№ 16809
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110165023 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „**************
ЕАД против Й. З. Б. осъдителни искове по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ – за задължения във
връзка с топлоснабдяване на имот с абонатен номер 230458 на посочен адрес: 1 204,51
лв. – претендирани като стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /29.11.2022 г./ до
окончателното плащане; 171,70 лева – законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия и за забава в периода 15.09.2020 г. – 27.05.2022 г.; 54,55 лева – такса
за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. , ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 29.11.2022 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 10,83 лева – законна лихва за забава относно задължението за такса
„дялово разпределение“ за периода 01.07.2019 г. – 27.05.2022 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които: че не е
клиент на ищеца, че процесният случай представлява „непоискана доставка“; че не е
бил уведомен от „Техем сървисис“ ЕООД за предстоящото отчитане на топлинната
енергия в сградата и това е причината да не осигури достъп за отчитане на уредите в
имота си.
От страна на „Техем сървисис“ ЕООД, конституиран като трето лице–помагач
на страната на ищеца „************** ЕАД, се твърди, че дяловото разпределение за
процесния имот и период е извършено в съответствие с действащите към този момент
нормативни уредби.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на 1
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
1
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответникът има качеството на клиент, тъй като съгласно представения
нотариален акт за замяна на недвижими имоти (л.17-18) през 1991 г., ответникът Й. З.
Б. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот с адрес: гр.
София, ж.к. *****************
Облигационната връзка в случая е възникнала по силата на закона – въз основа
на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има
изразена от страните по сделката воля. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика, обективирана в решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС,
според която собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под
режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия. Поради това, ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия.
Така направеният извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, която
предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия
и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между
доставчика и потребителя, защото ищецът „Топлофикация София” ЕАД няма
качеството на доставчик по смисъла на закона, а представлява топлопреносно
предприятие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията
и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, следва, че сключване на
писмен договор като форма за действителност, както предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, е
необходимо само за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда
– етажна собственост (в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила
на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на
съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване
на писмен договор, още по-малко подаване на заявление за откриване на партида.
Облигационната връзка с ответника отразява именно хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
тъй като видно от сключения договор с дружеството-топлинен счетоводител „Техем
сървисис“ ЕООД за извършвана на услугата „топлинно счетоводство“, отношенията по
топлоснабдяването на сградата са били започнали още към 2002 г., което е преди
влизането в сила на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.) В
списъка на етажните собственици под № 15 и като собственик на имот с процесния
абонатен номер се е подписал и ответникът Й. З. Б..
Неоснователно е възражението на ответника, че процесният случай
представлява „непоискана доставка“, което по същество е възражение по смисъла на
чл. 62 от ЗЗП. По повод на конкретни оплаквания от български потребители, от страна
на Европейската комисия е разяснено, че правилото на чл. 27 от Директива 2011/83
2
(съответно на Директива 2005/29/ЕО), което забранява непоръчаните доставки на стоки
или услуги, е неприложимо в случаите на доставка на топлинна енергия до
жилищни блокове с етажна собственост, защото съгласието на абоната с
доставката на топлинна енергия се счита дадено от момента на придобиване на
вещно право в имот с етажна собственост. В същия смисъл са задължителните за
съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС, с което е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. §1 от ДР на
ЗЗП, като изрично е посочено, че съгласието за доставка и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата
по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие и не може да става въпрос за приложението на §1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза (л.98-105) отчитането на топлинна енергия в абонатната станция за
процесния период се е извършвало чрез т.нар. общ топломер. За периода 22.09.2020 г. –
30.04.2021 г. отчитането на топлинна енергия е извършено чрез топломер, който е бил
с изтекъл срок на метрологична проверка, поради което вещото лице не може да
потвърди, че стойности за потребена топлинна енергия са отчетени в
съответствие с нормативните изисквания. Обстоятелството, че топломерът е бил с
изтекъл срок на метрологична проверка не се отразява на начислената сума за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като същата се определя по
нормативно определена формула и резултатът не се влияе от показанията на общия
топломер в абонатната станция.
В сградата-етажна собственост не се потребява топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване /БГВ/. По данни от ФДР за процесния период в имота е имало
4 бр. радиатори с монтиран индивидуален разпределител на разходите за отопление
/ИРРО/ и щранг-лира в банята без ИРРО. За всички отоплителни тела в имота за
отоплителния сезон 2019/2020 г. е начислена служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, като за отоплително тяло без
уред. За отоплителния сезон 2020/2021 г. топлинна енергия е начислена служебно само
за щранг-лирата в банята. Вещото лице посочва, че изчисленото от него количество
топлинна енергия за щранг-лирата в банята, като се вземе предвид нейната мощност,
съвпада с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. Изчисленото от вещото лице
количество топлинна енергия за 4 бр. радиатори за периода 2019/2020 г. съвпада с
отразеното в изравнителните сметки. Изчислените от вещото лице стойности на
количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация съвпада с отразеното
в изравнителните сметки на ФДР. В заключение вещото лице посочва, че сумите за
топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, с изключение на посоченото
нарушение относно изтеклия срок на метрологична проверка на общия топломер.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза (л.108-111) за процесния имот и период не е извършено плащане на
задълженията. Размерът на начислените от ищцовото дружество задължения за имота е
както следва: 1 204,51 лв. – главница, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена топлинна енергия, 54,55 лв. – цена за услугата „дялово разпределение“,
3
234,00 лв. – законна лихва върху задължението за главница за топлинна енергия и
13,20 лв. – законна лихва върху цената за услугата „дялово разпределение“.
Съгласно представения на л. 94 протокол на 22.05.2020 г. представител на
„Техем сървисис“ ЕООД е поставил съобщение за предстоящ отчет на уредите за
дялово разпределение, като са осигурени две дати за отчет – 01.06.2020 г. и 06.06.2020
г.
Съгласно протоколи от 01.06.2020 г. и 06.06.2020 г. (л.94) до ап. 139 не е
осигурен достъп за отчет.
Съгласно представения протокол от 29.04.2021 г. представител на „Техем
сървисис“ ЕООД е поставил съобщение за предстоящ отче на уредите за дялово
разпределение, като са осигурени две дати за отчет – 09.05.2021 г. и 13.05.2021 г.
Съгласно протоколи от 09.05.2021 г. и 13.05.2021 г. (л.95) до ап. 139 не е
осигурен достъп за отчет на уредите.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., която е
приложима за отоплителния сезон 2019/2020 г. на основание § 3 от ПЗР, съответно и за
отоплителния сезон 2020/2021 г. всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане показанията на
уредите и/или водомерите за гореща вода.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на
клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово
разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на
т.6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. В съответствие
с чл. 144, ал. 6 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за
отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях
отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.
Съгласно чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. рекламации
по (възражения) по отчета показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и
рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната
сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане
на този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на
изравнителната сметка.
В настоящия случай, по делото не се спори, че ответникът не е осигурил
достъп до имота си за отчет на уредите за дялово разпределение за отоплителните
сезони 2019/2020 г. и 2020/2021. От представените от третото лице – помагач
протоколи (л.94 и 95) се установява, че в съответствие с изискванията на чл. 52, ал. 3 от
Общите условия на „************** ЕАД за предстоящото извършване на отчет на
уредите в сградата е поставено съобщение повече от 3 работи дни преди датата, на
която клиентите е следвало да осигурят достъп до имотите си, като за извършването на
отчет са осигурени две дати за всеки отоплителен сезон. Ответникът като клиент,
неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 8 от наредбата да поиска допълнителен
отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но ответникът не
твърди, съответно не са налице доказателства ответникът да е упражнил това свое
право за отоплителния сезон 2019/2020 г.
4
Поради изложеното, съдът намира, че ищецът законосъобразно е начислил
сумите за топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота на ответника по
максималния специфичен разход на сградата за отоплителен сезон 2019/2020 г.
За отоплителния сезон 2020/2021 г. ответникът е представил протокол за
допълнителен отчет на уредите от 06.07.2021 г. (л.87), като от заключението на
съдебно-техническата експертиза (л.104) се установява, че изчислението на
потребеното количество топлинна енергия за имота за отоплителния сезон 2020/2021 г.
е извършено на база този допълнителен отчет от 06.07.2021 г.
Представения от ответника на л. 89 по делото протокол за допълнителен отчет
от 11.07.2022 г. е неотносим към предмета на настоящото производство, тъй като
същото касае суми за топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
намира за обосновано и кредитира направените от него изводи, конкретно за периода
22.09.2020 г. – 30.04.2021 г. отчитането на топлинна енергия е извършено чрез
топломер, който е бил с изтекъл срок на метрологична проверка, поради което вещото
лице не може да потвърди, че за този период стойностите за потребена топлинна
енергия са отчетени в съответствие с нормативните изисквания. Поради това,
съдът намира, че по отношение на задълженията на ответника за топлинна енергия за
периода 22.09.2020 г. – 30.04.2021 г. по делото не е доказано, че последната е отчитана
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Предвид
изложеното, ответникът не дължи заплащане на сумите за начислена топлинна енергия
конкретно за тази част от отоплителен сезон 2020-2021 г., а именно - от месец
септември 2020 г. до края на април 2021 г. В заключението си (л.103) вещото лице
посочва, че сумата, дължима за топлинна енергия, като се приспадне топлинната
енергия за отопление на имота за периода 22.09.2020 г. – 30.04.2021 г., е в размер
на 1 024,45 лв.
Предвид изложеното, искът за заплащане на главница за топлинна енергия
за периода 01.11.2019 г. – 21.09.2020 г. следва да бъде уважен за сумата от 1 024,45 лв.,
а за разликата над сумата от 1 024,45 лв. до пълния предявен размер от 1 204,50 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на законна лихва върху главницата за
топлинна енергия:
С исковата молба ищецът претендира заплащането на сумата от 171,70
лв. законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 27.05.2022 г. върху задълженията
за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 3.
5
Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен, то не е необходима покана, за да бъдат поставен клиентът в забава /арг. от
чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно таблица № 3 от съдебно-счетоводната експертиза (л.110)
задължението по фактура № **********/31.07.2020 г. е в размер на 852,56 лв. На
основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за изчисляване на
законна лихва на НАП, съдът изчисли, че законната лихва върху задължението от
852,56 лв. за периода 15.09.2020 г. – 27.05.2022 г. е в размер на 146,84 лв.
Съгласно таблица № 3 от съдебно-счетоводната експертиза (л.110)
задължението по фактура 0 **********/31.07.2021 г. е в размер на 351.95 лв. Предвид
това, че по делото не беше установено, че за периода 22.09.2020 г. – 30.04.2021 г.
ищецът законосъобразно е отчитал топлинната енергия за имота на ответника, съдът
намира, че от сумата от 351,95 лв. следва да бъде приспадната сумата от 180,04 лв.,
която според заключението на съдебно-техническата експертиза (л.104) представлява
сумата за отопление на имота за периода. Така законна лихва се дължи върху сумата от
171,91 лв. за периода 15.09.2021 г. – 27.05.2022 г. По реда на чл. 162 ГПК, съдът
намира, че законната лихва върху задължението от 171,91 лв. за периода 15.09.2021 г. –
27.05.2022 г. е в размер на 12,18 лв.
Предвид изложеното, искът за заплащане на законна лихва върху
главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 159,02 лв. (146,84
лв.+ 12,18 лв.), като за сумата над 159,02 лв. до пълния предявен размер от 171,70 лв.
се явява неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на цена за услугата „дялово
разпределение“ за сумата от 54,55 лв., претендирана като цена за извършена услуга
„дялово разпределение“ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Тъй като
според цитираните Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга
подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се
установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, като липсват
доказателства само за калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че за
услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода (и за установените от
СТЕ 4 бр. радиатори с ИРРО) претендираната сума 54,55 лв., установена и от
заключението на ССЕ, представлява дължимият размер, като законната лихва е в
размер на 2,63 лв. (по-малко от установеното от ССЕ – 2,68 ЛВ.)
В случая, от представения на л. 10-16 договор се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ – „Техем сървисис“ ЕООД, а от заключението
на съдебно-техническата експертиза и представените изравнителни сметки на л.92-93
се установява, и че тази услуга е извършвана от него.
6
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
намира за обосновано и кредитира направените от него изводи, за периода 01.05.2019 г.
– 30.04.2021 г. начислената сума за имота на ответника за услугата „дялово
разпределение“ е в размер на 54,55 лв., който съдът не намира за прекомерен. Предвид
изложеното, искът за заплащане на цена за услугата „дялово разпределение“ следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
По отношение на иска за заплащане на законна лихва върху цената за
услугата „дялово разпределение“:
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал. 2 от ОУ, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Съгласно чл. 5.1
от договора, сключен между ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД, едногодишната
абонаментна такса за снемане на показанията е платима в деня на извършване на
годишното отчитане на показанията на измервателните уреди. Следователно,
доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с определени
привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и
таксата за дялово разпределение е изискуема от деня на отчета, а при липса на данни за
датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. Доколкото плащането
на вземането за отчет е разсрочено на вноски, то и законната лихва за вземането по тях
започва да тече от падежа на всяка вноска.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на калкулатора за
изчисляване на законна лихва на НАП, като взе предвид данните от таблица № 3 от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.110), съдът изчисли, че законната
лихва за периода 01.07.2019 г. – 27.05.2022 г. върху всяко едно задължение за услугата
„дялово разпределение“ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. възлиза на общата сума
от 10,47 лв. До този размер искът следва да се уважи, а за сумата над 10,47 лв. до
пълния предявен размер от 10,83 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора и предвид направеното от ищеца искане, същият има
право на разноски съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът доказва разноски
в размер на 100 лв. за държавна такса, 400 лв. депозит за изготвяне на съдебно-
техническа експертиза, 400 лв. депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК или общо 1 000 лв. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 903,82 лв. разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. З. Б. с ЕГН: ********** да заплати на „************** ЕАД с
ЕИК: ************ на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, във връзка с топлоснабдяване
на имот с абонатен номер № 230458: сума в размер на 1 024,45 лв. – стойност на
доставена до имота топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 21.09.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2022 г. до
окончателното плащане; сумата 159,02 лв. – законна лихва относно задължението за
топлинна енергия и за забава за периода 15.09.2020 г. – 27.05.2022 г.; сумата 54,55 лв. –
7
цена за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2022 г. до
окончателното плащане; 10,47 лв. – законна лихва върху цената за услугата дялово
разпределение и за забава в периода 01.07.2019 г. – 27.05.2022 г., както и сумата 903,82
лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************** ЕАД срещу Й. З. Б. искове: за
топлинна енергия за периода 22.09.2020 г. – 30.04.2021 г., за който се претендира
сумата над 1 024,45 лв. до пълния предявен размер от 1 204,51 лв.; за законна лихва
върху главницата за топлинна енергия - за сумата над 159,02 лв. до пълния предявен
размер от 171,70 лв.; за законна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение - за сумата над 10,47 лв. до пълния предявен размер от 10,83 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на ищеца – „************** ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8