Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Габрово, 22.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен
съд, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и втори октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от съдията т. д. №
57 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е
постановило отказ № 20200914113657/14.09.2020 г., с който е отказано да се заличи
"Кобо Груп" ЕООД - в ликвидация.
Срещу така постановеният отказ е постъпила жалба от "Кобо
Груп" ЕООД - в ликвидация, чрез едноличния собственик на капитала и
ликвидатор Д.Р., в която се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен.
Излага, че са изпълнени двете кумулативни предпоставки на чл. 273, ал. 1 от ТЗ,
а именно към датата на приключване на ликвидацията, респ. към датата на
подаване на заявлението, дружеството няма неудовлетворени задължения към
кредитори и разпределение на остатък от имуществото не е извършен поради липса
на такъм, за което към заявлението е представила доказателства. ДЛР не е
отчело, че вписания запор върху
дружествените дялове касае отношенията на едноличния собственик на капитала с
негов личен кредитор, а не с такъв на дружеството. Дружеството е трето лице по
отношение на наложения запор, а формирания ликвидационен дял следва да се
предаде на съдебния изпълнител, наложил запора за удовлетворяване на взискателя
в изп. производство. Ликвидацията на дружеството е приключила, а запорът на
дялове на едноличния собственик на капитала е изчерпан поради липса на
имущество, което обезпечава. В дружеството не е извършено разпределение на
остатъка на имуществото, поради липса на такъв и не е формиран ликвидационен
дял в полза на едноличния собственик на капитала , както и няма имущество срещу
което да се насочи запора. Дружеството и не е страна по изпълнителното дело за
да поиска вдигането на запора. видно от баланса и отчета на ликвидатора,
дружеството не разполага с имущество, а балансът му към края на ликвидацията е
нула, като това е и причината същия да не съдържа стойности. Ако все пак е
следвало да се пишат "нули" ДЛР е следвало да даде срок за изправяне
на този порок, а не да постановява отказ. Съгласно чл. 73в от ТЗ кредиторът,
наложил запора, се уведомява писмено само ако се стигне до изплащане на
ликвидационен дял, а в случая такова уведомление няма, поради липса на
имущество за разпределение. От друга страна ликвидатора е публикувал покана по
чл. 267 от ТЗ. Моли да се отмени обжалвания отказ и да се укаже на ДЛР да
извърши исканото вписване.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
От представените с жалбата писмени доказателства и от извършената
справка в ТРРЮЛНЦ, се установява следното:
Със заявление с вх. № 20200914113657 от 14.09.2020 г. от адв. П., като пълномощник на ликвидатора
на дружеството Д.Р., е поискано заличаване на дружеството, което е в
ликвидация.
За да постанови обжалваният отказ № 20200914113657
/15.09.2020 г. длъжностното лице по регистрацията при АВ е приело, че по
партидата на търговеца е наложен запор на дяловете на едноличния собственик на
капитала, а към момента на подаване на заявлението не е постъпил акт на
съдебния изпълнител за заличаване на запора. Вписването на запора прегражда
възможността за разпореждане с дружествените дялове на едноличния собственик на
капитала и при наличието му дружествения му дял
следва да се предостави на взискателя. Не били представени
доказателства, че сумата, съответстваща на дела на едноличния собственик ан
капитала е внесена по сметка на съдебния
изпълнител, тъй като с изплащането му фактическият състав на прекратяването е
завършен. Позовава се на чл. 73в от ТЗ. Според ДЛР чл. 273, ол. 1 от ТЗ
предвижда, че "когато са уредени всички задължения....ликвидаторите на
дружеството искат заличаване...", а при неуредени задължения, не би
следвало ликвидатора да отправя заличаване на дружеството и целта на
ликвидационното производство не е постигната. На следващо място е прието, че
приложения краен ликвидационен баланс е
бланков и не съдържа каквато и да е информация, като в колоната
"семи" не са попълнени стойности относно активите и пасивите, както и
липсва крайна стойност на активите и пасивите, като тази информация се попълва
дори и стойността да е нула.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С процесното заявление е поискано
вписване на заличаване след ликвидация на дружеството "Кобо
Груп" ЕООД - в ликвидация. С решение от 17.07.2019 г. на едноличния
собственик на капитала на дружеството е взето решение за прекратяване на
дейността му и започване на производство по ликвидация. С протоколно решение от
08.06.2020 г. на едноличния собственик на капитала е приет заключителния баланс
и пояснителния доклад за приемане и одобряване на отчета на ликвидатора,
и за освобождаване на ликвидатора от отговорност, решение да не се разпределя
имущество поради липса на такова и да се заличи дружеството. Установява се по партидата
на дружеството, че на 28.11.2019 г. е обявена покана до кредиторите на
дружеството по чл. 267 от ТЗ. С процесното заявление са представени декларация
по чл. 273 от ТЗ декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР; удостоверение по чл. 77,
ал. 1 от ДОПК, удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КС; ликвидационен счетоводен
баланс на дружеството към 31.12.2014 г.; ликвидационен отчет към 01.06.2020 г.;
пояснителен доклад на ликвидатора от 01.06.2020 г., решение на едноличния
собственик на капитал за освобождаване на ликвидатора от отговорност и за
заличаване на дружеството от търговския регистър, заключителен (краен)
ликвидационен баланс на дружеството. Видно от изготвения отчет, дружеството
няма никакви активи, имущество и неуредени задължения.
Настоящият състав намира, че
вписването на запор върху дружествения дял на едноличния собственик на капитала
не е пречка да бъде вписано заличаването, доколкото задължението, обезпечено
със запора не е на дружеството, съответно лицето, в полза на което е вписан
запора, не е кредитор на дружеството. Нормата на чл. 127 от ТЗ урежда, че
всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на
който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.
Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства
на неговия дял по чл. 127 ТЗ независимо от вида на вноската – парична или
непарична и от размера й към момента на възникване на членственото
правоотношение на този съдружник. Изплащане на равностойност на дружествения
дял се извършва, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от
пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на
прекратяване на участието. В случай, че сумата на активите е по-ниска от сумата
на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник
да се изплати делът му. Изплащане на равностойността на дружествения дял
не се извършва при превишение на пасива над активите на дружеството или при
равенство между тях по баланса на дружеството. Ето защо, съществуването на
дружество без активи и имущество не гарантира по никакъв начин
удовлетворяването на кредитора, в полза на който е вписан запор върху
дружествените дялове.
Освен това нормата на чл. 73в от ТЗ предвижда, че плащания на съдружници и
акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са
заложени или запорирани, да се извършват, ако кредиторът със залог или запор не
се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление. Т.е. изисква се писмено
уведомление до кредитора, наложил запор на дружествените дялове да се отправи
само при плащане на ликвидационен дял, каквото плащане в случая няма с оглед
липсата на имущество за разпределяне, т. е. за получаване на ликвидационен дял от едноличния
собственик на капитала. Следователно в случая не се дължи изпълнение на чл. 73в
от ТЗ от ликвидатора.
Основателен е обаче доводът на
длъжностното лице по регистрация, че е налице представен бланков ликвидационен
баланс, който не отразява липсата на средства, тъй като същият не е попълнен от
ликвидатора, а само е подписан от него. Неоснователно е възражението в
подадената жалба, че ДЛР е следвало да даде указания на ликвидтора да го
попълни, макар и с "нули, тъй като документа като изискуем е представен,
но не е съставен със съответното съдържание, за което ДЛР не следва да дава
указания за поправянето му.
Поради гореизложеното жалбата следва
да се устави без уважение.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Р. - едноличен собственик на капитала и ликвидатор на "Кобо Груп" ЕООД (л) срещу отказ
на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията №
20200914113657/14.09.2020 г., за вписване на заличаването на "Кобо
Груп" ЕООД - в ликвидация.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в 7-дневен срок от
съобщаването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: