Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 106
Гр.ДОБРИЧ 30.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ШЕСТИ МАРТ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА
Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ
При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа
докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№
84/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца по гр.д.№
134/2019г.по описа на Районен съд,гр.Генерал Тошево-А.П.А., ЕГН:**********,***,чрез
пълномощника му-адв.Н.В.,ДАК,въззивна жалба срещу постановеното по делото
Решение № 129/28.11.2019г.,в частта му,с която съдът е отхвърлил предявения иск
за сумата над 102.61 лв. до претендирания размер от 2 920.53 лв.,с която
предявения насрещен иск е уважен за сумата над 1 611.70 лв.,както и по
отношение присъдените по делото
разноски,с искане за отмяната му като неправилно,постановено в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила и
присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебни разноски.
В депозиран по делото писмен
отговор,въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,гр.София,ЕИК ***,чрез
пълномощника си-юрк.С.Х.,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава
да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и обосновано.От своя страна претендира сторените във въззивното
производство разноски-юрисконкултско възнаграждение.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилата въззивна жалба и прецени
събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежно оправомощено лице,в
преклузивния законов срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата е частично
основателна.
Гр.д.№ 134/2019г.по описа на Районен
съд,гр.Генерал Тошево,е образувано по искова молба,подадена от А.П.А.,ЕГН:**********,***,чрез
пълномощника му-адв.Н.В.,ДАК,с която се претендира да бъде осъдено ЗАД „
ОЗК-Застраховане“,ЕИК ***,гр.София,да му заплати сумата от 2 920.53 лв.,представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от
19.03.2016г.-датата на увреждането,до 18.03.2019г.-датата на предявяване на
иска,върху главница от 9 600 лв.-дължимо застрахователно обезщетение за
причинени на 19.03.2016г.имуществени вреди на собствения му лек автомобил,което
обезщетение е присъдено с влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№ 361/2018г.по описа на ГТРС.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният
съд е квалифицирал така предявения осъдителен иск като такъв с правно основание
чл.86,ал.1,във вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗД.Приел е,че обезщетението за забавено
плащане върху присъдената по гр.д.№ 361/2018г.главница се дължи от датата на увреждането –
19.03.2016г.,до датата на подаване на исковата молба,въз основа на която е
образувано производството по гр.д.№
134/2019г.,както и че това обезщетение възлиза на претендирания от ищеца размер
от 2 920.53 лв.С обжалваното решение ГТРС е уважил иска като основателен и
доказан до размера на сумата от 102.61 лв.,като за разликата до 2 920.53
лв.го е отхвърлил.За да стигне до този резултат,първоинстанционният съд е
приел,че общото парично задължение на ответника,включващо главница в размер на
9 600 лв. и обезщетение за забавеното й плащане в размер на 2 920.53 лв.,възлиза
на 12 520.53 лв.По делото са събрани доказателства,представени от
ответника,видно от които по образувано изпълнително дело той е заплатил на
ищеца сумата от 12 417.92 лв.,поради което е останал задължен за сумата от
102.61 лв.
Обжалваното решение по предявения от ищеца иск
е неправилно,като постановено в нарушение на закона и в противоречие със
събраните по делото доказателства.
Не се спори между страните,а се установява
несъмнено и от приложеното като доказателство гр.д.№ 361/2018г.по описа на
ГТРС,че с влязло в сила съдебно решение
по това дело ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 9 600
лв.,част от сума от 15 000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди-тотална щета на МПС по смисъла на чл.390 от КЗ.Отговорността
на застрахователя е ангажирана на основание сключения със собственика на МПС,с
което е причинено увреждането,договор за застраховка „Гражданска отговорност“.Установява се също
така,че на 28.03.2016г. в ЗАД „ ОЗК-Застраховане“,ЕИК ***,гр.София,е постъпило
уведомление за тотална щета на МПС от П. Н. П.,въз основа на което е образувана
преписка – щета № 0410-930-0012-2016г.Към заявлението е бил приложен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24001620.Като е счел,че този
протокол не е достатъчен за установяване вината за настъпване на произшествието на участниците в ПТП,а по случая е било образувано досъдебно
производство № ЗМ-114/20.03.2016г.по описа на II РУ на МВР,гр.Добрич,с писмо,изх.№ А 315-10606/13.05.2016г.,изпратено
до Началника на Сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Добрич,с копие до
пълномощника на ищеца - П.П.,ответното застрахователно дружество е изискало на
основание чл.107,ал.1 от КЗ допълнителна информация и документация.Към 04.07.2016г.такава
не е получена,поради което с писмо,изх.№ АЗ 315-11863/04.07.2016г.,изпратено до
пълномощника на ищеца,ответникът го уведомява,че поради невъзможност да
определи основателността/размера на предявената претенция,прекратява преписката.
Доколкото главното задължение произлиза от
застрахователно обезщетение,забавата на длъжника следва да се прецени на
плоскостта на специалната уредба в 497,ал.1 от КЗ,регламентираща с изрични
правни норми забавата на застрахователя.
Разпоредбата на чл.107,ал.1 от КЗ дава
възможност на застрахователя да изисква допълнително документи от лица,различни
от ищеца,но не го оправомощава при непредставянето им да прекратява
преписката,образувана по заявената от пострадалото лице претенция.Според изричната разпоредба на
чл.496,ал.3,т.1 от КЗ,застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност“ на автомобилистите,когато за удостоверяването на ПТП е
бил представен Констативен протокол за ПТП,както е в случая.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ,отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането.При задължение от непозволено увреждане,деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл.84,ал.3 от ЗЗД).Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.)обаче предвиждат,че застрахователят дължи законната
лихва за забава от един по-късен момент.Съгласно чл.497,ал.1,т.1 и т.2 от КЗ,застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение,ако не го е определил и изплатил в срок,считано от по-ранната от
двете дати:1.Изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106,ал.3;2.Изтичането на срока по чл.496,ал.1 от КЗ,освен в
случаите,когато увреденото лице не е представило доказателства,поискани от
застрахователя по реда на чл.106,ал.3.
В случая,ответникът не е изисквал от ищеца
представяне на доказателства по реда на чл.106,ал.3 от КЗ.Искането за
ангажиране на допълнителни доказателства е на основание чл.107,ал.1 от КЗ и
макар с копие до ищеца е адресирано до Началника на Сектор „ Пътна полиция“ при
ОД на МВР-гр.Добрич.Дори да се приеме,че това искане е такова и по смисъла на
чл.106,ал.3,то не е налице хипотезата на чл.497,ал.1,т.2 от КЗ за непредставяне
на доказателства от страна на А.А.,тъй като при наличие на Констативен протокол
за ПТП и императивната норма на чл.496,ал.3,т.1 от КЗ изискването ищецът да
представя посочените в писмото допълнителни доказателства е недопустимо
съгласно чл.106,ал.5 от КЗ.Предвид изложеното,в случая е приложима разпоредбата
на чл.497,ал.1,т.2,предл.1 от КЗ.
Нормата на чл.496,ал.1 от КЗ предвижда,че срокът
за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
пред застрахователя,сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,или пред неговия представител
за уреждане на претенции.Съотнесено към конкретиката на настоящия казус,в който
е несъмнено установено от писмените доказателства по гр.д.№ 361/2018г.,вкл. и от
изявленията на ответника в отговора на исковата молба по това дело,че подаденото
от ищеца уведомление за щета е постъпило при ответното дружество на
28.03.2016г.,тримесечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ е изтекъл за застрахователя
на дата 28.06.2016г.Така от дата 29.06.2016г.е започнала да тече лихва за
забава върху присъденото обезщетение на имуществени вреди,чиито размер съгласно
влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 361/2018г.по описа на ГТРС възлиза на
сумата от 9 600 лв.Крайният срок,до
който се дължи обезщетението за забава,не е до датата на завеждане на исковата
молба по гр.д.№ 134/2019г. - 18.03.2019г.,а до 05.03.2019г.Това е така,защото събраните
по гр.д.№ 134/2019г. по описа на ГТРС доказателства удостоверяват,че на
06.03.2019г. ответникът е заплатил на ищеца определеното от съда
застрахователно обезщетение в размер на 9 600 лв.Следователно,от
29.06.2016г.,до 05.03.2019г.,ответникът дължи за всеки ден забава обезщетение в
размер на законната лихва върху сумата от 9 600 лв.,или общо за всички дни
забава сумата от 2 613.36 лв.,изчислена с Calculator.BG.Искът се
явява основателен за тази сума,като за разликата над 2 613.36 лв.,до
претендирания размер от 2 920.53 лв. следва да се отхвърли.
Изводът на първоинстанциония съд,че с
платената парична сума в размер на 12 417.92 лв. застрахователното дружество е заплатило освен целия размер на
главницата и част от дължимите лихви за забава,е необоснован,тъй като не
кореспондира със съдържанието на приетото като доказателство запорно съобщение
по изп.д.№ 8/2019г. по описа на ЧСИ В.Р.,съгласно което сумата не включва лихви
за забава,а главница от 9 600 лв.,1010.00 – присъдени разноски,625.00 лв.-адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство,както и разноски в съдебното
изпълнение в размер на 1182.92 лв.с включена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и ДДС.
По гореизложените мотиви,обжалваното решение
в частта му,с която искът е отхвърлен за разликата над 102.61 лв. до
претендирания размер от 2 920.53 лв.,следва да се отмени като неправилно,като
ответникът бъде осъден на основание чл.497,ал.1,т.2,предл.1 от КЗ да заплати на
ищеца сумата от 2 510.75 лв.,представляваща разлика над присъдените 102.61
лв.,до общия дължим размер от 2 613.36 лв.
на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 9 600 лв. за периода от 29.06.2016г.,до 05.03.2019г.,а над сумата от
2 613.36 лв.,до пълния претендиран размер от 2 920.53 лв.,искът следва
се отхвърли като неоснователен.
Относно произнасянето на първоинстанционния
съд по предявения от ответната страна насрещен иск,оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни.Обжалваното решение в тази му част е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С насрещния иск застрахователното дружество е
заявило претенция с правно основание
чл.55 от ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 2 392.13 лв.,частичен
иск от общо дължима сума от 2 880 лв.,представляваща стойността на
запазените части на увредения автомобил.
С оглед събраните по гр.д.№ 361/2018г.
доказателства и постановеното по това дело влязло в сила съдебно решение е
безспорно установено,че на собствения на ищеца автомобил е нанесена тотална
щета по смисъла на чл.390 от КЗ,както и че автомобилът е останал във владение
на А..Доколкото остатъците от катастрофиралия автомобил са останали във
владение на А.А.,същият неоснователно се е обогатил за сметка на
застрахователното дружество със стойността на запазените части.Съгласно
неоспореното от страните и прието от ГТРС като обективно и компетентно
заключение на тройната САТЕ,тази стойност възлиза на 2 392.13 лв.,поради
което правилно първонистанционния съд е уважил насрещния иск в този размер.
Липсва основание от стойността на запазените
части да бъдат приспаднати разходите на ищеца по закупуване на автомобил,втора
употреба,марка и модел като процесния,като се включи нотариална такса,местен
данък за придобиване на МПС,такса технически
преглед,задължителна застраховка „ ГО“,както и заплащане на пътна
такса-винетка,в какъвто смисъл е искането на А..
На първо място,ищецът не представя никакви доказателства
за извършване на подобни разходи.
На следващо място,разпоредбата на чл.493,ал.1
от КЗ изчерпателно посочва застрахователното покритие по задължителна
застраховка „Гражданска
отговорност“,като в това покритие изброените от ищеца разходи не се включват.В дължимото
на ищеца обезщетение за имуществени вреди не се включват необходимите разходи
за придобиване,регистрация и пускане в движение на друг подобен автомобил,тъй
като претенцията стои извън причинените увреждания по автомобила и касае едно
бъдещо несигурно събитие,а именно дали ищецът ще придобие друг автомобил,по
какъв начин и какви разходи би имал в тази връзка.Освен това,всеки собственик
на МПС дължи заплащане на местен данък,такса за технически преглед,задължителна
застраховка „ ГО“ ,пътна такса.Това не са извънредни разходи,които собственикът
не би направил,ако не беше настъпило ПТП.
С оглед изложеното,въпросът каква е
стойността на претендираните от ищеца разходи е без значение за спора,поради
което депозираната в този смисъл САТЕ не следва да се обсъжда като неотносимо
доказателство.
При този изход на спора,обжалваното решение
следва да бъде отменено и в частта на извършеното прихващане на насрещно дължимите суми по
предявените основен и насрещен иск.Сумата по насрещния иск се дължи,ведно със
законна лихва,считано от 14.05.2019г.,поради което не са налице условия за
прихващането й с тази по основния иск.
Обжалваното решение подлежи на отмяна и в
частта му относно присъдените в полза на
страните съдебни разноски.
По гр.д.№ 134/2019г. А.А. е направил разноски,в
общ размер от 600 лв.,от които: 500 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.;100
лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице.При този изход на спора съобразно
уважената част от претенцията застрахователното дружество му дължи разноски в
размер на 536.89 лв.
Ответникът е направил разноски,в общ размер
на 935.89 лв.Съобразно отхвърлената част от иска,му се следват разноски в
размер на 98.43 лв.
В настоящото производство и двете страни
претендират присъждане на разноски,въззивникът в размер на 521.28
лв.-адвокатско възнаграждение с ДДС,въззиваемата страна-юрисконсултско
възнаграждение.
Не са представени доказателства договореното
адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на въззивника да е му е
заплатено.В пълномощното не е налице отбелязване за плащане в брой,липсват
платежни документи,удостоверяващи заплащане по банков път.Доколкото се дължи
присъждане само на реално направени разноски,за каквито данни липсват,на
възиваемата страна разноски не се следват.
Въззиваемата страна съгласно чл.78,ал.8 от ГПК има право на юрисконсултско
възнаграждение,което съдът определя на основание чл.37 от ЗПП,във вр. с
чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 150
лв.Съобразно отхвърлената част от претенцията й се следват разноски в размер на
16.35 лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД,гр.София,дължи и следва да заплати по сметка на Добрички
окръжен сумата от 50.21 лв.,представляваща дължимата по чл.18,ал.1,предл.1
Тарифата за държавните такси,което се събират от съдилищата по ГПК,държавна
такса върху сумата от 2 510.75лв.- размерът на уважената в настоящото
производство претенция на А.А..
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 134/2019г.по
описа на Районен съд,гр.Генерал Тошево Решение № 129/28.11.2019г.,в частта му,с
която съдът е отхвърлил предявения иск за сумата над 102.61 лв. до
претендирания размер от 2 920.53 лв.,в частта му относно присъдените на страните
разноски,както и в частта му относно извършеното прихващане на насрещно дължими
суми,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.София 1301,район „ Възраждане“,ул.“ Света
София“№7,ет.5,да заплати на А.П.А.,ЕГН:**********,***,сумата от 2 510.75
лв./две хиляди петстотин и десет лева седемдесет и пет стотинки/,представляваща
разлика над присъдените 102.61 лв.,до общия дължим размер от 2 613.36 лв./две
хиляди шестстотин и тринадесет лева тридесет и шест стотинки/ на обезщетението
за забава,дължимо в размер на законната лихва върху главница от 9 600 лв.
за периода от 29.06.2016г.,до 05.03.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 613.36
лв. – общият размер на присъденото
обезщетение за забава,до пълния
претендиран размер от 2 920.53 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.София 1301,район „ Възраждане“,ул.“ Света
София“ № 7,ет.5,да заплати на А.П.А.,ЕГН:**********,***,сумата от 536.89
лв./петстотин тридесет и шест лева осемдесет и девет стотинки/,представляваща
сторени по гр.д.№ 134/2019г.по описа на ГТРС разноски съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА А.П.А.,ЕГН:**********,***,да заплати
на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление:гр.София 1301,район „ Възраждане“,ул.“ Света София“ № 7,ет.5,сумата
от 98.43 лв./деветдесет и осем лева четиридесет и три стотинки/,представляваща
сторени по гр.д.№ 134/2019г.по описа на ГТРС разноски съобразно с отхвърлената
част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№
134/2019г.по описа на Районен съд,гр.Генерал Тошево Решение №
129/28.11.2019г.,в частта му,с която А.П.А.,ЕГН:**********,***,е осъден да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление:гр.София 1301,район „ Възраждане“,ул.“ Света София“ № 7,ет.5,сумата
от 2 392.13 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
14.05.2019г.,до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.П.А.,ЕГН:**********,***,да заплати
на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление:гр.София 1301,район „ Възраждане“,ул.“ Света София“ № 7,ет.5,сумата
от 16.35 лв./шестнадесет лева тридесет и пет стотинки/,представляваща сторени
по вз.гр.д.№ 84/2020г.по описа на ДОС разноски,съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.София 1301,район „ Възраждане“,ул.“ Света
София“ № 7,ет.5,на основание чл.78,ал.6
от ГПК да заплати по сметка на Добрички окръжен сумата от 50.21 лв./петдесет
лева двадесет и една стотинки/,представляваща дължимата държавна върху
уважената в производството по вз.гр.д.№ 84/2020г. искова претенция на А.П.А..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.