Р Е Ш Е Н И Е
30.07.2010 година, град Монтана
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 19.07.2010
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Т.Ц. и с участието на прокурора ...........................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 209 по описа за 2010 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 т. 6 ГПК, във
връзка с чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 311 и сл. ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 143
ал. 2 от Семейния кодекс и чл. 149 от същия кодекс.
Ищцата Р.Г.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, като майка на
малолетното дете Л. К. Р. двете от с. Н. о. М. у. С. 2. твърди в исковата си
молба, че от 2003 година живели на семейни начала с К.К.. На 08.12.2004 година
им се родила дъщеря – Л. К. Р. ЕГН xxxxxxxxxx. Живели при родителите на
ответника заедно и с другото и дете И. Л. И., роден на xxx година, от друг мъж,
не от ответника, което дете към онзи момент К. приел и нямал нищо против. През
по-голямата част от времето на тяхното съжителство К. не е работел и за
издръжката на семейството се грижела единствено тя.
Причината да напусне ответника и да отиде да
живее с децата при нейните родители било несериозното отношение към нея и
децата и нежеланието да поеме разходите по отглеждането и възпитанието най-вече
на Л., което е негово рождено дете. Ответника злоупотребявал и с алкохол и
тогава ставал агресивен. Това довело до раздялата им през месец март 2010
година. От този момент изцяло грижите по отглеждането и издръжката на детето Л.
са поети изцяло от нея. Само тя заплаща таксата за детската градина. Грижи се
изцяло и за другото и дете И..
Моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника К.Р.К., ЕГН xxxxxxxxxx да и заплаща като на майка на малолетното дете
Л. К. РУМЕНОВА месечна издръжка в размер на 100.00 лв., считано от месец март
2010 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа
вноска, както и направените разноски в производството.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока на отговор, ответникът К.Р.К.,xxx, чрез
процесуалния си представител адвокат Л.Г. взема становище по исковете.
Сочи, че не е конкретизирана датата на
присъждане на издръжката.
Твърди, че фактическата им раздяла е от 21.03.2010
година.
Признава исковете по основание до размера на
65 лв. месечна издръжка, която следва да бъде присъдена от 21.03.2010 година, като
над този размер исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Изтъква, че не е налице хипотезата на чл. 143
ал. 4 от СК, ищцата не е заявила каква сума е необходима общо за месечната
издръжка на детето, като се има предвид възрастта му. Съдът следва, при
определяне размера на месечната издръжка да съобрази и получаваните месечни
помощи за деца от майката.
Съдът, след като съобрази доводите на страните,
доказателствата по делото и съгласно правилото на чл. 315 ГПК, намира за
установени следните обстоятелства:
Детето Л. К. Руменова е родена на xxx година, ЕГН
xxxxxxxxxx, от родители Р.Г.Н. и К.Р.К., съгласно данните от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0633 от 13.12.2004 година на
Община Монтана.
В настоящото производство, е установено, че Л.
посещава целодневна детска градина № 9 “Зора” град Монтана от 01.06.2007 година
и към настоящия момент, както и размера на изплащаната месечна такса за
детската градина. Възрастта и е: ненавършени шест годинки към постановяване на
съдебния акт.
Установен е също така и размера на
получаваното от майката месечно трудово възнаграждение, а и обстоятелството, че
сама полага единствено грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката на
роденото от ответника дете, както и за непълнолетния си син И. Л. И..
Декларацията, подписана под страх от
наказателна отговорност, приложена по делото, от страна на К.Р.К., за
реализирания от него месечен среден доход от 400 лв. за периода от 01.10.2009
година до 01.06.2010 година, сочи, е сезонен работник и съда приема за
достоверни данните за получаваните от него месечни доходи.
Същият не сочи за задължение за издръжка към
други лица от същия ред.
При тази фактическа установеност и съобразно
приложимия закон, по свое убеждение, докладчика по делото достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством
пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния
иск за размера на претендираната издръжка. Той е доказал и четирите от
предпоставките - че дъщеря им не е навършила пълнолетие, че ответника е неин
родител и, че са необходими средства, дължими и от другия родител за
задоволяване на нейните нужди. Нуждите на детето и условията на живот са с
траен и продължителен характер. Детето расте, и предвид особеностите на
възрастта му (когато много по-бързо нарастват обичайните материални и духовните
потребности на детето) и съобразно социално-икономическата обстановка в
страната, може да се направи обоснования извод за трайно и съществено
нарастване на потребностите на детето, а и нуждата от предоставяне на издръжка
от родителя, ответник, който не доказа да е предоставял такава от фактическата
им раздяла с ищцата.
По делото не е доказана четвъртата
предпоставка, а именно възможността на ответника да дава издръжка на детето си
в претендирания размер, за релевантния период. Ищецът, макар да прояви
процесуална активност, не можа да се установи по безспорен и категоричен начин,
че ответника е във възможност да дава претендираната издръжка. По делото не са
ангажирани никакви доказателства за негова професия или квалификация. Но с
оглед представянето на отговор и вземане становище по иска за издръжка, съда намира,
че във възможностите му е да дава такава без затруднения в признатия от него
размер, а именно – 65 лв. месечно от 21.03.2010 година.
Съдът намира, че възможностите на ответника да
дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, но и
основанието на иска. По такъв начин една от кумулативните предпоставки за
уважаване на исковата претенция, с правно основание чл. 143 СК е налице. Представени
са доходите на майката на детето, които надвишават определената за страната
минимална работна заплата. В настоящото производство не е достатъчно ангажирането
единствено на доказателства за размера на сегашната издръжка. Следва да се
докажат материалните възможности и на двамата родители, за да може да се направи
преценка и да се определи делът на всеки от родителите на детето при определяне
на издръжката му.
Най-сетне следва да се посочи доводът, че за
уважаване на претенцията, единствено водещи са интересите на детето, съобразено
и с възможностите на двамата родители, установени по безспорен начин.
Съдът счита, че така изяснената фактическа
обстановка съставлява хипотезата на чл. 143 от СК и са налице условията за
определяне на размера на дължимата издръжка, по смисъла на този текст от Закона.
Обстоятелствата, които се съобразяват при определяне на размера на ежемесечната
издръжка за детето Л., касаят не само нарастващите и нужди, а и факта, че ще
започне нейното обучение в първи клас, а за подготовката, макар и догодина ще
са необходими значително повече средства, с оглед на това, че непрекъснато се
изменят и социално-икономическите условия на живот, а от друга страна, нуждите на
детето Л. от елементи и средства за физическо и духовно развитие се завишават, а
нуждите на детето биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна издръжка в
размер на 65, 00 лв., като остатъкът до 110.00 лв., необходими за нея
ежемесечно, се покрият от майката. Задължение обаче и на двамата родители е да
се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали
нужди и потребности, вследствие на промените във възрастта им и в социално-
икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата родители.
При съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК
за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на
родителя, размерът на издръжката на ненавършили пълнолетие деца се определя в
абсолютно число и претенцията е частично основателна. Досежно възможностите на
бащата да дава издръжка в искания размер от 100, 00 лв. без особени затруднения,
съдът намира по отношение на ответника, за който приема, че реализира доходи
над средните за страната и няма задължения за издръжка към други деца, а и
самият той признава издръжката до размера на 65.00 лв. месечно, от което се
налага извода, че ще бъдат изплащани редовно, то за навършилата 5 годишна
възраст дъщеря Л. е напълно по неговите сили да изплаща сума от 65, 00 лв. месечно,
която не би сериозно го затруднила, а от друга страна, остатъкът от 55, 00 лв. до
необходимия за издръжката на това дете общ размер от 110, 00 лв. може без
никакви затруднения да се поеме от майката, ведно с грижите по непосредственото
и отглеждане и възпитание.
Мотивиран така, съдът следва да уважи главния
иск и да определи размера на ежемесечна издръжка за детето Л. на 65, 00 лв., като
осъди баща й да й заплаща тази сума ежемесечно, считано от датата на
фактическата раздяла между родителите - 21.03.2010 г., за което не се спори, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера.
С оглед на тези обстоятелства и при установеното
приложно поле на чл. 143 от СК, ответника трябва да заплати държавна такса в
размер на 4 % върху тригодишните платежи на определения размер ежемесечна
издръжка, която държавна такса, изчислена, е в размер на 93.60 лв., вносими по
сметка на Районен съд Монтана.
Съдът следва да допусне предварително
изпълнение на настоящото решение в частта му за присъдената издръжка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 315
от ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА
ЗАПЛАЩА на Р.Г.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, като майка на Л. К. Р. ЕГН xxxxxxxxxx, родена
на xxx xxx, двете от с. Н. о. М. у. С. 2. ежемесечна издръжка в размер на 65, 00
лв. (Шестдесет и пет лева), считано от 21.03.2010 г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, налагащи
прекратяване на плащанията или промяна на размера, както и 97.50 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН
xxxxxxxxxx,xxx, ДА Заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в
размер на 93.60 лв. за уважение размер на иска и 5.00 лв. за служебно издаване
на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд М. считано от
30.07.2010 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: