достойнство, може да се заключи че същата произтича от обида, а не от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган. В тази връзка, обезвредата следва да бъде потърсена по реда на частно наказателното преследване, с частна тъжба пред районен съд, а не и по реда на АПК.

Дори и да се приеме, че жалбоподателката претендира обезщетение по реда на чл. 203 от АПК, то иска отново се явява недопустим, доколкото е предявен срещу ненадлежен ответник, с оглед претендиране обезщетението от посочените в жалбата административни органи, а не от ЮЛ в структурата на което са тези органи.    

Ето защо така депозираната жалба ведно с иск за обезщетение, се явява недопустима за разглеждане по реда на АПК и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

                        ОСВОБОЖДАВА А.М.А. от заплащане на държавна такса за образуване на настоящото производство.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.М.А. за отвод на съдия Росица Чиркалева по АД 570/2020г. по описа на Административен съд Хасково.

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба, ведно с иск за обезщетение предявени от А.М.А. ***.2020г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 570/2020г. по описа на Административен съд -Хасково.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението пред ВАС.

 

                                                                              Съдия: